39 917 резултата
Ето ме. Стоя си у дома и чакам. Чакам да ми се обадят по телефона.
И това е времето, в което се наслаждавам на хубавата лятна сутрин, пиейки кафе и размишлявайки върху тези така обикновени неща. Не, не мисля за кафето. Мисля за обикновените неща в живота. Мисля за смъртта. И по-точно размишлявам вър ...
И това е времето, в което се наслаждавам на хубавата лятна сутрин, пиейки кафе и размишлявайки върху тези така обикновени неща. Не, не мисля за кафето. Мисля за обикновените неща в живота. Мисля за смъртта. И по-точно размишлявам вър ...
1386
4
Пожар! Огнени чувства превземат сетивата ми и разбиват красивите ми трепети на милион звезди...
Сласт! Студени пръсти и мека, топла кожа...
И Дива, невъзможна ярост разкъсва дните ми в тъга...
Мокрота - есенни листа полепнали по тяло на жена лежаща гола сред поле от безчувствени треви, иронично след ...
Сласт! Студени пръсти и мека, топла кожа...
И Дива, невъзможна ярост разкъсва дните ми в тъга...
Мокрота - есенни листа полепнали по тяло на жена лежаща гола сред поле от безчувствени треви, иронично след ...
832
2
Ти ме върна обратно към живота. Преди да опозная истинската ти същност, бях сянка, скитаща сред хората. Не намирах утеха никъде. Ти си мисълта, с която се събуждам сутрин, ти си мисълта, с която заспивам вечер. Живея за миговете, прекарани с теб. Приеми го, осъзнай го, повярвай го! Вървя сред море о ...
1570
3
Разказа на Пер в българо-руски вариант щеше да е с щастлив край.
Татко беше много ревнив, защото мама има гръдната обиколка на Ан Никол Смит. А мама... О, няма такава жена.
- Мамо, ела да загледаш децата, за да излезем с мъжа ми.
- О, не мога. Тази вечер Варвара има рожден ден и сме канени на рестор ...
Татко беше много ревнив, защото мама има гръдната обиколка на Ан Никол Смит. А мама... О, няма такава жена.
- Мамо, ела да загледаш децата, за да излезем с мъжа ми.
- О, не мога. Тази вечер Варвара има рожден ден и сме канени на рестор ...
1300
18
Ангел пазител?! Боже Господи! Ангели няма, ако беше ангел нямаше да тича подир дяволите. Бяга към тях, гони ги, но те са дяволи… не ги интересува.
Никой няма да е винаги до теб. Никой! Всеки си отива рано или късно. Погледни живота си през призмата на времето. Разделя се на стотици лъчи и общото меж ...
Никой няма да е винаги до теб. Никой! Всеки си отива рано или късно. Погледни живота си през призмата на времето. Разделя се на стотици лъчи и общото меж ...
753
3
Пеперудите
Прекалено тъмно е, прекалено тясно е, прекалено тихо е. Трябваше да излезе, да разруши ограждащите я стени. Щеше да успее, знаеше, че може. Беше трудно отне й време, но накрая успя и лъч светлина премина през малкия процеп. Малко по малко, минута след минута той се разширяваше. Отне й дос ...
Прекалено тъмно е, прекалено тясно е, прекалено тихо е. Трябваше да излезе, да разруши ограждащите я стени. Щеше да успее, знаеше, че може. Беше трудно отне й време, но накрая успя и лъч светлина премина през малкия процеп. Малко по малко, минута след минута той се разширяваше. Отне й дос ...
1155
Чакам, притихнала, трепереща до телефона. От страх, че няма да звънне, краката ми потръпват. Аз знам, че ще чуя тази вечер пак гласа ти, но дали е правилно това. Лутам се в стените на собствения си разум, питайки се кое е редно и кое не. Как да спра мислите, който струят в главата ми, болките туптят ...
716
Отражения 19
За будния нощните часове са най-дълги.
Георги Гълъбов
За будния нощните часове са най-дълги.
Георги Гълъбов
792
4
Рой гледаше сградата на Академията прехласнат. Огромните стъклени стени отразяваха следобедното слънце и просветваха като кристали. Тишината на прелитащи облаци се протягаше мързеливо над небостъргачите, усмихвайки се примамливо на нощта.
Тук щеше да прекара 4 години от живота си. Още чуваше похвали ...
Тук щеше да прекара 4 години от живота си. Още чуваше похвали ...
1163
16
Мислех си за времето преди ледът да вземе и последното листо от дърветата - аз просто се разхождах. Разхождах се из разсъблечените дънери без души. Минах покрай едно сираче, което просеше. Тогава се сетих за себе си преди. Открих се в дълбоките му очи, искащи да открият надежда във всеки злобен погл ...
1527
3
Прибра се по тъмно. Закъсня. Аз те чаках. Тъжен си. Сядаш уморен на бюрото - ще ми пишеш писмо. Хващаш лист и химикалка. Написваш името ми и спираш. Вятърът духва листа ти. Оглеждаш се объркан. Поглеждаш през затворения прозорец и виждаш лицето ми сред сухите клони. Вземаш друг лист и пишеш нещо. Сп ...
1630
4
Синьо небе, изпъстрено с множество малки прозрачни облаци между, които уморено от зимните студове си пробиваше път с бледа светлина младото пролетно слънце, то се опитваше да се усмихне. Поставих ръка на челото да засенча очите си, опитвайки се да проследя онова, което се стрелна покрай слънцето. Пр ...
1425
3
Нека за минутка помечтаем...
Да си представим свят от хора, непознаващи морала...
Свят от хора, непознаващи съвестта...
Свят от хора, непознаващи вината...
Свят от хора, непознаващи греха... ...
Да си представим свят от хора, непознаващи морала...
Свят от хора, непознаващи съвестта...
Свят от хора, непознаващи вината...
Свят от хора, непознаващи греха... ...
729
2
Отражения 18
Кучето не се срамува от произхода си, за разлика от някои хора.
Георги Гълъбов
Кучето не се срамува от произхода си, за разлика от някои хора.
Георги Гълъбов
618
3
₪ ₪ ₪ Глава втора ₪ ₪ ₪
Кралското семейство
- Ще видиш! Ще си прекараме страхотно! - радостно се усмихваше Том, докато се извърташе ту към нея, ту отново напред, вперил поглед в далечните очертания на огромния замък, към който яздеха. - Братята ми много ще те харесат! Сигурен съм, че ще харесаш и се ...
Кралското семейство
- Ще видиш! Ще си прекараме страхотно! - радостно се усмихваше Том, докато се извърташе ту към нея, ту отново напред, вперил поглед в далечните очертания на огромния замък, към който яздеха. - Братята ми много ще те харесат! Сигурен съм, че ще харесаш и се ...
1030
3
ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...
1487
25
Тя идваше бавно и незабелязано.
Тя беше тиха и красива.
Тя беше чувство, желание, вдъхновение...
Обичаше дъжда.
Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там. ...
Тя беше тиха и красива.
Тя беше чувство, желание, вдъхновение...
Обичаше дъжда.
Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там. ...
762
1
Нощем е най-самотно и тихо. Тогава най-лесно се плаче. Тогава най-много ми липсваш. Тогава спомените са най-болезнени. Тогава най-трудно се диша. Тогава най-често се моля. Тогава най-малко се спи. Тогава времето минава най-бавно. Тогава отговорите са най-неясни. Тогава най-силно те обичам. Тогава са ...
724
3
- Откъде идват яйцата? - пита Дра Кон Чо.
- От кокошките - отговаря Но Щен Вълк.
- А от къде идват кокошките? - пита Плъх Чо.
- От яйцата - отговаря Вълк.
- Ахам - замисля се Дра Кон Чо - А от къде идват тогава яйцата? ...
- От кокошките - отговаря Но Щен Вълк.
- А от къде идват кокошките? - пита Плъх Чо.
- От яйцата - отговаря Вълк.
- Ахам - замисля се Дра Кон Чо - А от къде идват тогава яйцата? ...
810
Държа сняг във шепи. Тъй искрено бял
и мечтая, мечтая да се гмурна във него,
разпилявайки преспите самота.
Снежинки се стапят по мойте уста
и ме пълнят със вкусове нежни. ...
и мечтая, мечтая да се гмурна във него,
разпилявайки преспите самота.
Снежинки се стапят по мойте уста
и ме пълнят със вкусове нежни. ...
1335
Хайде да си облечем луксозните парцали и да си обуем излъсканите галоши. Толкова сме красиви и разядени. Нека да си завиждаме и да се мразим, та това е толкова благородно. И то е облечено с толкова лукс и мизерия. Не е ли хубаво всичко това?! Толкова сме подли и мили един към друг. Живеем като в при ...
642
2
Р А З Д Я Л А
Нервно отключи входната врата на апартамента. Бързаше да пораздигне дрехите си, които тази сутрин захвърли тук-там, отвори прозореца да проветри стаята.
След час той ще е тук. Сърцето й се изпълни с нежност, която прерасна в тревога. В последно време той бе много променен. Унило се опр ...
Нервно отключи входната врата на апартамента. Бързаше да пораздигне дрехите си, които тази сутрин захвърли тук-там, отвори прозореца да проветри стаята.
След час той ще е тук. Сърцето й се изпълни с нежност, която прерасна в тревога. В последно време той бе много променен. Унило се опр ...
759
3
Отражения 17
Някои хора живеят безгрижно ден за ден, докато други живеят само за да натрупат богатство.
Някои хора живеят безгрижно ден за ден, докато други живеят само за да натрупат богатство.
741
4
Кариерата ми на психолог се срути тотално и отворих магазин за илюзии. Наложи се, тъй като при нас никой не се нуждае от услугите на психолог; няма как да го убедиш, че не е в ред, но всеки се нуждае от илюзии. Те са най-различни и в най-различни опаковки. Опаковката е важна предпоставка; повечето п ...
927
7
Следобедът бе тежък. Небето приличаше на размазан графит върху бял лист. Графит на счупен молив и разнесен с нажежени и влажни пръсти. Вятърът носеше топъл въздух, времето напомняше на началото на един безкраен дъжд. Сякаш никога не е имало слънце и сякаш никога няма да озари това сиво-бяло небе. Дъ ...
1041
Ние, хората, обичаме болката. Обичаме да ни боли. И точна поради тази причина се нараняваме. И после страдаме и ни е някак хубаво. Живеем в 21 век, където всички сме се превърнали в жалки мазохисти. Предпочитаме драмата пред спокойствието. И я внасяме в живота си, без да мислим за последиците. Привл ...
1961
4
РАЗМИНАВАНЕ
втора част
Повикът бе неочакван и рязък и я свари неподготвена за такова изпитание, стоварвайки върху нея силно и радостно вълнение.
- Здравей!
Това бе единствената дума, която успя да улови с изопнатите си от напрежение сетива, които глъхнеха от силния шум на дискотеката. Но тя бе доста ...
втора част
Повикът бе неочакван и рязък и я свари неподготвена за такова изпитание, стоварвайки върху нея силно и радостно вълнение.
- Здравей!
Това бе единствената дума, която успя да улови с изопнатите си от напрежение сетива, които глъхнеха от силния шум на дискотеката. Но тя бе доста ...
723
ЛУННАТА СОНАТА
"В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна... "
Д. Дамянов ...
"В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна... "
Д. Дамянов ...
1510
4
Дъжд вали. И чука по покрива. Стъклата се замрежват. От дъха ми. От хлада отвън. Осиротели, стъклата се премрежват. Преди миг бяхме двама. Дъждът валеше и чукаше по покрива. Слушахме "Канзас" тихо, докато той редеше причини да си отиде.
Дъждът вали. И чука по покрива. Слушам "Канзас" тихо и не мога ...
Дъждът вали. И чука по покрива. Слушам "Канзас" тихо и не мога ...
537
1
Генийчета: Посланието
- Да слушате баба си и дядо си! - Каза строго Петър Чакъров към двамата му синове - Радослав и Камен. - Да не стане като миналата година. - Да, миналата година двамата заедно с братовчедите им Любослав и Пламен си бяха направили електро-лаборатория в плевнята, която избухна и з ...
- Да слушате баба си и дядо си! - Каза строго Петър Чакъров към двамата му синове - Радослав и Камен. - Да не стане като миналата година. - Да, миналата година двамата заедно с братовчедите им Любослав и Пламен си бяха направили електро-лаборатория в плевнята, която избухна и з ...
1026
3
Опитах се да направя няколко неща едновременно и естествено нищо не свърших достатъчно добре.
- Добре де - възкликнах на глас. - Как се е справял Наполеон?!
Като цяло не очаквах отговор, защото все пак бях сам, но такъв получих:
- Първо - започна Шира - За да разбереш, трябва да имаш нещо, с което д ...
- Добре де - възкликнах на глас. - Как се е справял Наполеон?!
Като цяло не очаквах отговор, защото все пак бях сам, но такъв получих:
- Първо - започна Шира - За да разбереш, трябва да имаш нещо, с което д ...
701
6
Толкова те обичам!
В съня си те обичам повече!
Шумът на морето е шумът на дъха ти!
Песента на птиците е твоята песен!
Красотата на Слънцето е твоят изгарящ поглед! ...
В съня си те обичам повече!
Шумът на морето е шумът на дъха ти!
Песента на птиците е твоята песен!
Красотата на Слънцето е твоят изгарящ поглед! ...
1261
8
Отражения 16
Числовото превъзходство на група хора не гарантира правотата на тяхното становище.
Георги Гълъбов
Числовото превъзходство на група хора не гарантира правотата на тяхното становище.
Георги Гълъбов
703
3
Тя продължаваше да плаче, а есенният дъжд се опитваше да заличи следите от мъката й. Сълза подир сълза се стичаха по красивото й младо лице. Така хубава беше тя и в същото време, толкова тъжна. Какво й се бе случило и защо страдаше така неутешимо, никой от забързаните минувачи не знаеше. Те бързаха ...
1098
3
Сънят... Една илюзия... Едно докосване... Една мечта... Един кошмар... Време. Без граници, без условия, без мисъл, просто усещане... Усещане за нереалност, вечност, неизмеримост. Свобода, чувства, магия... Има ли думи, които да опишат състоянието ни, когато сънуваме? Има ли място, на което да попадн ...
1095
1
В малката тъмна стая малкото момиченце бе коленичило до старото разкривено легло.
- Дядо, събуди се! Дядо... - каза Клара, милвайки с малката си ръчичка лицето на заспалия старец. - Оплетох кощничката за господина от Улица № 9 ... Дядо! Деденце, ей сега тичам да му я занеса...
Дядото лежеше безмълве ...
- Дядо, събуди се! Дядо... - каза Клара, милвайки с малката си ръчичка лицето на заспалия старец. - Оплетох кощничката за господина от Улица № 9 ... Дядо! Деденце, ей сега тичам да му я занеса...
Дядото лежеше безмълве ...
2221
21
QUALIS PATER, TALIS FILIUS*
Майка му едва що не припадна. Добре, че беше седнала на дивана и нямаше опасност да се нарани при падането. Баща му, който стоеше до прозореца, запази присъствие на духа и се опита да смекчи ефекта от бомбата:
- Предполагам, че се шегуваш?
- Не, не се шегувам. Ще се оженя ...
Майка му едва що не припадна. Добре, че беше седнала на дивана и нямаше опасност да се нарани при падането. Баща му, който стоеше до прозореца, запази присъствие на духа и се опита да смекчи ефекта от бомбата:
- Предполагам, че се шегуваш?
- Не, не се шегувам. Ще се оженя ...
976
2
Вървя си по претъпканите улици и се мъча да се добера до хотела. А хората кротичко си ме подмятат като надуваема топка. А ако случайно аз побутна някоя от тези ВИП-персони, си отнасям злобния поглед и някоя и друга обида или псувня на чужд език. Чудя се кога ли станахме такива егоисти? Кога намразих ...
971
2
Пожелавам ти всичко хубаво! Тръгвай си! Не се притеснявай да затръшнеш силно вратата - тук отдавна всичко е разбито на хиляди парченца. Хайде, тръгвай по- бързо! Чакам да си заминеш, за да заключа завинаги вратите към сърцето си. Заминавай! И без това много дълго се застоя. Защо стоиш още тук? Не ти ...
823
2
На ръба на гората сърцето ти лудо - бие до пръсване. Клони преплетени. Очи на кошута. Няма пътека и брод няма. Високо дърветата сплитат короните - вият от болка ръцете ти. Тръни къпинови нокти забиват в очите ти. Страшна и тъмна, гората зове името ти, стократно повторено - ехо от скрити клисури. Неу ...
716
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
