Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Донкин бук

Донкин бук
Той пристигаше в селото около Димитровден. Кога пеша, кога преметнал крака през ритлите на някоя каруца, връщаща се от града. - Есенно време селяните, прибрали вече зимнината, натоварваха кола дърва и ходеха до града, да продават дърва за огрев, та да се видят и те с някоя пара. - Все пак ...

Регина

Проза » Разкази

2009-06-09T22:10:33+03:00 1.4K 6

Епопея

Хора от земни светове,
хора от звездни звезди,
роди ми се човек
малък, сладък
моя внук - небесен внук ...

Karaman

Проза

2009-06-09T19:15:26+03:00 710 4

Липсваш ми

Липсваш ми
Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища... Липсваш ми ти! Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам!
Липсват ми онез ...

sui4i-bel

Проза » Други

2009-06-09T18:48:16+03:00 27.6K 3 5

Изоставена

Всяка нощ се събуждам от едни и същ кошмар. Стоя в средата на нищото, а мракът ме заобикаля. Крещя имена, непознати за мен, но никой не ми отговаря. Сама съм. Не, не сама. Изоставена.
Черна и мека като кадифе, тъгата ме обгръща и започва да се затяга около тялото ми. Стиска ме като менгеме, оставя м ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-09T18:45:08+03:00 995 6

Всичко за мен

Гледах в тези две очи, които за част от секундата, изпълваща нищожното ми съществуване, ми се сториха като център на малкото, което имах. Тези две очи бяха обсебили съзнанието ми. Не чувствах, не мислех, не дишах. Не, че не исках, просто не можех. В този миг нямаше нищо по-важно от очите, в които на ...

the-one

Проза » Други

2009-06-09T18:28:18+03:00 1.3K

Назад към началото - I част

За един изследовател на отминали събития е много важно на каква задача за изследване ще попадне. Да пътуваш във времето и да събираш факти за отдавна отишли си събития и хора, не е много приятно занимание. Понякога се налага да се смесваш с тълпата и да се подлагаш на риск, само за да заснемеш някоя ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-06-09T18:01:47+03:00 1.3K 6

Любов и омраза Dessy Kestern 12-15p

Страшни са само първите минути, часове, дни, но тя нали включи филма на пауза, сега не е моментът да го пуска, има по-важна работа... Пиейки кафето, чак сега погледна фланелката си. Някаква смешна рекламна фланелка, подарък от една игра със супите ”Маги”. Жълтичка с надпис, вчера в тъмната спалня то ...

dessy

Проза » Повести и романи

2009-06-09T17:58:20+03:00 1.7K 5

Възгледите на наивната в безскрупулното общество I

Липса на мечти, само безумно желание за власт и надмощие. Бездушни лица, очи, изпълнени с животински хъс за богатство. Пари и злоба. Само злоба. Първична нотка на неприязън.
Обичаш? Обичаш скъпите коли. Обичаш марковите дрехи. Обичаш да ходиш в елитните ресторанти. Обичаш да даваш заповеди. Обичаш п ...

broken_dream

Проза » Други

2009-06-09T17:43:34+03:00 1.6K 3

Късмет до поискване 19

Глава 19 - Развод, прошка и още нещо
Телефонът ме събуди в 4.00 сутринта. Погледнах екранчето – беше баща ми. За какъв дявол звънеше точно сега? Реших, че ще му се обадя по-късно, но след пет минути пак позвъня. Преместих се внимателно да не събудя Ани и излязох в тъмния коридор.
- Какво се е случил ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2009-06-09T17:21:29+03:00 1.2K 11

Загубеното чувство 3

Кошмар или сън бе това Глава III
“Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.”
Ричард Бах
Отново съм там, тази къща от детството ми. Стоя пред величествено ...

impuLse_girl

Проза » Разкази

2009-06-09T17:08:46+03:00 1.2K 3

Сенки

С Е Н К И
Автор: А. Хаджипопгеоргиев
Чудно му стана, когато едни страшно популярни мустаци му казаха ”Здравей” и то на чист руски език. Мустаците на Хемингуей (да бе Ърнест), заедно със самия него си говорят на руски и то с един съвсем непознат псевдопоет. Това название си го измисли сам за себе си, ...

andyboy

Проза

2009-06-09T17:02:28+03:00 1.1K

Слънчевият Митко

Реката се беше разпънала покрай малкия планински град, в който освен стръмния площад с каменните плочи и паметника на антифашиста, останал до сега като по чудо непокътнат, нямаше друго да напомня за градския живот. Няколкото магазина на мястото на едновремешните дюкяни, сменили капандурите с алумини ...

lubara

Проза » Разкази

2009-06-09T08:32:19+03:00 873 4

За един философ правилното питие е от значение

За един философ правилното питие е от значение
Някога. Много отдавна. Срещнах едно момиче. Тя учеше във Философския факултет. Аз в Юридическия. Нашият заемаше най-просторните зали на Университета, а техният беше забутан в таванските помещения. По-близо до звездите и по-далеч от земята, както се пола ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-09T08:17:58+03:00 4.4K 26

Бабуване на дяволица

(по родопска легенда)
Могилица е красиво българско село, майчински приласкано от планината Родопи. Това е край, в който за първи път са проплакали едни от най-красивите моми и най-безстрашните момци на Родината. За да проплачат, обаче, трябва и баба, която да бабува на раждането им. По времето, за к ...

rarebird

Проза

2009-06-09T08:06:00+03:00 1.5K 5

Да те притежавам

Зная, нощем чуваш моя глас във вятъра. Зная, мен сънуваш всяка нощ. Обсебила съм всичко в теб. Да, така е, знам. Та аз те притежавам. Откраднах твоя разум и те оставих да се луташ, да ме търсиш сред сенките на нощта. Всяка нощ прегръщаш спомена за мен, всеки миг търсиш мен в чуждите очи. О, колко си ...

AnTiHrIsTa

Проза

2009-06-09T08:02:20+03:00 1.2K 2

Малки асоциации

Агония… все гледаш да я избегнеш, но в краен случай тя те достига и разбираш, че си тичал напразно…
Бръшлян – оплита се около врата ти и бавно се пристяга. Дали ще те удуши зависи от теб…
Въздух… точно толкова необходим и ценен, а го осъзнаваш едва когато не можеш да дишаш…
Гъделичка те до припадък… ...

stefitopz

Проза

2009-06-09T07:57:10+03:00 784 3

Участта

Наздраве! Нека отпразнуваме деня, в който живеем, защото не се знае кога няма да можем да се радваме нему повече! И нека не мислим за черната участ, която направлява живота, а за брат ù – бялата съдба. Някога, когато те били едва деца, баща им, Вселената, отишъл при тях и им рекъл:
- Кой от вас ми к ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-09T07:45:49+03:00 769 1

Делфинът

(или как станах вещица)
Двадесет и втори март, 1848 година. Стигнах до село Икитос в Перу. Село като село, бих казала. Носеше своето очарование за тези, които са свикнали с голямото движение на хора и файтони в градовете, но трудно за оцеляване място, ако трябва да се живее там. Неговите четиридесет ...

rarebird

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-06-07T21:50:03+03:00 984 5

Неизбежно

Елица трепна, когато ръката на съпруга ù се плъзна около талията ù. Тя усети как мускулите ù се напрягат, но не помръдна. Очакваше, че той ще се осъзнае и ще махне мазната си длан. Нищо такова не се случи. Вместо това, той я придърпа внимателно към себе си и започна да я търка по гърба.
– Не ме доко ...

Heel

Проза » Разкази

2009-06-07T21:47:54+03:00 1.1K 1

Шепот от Отвъдното

Това се посвещава на всички хора, които са загубили близък човек.
Хората казват - Те са сенки. А Те отговарят...
- Не сме сенки. Вие сте непрозрачни.
Наричате ни сенки, а ние светлина сме.
Мислите ни за пара, а сме вещество. ...

Karaman

Проза » Други

2009-06-07T21:36:07+03:00 1.1K 7

Загубеното чувство 2

Началото на сънищата Глава II
„Ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?”
Джордж Бърнард Шоу
Величествена градина, бели рози, черни листа, мрак, къде съм?! Оглеждам се, а навсякъде има само още от тези невероятни цветя. Ухае тежко и миризмата изпълва ...

impuLse_girl

Проза » Разкази

2009-06-07T12:49:46+03:00 1.3K

Един непораснал романтик (5)

Един непораснал романтик (5)
Как ли ще се развият нещата по-нататък? Всъщност какво се случи досега – може би трябва да си давам оценка не само какво мисля, какво ме вълнува, а и това, което правя, как се приема от околните. Като изключа срещите в автобуса, поздравите и кратките реплики, които може ...

razlichen

Проза » Повести и романи

2009-06-07T11:39:56+03:00 959

Когато се запали фенерът

Когато се запали фенерът
Живял някога един разбойник... Убивал, грабил, трупал награбеното, докато един ден казал: СТИГА. А после? Като не знаел послето, влязъл в един храм и се замолил. Гледал хората как го правят и той така. Питал и се молил: Кажи ми, Боже на хората и добиците, как да откупя лошот ...

andyboy

Проза

2009-06-07T11:12:11+03:00 1.2K 3

Духът на татко

Ледена висулка
в ледена душа,
топла милувка
в нечия съдба...
Видин е много красив град, хората са чистосърдечни, работливи и добри. Гордеем се с нашата градска градина до река Дунав, плажа и крепостта Баба Вида, катедралния храм Свети Димитър, който е втори по големина в България след Александър Нев ...

Маргарита

Проза » Разкази

2009-06-07T10:48:28+03:00 1.4K 6

Апатия и Страх

Апатията, драги, е нещо, което не бива да става спътник на ничий живот. Казвам ти това, защото тя бе с мен през целия ми живот и ме водеше през най-тъмните му сенки. Тъгата не е частта от мен, която бих искал да преобладава, ала уви…Тя се е развила като зародиш в мен, зародиш, който никога не излезе ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-07T10:38:39+03:00 856 1

Една История

Тя беше влюбена. Убийствено влюбена, до болка. В мига, в който видя лицето му, очите му, усмивката му, светът ù се промени.
Мислеше за него постоянно и не можеше да спре дори за миг. Мисълта за него толкова дълбоко навлизаше в ума ù и в самата нея, че понякога се събуждаше посред нощта, задушена от ...

sorris0

Проза » Разкази

2009-06-07T10:29:22+03:00 799 1

Втора част от повест

II.
Киро се събуди и се опита да стане от леглото. Главата му тежеше така, сякаш в нея имаше нещо... нещо като спомен за водка, за такси, за стълби... До леглото си, както всяка сутрин, намери алказалцер и чаша вчерашна вода. Изпи утринния еликсир и вече почти можеше да се изправи. Потърка очи, проз ...

sandman

Проза » Повести и романи

2009-06-06T21:10:16+03:00 1.1K 1

Загубеното чувство

“Чисто логическото мислене не може да ни донесе никакво познание за емпиричния свят; всяко познание на действителността започва от опита и завършва с него. Твърденията, изведени по чисто логичен път са напълно лишени от реалност.”
Алберт Айнщайн
Началото на смисъла Глава I
Той беше изкуството. Беше ...

impuLse_girl

Проза » Разкази

2009-06-06T18:31:54+03:00 1.2K 1

Никога повече фитнес

Никога повече фитнес
Южният парк е приятно място. Особено лятото. Зеленината гали очите ти нежно като милувка на дете и сваля поне половин диоптър от късогледството ти. Ароматите на цветята се борят за надмощие и са разнообразни като тези в кухнята на петзвезден ресторант. Да не говорим за песните н ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-06T16:51:22+03:00 1.9K 31

Прочетох за... флирта

Прочетох...
Журнал за жената
Аз флиртувам, ти флиртуваш, той флиртува...
Всички флиртуваме. Някои повече, други – по-малко, някои умишлено, други - без да го осъзнават. Понякога целим кокетниченето да доведе до нова връзка, друг път просто искаме закачката да повдигне самочувствието ни и след това д ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-06-06T16:42:58+03:00 3.5K 39

Глава І. Падение

- Някога беше време, когато с тебе се борихме за душите на хората - тъжно рече старецът - Сега настана време, когато трябва да се борим с тях за нашите!
Вън нощта отдавна се беше спуснала над града, превръщайки бурния, забързан и шумен живот на града в тиха, мистична феерия от блещукащи будни светли ...

Dorian_Hawke

Проза

2009-06-06T15:33:09+03:00 805 2

Наследници на Куфара

НАСЛЕДНИЦИ НА КУФАРА
(Дигитална пиеса в едно действие – нещо като Бекет, нещо като Пелевин, ама съвсем различно)
На Б.
Действащи лица и предмети:
А1 (мъж, облечен произволно) ...

remer

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-06-06T15:24:16+03:00 1K 4

Обещание

Лежахме заедно и се държахме за ръце.
Обещахме си да не разбиваме семействата си.
Обещахме си да не мислим един за друг.
Обещахме си да не се влюбваме.
Обещахме си да не броим часовете до следващата среща. ...

marco777

Проза » Други

2009-06-06T10:28:03+03:00 2.5K 1 19

Ето ги...

Ето ги!!! Отново са тук ;( ... Двамата рицари на смъртта и тяхната неизменна, вечна и безпощадна приятелка... Отново са тук... Ето ги - отново на освирепен от глад лов... Ето ги... Хапещият сняг, който на хапки си взема от душата ми... Пронизващият вятър, който отнася и трохите... И най-злата зестра ...

kemito_16

Проза » Други

2009-06-05T23:15:08+03:00 1.2K 1

Едно-единствено сърце

Слънцето се скрива зад черни облаци, тъмнина настъпва, движат се черни сенки. Траурен облик прикрива нощта, безгласни души бродят в самота.
Едно-единствено "бяло" сърце иска мечтите да докосне.
Вечния си сън сънува, щастие в него бленува.
Луната ярко, величествено блести, за клетите силуети тъжи, за ...

alex_f52

Проза

2009-06-05T22:20:33+03:00 1.5K 1

Малки недоразумения

- Хелън, каква е прогнозата за днес? Възнамерявам да направя една кратка разходка до Бъкингам, за да говоря с Нейно Величество по въпроса относно реформата с пенсиите на ветераните от войните за честта на Британия.
- Но, милорд, не ти трябва чадър. Тук не е Обединеното кралство. Тук е България. Нами ...

radi.

Проза » Разкази

2009-06-05T22:18:54+03:00 950 3

До една непозната жена

ДО ЕДНА НЕПОЗНАТА ЖЕНА
Не те познавам. Не зная чия бивша или настояща съпруга си, или любовница. Не зная колко езика знаеш, нито каква вяра изповядваш, нито колко книги си прочела или написала, нито колко образования имаш, нито колко мъже си имала или искаш да имаш, нито колко пари имаш, нито за кол ...

Юлия

Проза » Писма

2009-06-05T21:14:03+03:00 2K 9

Моето бягство*

My Escape
Очите, вперени в бездната. Тя потъваше. Губеше се. Изчезваше.
- Искам да се стопя в мъглата. Искам просто да изчезна...
Чух я да го казва. Гласът ù идваше сякаш от безкрайно далеч, а беше само на ръка разстояние.
Предаваше се. Виждах, че се предава в ръцете на смъртта. Усещах студенината п ...

eX_girl

Проза » Разкази

2009-06-05T17:29:41+03:00 1.2K 1

Любов и омраза Dessy Kestern 8-12p

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Отключи, влезе бързо, безшумно, стъпваше леко, меко като еленче. Прииска и се да се смали, изпари, стопи, овладя се. Стъпвайки на пръсти, заключи много внимателно. Свали токчетата, дрехите миришещи на цигари и нежелана похот. Пъхна ги в пералнята в коридора. Не посмя да се изкъпе, ще вди ...

dessy

Проза

2009-06-05T17:24:35+03:00 1.7K 4

Приказка за двете магарета и още нещо...

Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело, сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е маг ...

Нел

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-06-05T12:29:27+03:00 2.3K 8