Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Търси се: "Генетичен материал..."

на Д.
Какъв е смисълът да събираш мъжки погледи, ако в сърцето ти е празно? Колко струват честите комплименти, ако целят мимолетно задоволяване на спонтанно възпламенени страсти? Това бяха въпросите, на които Велимира така и не можеше да намери отговор. Тя беше хубава, добре поддържана 35-годишна же ...

rarebird

Проза

2009-06-05T12:10:13+03:00 846 6

Свои и чужди

Пешеходеца почти се се спъна в колелото, което едва се виждаше сред избуялата трева в градинката зад блока.
Уличните лампи още светеха и Пешеходеца видя отблясък от детския велосипед миг преди да се спъне и да се сгромоляса върху него. Колелото лежеше с изкривено кормило до пейката.
Времето между пе ...

krashkov

Проза » Разкази

2009-06-05T11:58:56+03:00 1.1K 4

Тъга

yulia

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-04T23:25:46+03:00 918 1

Назад във времето

Когато съм сама с трите любими приятели - кучето, котаракът и морското свинче - сякаш времето спира и се спуска врата. Отварям я и... виждам свят, непознат но същевремено толкова близък по сърце, но защо ли?
Сега ще ви разкажа, мили приятели, какво видях...
Едно малко китно селце, разположено в поли ...

Karaman

Проза » Други

2009-06-04T20:37:42+03:00 857 5

Аргир демира

Колчо взе от килера дрехите си и ги сви в басмена бохча. Направи възел, но не успя да го завърже. Отправи заканително юрук и наново се опита. Този път успя. Излезе в двора и издяла яка тояга от стария дрян. Закачи на нея бохчата и я нарами. Погледна още веднъж към рафтовете и тръгна. Затвори кюпенци ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-04T12:38:29+03:00 829 3

Ужасите и Писателят

- Хъм - замислено изхъмка по-възрастният. - Тук има нещо гнило...
- Нищо гнило не надушвам! - възрази по-младият му колега, който впрочем за първи път излизаше на оперативна задача.
- Нещо не е съвсем наред с тази работа - не се успокояваше по-опитният ужас.
- Така ли мислиш? - притесни се Младокът. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-06-04T12:30:33+03:00 867 3

Призрачно село

(по легенди от Северозападна България)
Преди години затвориха клиниката за психично-болни в село Бориловец. Повече от половината жители работеха там. Ето защо, след закриването на ТКЗС-то, това беше втория случай на масово изселване на хората. Постепенно къщите опустяваха. Накрая в селото останаха с ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-06-04T12:13:26+03:00 1K 3

Диалози с Писателката VII

След пътуването до Мароко между мен и Писателката бе настъпило негласно споразумение да не се виждаме определено време.
Бяха минали два месеца от раздялата ни. При други обстоятелства щях да съм я посетил вече няколко пъти, но сега тази раздяла ми действаше добре. Онова, което се случи в Маракеш, бе ...

Рима

Проза » Разкази

2009-06-03T21:36:41+03:00 1.2K 6

Оркестър

Дъждът засвири на капчук. Водосточната тръба подхвана басовата партия. Капките от стрехата превърнаха плочника в ксилофон и затанцуваха по клавишите му. От оркестрината се обади високият дискант на една цинкова кофа, попаднала случайно под струйка от счупен капак на ръба на покрива. Вятърът обърна л ...

Апостолиция

Проза

2009-06-03T11:56:26+03:00 1.6K 2

Колюви празници

Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-03T11:52:51+03:00 829 1

Един непораснал романтик (4)

Един непораснал романтик (4)
Отминал е празникът на жената и днес отново сме в ритъма на смените – нощна. Странно, но мъжете в автобуса са много малко - дали не ги гони махмурлукът от вчерашния празник. Жените са се скупчили на групичка и си бърборят. Не мога да преодолея емоциите си и избирам място ...

razlichen

Проза » Повести и романи

2009-06-03T11:35:07+03:00 1K 1

Ти си спомени и думи

Така ми каза ти. Думите ти сякaш успяват да продупчат бронираното ми съзнание. Не е защото ми липсваш. Не ми липсваш... или поне така си повтарям. Осъзнавам, че от теб остана само това. Спомени и думи.
Намразих те. Не можах да излъжа отново. Разкрих се. Пред теб бях отворена книга, а ти обичаше да ч ...

viky8

Проза » Писма

2009-06-03T10:52:44+03:00 3.3K 2

Нужда

Настръхвам, защото няма никой до мен, няма кой да ми услужи с малко топлина. Сълза се отронва и белязва лицето ми! Поемам дълбоко дъх, падам уморена, изтощеното ми тяло се свлича на земята, без сили да се изправи и да продължи напред... разяжда ме омраза и ярост. Поставям ръце върху изморените си от ...

emynceto

Проза » Други

2009-06-03T01:04:28+03:00 877 2

Почти еротично

Почти еротично
Съдбата погледна недоволно в огледалото. Топлината през лятото ставаше нетърпима. Обърна небрежно страница от човешката история и се усмихна загадъчно и тъжно. Колко малко е нужно, за да бъдат щастливи и колко мъничко трябва, за да бъдат нещастни хората. Но как ú харесваше трепета на ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-06-03T00:48:44+03:00 1.6K 20

Градинката на Ева

ГРАДИНКАТА НА ЕВА
Макар че беше отрасла край морето, Ева много обичаше да рови земята. Всъщност „да рови” беше пренебрежителното определение на мъжа ù, който се дразнеше от това, че Ева иска непременно да си направи градинка в двора на село.
Винаги когато си идваха на село, Ева тичаше напред като ко ...

Раш

Проза » Разкази

2009-06-03T00:44:22+03:00 1.9K 2

Безкрайност... (2)

... и бях роден, а вече бях мъртъв. Изгубен в ничия земя, която беше без посоки и път. В дъжда се молех за малко вода. Сред пълни градини се лутам от глад. В полунощ търся спасение в мрака, който приижда на вълни, силни и помитащи. Дърветата шепнат от довяните от вятъра думи. Хоризонтът е огледален, ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2009-06-03T00:33:52+03:00 982

Забранена среща в Забранената гора

Слънцето отдавна се бе скрило зад високите хълмове , недалеч от Бийттаун. Луната бавно се извисяваше над земята в безоблачната нощ. Милиони звездички сякаш прогаряха мънички дупчици по мастиленото небе. Беше тихо, покоя на отдалата се на заслужена почивка земя от време на време нарушаваха само някол ...

Lill

Проза » Разкази

2009-06-02T23:18:34+03:00 979

Продължение от книгата

Колчо рипна и една звучна целувка се появи на устните му. Чистият, детски смях озвучи кръчмата и Алито погледна с разширени очи момчето. А неговите очи придобиха някаква загадъчност, която навярно му напомняше ранните години в катуна. Колко славно живееше! Помнеше само майка си. Баща му, думаха, че ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-02T23:01:27+03:00 940 1

Моят призив (2 юни)

Означава ли, че съм патриот това, че всяка година на 2 юни, докато стоя права и слушам сирените по случай деня на Христо Ботев, настръхвам цялата и сърцето ми се изпълва с толкова уважение, възхищение, поклонение и любов към тези хора, които са направили най-голямата жертва на този свят в името на Б ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Други

2009-06-02T22:57:22+03:00 1.1K 4

Началото на края и краят на началото

Началото на края и края на началото
Виждал светлина, която никой друг не виждал.
Поглеждайки себе си, виждал един самотен човек.
Явно никой не го е грижа за него. Той си отива.
Никой няма и да разбере. Този човек си няма никого. ...

mikebelan

Проза » Други

2009-06-02T22:53:18+03:00 1.2K 2

Български цветя

БЪЛГАРСКИ ЦВЕТЯ
Тази година юли беше дъждовен и необичайно хладен. И днес беше валяло. Около няколкото микробуса се суетяха пътници с много багаж. Болшинството бяха жени. Заобикаляха калните локви, мъкнейки с усилие тежките си пътни сакове и търсеха точно оня, в който трябваше да се качат, за да ги ...

LONTANA

Проза » Разкази

2009-06-02T22:26:25+03:00 1.6K 5

Любов и омраза Dessy Kestern 3-8p

ПРИЯТЕЛИ, ТОВА Е РОМАН :) 3-8P
Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски
Едва прекрачила прага на офиса и в носа ù се вля обичайния мирис на хартия. Имаха навик с колежката Роза, която първа влезе, се отправя към прозореца, за да се освежи въздуха в бързо вмирисващото се помещение. "Сега н ...

dessy

Проза » Повести и романи

2009-06-02T21:40:43+03:00 1.3K 3

Любов и приятелство

(или осмисляне на ценностната система)
Горещ летен ден. В такива жеги, красавици бяха предавали Богу дух, ниви бяха изгаряли до последния стрък, хора, със сълзи на очи, бяха правили молебен за дъжд. Сигурно родовата памет беше проговорила у Георги и той изпитваше чувство на обреченост. Как иначе да ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-06-02T21:00:36+03:00 1.2K 7

Джонатан

Джонатан вървеше по пътеката към фабриката. В нея бе прекарал почти целия си живот, най-малкото тази част от него, която беше съзнателна. Баща му беше работил там и Джонатан беше израснал покрай всичките машинарии, които бяха живота на баща му. След това го беше наследил. Докато палеше втората цигар ...

Rainbow-eye

Проза » Разкази

2009-06-02T20:52:45+03:00 1.2K 1

Опитах в седем, но и без тях съм аз

Посветих го на опитите да се себепознаем, за да ни видят другите, но най-вече посветих на приятелите... Знам, че тези приятели, които съм нарекла свои, не са забравили къде е пътят за към мен и колкото и да ги отдалечава времето, по правата, най-кратката допирна, ще построят отново мост. От моята ст ...

inaMay

Проза » Писма

2009-06-02T19:51:28+03:00 1.4K 3

Като болка от разтопено сребро

Агония пулсира във вените ми.
Изгаряща, унищожителна болка разкъсва тялото ми, прогаря нервите ми...
Казват, че смъртта настъпва бързо, преди още да си осъзнал, че си наранен.
Не и този път.
Този път среброто не бе милостиво. ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-06-02T19:46:33+03:00 1.1K 3

Забавни български хроники част втора

Част втора
Хан Тервел или как Европа бе спасена от
нашествието на арабите
Според една книжка, писана от неизвестен любител на перото, която се нарича „Именник на българските ханове” Хан Тервел е вторият български владетел след създаването на България и всички го спрягат за син на Хан Аспарух. Това в ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-02T19:38:08+03:00 1.6K 11

Планетата на Легендите - фантастична приказка

І част
През много съзвездия и през много галактики от тук насред звездният кръг на историята имало малка планета. Атмосферата ù била изпълнена с вопли и тя изглеждала като мъничка мъглява точка посред ширналите се огромни планети наоколо ù. Натам корабът `Одисей` и екипажът му се били запътили, за д ...

Лепидоптерия

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-06-02T19:27:40+03:00 2.6K

Чифт топли черни очи

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЧОВЕК БЕЗ ИЗБОР
1.
Мати Хайконен погледна с острите си сини очи през малкото прозорче на затворническата си килия и въздъхна:
- Битоля е прекрасна, но, знаеш ли, бих дал всичко да зърна пак Тампере. Тези малки прекрасни дечица, които всеки ден минават покрай затвора на път за учили ...

rosenrotfeuer

Проза » Разкази

2009-06-02T19:04:33+03:00 1.8K 1

Лошо Време

Не знаех откъде да започна. (Нищо ново! Всеки път в началото е така. После теква от само - себе си :- ))… Всички спомени за лошо време напират вкупом и сякаш става задръстване. Струва ми се, че е най-добре, ако оставя моментът да решава. Toлкоз много впечатления, че се обърквам и се чудя, а е добре, ...

vanyom

Проза » Разкази

2009-06-02T19:01:03+03:00 1.3K 4

Да ви е честит Денят на детето!

Когато се разхождате по улиците - вгледайте се в децата!
Има три неща, които възрастните могат да научат от тях:
Да бъдат радостни без повод!
Винаги да са заети с нещо!
Да се стремят с всички сили към това което желаят! ...

ZEMEDELEC

Проза » Други

2009-06-01T07:34:29+03:00 1.2K 14

Вина

Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-31T18:09:40+03:00 986 2

Хората без души

Хората без души
Тишината дълбае бездънни дупки в мозъка ми. И оттам, като пясък в детски длани, мислите ми полека изтичат. Безброй спомени, мечти, надежди, копнежи, тъги и усмивки... напускат завинаги душата ми. Нямам представа колко загубих вече и колко още ще си отидат. Не мога да ги спра, нито да ...

isabelle

Проза » Други

2009-05-31T13:54:28+03:00 1.2K 3

Късмет до поискване 18

Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2009-05-31T13:53:35+03:00 2K 16

Носталгия

Ето, ето душата е гладна. Гладна за отминали чувства, умира от глад. Защо толкова време я държах да гладува горката. Обичах да я храня със болка и агония, но ги забравих тези двете, сами от себе си забравени.
И сега като ги открих, там криещи се в сърцето ми реших да дам на душата си да усети пак те ...

DevilAgony

Проза » Други

2009-05-31T12:45:01+03:00 819

Какво ми трябваше?...

Окончателно се убедих, че от мен човек няма да стане. И всичко е пак заради прословутата ми слабост към истината. Когато се регистрирах в сайта, най-добросъвестно попълних личните си данни. Ако ми искаха кръвната група, щях и нея да напиша - А+. Будала! Това да не ми е CV?! Та нали виртуалното прост ...

feia

Проза » Хумористична

2009-05-30T23:31:39+03:00 2K 40

Част от повест

I.
Тя затвори вратата! Не мога да повярвам, че тя затвори вратата! Трябваше да ме изслуша! Защо затвори шибаната врата?! Аз имах нужда да поговоря с нея! Разбира се, и да я чукам, но тя си тръгна! Как можа?! А аз тъкмо се бях отпуснал да й говоря красиви неща!
Да знам, че вероятно трябваше да й се о ...

sandman

Проза » Разкази

2009-05-30T22:55:27+03:00 1K 3

Съдба

Едно насекомо летеше на неголяма височина във въздуха. Едва-едва се олюляваше и немощно се крепеше на крилата си. Рухваше, губеше самообладание, от време на време поспираше на някое цветно листо, за да си почине. После отново отлиташе безшумно. И не се отказа да лети.
Полетът на насекомото бе красив ...

egoistic

Проза » Разкази

2009-05-30T22:01:49+03:00 1K 3

За простотията и орисията

Една бивша учителка от съседния блок доста атрактивна по цял ден си намираше слушатели от квартала и водеше безконечни разговори. Гласът ú звучеше ясно и отчетливо, високо и мелодично, явно все още се вживяваше в ролята на преподавател номер едно.Чувах в разговорите често да казва:
- Може да е висши ...

dimi49

Проза » Разкази

2009-05-30T21:47:59+03:00 1.7K 4

Тук долу...

Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-30T20:57:53+03:00 1K 1 1