Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Map

Духовитият вентилатор ме държи бодър в задушния следобед. Гледам разсеяно през покрития със солена влага филистрин към късчето чисто, бледосиньо небе - така, за хубав цвят :) (не съм го пристегнал добре и сега се чува леко свистене, което издухва мислите ми, които се бяха опитали да потърсят (пак и ...

vanyom

Проза » Разкази

1.2K 3

Денят на моята смърт

Денят на моята смърт
Диагноза като диагноза. Остава ми един ден живот. Странно как човек се сеща в последния си ден колко неща не е успял да свърши през съзнателния си живот. За тези, които е успял да свърши пък изобщо не се сеща. Тях да ги помнят живите.
Разтварям си една супена лъжица кафе без зах ...

clyde1

Проза » Разкази

946 7

Убиец на кошмари

Стаята беше голяма и пълна само с езотерични вехтории, някои от които сигурно бяха на повече от век. По ъглите и под тавана висяха огромни паяжини, обсипани с гниещи мухи. Стените вероятно някога са били бели, но сега сивееха от мръсотия, а на места бяха обсипани с плесен.
Единствената електрическа ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 1 1

Спектакъл

Това е само един спектакъл – за теб, за мен и за всички останали…
6:30, четвъртък вечер, театъра на центъра… старата песен на нов глас.
Залата се пълни с хора. Въздухът жужи от приказките им. Взривоопасно напрежение зад сцената. Хората се настаняват. Лампите угасват. Тежките червени завеси се вдигат ...

fall_into_sleep

Проза » Разкази

1.2K

Наше село

Н А Ш Е С Е Л О
ЧАСТ ПЪРВА
Нещо се случи с нашето село. По-точно, не с наше село, а с останалата част от света около нашето село.
Една сутрин, в началото на есента на втората година от третия милениум, точно бяха вече захватали* да режат главите на ония ракети, и опнак - наше село целото, с реката, ...

APOLON

Проза » Разкази

3K 3

В друго време

Погледнах звездите как блестят - като очите ми в топлата нощ. Самотата ме прегърна като нежния шал, който галеше раменете ми. Вятърът погали косите ми, които затанцуваха бавно. Една сълза целуна устните ми и ми напомни за твоята целувка... пареща, силна... отчаяна. Спомних си всичко, всеки момент, в ...

Silver

Проза » Други

865

Кукувичи свят

Кукувичи свят
Пишейки този разказ, искам да покажа на читателите, че животът е само миг – кратък и безумен. Изживявайте го, правете онова, което на вас ви харесва и не робувайте на последиците, колкото и фатални да са те!
***
Кабинетът на д-р Готон беше добре осветен. На бялата стена беше разположен ...

byboJle4e`f

Проза » Разкази

1.3K 7

Пепел

Дни наред заспивах с изгаряща болка тук, вляво, и с очи, отдавна пресъхнали, гледах луната. Питах се кога ще свърши? Кога огънят ще угасне? И не разбирах, че ще тлееш вечно в сърцето ми. Като змия, която, изяждайки се, расте. И във величието й се крие нейното падение. Колко банално! И колко до болка ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 2

Киша

Природната картина беше ясна... Зима беше, мраз беше сковал цялата земя. Дъхът се превръщаше в кристализирана пара - единствената топлина в тази пуста земя. Слънцето залезе твърде рано, твърде рано, колко хора не бе то огряло.
Два коловоза, две пътеки бяха вдълбани в снега, единствен път явно бе нам ...

Earthwarden

Проза » Други

1.2K

Продължение от книгата

ЗАПЕВЪТ
Двата яки ата поклащаха главите си в тръст. Пяна изскачаше из устата им. Игривото априлско слънце подскачаше ту върху тях, ту върху шарената талига. Музикантите надуваха зурни, тъпани и кавали, в такт с бързия ход на атовете. В тепсията с пъстър месал, чана Пена с много умение и майсторство ...

mari45

Проза » Повести и романи

1K 4

Позитивен разказ

ПОЗИТИВЕН РАЗКАЗ
Този разказ по своята същност трябва да бъде „позитивен“, каквото и да означава това. Това пояснение произтича от факта,че авторът няма точна представа за значението на термина.
Всичко започна със седмия рожден ден на Рангел. Едно обикновено момче, от един обикновен краен квартал на ...

wishpin

Проза » Разкази

1.5K 6

Прощавам ти

Прошка
Самотно ми е. Просто не е същото, когато тя не е тук. С нейното присъствие, като че ли тази малка стая се изпълва с живот. Винаги успяваше да ме накара да се усмихна, а сега я няма. Чувствам една огромна празнота... в сърцето си. Липсва ми. Имал съм много други приятелки. Идвали са и са си от ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

959 3

Балада

На Борислав
В пастела на чудни планини живеят хора. Потта и водите на ориза, люспести влечуги, простотата на един живот -като пъстротата на бога на планината...
Нещо неимоверно трудно и доловимо ежедневно, тежко и блатисто, с погледа на богомолка и мълчанието на съвкупяващите се блатни жаби.
Прости ...

WIK

Проза » Други

906 2

Победител

"Победител"
... Ето го и неговият номер. Опитвала съм се да го смачкам, да го забравя, да го изтрия - напразно... Никога няма да го набера. Цифрите бодат очите, спират дъха, безумни в безсмислието си, жалки в безпомощността си, жестоки в същината си. Набирала съм го по двайсет пъти на ден, крещяла с ...

bori1478

Проза » Писма

1.2K 6

"Ксанакс" ще свърши работа

Вдигнах вежди от почуда – до вратата стоеше дребничка женица на неопределима възраст с изящно лице и възлести, яки ръце и твърдеше, че е кула. Обсесивно разстройство – прочетох й присъдата, преди още да е седнала на диванчето срещу мен. Оставаше само да определя разновидността му. Контрастната жена ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2.3K 7

Момчето

Гласът на майка му идваше през открехнатата врата. Момчето не смееше да я затвори, за да не би шумът да стресне майка му. Вече беше ставало, тогава майка му беше отворила вратата на стаята му рязко и го стрелна с изпепеляващ и обвинителен поглед. Момчето беше научило нещо - възрастните му се сърдеха ...

akonitin

Проза » Разкази

1.5K 22

Раят е на небето

Раят е на небето
Ти говориш като възрастните!
Малкият принц, ”който никога през живота си не оставяше
да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.”
Малките деца са странни. За възрастните, разбира се. Те, като техни родители, могат да ги обичат силно, да ги разхождат, да им четат приказки за лека ...

svetlioo

Проза » Разкази

1.7K 5

Майка

МАЙКА
* * *
Ах, син отгледах, мамо, Затова е той самотник. Скита
син отхраних - Змей Горянин. без любима и другар.
Все за другите да жали, Никой не надникна във очите му ...

alistef

Проза

1K 2

Играта

И Г Р А Т А
Пясъкът хрущеше под краката му, горещ и блестящ на обедното слънце. Душният въздух пареше дробовете му и сякаш с всяко вдишване изгаряше по нещо в него. Започна със спомените, обгаряйки първо ъгълчетата, после светкавично ги изпепеляваше.
Мислите му уморено се блъскаха. Надничаха през ед ...

wishpin

Проза » Разкази

866 5

Страсти и разум (ІІ част) - Колелото на късмета

Колкото и притеснения да имаше, Ивета продължаваше да живее с нейния сириец – Мохамед – така се казваше той. Не знаеше иска ли дете или не ù беше оставила всичко просто да се случи. Ако стане, значи така е трябвало; ако не – пак.
Тази сутрин беше нетипично топла и приятна. Ив се излежаваше в леглото ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

1K 10

За любов...

Един танц, две тела, две души, две сърца, биещи в ритъма на музика... Един поглед, едно докосване, нежност, усмивка или очи, пълни със сълзи... Целувка, лудо биещо сърце... Една мисъл! Едно желание! Една любов!
А какво е любовта? Пропадане или израстване?
Искаме я или не, тя се настанява в сърцата н ...

Mirror

Проза » Други

1.8K 2

Живот в спомен

Вечер, когато всички заспят, тихо пускам спомените си да влязат през прозореца. Позволявам им да ме обладаят, а после, също толкова тихо, лея горчиви сълзи. И на сутринта по улицата има локви.
Все си казвам, че е за последно - стига дъждове! И всяка нощ ми е последна.
Да, знам, че спомените трябва д ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 5

Тялото

През изумрудено синия прозорец на заведението за първи път видях лицето й. Леко грубо, леко мъжко, но все пак едно невероятно красиво женско лице. Опаковано от мрака, който тичаше стремглаво по улицата, гонен от поройния септемврийски дъжд. Влезе, внасяйки със себе си свежестта на бурята, от която м ...

stanef

Проза » Разкази

1.1K 7

* * *

Ето ме тук сега, останал сам, озверен.
Изпълнен съм със злоба, гняв, омраза.
След всичките години, в които бях до теб.
След всичките премеждия... едно голямо нищо!
В един ден сме приятели, а в друг просто непознати. ...

B3n1f10s

Проза » Писма

1.2K 1

Кутийка спомени

Пътувах до Петрич с малката дъщеричка. Беше горещо във влака, въпреки отворените прозорци. Дългият път изтощаваше, а спирането по незнайни причини на незначителни спирки или направо в полето ме караха да се замисля дали следващия път да не предпочета скъпите автобуси.
До Кресна водата бе изпита, лак ...

inakrein

Проза » Разкази

2K 23

Раздяла

Всичко започна, за да свърши днес.
Не вярвах, че ще боли, не вярвах,
че ще се чувствам така, знаейки,
че си до мен за последно,
че от утре не сме " ние", а "аз" и "ти". ...

the-phantom-lady

Проза » Писма

6.6K 1

Един (не)обикновен ден

Беше слънчев, пролетен ден. Прибирах се от разходка, забравяйки тъжната и студена зима. Седях сама в автобуса, слушайки музика. Не очаквах, че ще запомня този ден до края на дните си. Докато не чух неговия глас. Неговия глас, който някак странно ме смущаваше.
Изминаха пет, десет минути, а гласът му ...

presito0o0

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 1

Светъл лъч

Някъде там в безкрая, много, много далеч все търсех, жадувах за моето най-съкровено желание. Не успях да го покажа на показ, не защото не е за пред хора, а защото все ме отбягва. Страхува се от мен, знае, че ако го хвана и прегърна много силно, ще загуби своята магическа сила, ще престане да блести ...

Маргарита

Проза » Разкази

1.5K 12

Продължение от книгата

ИЗБОРИТЕ
Не беше лесно човек да бъде кмет на един град. Трябваше да се грижи да административните работи, за настроението на общинските съветници - българи, евреи, турци, гърци и арменци. Мнозина от тях следяха всяка крачка на кмета. Слушаха какво е казал и така преиначаваха всяка негова дума, и пре ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.2K 2

Дано душата ми ми прости

Понякога душата ми прилича на капки дъжд по зацапано стъкло. Когато бавно се свличат по него и оставят чисти следи в иначе засрамено от грозота и непълноценност малко прозорче, от което не можеш да видиш нищо. Или както, когато автомобил се движи с бърза скорост и капките приемат причудливи форми, в ...

~iSkRiCa~

Проза » Разкази

1.4K 3

Изкупление (2)

2.
- Защо никога не си ми казвал, дали ме обичаш? - тя го погледна, сякаш засрамена от собствения си въпрос.
- Нима е нужно?!? – този път не успя да прикрие собствената ирония в гласа си.
- Все пак сме женени от шест години и това предполага, че е достатъчно време за всеки един съпруг да го каже на ...

LEOMAX

Проза » Повести и романи

2.2K 12

Любов и омраза Dessy Kestern 20 - 23p

- Да, ходех на състезания, печелех ги понякога, но това отдавна и няма никакво значение. Чувстваше се огорчение в гласа ù. Всеки път, когато си спомняше за ученическите години това, което бе най-силното, беше случката в десети клас. От тогава се научи да трие паметта си, но това е невъзможно, подобн ...

dessy

Проза » Повести и романи

1.2K 6

Дилър

Милко беше буден отдавна, но се излежаваше. Чувстваше се отмалял и с мътна глава от снощното пиене. Рязко се изправи и седна отстрани на леглото, задъхан от скока на сърцето си. Около минута гледа тъпо и унило в една точка, някъде надолу и вляво. Погледът му падна и той видя мравки, щъкащи усърдно п ...

scrich

Проза

939

Страсти и разум (ІІ част) - Две момичета и едно момче

Докато си мислеше за своята „мимолетна” любов и подреждаше в главата си събитията, Мая се сети отново за приятелката си Милена. Тя учеше някакви обществени науки по това време, животът ù беше лайф, беше много отракана и говореше почти непрестанно. След запознанството с двамата мъже, двете приятелки ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

954 10

Перфектни?!

Идваме и си отиваме, сякаш никога не ни е имало. Стоим отстрани и гледаме чуждата болка безучастно, макар да можем да помогнем. Там сме само тялом и се преструваме, че ни пука. Дори не се насилваме да се усмихнем.
Продължаваме да правим нищо, да се преструваме, че разбираме чуждата болка, че и нас н ...

MaRtiTyyy

Проза

1.3K 8

Зелените очи около пилона

Двамата пътуваха вече месец заедно, всяка ранна сутрин. Той се качваше на спирката до парка, държеше вестник в ръка, който никога не прочиташе до края. На следващата се качваше тя, бързаше да седне на някоя свободна седалка, предпочиташе самостоятелните, дооправяше грима си, изглежда времето не й до ...

lubara

Проза » Разкази

926 7

Светлина и мрак

СВЕТЛИНА и МРАК
Как се чувстваш, когато крадеш?! Кагато убиваш? Когато рушиш? Въобще не осъзнаваш действията си, нали?! Показваш своята маска пред света – грубост, прикрита уж зад „доброта”, приятелска усмивка, зад която държиш демоничните си мисли... Очакваш никой да не надзърне под маската, никой ...

sui4i-bel

Проза

1.2K 1

Ружини градини

РУЖИНИ ГРАДИНИ
* * *
Змеят Ружа мами, Кой е виждал Змей да плаче
че е момък личен, за жена и за дете...
иска тя да му пристане, Светкавица, а по земя се влачи. ...

alistef

Проза » Разкази

1.1K 3

Изкачване

Накрая броя крачките. Една, две – очите ми се отблъскват от челото на скалата и вече се вижда късче синьо небе. Малко! Като незабравка сред зъберите, по които се катеря. Не помня първия път, когато изкачих деветата скала. Помня гърба на татко и огромната раница, сякаш някакво животно се беше впило в ...

kitke

Проза

1.1K 1

Продължение от книгата

Утрото дойде като зимният сняг. Колю стана рано. Чана Пена и вуйчо Михо още спяха. Запали огъня в огнището, сипа вода в джезвето и оная билка, ментовата, за да успокои бурята, която все още бушуваше в гърдите му. За запева ше му трябва много вино, месо и самуни хляб. Плат за блузата на Керана, а и т ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Map

Денят на моята смърт

Убиец на кошмари

Спектакъл

Наше село

В друго време

Кукувичи свят

Пепел

Киша

Продължение от книгата

Позитивен разказ

Прощавам ти

Балада

Победител

"Ксанакс" ще свърши работа

Момчето

Раят е на небето

Майка

Играта

Страсти и разум (ІІ част) - Колелото на късмета

За любов...

Живот в спомен

Тялото

* * *

Кутийка спомени

Раздяла

Един (не)обикновен ден

Светъл лъч

Продължение от книгата

Дано душата ми ми прости

Изкупление (2)

Любов и омраза Dessy Kestern 20 - 23p

Дилър

Страсти и разум (ІІ част) - Две момичета и едно момче

Перфектни?!

Зелените очи около пилона

Светлина и мрак

Ружини градини

Изкачване

Продължение от книгата

Опашка