Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Мокро време

Даръл Швайцър и Джордж Скитърс пиеха кафе. Намираха се в кафе-сладкарница „Уошингтън“ и седяха на маса за пушачи почти в самия център на заведението. Говореха си от близо час, когато Даръл почувства някаква влага.
Беше петият ден на февруари 2005 година. Навън не валеше нито дребен, тормозещ бузите ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-06-14T22:05:50+03:00 1.1K 2

Делфинът, ч.2

(или как станах Подводна Господарка)
Оставих вещиците да ми се кланят и се спуснах под водите на Великата Амазонка. Mоят делфин ме чакаше в градината на величествения дворец. Той ми подаде красивия си розов плавник и аз положих ръка върху него. С изненада установих, че имам ципи между пръстите си. З ...

rarebird

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-06-14T21:15:33+03:00 1.1K 6

Хората...

Хората... Какво за тях? Те са само хора, нищо повече... миниатюрни фигурки, които щъкат и след себе си прородата заличават, а тя – природата... НЕ умира, НЕ прощава, а ОТМЪЩАВА ЖЕСТОКО...!
Страшничко е, нали, когато ИСТИНАТА ИЗПЛУВА НА ПОВЪРХНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ И БЕЗОТГОВОРНОСТ... Това са РЕ ...

Plambo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-14T21:13:42+03:00 1.5K

Зрънце

Зрънце
Малка, съвсем невинна.
Малка, колкото снежинка –
опасна колкото бурите и ветровете.
Малка, съвсем невинна. ...

OtKrOvEni3

Проза » Други

2009-06-14T20:17:40+03:00 1.2K 5

Ръце

Тихо е. Тихо и красиво. Поглеждам през прозореца и за миг ми се струва, че времето е спряло. Ето - млад мъж е вдигнал ръка и маха на момичето си, което е спряло от другата страна на улицата, а една жена е протегнала своята, за да погали бебето си. То пък е устремило своите кунки (ах, тези мили баби! ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-14T18:38:49+03:00 1.1K 5

Крал Рафаел

В далечното кралство на тъмните нивя управлявал крал Рафаел. Той бил мрачен и жесток владетел, а народът, населяващ земите на кралството, живеел мизерно и нещастно. Бил ужасен скъперник още от млад, а щом наследил трона от баща си, чувството за величие и неограничена сила му повлияло пагубно. Той се ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-14T18:16:42+03:00 2K 4

За едната чест...(1 част)

Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашк ...

azura_luna

Проза » Разкази

2009-06-14T17:35:46+03:00 2.1K 23

Хора, ходете боси!

Когато си млад и зелен - имаш много мечти и е трудно да видиш себе си...
Всяко същество в природата има свои мечти и свой уникален заряд!
В самото съзряване на утрото, след ранния дъждец оросил тревата (за добро утро), тя повдигна клепки, примигна някак залюляна от лекия ветрец и избистри погледа си ...

Жулли

Проза » Други

2009-06-14T15:43:09+03:00 1K 16

Кога грознота е красиво, а красивото - грозно

КОГА ГРОЗНОТО Е КРАСИВО, А КРАСИВОТО – ГРОЗНО
Когато изневеряват, облечената и късокрака лъжа е единственото създание от женски пол, което мъжете предпочитат пред голата, дългокрака истина.

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-12T13:53:04+03:00 3.5K 17

До Алекс

Пътуването
Иска ми се да... напиша нещо за Александрия или за Египет, но май първо трябва да настроя мисълта си на периода от времето на скитането ми из морета и пристанища в района. Време, което неминуемо беше оказало своето специфично влияние върху оформянето на светогледа ми (много изкуствено про ...

vanyom

Проза » Разкази

2009-06-12T13:52:17+03:00 1.9K 10

Стъклото

Стъклото
Странно нещо е дъждът. Идва тих и неочакван. Започва с капка, после втора... и ето, че след миг, безброй кристални капчици за пореден път се опитват да измият прахта от стъклото на прозореца ми. Толкова отдавна не бях поглеждала през него, че не разбрах кога е помътняло и е скрило слънцето ...

isabelle

Проза » Други

2009-06-12T11:55:09+03:00 1.5K 5

Адаптиране

АДАПТИРАНЕ
Бронто и Ихто се родиха в един и същи ден, дори в един и същи час през Годината на Големите дъждове. Разликата беше само в това, че първият се роди на сушата, а вторият се излюпи в субстанцията планктон-вода на Праокеана. Същият този Праокеан, който поради постоянните дъждовни изстъпления ...

andyboy

Проза

2009-06-12T10:34:49+03:00 1K 1

Късмет до поискване 20 (последна глава)

Глава 20 - Няколко сватби без погребение
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2009-06-12T09:30:18+03:00 1.5K 14

Люфи, обвита в мечта

Имало едно време, скрита в една представа и обвита в една мечта, малка жена с името Люфи. Макар и принцеса, Люфи бе съвсем нормално момиче. Очите ù не бяха сини. Косите ù не бяха златни. Но тя имаше замък. Празен, пуст замък, в който живееше сама.
Но когато не е в този замък, Люфи живееше в нашия об ...

Peaches

Проза » Разкази

2009-06-12T01:05:54+03:00 1.1K 3

Виното на сенките

Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :
- Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?
Единствено мракът и тишина ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-12T00:58:12+03:00 824

Чувствал ли си се...

Било ли ти е някога толкова мъчно, че сила да нямаш да заплачеш,
чувствал ли си се толкова безпомощен,
че сърцето ти без звук да тупти,
а дъхът ти силно и дълго да ехти, но никъде от никого нечут?
А някога чувствал ли си се така ограбен, изоставен, огорчен... ...

snEjiTy

Проза » Други

2009-06-12T00:51:43+03:00 1.7K 2

За гълъбите, фъстъците и още нещо

ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…
Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочи ...

WhatTheHell

Проза » Разкази

2009-06-11T23:29:24+03:00 1.5K 2

Денят на страшния съд (1)

ВНИМАНИЕ: Този разказ е продължение на "Nick Dracula - Моята изповед". Може да я откриете:
Nick Dracula – My Confession 2
Денят на Страшния съд
Аз усещам, че ми остава около минута живот. Поглеждам към Световните лидери и последното нещо, което излиза от устата ми е:
- Животът като човек е най-ценни ...

dracula88

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-06-11T21:52:20+03:00 1.6K 1

Приказка... Реалност...

Часовникът звънна. Кога стана 7:30? Стаята е изпълнена с полумрак. През прозореца се вижда забуления в облаци изгрев. Светлината на слънцето предвещава началото на един хубав ден. Поглеждам вън и снегът ме приветства с блясъка си. Дори дървото не помръдва клони – вятърът е решил да ни пощади днес. В ...

iv_dani

Проза

2009-06-11T21:42:30+03:00 1K 3

Забавни български хроники Част четвърта

Част четвърта
Хановете или как продължава историята след
като купих зехтин на жената
Ей, мама му и зехтин! Купих го най-сетне, но моята не знае, че покрай зехтина сврях и една бутилка водка. Ей така, за всеки случай. Както е казал другарят Ленин „нека да има”.
Налях си нова водка, макар че следващия ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-11T21:36:22+03:00 1.1K 9

Остани с мен

Все още ме караш да се страхувам. Все още изтръпвам при мисълта за теб, за момента, в който ще ме доближиш... Остави ме... Пощади ме... Аз вече намерих своя герой. Той е по-добър от теб. И вече не желая да си ти... А зная и ти ще намериш своя... Той е там и те чака... пусни го до сърцето си... Само ...

fanaa

Проза » Разкази

2009-06-11T19:25:07+03:00 1.8K 2

Последната капка надежда

Не съм плакала от доста време. Винаги съм се опитвала да балансирам нещата - любовта, гневът, радостта, ревността, омразата, щастието... всичко, което ме прави човек. Но понякога просто не става. Понякога
трябва да се предадеш. На лицето ми е изписано отчаяние, то не минава лесно. Отчаяние от всичко ...

Raindrops_on_my_skin

Проза » Други

2009-06-11T18:22:22+03:00 845 1

Няколко начина да зарадваш г-ца Д за едно лято или за какво тъгува домина Друзила?

Да започнем от там, че г-ца Д е изключително complicated person. Би било наивно да вярвате, че ще се зарадва на близалка XXL размер. А това се дължи на редица фактори, все още необясними за светилата в световната психология, които допълнително усложняват битието на/с г-цата/г-жата. ( последното обръ ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2009-06-11T18:21:02+03:00 1.5K 3

Щастието

Щастието не е в това да направиш много пари. Щастието не е и в това с тези пари да си купиш голяма къща извън града. Щастието дори не е в това да имаш много пари, голяма къща извън града и да отидеш там с голямата си любов... Тези неща просто допълват Щастието.
Щастието е в това, да имаш малка къща ...

jossefin

Проза » Други

2009-06-11T18:03:04+03:00 1.4K 1

Пробуждане

Събудих се примрял от студ, сритан от нощния пазач, в една канавка близо до вкъщи. Знаех, че не мога да се прибера в това състояние, но пък трябваше да съм у дома отдавна. Колко ли беше часът?
Огледах се стреснат наоколо – мрак и тишина. Само грубият глас, излизащ от пресъхналото раздрано гърло на в ...

mj2006

Проза

2009-06-11T13:36:32+03:00 1.4K 6

Победа

ПОБЕДА
“Дойдох, видях” и... поисках да ослепея.

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-11T11:27:48+03:00 1.3K 4

Следизборно

България я очаква рецесия,
а гражданите и погребална процесия.
+ + +
По-добре голобрад, отколокто гологъз политик.
+ + + ...

mihri61

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-11T10:52:55+03:00 858 2

Продължение от книгата

Тук-таме се мяркаха туркини от Караагач, Куклен, Устина и Марково, с черни фереджета, забулени с яшмаци. Очите им святкаха под фереджетата.
Преди 1300 години, Мохамед беше наредил да крият лицата си от мъжете. Една от тях дърпаше три годишно момченце, облечено с памучно елече, гайтани по него и стък ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-11T10:43:20+03:00 900 1

Един непораснал романтик (6)

Един непораснал романтик (6)
Постепенно осъзнавам какво се е случило. Елена си тръгна без да промълви и дума пред мен. Усмихна ми се като за сбогом и това бе всичко. Последните месеци мисълта ми бе насочена единствено към нея и нищо друго не съществуваше за мен. Жената с обсебващата усмивка вече я н ...

razlichen

Проза » Повести и романи

2009-06-11T10:40:49+03:00 938

Шира?

- Шира?
Големият котарак от шестия пръстен отвори едното си око, фиксира натрапника и измуча:
- Няма го!
- Добре - съгласи се неканеният му гост. - Ще го потърся по-късно.
- Шира? ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-06-11T10:35:15+03:00 769

Да пребъде доброто

(по славянски легенди)
Генчо усещаше, че някой го вика както през деня, така и през нощта. На нивата ли ще отиде, на хорото ли ще се хване, все чуваше женски глас. Денем, по обедно време, му звучеше като на младо момиче, а към полунощ - като на възрастна жена. Думите, обаче, бяха едни и същи:
"Ела, ...

rarebird

Проза

2009-06-11T10:31:09+03:00 977 7

Воплите на мисълта

О, велико небесно царство, приюти ме, дай ми сигурност в топлата, невидима снага. Защото знам, че в сърцевината на проблемите се крие решението им, че в зародиша на злото се крие доброто, че в смъртта – животът е ръката, която люлее люлката. Нека се опитам да покажа готовността ми да стана част от т ...

LordZombie

Проза » Други

2009-06-11T10:11:17+03:00 794 1

Вдъхновение. Страст. Висота.

Пустотата на плажа,тази красива пустош. Сиянията на огъня,тези горещи вопли. Не съм сигурна къде се разгръщат мислите ми. Не вярвам, че има граница, която да спре въображението ми. Сама съм. Обградена от четири стени, започнали да водят записки за живота в тях още преди десетки години. Усещам ухание ...

viky8

Проза » Разкази

2009-06-10T21:58:55+03:00 1.8K 5

Забавни български хроники Част трета

Част трета
Хановете или първите тъмни времена в историята ни,
които приличат на мътеницата на баба ми
Три дена пих преди да почна тази част. Не от любовна мъка. Нито от това, че жената ме е напуснала. Де този късмет. Просто времената, за които трябва да пиша, са толкова мътни, че приличат на мътениц ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-10T21:54:45+03:00 1.1K 9

Притча за благословията

ПРИТЧА ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА
Понеже нямаше пари за автобуса, Дребният тръгна направо през гората. По преките, по преките… Все ще стигне до село. ”По дяволите, каква непрогледна нощ!”, мислеше си.
Изведнъж пред него сякаш от нищото изскочи мъж. Сблъскаха се.
- Дребни човече – каза непознатият, като буквал ...

alistef

Проза » Други

2009-06-10T21:36:49+03:00 823 2

Продължение от книгата

Беше четвъртък. Пътят минаваше покрай пазара. От Марица лъхаше прохлада, която пълнеше гърдите и караше сърцето да пее. Селяни с талиги, магарета и коне, носеха купища торфанда (пресни плодове и зеленчуци). Наоколо гъмжеше от народ и букети от чадъри. Викове, пазарлъци, звънтене на хлопари, цвилене ...

mari45

Проза

2009-06-10T18:05:14+03:00 972

Очите

ОЧИТЕ
Очите за себе си са винаги по-далекогледи от очите за другите.

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-10T14:52:24+03:00 1.4K 2

Дивакът

(приказка за необяснимото)
Виждаха го често наоколо. Диво момче, със странна външност. Имаше грубо, боядисано с охра лице, със силно издадена напред долна челюст, а дългата, сплъстена коса му придаваше зловещ вид. Беше нисък и набит, с къси крака. Дори за непретенциозните жители на долината, момчето ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-06-10T08:23:50+03:00 948 4

След смъртта

* Post Mortem
Всеки човешки живот е ценен, ала мнозина от нас оценяват това едва когато настъпи часът на смъртта им или чак след края на живота си. Такава е и моята история, наскоро починах, сега се намирам в бездната на безкрайното и студената празнота.
Родил съм се с ужасяващ и неизлечим дефект – ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-10T08:10:10+03:00 834 1

Ментови размисли

Откривам те и тук и нейде далече от реалността... разпилян сред кристалчетата лед в чашата ми, пълна с ром, ром, а може би мента... мента, останала по устните ми - целувани някога от твоите...
Стара болка, дълъг копнеж, примеси от желание и страст... разливат се върху мен и рисува съзнанието ми изве ...

luda_himi4ka

Проза » Писма

2009-06-10T07:39:17+03:00 1.2K 4