Проза и разкази от съвременни български писатели
Какво липсва?
Търся спокойств ...
Как се сключва сделка - 4
- Не си далеч, наближава 26. Погледнах в досието й. Знаеше ли, че е разведена?
- Не. И все ми е струваше странно като я наричат „госпожа”... Някак си не й подхожда. Сигурен ...
Какво е Нежността?
През деня бяха оперирали големият им син.
Те - изтощени, ние - гледахме да разсеем напрежението.
Тиха музика, разкошно меню, перфектно обслужване.
Може би, бъдещите ми снаха и зет... ...
Моята истинска история
Всичко започна като на шега. В разказа „Змеево либе” представих една лична история, като вплетох в нея фолклорния мотив за Змея. Баба ми беше разказала една истинска случка с девойка от моето село. Това беше изключително подходящо, за да се присмея над себе си в един разказ ...
Един случаен ден
Големи искрящи очи. Да, аз виждам самотно отчаяние,
чакащо някой да го спаси. Поредният ден.
Минавам, а до мен самотен бездомен скитник, скитащ из улицата.
Виждам големите му искрящи очи, а душата му сякаш иска да полети. ...
Ед Гийн
Стая с бюро, върху което стои шевна машина; зад него - библиотека с няколко книги и малка кутия с игли, конци, ножички и карфици; до бюрото - стол, върху който е седнал възрастен мъж със сбръчкано лице, което има селско излъчване; с вехта светлосива шапка на тъмносиви райета; с набола бяла ...
Изкупление /4/
Обичаше тишината и тихия шепот на океанските вълни, да усеща нежния допир на пясъка...
Погледът му бавно шареше отвъд хоризонта, а мислите му плуваха още по-надалече...
Тук той забравяше за всичко - за живота отвъд рая на вълните, за болката, за разочарованията , за сивотата.....
Направи опит да ...
Професионалистът
Втори опит за сериозен любовен разказ
(всяка прилика с истински лица и събития е случайна)
Nellnokia & Greg
1 част ...
Знаеш...
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...
Блян
Ръст - среден. Възраст - средна. Физиономия - смачкана. Прегърбен. Ръцете висят до колената. В тях стиска пластмасов плик. И той смачкан.
Стои пред портата и мълчи.
-При мен ли идваш?
Мълчи. ...
Непознат ангел
Нощта красива ме погъделичка нежно по нослето. Погледнах надясно и видях - до мен лежеше очарователно погълната от сънища, невероятно красива госпожица с черна, дълга и миришеща на сладко коса; с изящни, сочни устни; не виждах очите ù, но миглите ù със сигурност бяха гъсти и дълги. Сп ...
Медени облачета
Среднощно прозрение
Луната, аз и ти...
Продължение от книгата
Парите са всичко, колкото и да не ни харесва
Пари - едни хартийки, нали? Можеш да ги пипнеш, да ги усетиш, помиришеш... а чувствата, не - те се чувстват. ...
Природа!
Думите... откога има значение какво казваш?
Толкова бе потаен, толкова магнетичен и завладяващ. Живееше в реалността там, при другите! Рядко се докосваше до детското, до първичното, макар че самият той бе първичен понякога. Усмивката му беше рядко срещано явление. Нищо, че пред някои хора с ...
Снаха
Не хареса Пенка снаха си и това си е. Коя пък ли ù харесваше. Колкото и момичета да бе довел Краси у дома, тя все им намираше недостатъци и ги смяташе за леки жени, само и само да остави сина си за себе си. Досега бе успяла да прогони всяка, но тая, тая се оказа костелив орех. Упорита. Какво л ...
Началото на края ( І част) Абортът
Абортът
Маруся установи, че е бременна. Страшно се изплаши, тя знаеше, че Здравко не е най-подходящият за нея човек. Не, не, че не го обичаше, но разума и подсказваше, че няма да бъде щастлива. Той харесваше жените, компаниите, чашката. Досега това я привличаше, бе предизвикателств ...
Прозрения
Премеждията на един дух
Аз съм дух. Тежка верига свързва ефирното ми тяло със земните неволи. Докато бях още човек, аз бях затворен в онази ужасна черупка, която наричат "тяло". Когато Косачът на души дойде, той взе онази смешна девет-грамова фукла - душата, а аз полетях свободен. Уви, радостта ми п ...
Малка мръсна тайна
Изкупление (3)
Не издържаше!
Имаше моменти, когато просто искаше да се скрие някъде, да се загуби за седмица или две...
Погледна умореното си, подпухнало лице в широкото огледало и не се позна.
Това леко подпухнало, с позасъхнала кожа лице - не беше нейното. ...
Всичко
Красиво беше. Страстно и диво като ядосан френски в привечерна мъгла.
След "всичко" тя се отпусна доволна като мъркаща котка и запо ...
Страсти и разум (ІІ част) - До дъно (последна глава)
Посветено... на едно мече
Имам да ти казвам толкова неща, но днес ще ти споделя една тайна...
Знаеш ли...? Не, не знаеш. Няма откъде да го знаеш. Никой не знае. Отдавна.
Но аз... аз съм мила, нежна, добра. Аз вярвам в любовта. Силно. И знам, че я има. Аз мога да обичам. Силно.
Аз обичам хората. Преди всичко тях. Вси ...
Вилата
"Хилядите птици, които летяха заедно с нас"
Хилядите птици, които летяха заедно с нас.
Да се обвинявам ли? Или да те оставя да ме стовариш.
Да, аз знам, че сгреших. Няма втори шанс за момчето с късмета.
...
Как се сключва сделка - 3
Азбука на киното
Ал Пачино в "Усещане за жена" - ролята, донесла му награда "Оскар". Сърцато, на един дъх, играещ сякаш за последно (както живее и неговият герой от филма), самовглъбен в "зрящата" си слепота, която чувства неистовата поезия на живота, събрана в стъпките на едно последно танго с красива жена, трепе ...
Продължение от книгата
Вуйчо Михо наведе глава. Жилите на врата му набъбнаха. "Сега ли трябваше да му рече туй? Се трябваше да измисли нещо, с което да ù помогне! А и той кво е замързелувал! В тежест ù е веч"- мислеше си той ...
Великият Могал
Великият Могал
Скулптурът разговаряше със статуята. Бахар се заслуша в разговора.
- Не успях да завърша статуята, трябва да заемеш нейното място и утре!
- Принцът ме видя и възхвали изкуството ти! - каза статуята, която всъщност бе красиво момиче, дъщеря на бедната жена, донесла вестта на и ...
Промени...
- променях в какви ли не крайности възгледите си, само за да разбера какво искам...
- променях ...
Скарданели
поскръцват ветропоказатели.”
Фридрих Хьолдерлин
Накрая – съвсем обезсърчен – слязох от Олимп и побързах да се отбия при Диотима**, понеже чух на сън, че тя ме вика. Това се случва в паузите от ремисия – така каза докторът – когато боговете се разбягват – всеки в с ...
Среднощно
Той достигаше до нея през отворения прозорец – дали с уморена прозявка, или с някоя кихавица, а понякога дори си мънкаше нещо под нос. И тя му пожелаваше лека нощ, тихо го прошепваше полузаспала, без дори да ...
Join me in Death
Есенното слънце залязваше, оцветявайки облаците в розово. На все по-тъмното ...
Самичък на бумел
Бумел — обясних аз — според мен е пътуване, дълго или
късо, без край; единственото, което му придава определен
вид, е необходимостта да се върнеш в определен срок в
точката, от която си тръгнал. Понякога този бумел е из ...