Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Белите риби

БЕЛИТЕ РИБИ
Бели риби, точно толкова бели. Сънувах ги миналата есен. Беше дъждовен период, валеше така, сякаш никога преди това не бе започвало. Дърветата оглозгани стърчаха като надгробни плочи. Земята прогизнала повръщаше и навсякъде имаше огромни локви. Бялото бе изчезнало като цвят.
Тогава тези ...

wishpin

Проза » Разкази

1.1K

Лилиум

Дворът е запустял. Буренясал.
На поляната пред къщата стърчи един лилиум. Крещящо хубав. Ухаещ... но отровен.
Не може да не погледнеш към тоя двор. Хубост!
Отдавна не съм идвал тук. Идвам само като мине зимата и се стопли. Преди не можех да отмина тоя двор. Не можех да не спра. Залепвах се на ограда ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1.7K 5

Носталгия по Началото

Ако знаех, че гласът на залеза ще пресипне в мен – до болезнено червено... и нощните цигулки ще окапят, натежали от влагата в очите... Ако знаех, че тишината в ушите тежи (но е истинска)...
Вълци вият в сънищата. И омагьосват. И вятърът сякаш замира. Сякаш се процежда през вените... И го усещам да с ...

Ralina13

Проза » Други

1.3K 4

Без дефекти

Страхотен човек е колегата Ицо – бодър младежки дух за 60-те му години, винаги готов за купон, готино чувство за хумор, ще ти направи услуга и няма да чака да му връщаш... С една дума – готин, та дрънка! Бил и чешит, ама аз това го разбрах едно лято, когато двамата с него се озовахме на служебните б ...

Мимче

Проза » Хумористична

1.6K 6

Ние сме с цяла програма!? Част първа… Казармата на Ивет…

Ние сме с цяла програма!?
Част първа… Казармата на Ивет…
Преди да започна да ви разказвам, май трябва да ви обясня откъде идва заглавието… Има ли ли сте дни, в които сте повече от сигурни, че около вас един нормален няма?! Няма начин да сте нямали. И тогава сигурно сте чували и израза: Всеки луд с н ...

kikot86

Проза » Хумористична

1.5K 1

Най-сладкото табу

Гледачката надникна през прозореца. Опашката беше огромна. Въздъхна и отпи глътка ароматно кафе. Денят се очертаваше тежък. Дано нямаше хора за някаква магия днес. Не я практикуваше, обикновено прехвърляше случаите към ходжата в съседното село. Мъжете пó са на “ти” с тъмните сили.
Застана зад пердет ...

inakrein

Проза » Разкази

3K 23

Нула градуса по Целзий

- Това е човекът – мъжът с металния глас и още по-студените очи сложи на масата пред нея снимка.
Изтръпна. Надяваше се да е успяла да прикрие ужаса си. Това беше той. Нейният мъж, единственият и неповторимият. Този, който успя да разтопи огромната буца лед в тялото ù, замразявана години, докато трае ...

Нел

Проза » Разкази

1.3K 3

Дай ми причина

Дай ми причина да остана и миналото мрачно да загърбя.
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 3

Продължение от книгата

Чана Пена беше привършила. Дъхаше на препечено пресно агнешко. В бохчата турна от него, топъл кравай, не забрави и житото. От майка си беше чула, че на тоя ден са раздава на мъртвите, щото им е осигурено покровителство от живите. Тръгна към гробището. Гробовете бяха почистени. Спря се. Млада върбичк ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.9K 3

Там... безжизнен (като за последно).

Ти лежеше, там. Безжизнен, студен, по-студен от всякога. Не те познавах такъв и не исках. Но беше красив, както винаги. Косата ти небрежно разрошена, две или три копчета от ризата ти бяха закопчани и дънките, които толкова много обичах по теб. Очите ти - затворени, но и такива ги обичах. Разликата б ...

speechless-

Проза

668

Какво липсва?

Има нещо, което ме тревожи. Изписано е на лицето ми. Излъчването ми има значителен нюанс на тревога. Единственото, до което стигам е усещането за несигурност. Все едно се движа по ръба, някаква нестабилна плоскост, която очаква възхода или падението ми, за да даде нов зов, нов порив.
Търся спокойств ...

SKY

Проза » Други

1.2K 1

Как се сключва сделка - 4

- На колко години е, всъщност? Не изглежда на повече от 23-24. – Хенри, отново лениво излегнат, любопитно гледаше към Никълъс.
- Не си далеч, наближава 26. Погледнах в досието й. Знаеше ли, че е разведена?
- Не. И все ми е струваше странно като я наричат „госпожа”... Някак си не й подхожда. Сигурен ...

DanyD

Проза » Повести и романи

1.5K 2

Какво е Нежността?

Снощи бяхме на ресторант - с най-големите ми приятели и с децата.
През деня бяха оперирали големият им син.
Те - изтощени, ние - гледахме да разсеем напрежението.
Тиха музика, разкошно меню, перфектно обслужване.
Може би, бъдещите ми снаха и зет... ...

ZEMEDELEC

Проза » Други

1.4K 17

Моята истинска история

І. МОЯТА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
Всичко започна като на шега. В разказа „Змеево либе” представих една лична история, като вплетох в нея фолклорния мотив за Змея. Баба ми беше разказала една истинска случка с девойка от моето село. Това беше изключително подходящо, за да се присмея над себе си в един разказ ...

alistef

Проза » Други

1.6K 1 4

Един случаен ден

Красиво нежно безумие, потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи. Да, аз виждам самотно отчаяние,
чакащо някой да го спаси. Поредният ден.
Минавам, а до мен самотен бездомен скитник, скитащ из улицата.
Виждам големите му искрящи очи, а душата му сякаш иска да полети. ...

mikebelan

Проза » Други

1.4K 1

Ед Гийн

Картинка
Стая с бюро, върху което стои шевна машина; зад него - библиотека с няколко книги и малка кутия с игли, конци, ножички и карфици; до бюрото - стол, върху който е седнал възрастен мъж със сбръчкано лице, което има селско излъчване; с вехта светлосива шапка на тъмносиви райета; с набола бяла ...

dfshwsh

Проза » Други

2K

Изкупление /4/

4.
Обичаше тишината и тихия шепот на океанските вълни, да усеща нежния допир на пясъка...
Погледът му бавно шареше отвъд хоризонта, а мислите му плуваха още по-надалече...
Тук той забравяше за всичко - за живота отвъд рая на вълните, за болката, за разочарованията , за сивотата.....
Направи опит да ...

LEOMAX

Проза

1.7K 2

Професионалистът

Професионалистът
Втори опит за сериозен любовен разказ
(всяка прилика с истински лица и събития е случайна)
Nellnokia & Greg
1 част ...

nellnokiagreg

Проза » Разкази

1.1K 24

Знаеш...

Знаеш за всяка моя реакция - всяка усмивка, всяка сълза. Знаеш какви мисли се лутат в главата ми. Знаеш къде съм, с кого съм, каква съм.
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 6

Блян

Дойде една привечер.
Ръст - среден. Възраст - средна. Физиономия - смачкана. Прегърбен. Ръцете висят до колената. В тях стиска пластмасов плик. И той смачкан.
Стои пред портата и мълчи.
-При мен ли идваш?
Мълчи. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

982 8

Непознат ангел

Непознат ангел
Нощта красива ме погъделичка нежно по нослето. Погледнах надясно и видях - до мен лежеше очарователно погълната от сънища, невероятно красива госпожица с черна, дълга и миришеща на сладко коса; с изящни, сочни устни; не виждах очите ù, но миглите ù със сигурност бяха гъсти и дълги. Сп ...

Armageddon

Проза » Разкази

1.2K 1

Медени облачета

Беше лято... Някъде към края на юли... Временцето таман се бе поразхладило... Голяма заслуга за последното имаха пухкавите облачета, които лениво се размотаваха в небесната синева... Точно тях зяпаха Ко Та Рак и Но Щен Вълк. Двамата приятели се бяха излегнали на меката зелена трева около Не Чак Толк ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K 2

Среднощно прозрение

Вървя, вървя... боса, в разкъсани дрехи, с отчаяние в очите и свити в юмрук ръце ... а тълпата е около мен, но някак си... защо е толкова безлична? A може би аз съм безличната? Или съм невидимата? Не... аз съм мислещата, страдащата, поучаващата... аз съм тази, която знае какво иска и кое е правилнот ...

speechless-

Проза

791 2

Луната, аз и ти...

Седя на прозореца и се взирам в Луната... Тази вечер е толкова искряща... тайнствена... заобиколена единствено от мрачните дебри на вечността. Няма нито една звездичка на небето... сякаш онази блестяща планета е запазила небитието само за себе си... сякаш просто търси внимание. Дали заради това е то ...

kriskata94

Проза » Писма

2.1K 2

Продължение от книгата

Върху глинения под до пещта, тя беше сложила агнето. Влезе в одаята с дреболиите. Сложи ги в меника на огъня и изчака да поуврат. Когато омекнаха, ги извади от огъня и се запъти към пещта. Наряза ги на ситно и прибави сол, червен пипер и джоджен. Отиде в градината и наскуба от зеления лук. След това ...

mari45

Проза » Повести и романи

889

Парите са всичко, колкото и да не ни харесва

Кой излъга, когато каза, че парите не купували чувствата? Без малко успя да ме заблуди, че е така. Но мога да докажа, че това е една долна лъжа, която заблуждава много хора, включително мен.
Пари - едни хартийки, нали? Можеш да ги пипнеш, да ги усетиш, помиришеш... а чувствата, не - те се чувстват. ...

малка_любознателка

Проза » Други

2.9K 5

Природа!

Природа!
Думите... откога има значение какво казваш?
Толкова бе потаен, толкова магнетичен и завладяващ. Живееше в реалността там, при другите! Рядко се докосваше до детското, до първичното, макар че самият той бе първичен понякога. Усмивката му беше рядко срещано явление. Нищо, че пред някои хора с ...

mimi75

Проза » Други

1.7K 1

Снаха

СНАХА
Не хареса Пенка снаха си и това си е. Коя пък ли ù харесваше. Колкото и момичета да бе довел Краси у дома, тя все им намираше недостатъци и ги смяташе за леки жени, само и само да остави сина си за себе си. Досега бе успяла да прогони всяка, но тая, тая се оказа костелив орех. Упорита. Какво л ...

alistef

Проза » Разкази

2.3K 6

Началото на края ( І част) Абортът

Началото на краят
Абортът
Маруся установи, че е бременна. Страшно се изплаши, тя знаеше, че Здравко не е най-подходящият за нея човек. Не, не, че не го обичаше, но разума и подсказваше, че няма да бъде щастлива. Той харесваше жените, компаниите, чашката. Досега това я привличаше, бе предизвикателств ...

dimi49

Проза » Повести и романи

1.5K 13

Суетата на една жена

- Скъпа, моля те!
- Не!
- Моля те, прасковке, прости ми.
- Казах не! Това е непростимо!
- Недей, миличко, виж какви цветя ти купих само, но ти си много по-хубава от тях. ...

Rasha

Проза » Други

1.4K 4

Прозрения

Полите на роклята ми се развяваха от хладния вятър, проникващ през отворената балконска врата. Нощта отдавна бе спуснала своето було върху света и пред мен се разкриваше единствено тъмнината на градината отпред, граничеща на запад с необятни полета. В далечината примигваха, сякаш разлюлени от вятъра ...

AgainST

Проза » Разкази

1.3K 1

Премеждията на един дух

Премеждията на един дух
Аз съм дух. Тежка верига свързва ефирното ми тяло със земните неволи. Докато бях още човек, аз бях затворен в онази ужасна черупка, която наричат "тяло". Когато Косачът на души дойде, той взе онази смешна девет-грамова фукла - душата, а аз полетях свободен. Уви, радостта ми п ...

rarebird

Проза

1K 12

Малка мръсна тайна

Той беше моята малка мръсна тайна. Криех го в прашен кашон на тавана. Тайно, когато те нямаше, му се наслаждавах. Носех вкуса му по устните си с дни, но ти не го усети. Носех аромата му по себе си със седмици, но ти така и не усети. Обичах го цял живот, докато те нямаше, но ти никога не разбра. Защо ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 4

Изкупление (3)

3.
Не издържаше!
Имаше моменти, когато просто искаше да се скрие някъде, да се загуби за седмица или две...
Погледна умореното си, подпухнало лице в широкото огледало и не се позна.
Това леко подпухнало, с позасъхнала кожа лице - не беше нейното. ...

LEOMAX

Проза » Повести и романи

1.9K 4

Мяу?!

- Хей, куче! - извика досадникът.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът. ...

Bersek

Проза » Разкази

838 4

Всичко

Всичко в нея беше толкова влажно, толкова искащо. Нямаше начин той да не го вижда и това дяволски я възбуждаше. Тя искаше всичко, тук, сега, на пода, на дивана. Всякак.
Красиво беше. Страстно и диво като ядосан френски в привечерна мъгла.
След "всичко" тя се отпусна доволна като мъркаща котка и запо ...

Ni-chi-ya

Проза » Други

1.2K 1

Страсти и разум (ІІ част) - До дъно (последна глава)

На Ивета ù трябваше време – да осмисли какво се е случило и да ревизира собствените чувства и съмнения, които имаше към Мохамед. Възможно ли е да не познавала човека, с когото живееше толкова време? Обзе я съжаление: ами ако той е знаел, че тя се съмнява и страхува? И си е отишъл от този свят с таки ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

1.1K 21

Посветено... на едно мече

Здравей,
Имам да ти казвам толкова неща, но днес ще ти споделя една тайна...
Знаеш ли...? Не, не знаеш. Няма откъде да го знаеш. Никой не знае. Отдавна.
Но аз... аз съм мила, нежна, добра. Аз вярвам в любовта. Силно. И знам, че я има. Аз мога да обичам. Силно.
Аз обичам хората. Преди всичко тях. Вси ...

NeVaZmOjNaTa

Проза » Писма

1.5K 1 3

Вилата

Говореше за нея още в мига, в който се запознахме - за онази голяма вила сред борове и тишина. Повтаряше, че през март, съвсем за кратко, ще отидем заедно. Казваше, че това ще е само миг на плътско отдаване, без любов. Ще идем направо на втория етаж, в спалнята и ще се любим. А после - ще забравим. ...

670301

Проза » Други

877 3

"Хилядите птици, които летяха заедно с нас"

''Хилядите птици, които летяха заедно с нас'' ( Посветено на Бухтичката с най-добри чувства. Нека този ден в парка не бъде забравен никога.)
Хилядите птици, които летяха заедно с нас.
Да се обвинявам ли? Или да те оставя да ме стовариш.
Да, аз знам, че сгреших. Няма втори шанс за момчето с късмета.
...

mikebelan

Проза » Други

1.2K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Белите риби

Лилиум

Носталгия по Началото

Без дефекти

Ние сме с цяла програма!? Част първа… Казармата на Ивет…

Най-сладкото табу

Нула градуса по Целзий

Дай ми причина

Продължение от книгата

Там... безжизнен (като за последно).

Какво липсва?

Как се сключва сделка - 4

Какво е Нежността?

Моята истинска история

Един случаен ден

Ед Гийн

Изкупление /4/

Професионалистът

Знаеш...

Блян

Непознат ангел

Медени облачета

Среднощно прозрение

Луната, аз и ти...

Продължение от книгата

Парите са всичко, колкото и да не ни харесва

Природа!

Снаха

Началото на края ( І част) Абортът

Суетата на една жена

Прозрения

Премеждията на един дух

Малка мръсна тайна

Изкупление (3)

Мяу?!

Всичко

Страсти и разум (ІІ част) - До дъно (последна глава)

Посветено... на едно мече

Вилата

"Хилядите птици, които летяха заедно с нас"

Опашка