Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Строго секретно

Да не се чете от хора, които нямат чувство за хумор и неплатени данъци!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Запознах се съвсем случайно, в едно изискано заведение, с три дами от висшето общество. Понеже не съм искала съгласието им да опиша тази история, съм променила до неузнавае ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2009-06-25T17:51:43+03:00 1.9K 49

Ловецът на пеперуди (глава 2)

Глава II
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...

caterpillar

Проза » Повести и романи

2009-06-25T13:27:25+03:00 1.5K 3

Две разбити сърца

Две разбити сърца
Беше най-топлият ден от доста време насам, а Слънцето сякаш ни приветстваше и галеше с нежните си лъчи.
- Време е да си вървя. - прошепнах аз.
- Добре.
Но помислих, че не ме е чул. ...

florinda92

Проза

2009-06-25T12:49:10+03:00 764

Продължение от книгата

- Христе, Христе бре! Вода ти Колчо, да го научиш на твойте книги!- провикна се Аргирът.
Дядо Данов изправи великолепната си бяла брада и погледна към оградата.
- Ти ли се бре, Аргире? Я влизай! Седни, та разправай! Кво го чиниш? Хортуват, за социалист са пишеш? Социалистически идеи си насаждал на м ...

mari45

Проза

2009-06-25T12:46:11+03:00 791 1

После

ПОСЛЕ
Бяха стотици хиляди - безплътни, сериозни и някак притеснени в движението си нагоре, сковани може би от това, че не знаеха нито къде отиват, нито какво ги очаква там.
Той бе един от многото - вече безименен енергиен сноп, увлечен от общия поток - една нематериална субстанция особено подредени ...

andyboy

Проза

2009-06-25T12:21:14+03:00 872

Сънувах, че се раждам

Сънувах, че се раждам
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-25T12:01:32+03:00 1.3K 10

Горен калибър

sunnyrainbow

Проза » Други

2009-06-24T22:44:59+03:00 1K 7

Героиня на нашето време

Тя беше кадърен специалист, но това не бе достатъчно. Умееше да влиза под кожата на началниците си с добре подбрани жестове на внимание. Всъщност, има ли шеф, който да не е чувствителен към ласкателствата? Вероятно се срещат изключения от правилото, но са толкова редки, че са кандидати за Червената ...

feia

Проза » Хумористична

2009-06-24T21:47:51+03:00 1.4K 25

Жива вода

Ливадата аленееше. Макове приветливо кимаха с глави. По дървеното мостче трополеше с копитца Стояновото конче. Имаше здрави крачета и ниско набито тяло.
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...

azura_luna

Проза » Разкази

2009-06-24T19:32:33+03:00 1.9K 50

Тя

Има ли по-хубав начин да умреш?
Мисълта се прокрадна бързо, пляскайки с опашка по мокрия пясък и издъхна някъде между солените камъни и покритите с водорасли раковини.
Нямаше и тя отлично го знаеше... По-добре от всеки друг на света, а и във всички останали, които сигурно съществуваха.
Нямаше и няма ...

faiden

Проза » Други

2009-06-24T19:21:19+03:00 947 1

Слънчоглед

BRAMASOLE е любимата ми дума. Когато я възприех като част от моя вътрешен свят, озадачих повечето, които ме познават отблизо. Същите, които съм допуснала в сърцето и дните си.
BRAMASOLE означава слънчоглед, преведено от италиански. На мен обаче ми звучи като бъдеще. Красиво. Защото всички се надявам ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2009-06-24T19:17:45+03:00 967 2

Защото...

На Него...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, ...

eX_girl

Проза

2009-06-24T17:37:12+03:00 1.3K 6

Летящи души

Малкото радио "Сименс" от няколко дни бе откачило. След като Стивън Уоруик го изключеше, то от време на време се включваше самичко. Но това не бе най–лошото. Радиото предаваше само едно и също на всички станции – някакво ломотене на съвършено неразбираем и странен език. В пристъп на умопомрачение, С ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-06-24T17:06:46+03:00 979

Искаме или не – случва се...

Преди време имах доста свободно време, бях необвързана, волна птичка; ходех на курсове и ми беше забавно, особено след като на един такъв курс се запознах с две момичета – Мира и Рени*, с които си допаднахме. Всеки път след часовете ходехме някъде и се забавлявахме... по женски. Мира мацка имаше гад ...

FRACLA

Проза » Други

2009-06-24T17:01:09+03:00 996 5

Ученическа драма

Добре дошли в моя свят! Аз съм... всъщност името ми не е важно. Аз съм една средностатистическа ученичка. Мразя даскалото, мразя учителите, мразя задушните класни стаи и да губя времето си, слушайки за някой отдавна умрял цар.
Не че имам някакъв праблем с оценките, аз съм тип “отличничка”, “задръсте ...

Nely

Проза

2009-06-24T16:30:54+03:00 737 1

Метрономът

Метрономът
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...

svetlioo

Проза » Разкази

2009-06-24T16:25:16+03:00 1.2K 1

Пътят към истината

Наближаваше осем, вечерта. Аргирът извика Колчо при себе си.
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-24T16:10:53+03:00 1.6K

Легенда за Момина скала

Легенда за Момина скала
Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара и поробителят ...

Войнов

Проза » Други

2009-06-24T11:44:52+03:00 2.9K 13

Еньовден

(по народни вярвания)
Слънцето се събуди и усети лека болка. Днес Еньо, малкият немирник, наметна кожуха, видя къде трябваше да го кърпи и се хвана за работа. Той направи това, за да подскаже на Слънцето, че първите стъпки към зимата са направени. А какво е зимата за слънцето? Нима не знаеш? Това е ...

rarebird

Проза

2009-06-24T11:22:12+03:00 1K 21

Бездната е дълбока

Бездната е дълбока. Безкраен е мракът. Плахи стъпки, а в далечината крехко дете ходи бавно, държейки малко камионче в ръка. Започва да тича напред към светлината и изпуска камиончето.
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-24T10:27:46+03:00 791 1

Ловецът на пеперуди (глава 1)

Ловецът на пеперуди (глава 1)
Глава I
Краят на лова
Газената лампа, закачена на навеса, осветяваше прага на горската хижа. Бялото й стъкло убиваше жълто-червената магия на огъня и от нея струеше млечно бяла светлина. Макар и малка, тя блещукаше с такава настойчивост, че, погледната отдалеч, горската ...

caterpillar

Проза » Повести и романи

2009-06-24T10:14:17+03:00 2.1K 4

Много. С малко текст...

... лежах наобратно в леглото, с глава под прозореца... и гледах как капките дъжд падат върху него в опита си да ме докоснат, а след това се отмиват по наклона, разпръсквайки се в неуспеха си. Бях спокоен да чувам звука на своята защитеност. Как те не могат да ме достигнат през прозрачната преграда. ...

i0rdan

Проза » Писма

2009-06-23T22:17:57+03:00 1.4K 3

Забежка

Изпаднал съм в едно сладко настроение, заради предстоящия отпуск /контрактът ми се стори дългичък - 6 месеца/ и моля - не ми придиряйте, ако съм се разкиснал (по скоро съм разсъхнат, катоо...), спомняйки си (пиша бързо, но е вярно).
И преди съм го правил, но сега ми беше, като да се сбъдне мечта (тр ...

vanyom

Проза » Разкази

2009-06-23T22:13:50+03:00 1.8K 5

Твоето лекарство

ТВОЕТО ЛЕКАРСТВО
Често ме питат с какви молитви се моля; с какво лекувам това или онова, или кога как биха могли да постъпят; или пък как да тълкуват съня си…
Аз нямам право да казвам на кого как да постъпи, и още повече как да живее.
Например, отиваш при лекаря, казваш какво ти е и очакваш отговор. ...

alistef

Проза » Други

2009-06-23T21:44:54+03:00 781 1

Безсилен

Безсилен
Той я погледна в очите и чувството, което изпита, го накара да се разтрепери. Цялото разочорование, болка и тъга сякаш се вливаше през нейните очи в него и го изпълваше целия. Чувството, което той изпита, бе различно. Безсилие... Колко пъти е успявал да я накара да му подари своята усмивка, ...

Leprous

Проза » Други

2009-06-23T21:39:32+03:00 885 1

Защо!?

Защо ми е любов, ако няма на кого да я отдам!?
Защо са ми приятели, след като те не са до мен,
когато имам най-голяма нужда от тях!?
Защо ми е часовник, когато никого и нищо не чакам!?
Защо ми са очи, след като не виждам най-красивите ...

ville_valo_brc

Проза » Други

2009-06-23T21:23:34+03:00 1.7K 5

Размишления

Днес просто ще седна и ще размишлявам... за няколко неща които някак си ме накараха да се замисля какво правя, какъв човек съм, защо не съм по-добър и защо някак си съм малко по-встрани от стереотипа, наречен нормален съвременен човек.
Първото, което ме накара да се замисля, бе едно скайп настроение ...

B3n1f10s

Проза » Други

2009-06-23T20:37:21+03:00 1.2K 3

Изкушението - трета част

Небесната солница изсипваше сребърен прашец върху главите на минаващите по широката улица. Младата жена, хванала под ръка високия мъж, по чиито кестеняви коси се забелязваха първите знаци на посивяването, гледаше съсредоточено към черното небе без звезди. Студът хапеше бледата й кожа като сърдит люб ...

Grafinia_Liz

Проза » Повести и романи

2009-06-23T20:17:05+03:00 1.2K

Призрачният колоездач

Призрачният колоездач
Част първа
Необяснима смърт
Беше някъде около полунощ, но по улицата все още имаше хора. Някои се разхождаха бавно по горещите павета, а други бяха насядали по кафенетата и жадно надигаха поредните чаши, пълни със студени питиета, тъй като днешният ден беше най-горещият от сто ...

svetlioo

Проза » Разкази

2009-06-23T20:06:55+03:00 1.1K 1

Градината на любовта

Тази сутрин Том се събуди доста по-рано от обичайния час, в който се измъкваше от леглото. Протегна се сънено, загледан в потъмнелия таван и отметна завивките. Веднъж отишъл си, сънят нямаше да се завърне повече, а и Том не обичаше да се излежава до късно. По някакъв начин това му напомняше за утрат ...

faiden

Проза » Разкази

2009-06-23T19:58:21+03:00 1.7K

Продължение от книгата

В двора беше цялата райска градина. Храсти рози - алени, бели, розови, жълти, цели букети. И гергини, много гергини. Те бяха слабостта на търговеца. А димитровчетата весело се усмихваха. Колчо се загледа към красивата женска статуя, която беше разперила жадни ръце към небето. В каменната й коса игра ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-23T19:49:39+03:00 835

Малката фея

Имало едно време една малка фея, която живеела в гъста и непроходима гора. Миглите и крилцата й били обсипани със златен прашец. Имало и други феи, но те били по-големи. Феите сутрин се събирали на една полянка и започвали да танцуват. Докато танцували, от техните мигли и крилца падал златен прашец. ...

SweetDaniel

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-06-23T19:33:54+03:00 4.8K 4

Танцът на дивите зайци

Двете жени пиеха кафе, пушеха цигари и гледаха танца на дивите зайци. Скоростният им бяг беше една шега, едно надбягване, в което нямаше значение кой ще е победител. Бяха свикнали с това място, голо, каменисто и буренясало. Където човешки крак рядко стъпваше. На всички страни беше простор, зеленият ...

lubara

Проза » Разкази

2009-06-23T17:47:43+03:00 883 4

Нека намерят покой

(по българска легенда)
Средата на XIX век. Една сутрин село Кривина осъмна опожарено. Малкото останали живи хора гледаха втренчено във виещия се дим и още не можеха да проумеят какво се случваше. Пронизителен писък ги извади от вцепенението им: "Господи! Дечицата ми... На мама ангелчетата!" Това беш ...

rarebird

Проза

2009-06-23T17:46:58+03:00 810 7

Четвърта част

"Никой култ не е така унизителен както култът към парите" - цитат
Истината е такава, каквато си я направиш! Вярата е плод на моментни впечатления, но истинският въпрос е не дали има Бог, а кога ще го видят всички, защо монополът на името му противоречи на основния идеал на вярата. Бог е понятие, явл ...

yulia

Проза

2009-06-23T17:43:40+03:00 956

Не спирай!

Не спирай!
Иска ми се да те нараня, да те отровя, да те задуша, да те убия! Така те мразя! Не ме гледай с този поглед на невинно дете! Недей ме гледай изобщо! Нямаш право да ме искаш пак! Какво стана? Осъзна, че няма кой друг да те търпи такава? Сега ме молиш да се върна... Нека, моли ме, искам да т ...

Armageddon

Проза » Други

2009-06-23T17:37:10+03:00 1.4K 5

Една рецепта за лятото

ЕДНА РЕЦЕПТА ЗА ЛЯТОТО
Приятели, които се изтягате на плажа! Знаете ли коя е най-вкусната морска вода? Бас държа, че не. Защото тази работа, виждате ли, е много тънка. Малко ми се свидеше да ви кажа, но какво пък!
Най-вкусната морска вода се намира на едно точно определено място. Това е онази нежна ...

remer

Проза » Еротична

2009-06-23T17:35:23+03:00 1.8K 5

Смехът и Смъртта

Тихи стъпки в тих и дълъг коридор – те отекват като писък в библиотека, оставяйки впечатлението за нарушена хармония, а понякога и натрапчиво настръхване от страх. Сърцето ми бе пронизано от онова непонятно усещане за приближаваща опасност. Всяко зло се представя за добро, това знаех, ала понякога з ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-23T17:32:52+03:00 811 4

Ах,тези сини очи !

А Х , Т Е З И С И Н И О Ч И
Винаги, когато в компания сме заговаряли за жени и сме стигали до чара и омайващата сила на сините очи, а така също и при срещите ми с жени с красиви сини очи, съм потръпвал и съм изпитвал едно неясно-смущаващо чувство. И всеки
път пред мен е изниквал един спомен от много ...

assen_stefanov

Проза » Разкази

2009-06-21T23:54:35+03:00 4.4K 1 13

Трета част

Ден втори. Отново задънена улица, отново празнота и безнадежност. Отново несигурност и сълзи пак напират. Истерията мисля, че я овладях, но уви, това става пак с тъпата маска, защо дори нямам смелост да я изпиша цялата. Срам ме е от мен самата. В същото време някак си въобразявам, че като правя това ...

yulia

Проза

2009-06-21T23:22:26+03:00 1.1K 4