Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Бягство от любовта

Това е последната ми нощ тук. Наситих се на болката ,която ме връхлита като харпия всеки миг. Тези стени са пропити с толкова много спомени, с толкова изплакани сълзи. Бих прекрачила всякакви граници на мазохизма, ако останех, за да виждам теб навсякъде. Сега си спомням как се запознахме, спомням си ...

AnTiHrIsTa

Проза

2.6K 3

Ето пак сме тук…

Ето пак сме тук…
Ето пак сме тук… точно тук, откъдето всичко започна... но нима тук и ще свърши? Една сълза се стича по бузата ми и ти протягаш ръка да я избършеш за последен път... недей! Докосването ти ще ме изгори… ще направи белега от теб още по-голям, а раната - още по-дълбока. Как искам всичко ...

ane7o

Проза » Други

1.2K 3

Озонови въздишки

Трябва да направя нещо...
Озоновите облачни въздишки, които препускат по семеотводните канали на времето, ме завличат насилствено в един новороден водовъртеж. И го правят така, сякаш имам нужда от него. Като че ли свикнах да дишам небе след хилядите ми полети, но тези озонови въздишки са наистина те ...

vampire_blood_kiss

Проза

1.3K 1

Трудно разследване

По едно време в офиса се отби Муржо и обясни на санскрит, че кучката Пелагия от съседната пряка се е разгонила, поради което е получил покана да участва в тържественото шествие по случай събитието. Освободих го от задължения и вече се канех да затварям кантората, когато се появи онази красива дама с ...

radi.

Проза » Разкази

996 9

Риболовци

Риболовци
Прибрах се в България. Едни ден Дени ми звъни:
- Как си, Марко?
- Как да съм. Трети ден се боря с часовата разлика. Откак съм дошъл, не мога да се наспя.
- Стягай се, утре в шест часа сутринта тръгваме за риба. Ще дойдем да те вземем. ...

marco777

Проза » Хумористична

3K 33

Мотелът

Живея в малко градче, близо до столицата. Градче, в което нищо не се случва или ако се случи, се знае още преди да е станало.
Бяхме в последния клас на гимназията. Обичахме след часовете да се събираме в крайпътния мотел на чашка кафе. Само там ставаше нещо. Хора идваха и си отиваха. Разказваха весе ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.5K 1 27

Няма

12.07.2009 ... Мястото е безумно и времето - също като нас, почти обезумели от търсене, чакане, Вглеждане, Оглеждане, мислене, пътуване, Живеене...
И люляковото не вдъхновява, когато си изтръгнал способността да го усещаш.. Безцелно се опитвам да проследя хаотичната мисъл на нещото, дето от вчера е ...

*КИАРА*

Проза

982 1

Кратка приказка за доброто

Някога Господ направил така, че когато се срещат хората, от тях да излиза най-красивото, най-светлото и най-божественото, това трябвало да им напомня от Кого произлизат и към Кого трябва да се стремят. Това уплашило дявола и той направил така, че когато това се случвало, в освободеното място в хорат ...

akonitin

Проза » Приказки и произведения за деца

6.8K 12

И ето всичко пак се повтаря...

Сълзи ли? Самота... Или навярно съжаление? Липса и празнота. Спомени и несбъднати мечти... Мечти ли? Та кога съм имала такива, сълзите отдавна са пресушени, а самотата отдавна я няма. Празнотата винаги е била там, вляво, а спомените бяха някак си еднакви, филмът се повтаряше, но просто с различна ле ...

broken_dream

Проза » Други

1.3K 1

София - V глава

V глава
Лятото се настани в малкото селце заедно със задушните си, горещи дни. Слънчевите лъчи безмилостно се забиваха в главата на всеки, посмял да излезе на слънце, затова хората се скатаваха на сянка и в селото настъпваше тягостна тишина и спокойствие.
В това непоносимо време София и Мартин намир ...

JustaLittleKid

Проза

721

Продължение от книгата

- Тъй, тъй... Видеш ле го оня, бабаитестият? Бай Милуш му викат. И той е от Брестник. Голям ербап са пиши.
- Че кой не го знай него? Той е на Милка тейкото. Яка душа носи. Викат, навремето го били турците със сопи да каже где са крият турците. Той имал ревалвер в пазвите и чифт пищови. Дали му ги ха ...

mari45

Проза

969 1

Дали гората е пренаселена?

Веднага щом Ка Приз На и Ле Вент останаха назад, започнаха отново да броят:
1... 2... 3... 4... 5... ... 15... 16...
Пак не успяха да преброят до двадесет, защото от зад близкия храсталак се дочу странна тупурдия, а след като заобиколиха храстите, излязоха на полянка, където завариха упражняващата с ...

Bersek

Проза » Разкази

734

Един бърз имейл до себе си

Срещнах един много интересен човек. Наполовина го срещнах и наполовина си го измислих. Безполов някак си. Като моето перфектно "аз". С множество разнообразни и възвишени интереси, много по-интелигентен, много по-успешен от мен. Разбира ме от половин дума. Използвам го като огледало, в което да отстр ...

670301

Проза » Други

881 1

Усещане за вълшебство

Разхождах се по едно високо плато. Задръстените ми от мръсотията на големия град и катрана от цигарите дробове вдишваха с лекота свежия въздух, наситен с летен аромат. Затлаченото ми от ежедневните грижи съзнание постепенно се прочистваше и започваше да долавя фините вибрации на хармония, които изпр ...

rarebird

Проза

990 12

Страсти и разум - В търсене на щастието

Ивета започна да свиква с живота в Алмерия. Хората, времето, работата – всичко беше идеално за нея. Идеално да забрави. Не че можеше, но мисълта, съзнанието – всичко беше ангажирано с новия й начин на живот. Децата бяха възпитани и не й се налагаше да хаби нерви за тях. „Началника” и „началничката”, ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

1.2K 9

Опит за сериозен любовен разказ

Опит за сериозен любовен разказ
Понеже Светлана Лажова взе да пише любовни разкази, реших и аз да не изоставам от живия класик на българската литература и да се пробвам в този жанр с ентусиазма на депутат първи мандат.
Седнах, запалих цигара и си налях водка. Във всички книги за живи класици пише, ч ...

Greg

Проза » Хумористична

3.2K 41

Среднощен експрес

Пак е сутрин! И пак се събудих! Тъжните мисли се пренесоха от съня ми в битието. Слънцето се покри с черни облаци. Не ми се ставаше. Не ми се оставаше и в леглото. Нищо не ми се правеше. Мислех си за нищото. За липсата на избор и свободна воля. „Всичко било предопределено и никой не се съобразявал с ...

stanef

Проза

2.1K 9

Сватбата (продължение)

Сватбата
-1-
Зимата отмина и отстъпи място на пролетта. Цветята и дърветата се окичиха с пъстри одежди, а тревата се поклащаше лениво под порива на лекия вятър. Птичките пееха и чудната им песен изпълваше селото. Капки роса блестяха по тревата, а слънцето се подаваше бавно и мудно от изток. Денят се ...

Rasha

Проза » Разкази

1.2K 2

"Сърцето на убиеца" [1 глава]

~Глава първа~
Безименната
Всичко беше тихо. Кристалните води на езерото стояха неподвижни, сякаш замръзнали във времето, отразявайки разперените клони на дърветата над себе си. По небето се гонеха множество бели облачета, които съвсем не предвещаваха буря или каквото и да е било.
- Хмм. – рязкото на ...

^Never^Good^Enough^

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 4

Гениалност, неразбраност, самота

Докато се прибирах от урок по литература и се мразех, че трябва да пиша есе за категории, които не разбирам, времето беше слънчево. Слънцето обикновено наранява прекалено светлите ми очи и поради това не успях да видя профучаващия мотор покрай мен. Пуснах една дълга и цветиста псувня покрай отпрашил ...

eX_girl

Проза

2.3K 2

Стефани

В един петъчен следобед отличничката на професионална гимназия "Уилсън" - Стефани - реши, че е време да направи планове за идващата лятна ваканция и да измисли идеалното място за почивка.
След толкова усилено учене през годината, беше време за дългоочакваната ваканция. Море, купони, плажове – това б ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

1.2K 3

Чистота

Чистота. Безкрайна чистота и мъгливо слънце обкръжаваха дните ми. Обичах ей така, без да ми трябва нищо, без причина. Просто обичах. Живеех. Може би съм вегетирал, но чувствах, че живея.
София
11.07.2009 год.

UGLY_BOY

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.9K 5

Каскетът

Сянка се упражняваше, точно както му беше препоръчал Скиталецът, а Ра, Ко Та Рак и Но Щен Вълк се бяха поизтегнали на сенчестата полянка и разсеяно наблюдаваха тренировката на приятеля си. Този път обаче нямаше какво толкова да видят, защото човекът изпълняваше комплекса си съвсем бавно и от време н ...

Bersek

Проза » Разкази

850 1

Мъртъвчо

Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладк ...

stanef

Проза » Разкази

5.3K 14

Страсти и разум - Нещата просто се случват

Една седмица мина за Пепо и бавно, и бързо. Чуваха се по телефона всеки ден. Но притеснителното за него беше, че винаги той я търсеше. Не че това му пречеше особено, но тя не се ли сещаше за него? Какво се случваше там, с бившия? Той си обеща, че няма да ревнува и да се съмнява. Те бяха достатъчно з ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

1.1K 4

Подредената планета

Сигурно ме помните. Аз съм онзи звезден пътешественик, който има малък космически кораб, на покрива на блока, сприхава лингвистична машина – самоосъзнала се латвийска автоматична телефонна централа и куп джунджурии, надонесени от всички краища на познатия и непознат космос. Хората отдавна пътуват ме ...

akonitin

Проза » Други

1.6K 8

Все едно

Сякаш вече нищо няма значение. Времето си минавa безцелно. Лети и отминава. Свършва и започва наново с първите слънчеви лъчи. Събуждаш се с мисълта, че днес ще е различно от вчера и след минути разбираш, че пак нищо няма значение. И всичко се повтаря в един омагьосан и малко зловещ кръг.
Но всъщност ...

fanaa

Проза » Други

1.4K 2

Урок

У Р О К
Тази история се случи по време на една есенна бригада, в която участваха и ученици, и студенти, дошли да берат домати в село.
Понеже често леглата в лагера не достигаха, бригадирите бяха настанявани и в частни домове. Бай Митко бе един от тези наемодатели, в чиято къща на два ката с пристрой ...

alistef

Проза » Разкази

906 2

Продължение от книгата

Колю беше облечен в бяла кенарена риза, с клинове на пазвата и ръбе на ръкавите. С шивици на вреви, алени и черни копринени конци. Кармазеният пояс, четворно тъкан, прегънат на две сумички /ивички/, беше от бял тирлик. Тасмата над пояса, обкована с метални пулове, които се закопчаваха с деледжик, по ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.1K 2

Не искам да пораствам

Не искам да пораствам! Да се нагърбвам с проблеми без решения, да заставам на кръстопът, да поемам отговорности. Искам винаги да гледам света през очите на дете, искам да се радвам на обикновените неща и никога да не ослепявам за малките жестове, които правят деня по-хубав.
Не искам да търпя унижени ...

MaRtiTyyy

Проза » Други

2K 5

Сезони

Пролет
Премина вече и двадесет и петото чедо на юни. Син ли му беше, дъщеря ли – не знам, ама като обещание на депутат прелетя и се изпари на лятната жега.
Художникът в Стария Добрич видя един златист залез, помисли си, че е пендар и хукна да го търси. Белки го намери, че да се нахрани.
Мино, собств ...

purko59

Проза » Други

722 8

Павлина

Обичаше да си фантазира. Редеше ги едни такива, едва ли не е най- щастливата жена на земята. С навирен нос и грейнала усмивка на кръглото като луна лице, със самочувствие на "чалга звезда", се носеше, небрежно-елегантна, по оживените софийски улици. Известна беше с пословичното си самочувствие и „но ...

dimi49

Проза » Разкази

1.6K 12

Гущерът и портокалът

После той написа последните думи с остатъка от нейното червило върху огледалото - “Гущерите не обичат портокали”.
Така те двамата определяха себе си.
Той - гущерът, студен, но привързан към единственото нещо, което му даваше подслон - онова портокалово дърво от поезията на Лорка.
Тя - портокалът, ко ...

JIOJI

Проза » Други

888

Поколение Ъ

Дали да говоря на тях директно? Те дали ще чуят? И дали ще разберат? Няма начин. Там е пусто. Там е толкова мрачно и сиво, там чак не знам дали има нещо въобще...
Те ходят като аптекарски шишета, те се повтарят. Всичко е еднакво. Един с друг си приличат до максимума, все едно, гледайки ги, ти се нал ...

aln

Проза » Други

829 6

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято

Глава първа
Езамар
Октомври бе чуден месец: последните лъчи на лятното слънце галеха позлатените широкополи листа и ги правеха още по-красиви; презрелите горски плодове въздишаха при вида на слънцето и се пълнеха с аромат и сладост. Но не само те се радваха на топлото есенно време - една самотна фиг ...

lonelyman

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Суша ли?!

Суша ли?!
По
Искам да го направя като «Климати» на Андре Мороа, за да се видят двете гледни точки, та да стане по ясна ситуацията. Прощавай Марко!
Обади ми се онзи ден жената на Марко, наш Марко 088... Не, агент под прикритие 007, обърках се.
- Здравей, Светле! ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.6K 23

Стълбата

Беше изправена право нагоре. Не виждах. Нямаше как да видя в пълната тъмнина. Усещаше се с гравитацията, която беше в своята максимална сила.
Невиждането играеше своята благотворна роля върху сетивата и силите ми, като им спестяваше вероятната истина. Въображението пък, обратно, тушираше този ефект. ...

Mobby_Dick

Проза » Други

1.5K 2

Сутрин...

6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1

Двама стари приятели

ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...

remer

Проза » Разкази

1.7K 3

Подарък от сърце

Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2.2K 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

Бягство от любовта

Ето пак сме тук…

Озонови въздишки

Трудно разследване

Риболовци

Мотелът

Няма

Кратка приказка за доброто

И ето всичко пак се повтаря...

София - V глава

Продължение от книгата

Дали гората е пренаселена?

Един бърз имейл до себе си

Усещане за вълшебство

Страсти и разум - В търсене на щастието

Опит за сериозен любовен разказ

Среднощен експрес

Сватбата (продължение)

"Сърцето на убиеца" [1 глава]

Гениалност, неразбраност, самота

Стефани

Чистота

Каскетът

Мъртъвчо

Страсти и разум - Нещата просто се случват

Подредената планета

Все едно

Урок

Продължение от книгата

Не искам да пораствам

Сезони

Павлина

Гущерът и портокалът

Поколение Ъ

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято

Суша ли?!

Стълбата

Сутрин...

Двама стари приятели

Подарък от сърце

Опашка