Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Една позната

Всички външни бедствия са несравними с великото бедствие вътре у нас – глупостта.
----
Глупостта е убедителна, затова така често прибягваме към нея.
----
Рутината е първата стъпка, с която ни примамва глупостта, фалшивото въображение е втората. ...

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-27T09:19:46+03:00 1.4K 4

За непукиста

Ах, колко е лесно да се откажем. Да спре, да ни пука и да сложим метална решетка на сърцето си, да натиснем бутончето - стоп на чувствата. И после какво? По-добри ли сме, по-щастливи, по-горди ли сме от това, в което сме се превърнали? Не вярвам да е така. Не искам да го повярвам, защото има толкова ...

малка_любознателка

Проза » Други

2009-05-26T22:10:45+03:00 1.1K 1

(без)Край

I. Зелени, ароматни чаршафи, върху които стоят бели, пухкави възглавници, а над тях застлано синьо одеало, което покрива цялото Земно легло. Безкрай.
II. Животни щъкат насам-натам, растения се пръкват тук и там. Живот кипи до безкрай.
III. Е, може би не е съвсем така, защото ето го - човекът се зада ...

dfshwsh

Проза » Други

2009-05-26T22:04:28+03:00 1.3K

Суета

Стоеше пред огледалото, тя заставаше пред него милиони пъти. Взираше се в своите очи с грим покрити. Тя взе в ръка пудрата си скъпа и нанесе я по лицето си до полуда. И пак пред огледалото застана, но така и не знаеше вече коя е, в какво се превърна.
Тя отдавна беше загубила себе си под маската от с ...

Nikoletta_

Проза » Други

2009-05-26T21:59:52+03:00 1K

Когато падна ангелът

Quomodo cecidisti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris.
Sancte Jeronimus
Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори.
Свети Йероним
На седмия ден Господ прати всички свои ангели и архангели и хараби и серафи да пооформят нещата, които бе създал. И всеки от тях създаде по нещо свое и то ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-05-26T19:18:05+03:00 1.4K 6

Обещание

Когато те погледна, виждам всичко, което искам да ти кажа. Виждам любовта в очите ти. А ти виждаш ли същото в моите?
Усмихваш се и озаряваш сърцето ми. Хващаш ръката ми. Взираш се в очите ми. Мълчи! Не е нужно да говориш, за да те чуе душата ми. Не е нужно да си перфектен, за да те обикне сърцето ми ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-26T09:34:13+03:00 1K 3

из "Записки от тук-таме" 3

Една вечер Кух Че Реп реши да си направи експеримент, идеята за това му дойде, докато четеше една книжка с малко странни коани.
- Колко вълци са нужни, за да завинтят една крушка? - попита той седящия на съседната маса Но Щен Вълк.
- До колкото ми е известно, вълците не се занимават със завинтване н ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-05-26T09:31:35+03:00 734 4

Квартирантът и момичето

КВАРТИРАНТЪТ И МОМИЧЕТО
Когато Стамен се нанесе да живее в малката два-на три стаичка в апартамента близо до парка, всичко си беше по старому. В другата голяма и слънчева стая живееше Ася, двайсетгодишната дъщеря на неговия хазаин и приятел от студентските години Васил.
Ася беше слънчева като стаята ...

Раш

Проза » Разкази

2009-05-26T09:10:16+03:00 1.3K 2

Един непораснал романтик (2)

Днес е 29 февруари. Топъл слънчев ден. Наближава обед и служебната суматоха е утихнала. Преодолявам притеснението си и тръгвам към Елена. До вратата на офиса води тясна пътека, която се отклонява от главния път и свършва точно пред вратата. Оттук не минават случайни минувачи, тръгнеш ли по пътеката, ...

razlichen

Проза » Повести и романи

2009-05-26T08:28:25+03:00 875

Калин и Елена

(по мотиви от народния фолклор)
Беше топъл ден към края на пролетта. Както всяка неделя, селото се беше събрало на хорото. Нали и в Библията се казваше да се работи шест дни, а на седмия да се почива? Ергените се бяха събрали в кръг и си говореха за красивите моми, най-пъргавите от които вече се бях ...

rarebird

Проза » Други

2009-05-26T08:19:20+03:00 1K 5

Никога повече секс

Никакъв секс повече
Един следобед на 35 г. се оказах щастливо разведен мъж. Такова чувство на свобода не бях изпитвал от момента, когато за последен път напуснах военното поделение, в което убиха две години от живота ми. Бавно и садистично като верни последователи на маркиз дьо Сад. Без малко да се ...

Greg

Проза » Разкази

2009-05-26T00:35:07+03:00 4.7K 16

За оптическите явления и други легенди

…Имаше едно време един пустинен шейх на име Ахмед Бен Хасан. Славата му на велик и безстрашен войн се носеше от сенчестите скали на Мъртвия град до отсечените върхове на трите палми, растящи край оазиса на Прокълнатите. Шейхът бе млад, смел и силен. Но едно видение го преследваше и не му даваше мира ...

kikot86

Проза » Разкази

2009-05-25T10:02:42+03:00 1.8K 8

Скъпа Джун

Когато бях малка си имах една единствена приятелка. Името ú беше Джун. И тя като мен живееше във фермата, далеч от най-близкия град. Бяхме съседски деца и мързеливо прекарвахме времето си на житните поляни, докато се къпехме в реката и брахме круши. Баща ми беше бивш военен, а майка ми сладкарка. И ...

lady_elle

Проза

2009-05-25T00:01:23+03:00 984

Когато

Когато
Когато осъзнаеш, че си чувствителен и раним... Когато отчаяно се бориш за щастие по свой си начин... Когато човекът, който истински оценява нещата, които правиш, го няма вече... Когато вече не изглеждаш същият човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чувстваш, защото никой ...

ral

Проза » Други

2009-05-24T22:40:58+03:00 1K 3

из "Записки от тук-таме" 2

Когато Гар Ван видя на какво прилича кухнята ú, не побесня, само заклати невярващо глава.
- Мога да обясня всичко... - започна да се оправдава Черната пантера Ра, обаче, като размисли, се прекъсна сама: - Но май няма смисъл. Нали?
- Няма - съгласи се с нея сенчестата.
- Всеки греши - пробва друг под ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-05-24T20:59:47+03:00 760 1

Той е долу, на брега на реката.

HE IS DOWN BY THE RIVERSIDE*
Всеки ден лудият ходеше до реката, минаваща край града. Сядаше на брега и съзерцаваше как водата лениво тече. Дори неговият объркан мозък беше схванал, че съществува някаква – магично-тайнствена за него – закономерност, според която цветът на водата се променяше неколкок ...

Svetozar

Проза » Хумористична

2009-05-24T16:52:29+03:00 1.3K

До Брад Пит от Куртово Конаре

Скъпи Брад,
Не ме шокираш с тази поредица от самопризнания, че си луд, измамник и "гнусна гад", както те била нарекла една от жените, с които си пишеш. Не ме шокираш и със снимката, от която ме гледа рошав, брадат тип с очила като лупи и с работническа куртка. Всъщност, не. Първоначалният ефект беше ...

670301

Проза » Писма

2009-05-24T15:06:48+03:00 1.2K 2

Отговори и Въпроси

Къде съм аз?
Аз съм тук.
И да искам,
няма къде да избягам.
И да избягам, ...

dfshwsh

Проза » Други

2009-05-24T14:58:41+03:00 890 1

Едно неизпратено писмо...

"Чудех се как да ти кажа какво чувствам към теб. Можех да ти го кажа в очите, но те са като Слънцето ярки - заслепяват ме и забравям всяка дума. Можех да ти го кажа по телефона, но нежният ти глас ме покосява както буря покосява нежното растение. И реших да излея чувствата си чрез това писмо, макар ...

djidjinkb

Проза » Писма

2009-05-23T02:41:58+03:00 1.8K

Хвани дъгата

Хвани дъгата
„Животът е незначително, краткотрайно
и преходно явление в затънтен ъгъл на вселената
и не е нещо, за което подобава да вдигаш голям
шум, освен ако не си лично заинтересован”. ...

Greg

Проза » Разкази

2009-05-23T02:29:23+03:00 1.9K 9

Пътуването на душите

Journey of Souls*
Падах.
Не.
Летях.
Всичко размиваше очертанията си. Безкрайна феерия от цветове замъгляваше очите ми. ...

eX_girl

Проза » Разкази

2009-05-23T02:11:28+03:00 1.4K 2

Умираме бавно

Възможно ли е нещата, които ни поддържат живи, бавно да ни убиват? Възможно ли е след всеки удар да се изправим и да продължим напред, знаейки, че можем да получим удар отново? Дали всеки път, когато ни разбият сърцето, можем да съберем прашинките и да ги залепим обратно? И когато даваме, а всички в ...

bibi1991

Проза » Други

2009-05-23T01:34:53+03:00 1.2K

Щастливите листа

Щастливите листа са тези, които падат късно вечер... сами, далеч от хорските очи. Искам да съм като тях... но не искам да съм сам. Да последваме лошия пример на хората, но с добра цел - да направим конспирация против природните закони и да паднем заедно... Какво ще кажеш?

dfshwsh

Проза » Други

2009-05-22T14:15:11+03:00 1.1K 3

Тексаски страх

Тексаски страх
Нощта се спускаше над белите къщички. Луната хвърляше сребърни отблясъци в русата ми коса. Притеснено огледах улицата, за да разбера, че пред къщата ми има кон. Познавах това животно - Силвър. Капчици пот започнаха да се спускат по гърба ми. Ръцете ми се навлажниха и аз ги стиснах, за ...

play-girl

Проза » Разкази

2009-05-22T11:22:30+03:00 1.6K 1

Приятна майска вечер...

Нощ е... Приятна майска вечер. Вятърът си играе с кожата ми - кара ме да настръхвам. Уханието на акациите ме омагьосва. Косата се плъзна по врата ми, къдриците се разрошиха от вятъра. Толкова е приятно... Небето, осветено от своите звезди... Красотата на прелестта им, блясъкът. Къщите, отворените пр ...

OtKrOvEni3

Проза » Еротична

2009-05-22T07:44:59+03:00 2.5K 6

Змеицата

(по мотиви от народния фолклор)
Камбаната на селската църква събуди всички необичайно рано. Дори петлите не бяха пропяли. Селото заприлича на рояк оси, чието гнездо е било изгорено. Хората хукнаха към църквата.
Попът, по долна риза, стоеше по средата на църковния двор и се кръстеше, като повтаряше: ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-05-22T07:02:23+03:00 1.1K 4

Продължение от книгата

Беше бая, бая, с авторитетни задни части. Мъжете я гледаха с алчни погледи, а по-старите въздишаха: "Ай, машаала, ай, ай!
Малък беше градецът и всичко се виждаше като на фото. А пусне ли се някаква клюка, не мож се отърва. Така и за кокона Марийка. Дълго още говореха. А за нейните прелести, които се ...

mari45

Проза

2009-05-22T06:57:14+03:00 869 1

Сутрешно

Сутрешно. Нещо сутрешно ми се е приискало. Не знам и аз какво.
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам ...

eX_girl

Проза » Други

2009-05-21T22:29:32+03:00 1.3K 2

От днес...

Не мога да те чакам повече. Не мога да чакам да решиш дали ме искаш! Имаше цяла година... Толкова ли е трудно? ДА или НЕ. Това е.
Не мога да те чакам вечно. Нито теб, нито приказния принц, който, знам, че не съществува. Не мога да стоя в неизвестното и просто да бездействам. Вече не.
Достатъчно съм ...

iv_dani

Проза

2009-05-21T21:27:23+03:00 922 2

Моята малка лятна „Одисея” (V част)

Парче локум за всеки турист
По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността, известна като Метеора.
Т ...

дкф99

Проза » Други

2009-05-21T19:12:39+03:00 1.5K

Antени

00
От теб какво ми остана? Само онова промоционално кибритче, фирменото. Драскам си го, когато не искам да съществувам, а всъщност в тъмното клечката кара всичко да съществува още по-очевидно; чак ми призлява да си играя на Прометей тук долу, в моята емоционална клоака. Драскам ли, драскам... опитва ...

cloudmaker

Проза » Други

2009-05-21T12:33:49+03:00 1K 1

История за копчета

Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си ...

Лепидоптерия

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-05-21T09:47:55+03:00 1.5K 1

Среща с миналото (продължение)

„Моля пътниците да затегнат коланите. Приземяваме се на летище София” – Гласът на стюардесата беше мек и равен.
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...

Нел

Проза » Разкази

2009-05-21T09:31:08+03:00 1.4K 1

Езикът на Минчо

ЕЗИКЪТ НА МИНЧО
Когато Минчо беше пиян, езикът му ставаше страшно зелен и аз не можех да го гледам. В такива моменти на Минчо му беше много весело и се смееше с широка уста, а аз имах чувството, че ще получи епилептичен припадък и ще си глътне езика. Гледах да се махна по-бързо, защото си представях ...

Раш

Проза » Разкази

2009-05-21T08:26:04+03:00 1.1K 3

Жени за Варшава

В късния следобед към офиса му се бяха запътили две жени. Мъжът се беше излегнал на дървената ръчно скована пейка, мъчеше се да открие смисъла в стиховете на млада поетеса, направила дебюта си в литературното списание, което се издаваше над осем десетилетия. Неговият съставител едва ли щеше да е дов ...

lubara

Проза » Разкази

2009-05-21T08:16:32+03:00 881 1

Прочетох за...

Прозренията на Майка Тереза
Най-хубавият ден – днешният.
Това е, когато казваме – живей за мига! Не какво ли ще ми се случи утре, ами то каквото е писано, ще се случи, наслади се на това, което се случва сега! А не от понеделник, от другата седмица... Понякога живеем точно така. Като взема заплата, ...

svetlanal

Проза

2009-05-21T00:36:50+03:00 1.6K 43

Времената сигурно са полудели - 33 глава

33.
Хемер дойде пак няколко часа по-късно, т.е. надвечер. Влезе с решителна и енергична стъпка, която хич не му отиваше на пухкавото телосложение и побелелите коси. Не го оставих да отвори уста пръв, писнало ми беше да им слушам глупостите на всичките.
- Искам да говоря с Карл. На четири очи. – заяв ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-05-20T18:30:54+03:00 854

Уличните гледачки и аз

Уговорката ни беше да се чакаме на паркинга. Не ми се влизаше в колата, затова застанах до нея и съзерцавах откъде ще се появят моите колеги. Бюрократични процедури усложниха нещата и за работата трябваше след броени дни пак да съм тук. С умората и проблемите бях свикнала, помислих за дъвката в чант ...

dimi49

Проза » Разкази

2009-05-20T14:10:25+03:00 1.9K 9

Безвремие

I. Мокър пясък, море, залез (1/3 слънце), 2 чайки във въздуха и 5 във водата, лято, топло, бански, дълга ивица, няма хора, само ти и аз, луна от другата страна на небосвода, чист въздух, обърнати към морето, зад нас няма нищо, само пясък, седнали, вплетени пръсти, глава на рамо, смях, пред краката н ...

dfshwsh

Проза » Други

2009-05-20T13:06:19+03:00 1.1K 1

Десет изпитани начина да вбесим дизайнер

Вероятно на всеки от вас се е случвало да се среща по един или друг повод с дизайнер. Все пак времената са модерни и дори чичо Пенчо (продавачът на кварталната сергия за картофи) разполага с „концептуална” визитка, на която гордо пише „дистрибутор на кореноплодни”. Нека за секунда предположим, че в ...

Wizard

Проза » Хумористична

2009-05-20T11:27:11+03:00 1.9K 11