39 920 резултата
15.
Ново двайсет, не знам, да се радвам ли, или да плача... Май все пак ще се радвам, де. Йохан за сметка на това е бесен, и то не само заради провалилите се научни изследвания. Мисля, че вярата му в здравия ми разум рухна окончателно и безвъзвратно. Това и аз не го очаквах, камо ли той, дето няма п ...
Ново двайсет, не знам, да се радвам ли, или да плача... Май все пак ще се радвам, де. Йохан за сметка на това е бесен, и то не само заради провалилите се научни изследвания. Мисля, че вярата му в здравия ми разум рухна окончателно и безвъзвратно. Това и аз не го очаквах, камо ли той, дето няма п ...
746
1
Събудих се в 5:20. Сякаш съзнанието ми се отвори в един миг. Мислите така стремглаво нахлуха в главата ми, като че изобщо не съм заспивала. Първата ми мисъл отново беше за теб. Виждам те пред затворените си очи, виждам лицето ти, очите ти. А когато те видя не мога да ги погледна открито. Страх ме е ...
4466
1
2
Тя нямаше никаква представа какво иска да напише. Началото винаги беше трудно, поне за нея. Белотата на компютърния екран я примамваше да се слее с него, да се отдаде без никакви въпроси и предразсъдъци. Скоро листът започна да се пълни с думи, бликащи от съзнанието й като освободени демони. Объркан ...
918
1
2
Помниш ли как се гонехме по брега на морето и аз закачливо те пръсках с вода? Как ми подари празна мидена черупка и ми каза, че ако в нея имаше перла, тя не би блестяла повече от една моя усмивка? Отдавна беше, бяхме ние. Сега си само ти, сега съм само аз.
Опитах да забравя тези сини спомени, но те ...
Опитах да забравя тези сини спомени, но те ...
676
1
Тя дойде при мен неусетна. Тихо пристъпи и ме докосна. Насочи взора ми към себе си. Защо? За да я видя, да я позная. Очите й бяха черни. Мрачни и тъмни като наслоявана вековна тъга. Моите грешки, моите омърсени мисли, се бяха отразили в очите й. Тя ме гледаше и ме молеше. Искаше мястото ми само за м ...
890
3
Знае, че се различава от останалите от народа си, затова и тръгна да обикаля. Прекара в скитане доста години, но поне време има в изобилие - видът, от който е част (макар и не съвсем стандартна такава), е изключително дълголетен. Наскоро си хареса едно място, където отива и в момента.
От въздуха Око ...
От въздуха Око ...
615
Националната среща на откровенци в Казанлък е вече история. Беше голям купон. Събрахме се и се съдрахме от танци, но всичко по реда си.
Усърдно и методично се готвех за мероприятието - то не бяха маски, тоалети, диети... Последните дни геройски издържах на вода и сухари. Сама съм си виновна - кой дя ...
Усърдно и методично се готвех за мероприятието - то не бяха маски, тоалети, диети... Последните дни геройски издържах на вода и сухари. Сама съм си виновна - кой дя ...
1536
33
Това е един тъжен разказ за мен и моето куче Рокси. Рокси беше изключително умно и интелигентно куче и с него много добре се разбирахме. То бе най-добрият ми приятел, с когото живеех в малката си гарсониера на петия етаж. Имаше невероятни кафеви очи и сива козина. Беше смес между много породи и зато ...
1210
3
ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
- Това... това... е Николай. Той е - отскочи от мястото си жената и хипнотизирана от някаква своя незрима мечта впи безпогледни очи в птичката, която все така потайно я очакваше, сгушена в своето отчаяние и самота.
- Нали съм ти разказвала за него. За целият мой свят, който рухна б ...
- Това... това... е Николай. Той е - отскочи от мястото си жената и хипнотизирана от някаква своя незрима мечта впи безпогледни очи в птичката, която все така потайно я очакваше, сгушена в своето отчаяние и самота.
- Нали съм ти разказвала за него. За целият мой свят, който рухна б ...
780
Просто се чудя откъде да започна. То бива, бива... Да направи срещата в Казанлък... Той утре ще реши да я направи в Париж, както е тръгнало. На мен ми е далече и се чудя дали да ходя. Но реших - ще отида и ще му кажа всичко в очите. Много съм му ядосана на този, как му беше името... Жоро, не... Джор ...
1282
22
Вечер е, звезди обсипват свода небесен и аз пак съм пиян. Разтривам с ръка размазаната си физиономия и отново споделям: "Наздраве!" Нормално е да се пие, но по-страшно е, че пия сам. Не знам защо така се получи или все така става, но пия сам. Тази вечер не е по-различна от миналата или от предната и ...
1379
6
Тя си събра и последния багаж... Погледна през прозореца. За първи път гледката и се стори красива. Вятърът леко разклащаше листата, сякаш за сбогом. С въздишка и последни сили взе багажа. Вече и стените имаха очи, които бяха навлажнени с тъга... Погали ги за последно. Бяха я пазили и обгръщали толк ...
930
6
Тракторът, с който Ники обработваше земята, беше много стар. Почти всеки ден се налагаха ремонти, а времето никак не беше склонно да го чака. Опитваше се да не се подава на отчаянието и да е все същото усмихнато момче - каквото го познаваха хората в селото. То не, че останаха много хора там. Но пък ...
995
3
:) Трябва да си доста глупава, за да повярваш, че не си поредната... Да повярваш, че ме мрази след цялата тази Любов с мен... Да повярваш, че никога не съм го виждала насълзен заради мен...
Трябва да си доста наивна... да повярваш, че не си поредната за седмица-две... Да повярваш, че той наистина ми ...
Трябва да си доста наивна... да повярваш, че не си поредната за седмица-две... Да повярваш, че той наистина ми ...
1108
1
6
В заблуда голяма хвърли ме ти, когато изрече онези слова.
Намекна ми, че ме обичаш, а в действителност не е така, нали ?!
Знаеш ли колко много боли? Знаеш ли колко много сълзи?
Не знаеш какво ми е сега!
Има само един изход за мен и това е смъртта! ...
Намекна ми, че ме обичаш, а в действителност не е така, нали ?!
Знаеш ли колко много боли? Знаеш ли колко много сълзи?
Не знаеш какво ми е сега!
Има само един изход за мен и това е смъртта! ...
1572
1
Светло е. Навън вали. Седя в средата на стаята си и гледам тъжно и самотно тихите капки дъжд как лениво се спускат по стъклото на прозорците и сякаш искат да се размажат от сласт върху гладката му повърхност. Станах и отидох да отворя на стремежа им. Надникнах в празното облачно пространство, а мокр ...
1001
3
Камелия Мирчева
СЪПРУГАТА
Мълчеше като празен театър. Гризеше със зъби тишината и преглъщаше гнева си. С усилия сдържаше раздразнението си. Не можеше да понася милото й внимание и любезна загриженост.
„Ще я убия” – помисли си той и едва овладя импулса си да й се разкрещи.
Включи телевизора. Нервно п ...
СЪПРУГАТА
Мълчеше като празен театър. Гризеше със зъби тишината и преглъщаше гнева си. С усилия сдържаше раздразнението си. Не можеше да понася милото й внимание и любезна загриженост.
„Ще я убия” – помисли си той и едва овладя импулса си да й се разкрещи.
Включи телевизора. Нервно п ...
763
1
- За...
За тишината и за празното.
И за мълчанието на агнетата и за самите агнета. З
а развяващото се червено флагче и за желанието да развеем бялото знаме.
За влюбването, за любовта и омразата, ...
За тишината и за празното.
И за мълчанието на агнетата и за самите агнета. З
а развяващото се червено флагче и за желанието да развеем бялото знаме.
За влюбването, за любовта и омразата, ...
1043
2
Конкурс за нова съпруга
Разделихме се с Пенелопа по взаимно съгласие. Адвокатът и пледираше за два милиарда в зелено, но накрая кандиса и на един милиард плюс замъка в Бевърли Хилс, един доста поолющен Бойнг и десетина вили по различни краища на света, за да могат бившата съпруга и бившата тъща да п ...
Разделихме се с Пенелопа по взаимно съгласие. Адвокатът и пледираше за два милиарда в зелено, но накрая кандиса и на един милиард плюс замъка в Бевърли Хилс, един доста поолющен Бойнг и десетина вили по различни краища на света, за да могат бившата съпруга и бившата тъща да п ...
1272
9
Докосни лицето ми, впий устни в мойте, вгледай се в очите ми! Искам за последен път да усетя, че си до мен, за последен път да бъда твоя. Нека тази тиха нощ бъде нашето "Сбогом". Знам, щом пурпурната зора разпилее косите си, ти ще изчезнеш като сянка в слънчев ден. Но сега остани при мен, за последе ...
1186
1
Мразя да тичам, тоест не толкова мразя, колкото ме мързи... то и "мързи" не е точното определение, а по-скоро скучно ми е. Да, точно така - скучно ми е. Странно е да ми е скучно да извършвам еднообразно многократно повтарящо се физическо действие при условие, че практикувам дисциплина основното, в к ...
644
Гар Ван влиза в бараката зад къщата на Кух Че Реп, която от тук нататък ще наричаме просто "Бараката", където се помещава неофициалната квартира на Околийският шах клуб* и застива на вратата със слисване трета степен. В същото помещение се провеждат** репетициите на "Още неназованата музикална банда ...
564
ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
трета част
Това е той, той, той. Жената вероломна влетя в света на мъжа и задъхано попита:
- Дали птиците се чувстват свободни и безгрижни, когато летят в простора?
- Казват, че хората им завиждали, защото могат да отидат, където си поискат - отвърна, без да се замисля, някак неохо ...
трета част
Това е той, той, той. Жената вероломна влетя в света на мъжа и задъхано попита:
- Дали птиците се чувстват свободни и безгрижни, когато летят в простора?
- Казват, че хората им завиждали, защото могат да отидат, където си поискат - отвърна, без да се замисля, някак неохо ...
917
1
Тази нощ обърка мислите на всички. Преплете ги, омота ги, също както прежда кълбо. Всички се опитваха да разплетът кълбото, да премахнат възлите, но сякаш не катастрофата беше огромния възел в ръцете им, а самите онези неща които криеха тихо в сърцата си. ДАниел легна на леглото си, хвана се за чело ...
1064
1
Пролог
"Прах. Кръв. Викове. Ужас. Болка. Виждам всичко това като в сън. Имам чувството, че планината ни следи с невидими жални очи и се моли за нас. Но сякаш нищо няма значение. Чувството е пълно - онова чувство на мрачно опиянение, откъсване на душата от физическата мъка... Ах, да, ще убия, прости ...
"Прах. Кръв. Викове. Ужас. Болка. Виждам всичко това като в сън. Имам чувството, че планината ни следи с невидими жални очи и се моли за нас. Но сякаш нищо няма значение. Чувството е пълно - онова чувство на мрачно опиянение, откъсване на душата от физическата мъка... Ах, да, ще убия, прости ...
1029
Зад бюрото седеше млада жена, която съсредоточено се взираше в някакъв документ и щракаше нервно с химикалката си. При влизането ми, тя ме погледна, дарявайки ме с една от онези служебни усмивки, които по принцип много мразя. Тази усмивка обаче ми хареса, може би поради факта, че на лявата й буза се ...
1750
1
Ако някой ми беше казал, че аз – затворената и мълчалива Сияна, Сияна-темерутката, ще си излея най-съкровените тайни и даже най-срамната от тях пред напълно непознат човек, щях да му се изсмея. Мълчалива си бях от дете, но откакто тръгнах да митарствам по чужбина, съвсем отвикнах да споделям. Не че ...
1119
1
9
Беше средата на февруари. Зимата не беше студена, почти нямаше сняг. В този ден слънцето се бе показало и светеше толкова силно, че хвърляше ярък сноп лъчи върху циментовия под на болничната стая. Жените в стаята се бяха отдали на следобедната си почивка. Тишина, безкрайна тишина. Тя искаше да бъде ...
1137
2
Мъжът с трепет се приближи до къщата. Толкова отдавна не бе идвал тук. Спомените нахлуха в главата му. Беше младеж, когато я видя за последен път. Тази къща винаги го вълнуваше. Имаше нещо особено в нея. Така му се искаше да влезе в нея, но никога не успя. Остана си само с копнежа. Чувстваше я толко ...
806
1
(Всички персонажи са измислени!)
Катя живееше, заедно с брат си, в красивата, велика и Независима Република Обеля. Но за разлика от Обеля, Катя беше силно зависима от наркотици, алкохол, цигари и мъжко внимание. Единственото, което помрачаваше безмисловното съществуване на Катя, беше завистта и омра ...
Катя живееше, заедно с брат си, в красивата, велика и Независима Република Обеля. Но за разлика от Обеля, Катя беше силно зависима от наркотици, алкохол, цигари и мъжко внимание. Единственото, което помрачаваше безмисловното съществуване на Катя, беше завистта и омра ...
1506
5
Един ден Ко Та Рак и Но Щен Вълк успяват да хванат Кух Че Реп натясно и го изкрънкват да ги научи да играят шах. За целта ползват старото табло на Реп, което е в бараката зад къщата му заедно с всички останали вещи, които не използва, но не иска да изхвърли. След като обяснява правилата и целта на и ...
704
Ако онази нощ Черкеза не беше залостил вратата, дъщеря му можеше и да не потъне безследно в Гърция…
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...
1709
1
Купих си любов в голям кашон. Оказа се любов на части. При опита да ги сглобя разбрах, че някои са несъвместими с други. Не стига това, ами една от тях полях с кафе, друга пък се оказа ръждясала! На трета се порязах и се отдръпнах инстинктивно. Капка кръв изсъхна на горещата метална повърхност.
Сега ...
Сега ...
1126
2
То е като да заложиш на рулетка и да я възприемеш като банкомат,
като да повярваш, че между печалбата и загубата има средно положение.
Като среднощен разговор със непознат
или като среднощното кафе... въпрос на отношение.
Като приятел във очите ти да хвърля прах, ...
като да повярваш, че между печалбата и загубата има средно положение.
Като среднощен разговор със непознат
или като среднощното кафе... въпрос на отношение.
Като приятел във очите ти да хвърля прах, ...
813
1
13.
Прибрах се без гръм и трясък. Тихо и кротко. Първо отидох да видя Хесусита, после всички останали. Чувствах се до голяма степен виновна, че съм си направила непредвидена отпуска, докато всички тук се занимаваха с нещо. От друга страна осъзнавах, че имам право на повече почивка от останалите след ...
Прибрах се без гръм и трясък. Тихо и кротко. Първо отидох да видя Хесусита, после всички останали. Чувствах се до голяма степен виновна, че съм си направила непредвидена отпуска, докато всички тук се занимаваха с нещо. От друга страна осъзнавах, че имам право на повече почивка от останалите след ...
697
Това е един от първите ми разкази (1981). Може би най-интересното в него е... това, което съм подчертал. Днес се утвърждава, все по широко, като мнение всред хората.
РЕПОРТАЖЕН
(Основите бяха вече наляти/Вече бяхме наляли основите)
В едно от най-изолираните от векове места, в една от провинциите на ...
РЕПОРТАЖЕН
(Основите бяха вече наляти/Вече бяхме наляли основите)
В едно от най-изолираните от векове места, в една от провинциите на ...
892
2
Слънчев лъч бавно нахлу в бялата стая. Теодора отвори очи. Новият ден започваше в психичното отделение... И тогава си спомни отново съдбата си. Две сълзи се появиха на пъстрите й очи. Замисли се за оставеното й под надзора на съпруга й дете. Прехапа устни и ритна кушетката. Много й се искаше да се в ...
761
Но Щен Вълк сладко спинка на новата си пухена възглавница излегнал се на шарена сянка край Съвсем Малкият Вир, когато... се разнася протяжен вой на гайда някъде наблизо. Вълк отваря гуреливи очи и с мътен поглед успява да фокусира Кух Че Реп на отсрещната страна на вирчето.
- К'въ та'а п'к с'гъ?! - ...
- К'въ та'а п'к с'гъ?! - ...
738
2
Беше бяла мразовита зима преди месеци, години, а може би дори векове. Дърветата отново бяха облекли белите си одежди. Сивото свъсено небе беше надвиснало над студения, мрачен град. Когато слънцето проникваше през гъстите облаци, то се отразяваше в кристалчетата по клоните на дърветата. Тя седеше сам ...
800
1
Това се случило в един от онези каменни градчета, в които хората разговаряли помежду си, смеели се, пеели и танцували, а всъщност... всъщност дори и не се познавали добре.
В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно м ...
В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно м ...
1924
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
