Проза и разкази от съвременни български писатели
42.2K резултата
Терзания
Животът дава и взема изключително много... Дава най-много на тези, които могат да си поискат... и взема най-много от тези, които не знаят как да опазят това, което имат... Всеки сам преценява дали си заслужава да даде нещо, за да получи друго... Всеки сам знае за себе си от какво има нужда... Аз пре ...
2K
1
Изкушението - четвърта част
Дани обикаляше любимата си книжарница и разсеяно си играеше с косата, увивайки кичурите около пръста си. С другата ръка плъзгаше пръст по гръбчетата на книгите, а от време на време изваждаше някоя, прочиташе написаното на гърба й и отново я връщаше на мястото й. Четенето бе голямата й слабост, но ви ...
1.6K
2
18+ Гардеробът е доставен
Внимание! Диалогът съдържа нецензурни изрази и референции, използвани единствено с художествена цел. Умолявам потребителите под 18г. да не четат този текст. Благодаря!
ГАРДЕРОБЪТ Е ДОСТАВЕН
(Teaser* към фентъзи-роман)
Когато Трикстерът спря да говори, над Студентски град се спускаше топла юнска вече ...
ГАРДЕРОБЪТ Е ДОСТАВЕН
(Teaser* към фентъзи-роман)
Когато Трикстерът спря да говори, над Студентски град се спускаше топла юнска вече ...
1.1K
18+ Споделен сън
СПОДЕЛЕН СЪН
Ти лежиш върху легло, застлано със зелен сатен. В очите ти съзирам желание и свян. Сядам до теб, галя бузата ти с ръка, навеждам се. Ти очакваш устните ни да се докоснат. Докосвам нежно бузата ти с устни, целувам ушенцето ти, после нежно го хапя. Ти отмяташ глава назад, аз целувам шията ...
Ти лежиш върху легло, застлано със зелен сатен. В очите ти съзирам желание и свян. Сядам до теб, галя бузата ти с ръка, навеждам се. Ти очакваш устните ни да се докоснат. Докосвам нежно бузата ти с устни, целувам ушенцето ти, после нежно го хапя. Ти отмяташ глава назад, аз целувам шията ...
2.9K
1
Пътеките разделят хората
Когато погледна в очите ти, виждам човека, който искам да бъда. Виждам мечтите си. И знам, че те ще се сбъднат, стига ти да си до мен.
Правих много грешки, зная. Наранявал съм те много пъти, зная. И някой ден ти ще си тръгнеш от мен... Без да кажеш сбогом. Просто ще събереш късчетата от разбитото си ...
Правих много грешки, зная. Наранявал съм те много пъти, зная. И някой ден ти ще си тръгнеш от мен... Без да кажеш сбогом. Просто ще събереш късчетата от разбитото си ...
1.1K
3
Изповед
Моята изповед
Капка по капка всичко тече. Но всяка капка си е сама за себе си. Изглеждат еднакви, но не са. Те са отражение на всичко около нас, пречупено през водата. Капката се опитва да избяга от свърталището на живота. Когато е на път да постигне целта си, тя изчезва, разбива се. Влива се в кръг ...
Капка по капка всичко тече. Но всяка капка си е сама за себе си. Изглеждат еднакви, но не са. Те са отражение на всичко около нас, пречупено през водата. Капката се опитва да избяга от свърталището на живота. Когато е на път да постигне целта си, тя изчезва, разбива се. Влива се в кръг ...
1K
Страсти и разум - Уморителни авантюри
Мая се срещна с Пепо отново. Тя знаеше, че това е поредната авантюра. Но й харесваше. Скоро не беше правила секс и не я интересуваше, че тези отношения нямаха бъдеще. Да, беше й неприятно, че преди да се видят или след това той прегръщаше Мила, но реши, че е време да порасне и да приеме, че животът ...
1.1K
6
Няма първи удар
- Хубаво де - каза Сянка, след като излезе от вира, където го бе запратил Скиталецът. - И без това ми беше горещо.
- Прфф - Гар Ван изплю няколкото тревички, които беше захапала принудително при приземяването си. - Мисля, че е време да преразгледаме стратегията си.
- Ахам - съгласи се с нея сянката, ...
- Прфф - Гар Ван изплю няколкото тревички, които беше захапала принудително при приземяването си. - Мисля, че е време да преразгледаме стратегията си.
- Ахам - съгласи се с нея сянката, ...
767
2
Петък 13-ти
Вчера беше Петък 13-ти. Изпитът по литература на Таня.
Най-напред звънна будилникът на джиесема в 6 без 20. Първа ставам аз. Будя кандидат-студентката.
- Още малко! – протяга се тя.
В 6 вече е станала. Кафето е готово. Малко шоколад за закуска. Пускаме телевизора на музикална програма.
6 и 10. Таня ...
Най-напред звънна будилникът на джиесема в 6 без 20. Първа ставам аз. Будя кандидат-студентката.
- Още малко! – протяга се тя.
В 6 вече е станала. Кафето е готово. Малко шоколад за закуска. Пускаме телевизора на музикална програма.
6 и 10. Таня ...
1.1K
5
Лабиринт
Толкова исках да те докосна... Ако знаеш как протягах премръзнали длани към лицето ти и колко пъти имах усещането, че долавям дъха ти, от което ми ставаше по-топло и уютно. Поне в момента. После заблудата изплуваше победоносно и изтикваше далече встрани моите грешни видения. За да остана отново сама ...
1.2K
2
Властелинът на трилъчката
Три трилъчки за хората от ФИА под Бърньовия небосвод
и седем за апелативния им съд в двореца им от камък,
да вземат девет макларънистите със краткия живот,
един - за Сивия владетел с трон от сив пушек
в страната му Рондор, където тегне сивота. ...
и седем за апелативния им съд в двореца им от камък,
да вземат девет макларънистите със краткия живот,
един - за Сивия владетел с трон от сив пушек
в страната му Рондор, където тегне сивота. ...
1K
Сън
СЪН
Веднъж сънувах...
................................................................................................................
Аз съм на някакво тъмно място и лежа обграден от поставени в кръг горящи факли. Мракът е непрогледен, освен участъка, който ме осветява. Вони ужасно. Тишината ме без ...
Веднъж сънувах...
................................................................................................................
Аз съм на някакво тъмно място и лежа обграден от поставени в кръг горящи факли. Мракът е непрогледен, освен участъка, който ме осветява. Вони ужасно. Тишината ме без ...
866
Разпръснати мисли за света и хората
Искам да пиша. Искам да пиша сега. Не знам защо искам да пиша. Просто искам. Ей така. Искам да пиша за нещото, което не мога да забравя. За нещото, което не мога да изживея и да разбера напълно. Защото моето време е такова, че да не се случва нищо голямо.
Да. Казвам го днес. В следизборния ден. Нищо ...
Да. Казвам го днес. В следизборния ден. Нищо ...
2K
3
Ловецът на пеперуди (глава 5)
Глава V
Последното причастие
- Да. Ала само ти ще продължиш нататък – каза шаманът. На лицето му се бе изписала строга физиономия, доколкото самото лице позволяваше това.
- Сам?
- Да сам! От тук нататък всичко ще зависи само от теб. Запомни го! Трябва да си силен. Трябва да покажеш, че наистина иска ...
Последното причастие
- Да. Ала само ти ще продължиш нататък – каза шаманът. На лицето му се бе изписала строга физиономия, доколкото самото лице позволяваше това.
- Сам?
- Да сам! От тук нататък всичко ще зависи само от теб. Запомни го! Трябва да си силен. Трябва да покажеш, че наистина иска ...
1.2K
Пролетни и нежни - първа част
- Ало, Майа, нашите заминаха на почивка и в събота правя страхотен купон. Чакам те още в петък, за да ми помогнеш.
- Нина, здравей първо. Нали знаеш, че не обичам шумните мероприятия. Ще дойда в неделя, за да ти помогна да почистиш и да си побъбрим.
- А, не! Този път не дойдеш ли, ще ти се разсърдя. ...
- Нина, здравей първо. Нали знаеш, че не обичам шумните мероприятия. Ще дойда в неделя, за да ти помогна да почистиш и да си побъбрим.
- А, не! Този път не дойдеш ли, ще ти се разсърдя. ...
1.6K
11
Страсти и разум - Съдбовен обрат
Дори и след купоните, които си правеха – по женски или всички, в личния или по-точно в интимния живот на Полина нямаше особени промени, почти никакви. Тя продължаваше да работи в магазина; да си гледа децата; да изглежда добре; но все още не понасяше Рангел – докосванията му, целувките, дори погледи ...
1.2K
9
Грехът
Жътвата се бавеше. Селяните, увесили глави, се бяха насъбрали около дюкяна на площадчето в селото. Суша бе. Бог сякаш ги наказваше. В цялата местност две седмици подред валеше, но не и в селото. Обилна реколта бяха ожънали навсякъде, само тука дъжд нямаше. Бай Кольо седеше със старците пред дюкяна и ...
1.6K
10
Продължение от книгата
Станало опасно гнойта да не се разнесе из цялото тяло. Животът му висял на косъм. Викнали лекар. Отрязали крака, защото нямало друг изход. От този ден, той заживял с мисълта да си отиде по- бърже от тоя свят. Но Господ не послушал молбата му. И се примирил. Чана Пена излезе умна и предвидлива жена. ...
920
Спомен
Когато пожелах да се спусна в мътилката на този живот, помнех всеки детайл от плана, знаех защо го избирам и вярвах на себе си. Надявах се, че ще съумея да съхраня следите от миналото, ще запазя спомена за причините на своя избор, за да имам утеха в мигове на свръх изпитания. Тогава бях силна и мъдр ...
1.2K
1
Змей Горан
Било много, много отдавна. Змейове и змеици живеели безгрижно в красиви пещери, които те пробивали в скалите с един замах на силните си опашки. През деня събирали билки и корени и варели омайни смеси, от които добивали все повече сили. Често, докато изравяли корените, намирали скрито злато и го труп ...
1.8K
8
Бариерата на живота
Пролет ли бе, лято ли, есен може би, а най–вероятно зима. Всепоглъщаща и непрощаваща студенина цари под небето. Спокойствието прераства в меланхолия, а тя е най–красивата форма на тъга, известна нам. В нея се крие нещо много повече от временно чувство, тя може да се превърна в начин на живот.
А зима ...
А зима ...
787
1
История с имена
С близначката за първи път сме проплакали в родния край на майка ни – Лудогорието. До последно никой не е знаел, че сме две. Като по-нахална, сестра ми се родила първа и акушерката ахнала: ”Я, то имало още едно!” По това време баща ни бил запас и в писмо майка ни го помолила да избере една от двойки ...
5.4K
35
Страсти и разум - Секс в козметичния салон
Преди две седмици Ива завърши професионални курсове за козметик. Когато мъжът ù отиваше на път, нямаше го с месеци и тя, за да запълни времето си, записваше различни курсове. Толкова документи беше изкарала, а не работеше, защото съпругът ù не разрешаваше. Печелеше достатъчно, за да може тя да си ст ...
4.5K
14
Сълзата...
Той седеше на скалата, а отдолу с мъртвешки очи го гледаше пропастта.
Един самотен облак се луташе по небето, сякаш търсеше нещо изгубено. Някаква необяснима сила го бе довела тук и нещо пленително изпълваше мислите му
като лунна светлина нощта. Един спомен внезапно бе излязъл от своята
дългогодишна ...
Един самотен облак се луташе по небето, сякаш търсеше нещо изгубено. Някаква необяснима сила го бе довела тук и нещо пленително изпълваше мислите му
като лунна светлина нощта. Един спомен внезапно бе излязъл от своята
дългогодишна ...
1.7K
17
София - ІV глава
ІV глава
София подтичкваше напред по пътечката, а после се връщаше при вървящия зад нея Иван. Тя приличаше на малко момиченце, което водят към забавните люлки или до магазина за бонбони. Софи наистина отиваше на пазар, но целта ù не бяха бонбоните. Тя нямаше търпение да срещне отново Мартин - момчет ...
София подтичкваше напред по пътечката, а после се връщаше при вървящия зад нея Иван. Тя приличаше на малко момиченце, което водят към забавните люлки или до магазина за бонбони. Софи наистина отиваше на пазар, но целта ù не бяха бонбоните. Тя нямаше търпение да срещне отново Мартин - момчет ...
756
1
Без Теб...
Една сълза... една душа... една усмивка... една любов... една болка... една страст... една искра... един пламък... един човек... един миг... един успех... един провал... един живот... един копнеж... един-единствен начин да се справиш с болката от раздялата... Какво му трябва на човек, за да покаже с ...
1.8K
3
Любовта
Любовта
(импресия)
Пристъпих в храма. Гола. С разголена душа, не плът. Заболя ме. Лъч светлина прониза душата ми. Този лъч беше Любов. Пречистваше ме - от суетата, от неверието, от колебанието, от страха.
Подвластна на суетата, сменях маски без капка свян. Бях ту нежна романтичка - със сплетена коса ...
(импресия)
Пристъпих в храма. Гола. С разголена душа, не плът. Заболя ме. Лъч светлина прониза душата ми. Този лъч беше Любов. Пречистваше ме - от суетата, от неверието, от колебанието, от страха.
Подвластна на суетата, сменях маски без капка свян. Бях ту нежна романтичка - със сплетена коса ...
1.6K
15
Душа в агония
Нощта е тъмна... Луната грее величествено сред своите верни стражи - звездите... Изведнъж чувам писък. Скачам и се ослушвам. Чувам заглушени стенания на разкъсвана от болка душа. Показвам се през прозореца и виждам момиче, седнало на тротоара. Отивам при нея и погалвам косите ù. Тя ме погледна - очи ...
698
Реалността
Живеем в безцветен свят, изпълнен с шарени мечти... малко хора виждат истинските цветове на реалността...
Понякога завиждам на тези, които гледат всичко през розови очила... Опитвам се и аз да го постигна, опитвам се да залича черното в живота си...
На моменти чувствам, че политам и спектърът на жив ...
Понякога завиждам на тези, които гледат всичко през розови очила... Опитвам се и аз да го постигна, опитвам се да залича черното в живота си...
На моменти чувствам, че политам и спектърът на жив ...
1.5K
1
И след двадесет години, за един философ правилното питие е от значение
И след двадесет години, за един философ правилното
питие е от значение
Кратък и несъдържателен увод
Понеже напоследък се очертава като модна тенденция в този сайт да се публикуват разкази с продължение, реших и аз да се включа в борбата с ентусиазма на кандидат-депутат по време на избори. Така де, и ...
питие е от значение
Кратък и несъдържателен увод
Понеже напоследък се очертава като модна тенденция в този сайт да се публикуват разкази с продължение, реших и аз да се включа в борбата с ентусиазма на кандидат-депутат по време на избори. Така де, и ...
3.6K
27
Превратности - последна част
Последна част
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме кара ...
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме кара ...
1.4K
29
Ако беше вчера...
Всяка прилика с действителни лица и събития е реална.
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...
1.2K
1
В очакване на утрото
Обичам да стоя отстрани, да съм в сянка - тъй незабележима, тиха и потайна - само да наблюдавам.
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ...
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ...
1.3K
1
Легенда за двойната гробница
Времето беше дъждовно. Купести облаци се бяха събрали на небето, а бурята и дъждът напираха да излеят гнева си над земята. Селото беше на четири километра, но дори и от това разстояние паметникът се виждаше.
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...
1.6K
1
Страсти и разум - (Не)порочният триъгълник
Преди около месец Албена взе под наем магазинчето, в което работеше като продавачка от около 3 години. Това беше квартално или не – по-точно магазинчето на блока, защото се намираше във входа на доста голяма постройка в един от кварталите на Пловдив. Вярно е, че идваха да пазаруват и от другаде. Так ...
1.2K
12
Гара
Галя излезе от книжарницата, в която работеше и заключи вратата. Изкачи се бавно по стъпалата до таванското помещение на сградата, която ремонтираха. Застана на малката тераса, която нямаше парапет в момента, спря близо до ръба, като загледа мълчаливо майстора, който от върха на високата си дървена ...
846
Болезнено пристрастяване към един зелен абокат
Зелените котки в очите (му) шеметно дразнят копнежите. Мразя да се взирам в черните ядрени петна, загубили се в ливадните одежди на тази живо-мъртва, неграбваща от пръв поглед краска. Мразя ги. Защото тези взривоопасни петна залагат в гърдите ми експлозиви със закъснител, които се възпламеняват от у ...
2.1K
3
