Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Ще

А може би не искам да вървя напред и всичко да бъде тъй малко и просто - само аз и ти и всички останали, които представляват нищото. И да сме тъй независими в уединението на двустранния ненаписан пакт; и да ни е тъй вятърно безгрижието на студентските шибано скучни години... И да сме така безмилостн ...

KuKli4kaTa{}

Проза » Други

1.3K 1

Малко котешка Дзеня

След като наблюдава известно време как нощната пеперуда безумно се блъска в газената лампа, Ко Та Рак си помисли:
"Добре, че пламъкът е покрит, защото иначе сериозно щеше да се опърли!"
- Направи добре сметката този път!
- Оф... да видим сега... хикс приятели... по игрек бутилки... разделено на зет ...

Bersek

Проза » Разкази

747 2

Светлина в прозореца

СВЕТЛИНА В ПРОЗОРЕЦА
* * *
Змей спи под камък у Невенини дворове. Невена мама думаше:
Денем я с цветя посреща, - Ой, мале, мила майчице,
нощем и в стая долита. не ми е момче сираче, ...

alistef

Проза

1K 3

Когато.

К О Г А Т О.
В противоречие с всички правописни правила нарочно сложих тази точка горе, за да попреча сюжета да не се излее целия в заглавието и да се получи разказ само от едно заглавие, но без изложение или, както правилно някои от вас ще забележат, да се получи разказ, но без заглавие. Коректорит ...

APOLON

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 1

Очите... (2)

... продължение
... В една странна и страшна нощ - когато караницата на мама и татко ехтеше в тъмнината като гръмотевична буря - тя стана и тръгна сама по тихите улици.
Искаше да си поплаче и да намери Очите… Знаеше, че те са някъде наблизо и осъзнаваше, че те са едновременно и от този и от онзи свя ...

veesii70

Проза

1.1K 16

Ден - първа глава - Утро

Утро
Досадното бръмчене изтръгна съзнанието ми от така наречения сън... Може би все пак с мелодия е по-добре, помислих си и се завъртях по посока на шума, тъкмо преди джиесемът да се разбие с трясък на пода, както всяка сутрин... Или може би не е по-добре...
Прекъснах безплодното си разсъждение, отв ...

viktoar

Проза

2.1K 8

Големият ден не свършва

Големият ден не свършва
Някой нежно прокарваше език по лицето ми. Беше ми толкова приятно, че не исках да отворя очи и да разваля магията. Представих си Мария по оскъдна нощница, която прозираше като нарязано в ресторант парче луканка. Гърдите ù напираха да разкъсат всякакви ограничения на материята ...

Greg

Проза » Разкази

2.4K 35

Магарешки бодили по душата

Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.7K 59

* * *

Мразеше да става в шест, особено след като си е легнал в два часа. Хапна набързо и излезе. Вървеше подтиснат към спирката и мислеше за снощната Игра, която беше прекъснал на толкова интересно място. Видя как автобуса спря, прие пътниците си и потегли. Можеше да го хване, ако се бе затичал, но го дом ...

scrich

Проза

673 1

Без маска

Очите й бяха затворени. Една сълза пълзеше по лицето й, бързайки да опари сърцето й. Отново... Отново стоеше сама, изгубена в спомени. Желязната лейди с чупливо сърце. Ах, извинете – то бе на парчета отдавна. Той го счупи и избяга. И тя се мъчеше да избяга – от себе си. Защо слуша тази песен? Защо е ...

Silver

Проза » Други

1.1K 5

Руди

Руди
Това е историята на един нехранимайко, който, по добро стечение на обстоятелствата, си живееше доста добре. Та, той, този нехранимайко - който за в бъдеще ще наричаме Руди, не защото е по-кратко, а защото всъщност това е истинското му име - имаше една основна цел. Цел, към която той безусловно ...

Lirik-Kirilov

Проза » Разкази

1.5K 2

Четвърти Юли - ден на дъ Юнайтед Стейтс ъф Америка

-
Хора разни. Обикновено сме свикнали да ги делим на “добри” и “лоши”. Но кое е добро и кое е лошо? Вълкът е лошо животно, а заекът - добро, защото първият е хищник. Но ако погледнем от гледна точка на тревата? Вълкът не яде трева..., значи е добър и унищожава “лошите” зайци. Значи всичко зависи от ...

marco777

Проза » Хумористична

2.9K 28

Сън

Яви ми се Господ! Той ли беше, друг ли беше? Кой да ти каже? Ама не е и само това. Спях ли, не спях ли, сънувах ли, бълнувах ли?
Стоим с жената на терасата и отпиваме кафе. Опитвам се да и разкажа съня, а пък на - ни разказът върви, ни кафето, ни цигарите. Горчи ми. От всичко. И тоя сън не ми излиза ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1.2K 3

Страсти и разум /ІІ част/ - Забранена любов

В последно време Мая често се връщаше в спомените си. И то в едни по-далечни спомени. Вярно, че нещо я насочваше, но сама започна да се чуди... Толкова ли скучен беше станал животът й?! Та тя дори нямаше време да се наспи като хората. Не, не беше скучен - просто беше различен. Имаше други приоритети ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

1.1K 11

Можех ...

Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

953 2

* * *

ІІ част.
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Й ...

galaktika

Проза » Разкази

1.5K 15

Париж. Дълбоко под земята.

ПАРИЖ. ДЪЛБОКО ПОД ЗЕМЯТА.
Беше преди 7-8 години. Пътувах с парижкото метро, което ми бе харесало още от самото начало. Защото има свой собствен характер и стил. То криволичи под парижките улици, с пронизително скърцане прави завой след завой, изкачва се и слиза, откривайки пред очите на пътниците с ...

remer

Проза » Хумористична

1.1K 1

Анкета

Попитали няколко от редовните участници в Приказките от никъде - "Какво е животът според Вас, описан с една дума?"
Ко Та Рак отговорил:
- Животът е бъркотия - казвайки това, той си поръчал още една чаша мляко с какао.
- Животът е изненада - отговорил Но Щен Вълк и продължил да нагъва от мелбата си с ...

Bersek

Проза » Разкази

758 4

Змийска пътека

ЗМИЙСКА ПЪТЕКА*
Всички се скупчиха около стълбището, по което току-що бяха преминали младоженците на излизане от ресторанта.
- Към мене, Рени, към мене хвърли. - подканяха я ту отляво, ту отдясно сватбарите – Не, не, към него, към него, че както е тръгнал, ще си остане стар ерген. Дано намери някоя ...

alistef

Проза

1.2K 5

Изкушението - пета част

Знаеше, че най-вероятно става жалък. Знаеше, че трябва да се откаже и да преглътне загубата с достойнство. Бе водил спор със себе си в продължение на часове и бе изтъкнал един куп аргументи защо не трябва да си губи времето с хора като нея. И все пак ето го – седи пред вратата ù като последен глупак ...

Grafinia_Liz

Проза » Повести и романи

1.4K 2

Легенда за черния вихрогон

Живял някога много, много отдавна един черен вихрогон, който волно препускал по неговата тучна ливада. Така и го наричали - Вихрогон. Не бил той кон, като всички останали, а носел в себе си безкрайна мъдрост. Тя била скрита в зеницата на дясното му око. Дарен с безсмъртие, Вихрогон бил готов да дове ...

rarebird

Проза

2K 13

Продължение от книгата

Атовете спряха пред портата. Колю прокара ръка по гръбнака ту на единия, ту на другия, продължи по шията и издърпа поводите. Разседла ги и поведе към яхъра. Най-сетне беше свободен. Съмненията и тревогите, които напоследък го измъчваха, вече не съществуваха. Тя е негова, сега и за цял живот. Прекоси ...

mari45

Проза

823 1

Цигарен дим над рая

Ц И Г А Р Е Н Д И М НАД РАЯ
Слушай сега за осите:
Една сутрин още по тъмно отиваме с Митака на риболов и той, отвързвайки лодката, ми казва да не го гледам за лудо, а да скрия добре храната в някоя цепка между скалите, за да не я изядат гларусите. И да си отварям зъркелите да не се намокри храната, ...

APOLON

Проза » Разкази

1.6K 4

Балкан

Б А Л К А Н
Беше късен следобед в средата на месец октомври 2007 г.
Бавно напредвах по изоставената улица, която почти цялата бе превзета най-вече от магарешки бодили, но можеха да се зърнат и всякакви други представители на ниската флора, които бяха успели по някакъв си техен начин да пробият асфал ...

APOLON

Проза » Разкази

1.8K 8

18+ Сън

Дали сънуваме това, което сме забравили,
Или бленуваме неща, които сме отбягвали?
- Това се случи, докато сънувах, че пия със Сид Вишъс, Джими Хендрикс и, разбира се, с моя добър приятел Франк Запа. Татуираше ме едно приличащо на гном същество, което се пулеше се с жълтокървавите си очи и нервно се ...

stanef

Проза

2K 6

Големият ден продължава

Големият ден продължава
Бях ударил две бири, за да избистря светогледа, защото довечера трябваше да заведа Арчи при съседката. Онази същата, която винаги си я представях гола. Така и не намерих правдоподобно обяснение на този смущаващ ме факт, макар че прехвърлих набързо целия Фройд, но пък на кой м ...

Greg

Проза » Разкази

1.3K 22

Страсти и разум (ІІ част) - Мъжете също плачат

Всеки казва, че първата любов се помни цял живот. Но какво е първата любов? И коя? Онази чистата от детската градина, когато си мислим, че сме влюбени само защото сме играли заедно на мама и тате? Онази, която сме си мислели, че изпитваме само защото той е имал най- прекрасните очи (и между другото ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

1.7K 14

Пепито (1)

Петя, или още наричана Пепи от родителите си, беше 18 годишно момиче, което живееше все още у дома. Тя беше единствено дете в семейството на аптекарката Таня и директора на предприятие Димитър. Родителите ù бяха що-годе заможни хора, можеха да си позволят известен лукс и обичаха да глезят до полуда ...

Kopriva

Проза

818 1

Щракане

Щрак Щрак Щрак... Щрак... Щрак Щрак... Разнасяше се от съседната стая. Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк озадачено се спогледаха.
- Какво пък е това?! - притеснено измърмори вълкът, а после още по-притеснено добави: - Само дано не е някоя гърмяща змия!!! - той изпитваше паника, когато наоколо имаше о ...

Bersek

Проза » Разкази

896 2

Мунчо

МУНЧО БУДАЛАТА
Не е масов убиец тоя,
дето трепе `ората по масите!
От спор в кръчма
Мунчо Будалата от село Цигарено димче реши да стане ма- ...

mamomemi

Проза

2.2K 4

Владимир си отиде (wind2008)

Днес (19 Юли 2009) си отиде баща ми Владимир, когото вие познавахте като wind2008.
През последните месеци вие, приятелите му в сайта, бяхте хората, с които той общуваше най-често (извън семейството ни) и които осмисляхте дните му.
След всяко ново стихотворение той чакаше с нетърпение вашите отзиви, ...

Hadjidimitrov

Проза » Други

1.7K 33

Криле

КРИЛЕ
Роди се момче. Едно такова, странно момче, със зелени очи. Ама такива зелени очи не си виждал ти казвам. И с криле* под мишниците, като на пиле... „Чернобилски мутант”, казаха лекарите. Но нещото, което хем изненадваше, хем плашеше Иван и Мария, бе поведението на тяхното момченце. Винаги, кога ...

alistef

Проза » Други

926 2

Влюбеният ден

Денят догаряше в мълчание. Казал, каквото беше имал за казване, той изживяваше последните си мигове, потънал в единствената си мечта - да дочака нощта, за да може да я целуне. В неговото съзнание тя беше единствена - каквато е всяка недостъпна жена.
Това не беше първият път, когато се опитваше да вп ...

rarebird

Проза

1.2K 18

Из 'Входните хора'

- Нямам нужда от теб, върви си!
Как смееше да ѝ го казва, с какво право. Нима не разбираше каква нужда има от нея – единствената, която можеше да го разбере. Откъде дойде това старческо озлобление? И то в такава прекрасна сутрин като днешната. Нищо, нищо не вървеше според очакванията ѝ, вече повече ...

cloudmaker

Проза » Други

962

Раса

Един ден в незнаен час за всички останали хора на света, в ума на един странен човек се беше зародила мисълта за смисъла на физическата красотата. И ако погледнем на това едностранчиво, без някаква задна умисъл, то не бихме могли да намерим нищо лошо. Дори напротив! Кой човек, роден до сега, не би с ...

Вирассами

Проза » Разкази

1.2K 1

Стихия

Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и мест ...

kitke

Проза

1.2K 1

Тъпaнара

Тъпанара винаги вършеше противоположното на това, което беше общоприето. Затова и го смятаха за тъпанар. Времената бяха такива, че скандалното беше станало норма, мекушавостта се приемаше за изява на твърд характер, лицемерието за честност и откритост, а проявите на алтруизъм за абсолютна глупост. Т ...

akonitin

Проза » Разкази

1.6K 13

Нещастникът

Нещастникът
Омерзението му нямаше граници. Селото му беше тясно. Хората му изглеждаха грозни и тъпи, каквито си и бяха, дори на селското хоро. Танцуваха сериозно-съсредоточени. Не забелязваха съседната девойка или момък, камо ли цветята по поляната. Казанът с курбана задържаше погледите им. Миризмат ...

Mechok

Проза » Разкази

1.5K 7

Продължение от книгата

- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Надежда

Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Ще

Малко котешка Дзеня

Светлина в прозореца

Когато.

Очите... (2)

Ден - първа глава - Утро

Големият ден не свършва

Магарешки бодили по душата

* * *

Без маска

Руди

Четвърти Юли - ден на дъ Юнайтед Стейтс ъф Америка

Сън

Страсти и разум /ІІ част/ - Забранена любов

Можех ...

* * *

Париж. Дълбоко под земята.

Анкета

Змийска пътека

Изкушението - пета част

Легенда за черния вихрогон

Продължение от книгата

Цигарен дим над рая

Балкан

18+ Сън

Големият ден продължава

Страсти и разум (ІІ част) - Мъжете също плачат

Пепито (1)

Щракане

Мунчо

Владимир си отиде (wind2008)

Криле

Влюбеният ден

Из 'Входните хора'

Раса

Стихия

Тъпaнара

Нещастникът

Продължение от книгата

Надежда

Опашка