''Хилядите птици, които летяха заедно с нас'' ( Посветено на Бухтичката с най-добри чувства. Нека този ден в парка не бъде забравен никога.)
Хилядите птици, които летяха заедно с нас.
Да се обвинявам ли? Или да те оставя да ме стовариш.
Да, аз знам, че сгреших. Няма втори шанс за момчето с късмета.
...
Никълъс Стронг премисли всичко – най-малката подробност, най-дребния детайл за предстоящата среща. Имал бе много такива срещи, за всяка се бе подготвял внимателно и от всяка знаеше какво да очаква, но тази... Тази бе най-внимателно подготвяната и най-неясната. Мелани трябваше да пристигне в ресторан ...
А
Ал Пачино в "Усещане за жена" - ролята, донесла му награда "Оскар". Сърцато, на един дъх, играещ сякаш за последно (както живее и неговият герой от филма), самовглъбен в "зрящата" си слепота, която чувства неистовата поезия на живота, събрана в стъпките на едно последно танго с красива жена, трепе ...
Кво си са закискал, бре, Михо? Жена ти цял живот са трепи зарад теб, а ти... И изведнъж се запъна.
Вуйчо Михо наведе глава. Жилите на врата му набъбнаха. "Сега ли трябваше да му рече туй? Се трябваше да измисли нещо, с което да ù помогне! А и той кво е замързелувал! В тежест ù е веч"- мислеше си той ...
ІІІ част
Великият Могал
Скулптурът разговаряше със статуята. Бахар се заслуша в разговора.
- Не успях да завърша статуята, трябва да заемеш нейното място и утре!
- Принцът ме видя и възхвали изкуството ти! - каза статуята, която всъщност бе красиво момиче, дъщеря на бедната жена, донесла вестта на и ...
Изминаха много дни и нощи, в които не намирах отговор на въпросите си... много часове, които пропилявах... много мигове, които не изживях докрай... В живота ми настъпиха много промени откакто съм се родил:
- променях в какви ли не крайности възгледите си, само за да разбера какво искам...
- променях ...
„Безмълвни и студени посред вихрите
поскръцват ветропоказатели.”
Фридрих Хьолдерлин
Накрая – съвсем обезсърчен – слязох от Олимп и побързах да се отбия при Диотима**, понеже чух на сън, че тя ме вика. Това се случва в паузите от ремисия – така каза докторът – когато боговете се разбягват – всеки в с ...
Вечер, когато си лягаше, точно преди да заспи, унесена в прегръдките на съня, тя го чуваше.
Той достигаше до нея през отворения прозорец – дали с уморена прозявка, или с някоя кихавица, а понякога дори си мънкаше нещо под нос. И тя му пожелаваше лека нощ, тихо го прошепваше полузаспала, без дори да ...
Резюме: Героите не са измислени от мен. Това са главните герои на поредицата "Вампирски целувки ("Vampire kisses") от Елън Шрайбър. В разказа се разказва за превръщането на Рейвън във вампир (така, както аз си го прдставям).
Есенното слънце залязваше, оцветявайки облаците в розово. На все по-тъмното ...
Самичък на бумел
Бумел — обясних аз — според мен е пътуване, дълго или
късо, без край; единственото, което му придава определен
вид, е необходимостта да се върнеш в определен срок в
точката, от която си тръгнал. Понякога този бумел е из ...
Събудих се на напълно непознато място.
- Хъм - недоволно изхъмках аз, защото не просто се събудих, а бях събуден - разликата е малка, но съществена.
- Събуди ли се най-после? - попита непознат глас.
Не бързах да му обърна внимание, а първо се огледах наоколо, но не останах особено впечатлен - полянк ...
Задължението да се почувстваш стар, прелиствайки отдавна прочетени писма, те кара да изстискваш малката истина, заради която си успял да се лишиш от удоволствията на "земния" живот. По-точно от нещата, често интересни като пепелник, пълен с угарки рано сутрин. А и аз самият, вече оплешивял, с тридес ...
ПЛАЖЪТ
Това е моят плаж. Покрих го с изрезките от вестника. Накъсани, едри, безформени парчета. Плачех, защо? Не знам, може би просто така и сега ми се плаче.
В кристалния космос сълзите умират и се превръщат в перли. Така казват пастирите на нашите души, пазачите на паралелните светове. Тук техните ...
Някак спирката търкаляше деня!
Забравените моменти търсеха прохладен въздух, чиста-пречистваща вода.
Пресъхналите случайности идваха с уличния прах и шум, оставящ все по-назад
след изпотения автобус. Посивелите стъкла, отворените заради непоносимото държание на вятъра - вратите, сега се опитваха да ...
Час след полунощ...
Телефонът звъни.
Не съм те чувала от седмици, а ти ми задаваш въпрос, който не съм очаквала в този момент.
Не съм очаквала да те интересува.
- Има ли друг? ...
Никълъс реши да започне отдалече:
- Мелани, имаме голяма нужда от помощта ти!
- Отчаяна нужда... - промърмори Хенри.
Другият го погледна косо:
- Винаги си уцелвал в десятката, Хенри – и отново се обърна към Мелани Хънт – Да, отчаяно се нуждаем от помощта ти! ...
Езикът, на който е написан разказа, е автентичен северозападен диалект, а самият разказ също е автентична история. Вероятно ще срещнете думи, които трудно ще си преведете на книжовен български, за които просто ми пишете на "лични" :) Тъй като живея в този край и около мен непрекъснато се лее този ви ...
Паметниците на загиналите за Родината във войните - те са навсякъде. Във всеки град - малък или голям. Във всяко село. На някои от тях има увехнали цветя на признателност, на други няма. Някои са поддържани, други са занемарени, обрасли в трева, надраскани с неприлични надписи - дори изпочупени. Все ...
Залюби ме Змей.
Ами сега? Взе всяка нощ да ме посещава, да ми се врича в любов и да ме моли да му пристана.
Залинях. От ден на ден силите ми намаляваха. Но аз се заклех никога да не се влюбя в него.
По тази причина взех да питам и разпитвам как да се отърва. А Змеят не престана да идва, през час да ...
Някъде далече, далече живяло племето уху. Вождът му Рал управлявал с вещината на опитен пълководец, но замъгленото му от алчност съзнание го превърнало в копнеещ само за богатства човек. Хората от племето знаели, че всеки опит да се опълчат срещу него свършвал с кръвопролитие. Ето защо, изпълнени съ ...
Няма ме...
търси ме някъде в пространството... Там, където попадат хора като мен - без мечти.
Без мечти за щастие, без онези детски мечти да бягаш бос в полето със сламена шапка и скъсани дрешки.
Без мечти за любов, без онзи трепет, когато за пръв път усетиш майчината ласка и бащината подкрепа...
Бе ...
Тихият, вкаменил се в недрата ми корен, неусетно прекършен от някаква дръзка вълна, кротко си плува в пихтиестото пространство между равновесните ми рецептори. Дразни ги скоросмъртно. Затова не се чудете, когато залитам и бълнувам наяве, пробила неволно дупка в главата си с пръст. Бръщолевя като лат ...
Роклята си от илюзии съшита късам аз на хиляди парчета.
Косите и мислите свои разплитам и давам на вятъра.
Обувките си с цвят на задръжки захвърлям.
И ето ме само по мечти на брега да морето, чакам дъждът да завали и да измие лицемерния грим от фалшивото ми лице.
За да бъда пак каквато бях. ...
ГЕРГЬОВДЕНСКО ПРАЗНУВАНЕ
Наближаваше Гергьовден. Природата се събуждаше от зимния си сън. Дърветата облякоха пъстрите си шуби. Дъхаше на цветя, треви и билки.
"Хубав ден Великден, по-хубав Гергьовден" - така пееше народът на тоя ден. Овчарите щяха да се радват ако валеше дъжд, щото всяка капка става ...
Времето беше повече от прекрасно. Слънцето топлеше и всички изглеждаха някак по-щастливи и усмихнати. Уж много хора виждат романтика в дъжда или някакво пречистване, но лицата им са тъжни и изпълнени с очакване за края на тази мокра приказка. Един час преди разходката беше валяло, но от топлината зе ...
Топли сини очи
Бях по-млад и... и всичко ми изглежда сега по-красиво. Е, не беше история, но миг, който се е запечатал завинаги!
Oт S Бразилия (Рио Гранде, Порту Алегре) – за Йордания (Анаба - Тирския залив, N Червено море) - пълни до горе със смляна соя в чували. Пътят покрай нос Добра Надежда беше ...
Младият Кольо се среща с Иван пехливанина
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.
Малко се знае обаче за живота на Кольо преди да ...
Беше тиха октомврийска нощ. Само едва доловимо през отворения прозорец се чуваха нечии гласове.
Ина все още стоеше на дивана и си играеше с дистанционното. Нещо не й даваше мира. Не й се спеше, макар часовникът отдавна да бе известил двадесетия час. Знаеше, че ако родителите й я открият пред телевиз ...
Пътуваха вече повече от час под задушното юнско слънце, в раздрънката стара Лада...
Пред погледа й картините се променяха постоянно - началото на май всичко наоколо беше разцъфнало, потънало в обичайната си зеленина, така характерна за тази част от годината...
Тесният прашен селски път неволно й при ...
ДЕНИЦА*
Залюби Стоян Деница, Стоян майка си думаше:
Деница – мома хубава. - Мале ма, стара майчице,
Кога я Стоян залюби като ме питаш, ще кажа,
снагата му беше юнашка, ще кажа, няма да лъжа. ...
Големият ден все още не свършва
Излязохме с Мария в градинката пред блока, следвани неотлъчно от Арчи, който беше бодър и във форма, като професионален спортист. Установих почти веднага, че малкото, сплотено общество, обитаващо входа ни, вече бе изпълнило градинката. Приличаха на нетърпеливи трудещи ...
Всичко в него ми напомня за теб - усмивката му, чертите му. Начинът, по който се движи, говори. С всеки следващ се доближавам все повече и повече до теб. Но те са различни. Те не са ти. Липсва им блясъка в очите ти, любовта в гласа ти, нежността на душата ти.
Никога не съм вярвала в перфектните хора ...
Събуди се в една бяла стая, а до нея стоеше една мила леличка в бели дрехи...
„Но аз не съм болна”- помисли си тя.
„Аз виждам лъчи”- ето, един червен лъч докосна бялата леличка и бързо изчезна. Но той остави някакво странно сияние - нещо, което приличаше на бебенце... Един голям огън вече се беше за ...
Сигурно няма по-безцелно нещо от седенето пред телевизора с дистанционно в ръка и прехвърлянето на канал след канал, без да знаеш какво точно търсиш. Но понякога, когато най-малко търсиш нещо, го намираш. Така случайно намерих канал, по който излъчваха серия от популярния в миналото испански детски ...
ЧАСТ ВТОРА
На другийот ден, като всеки делничен ден, ние бехме наизлезнали на къро, но понеже бяхме баш махмурлии, все в работата гледахме и много-много не се оглеждахме. Но на по-другия ден, кога пак бехме напъпили рано-рано на къро, на мене изведнаж ми се прииска препържена прясна риба и я се пров ...
ЦВЕТЕТО НА САМОДИВАТА
Ангелина се доближи до огъня, все така взирайки се в танца на пламъците му. Зад нея кръгът се затвори и босите женски крака започнаха да сътворяват така познатия и ритъм. Опияняваща тръпка премина през тялото ù. Спря за миг в слабините и после, после избухна. Ангелина отметна г ...
- Истински ценното е невидимо за очите - заяви една вечер Дърт Пън.
- Ахам - кимна Кух Че Реп. - Значи не цениш пържените зеленчуци и виното, така ли?
- А, не! - премъдрият Пън някак си успя едновременно да плесне през ръцете На Хал Че, който се опита да му отмъкне виното и да опази с вилицата своит ...
Че нъл знайш понякогаш, квото е речено от съдбата? Не дай си, Боже! Грях ми е на душата, ама... И семейства са разтурят, и челяд са разпръсква. Няма ли сговор и мир в една къща, не ще да е... Едно време тейко ми думаше: "Ако видиш, че няма да живейш с някой, бегай, докат е време! Че чиниш ли семейст ...
Мая беше потънала в спомените си, когато от другата стая чу бебето да плаче и това я накара да се върне в настоящето. Детето продължи да спи и докато го гледаше, тя се чувстваше толкова щастлива: имаше прекрасен съпруг и най-сладкото дете на света. И сега, като си спомняше за всички преживявания, бо ...
Това е опит да удовлетворя желанието на мой много близък човек, който вярва в способността ми да разказвам истории. Приликата с американски сериал е съзнателно търсена, тъй като този човек ги обожава.
Двамата мъже изглеждаха сериозно замислени. Двамата мъже БЯХА сериозно замислени. По-младият отпи о ...