Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Моретата и Хари

Хари много обичаше да ходи на море. Лятото след кандидатстудентските изпити бяхме във ”Феята”. Хари отиваше с Роко на Слънчев бряг. Имаха две карти за почивната станция, с която се гордееше проектантската организация, в която майка му работеше.
- Идваш с нас, решено е – не търпеше възражения Хари.
Т ...

lubara

Проза » Разкази

2009-05-15T08:36:45+03:00 856 5

Нова година

Когато си купувах календар-бележника, не вярвах, че ще издържа дълго. През годините започвах да попълвам такъв на първи януари. Харесваше ми чувството за ново начало, за утехата на изморения ми мозък, който вярваше, че наистина ще успее да зачеркне инерцията, в която се бях превърнал. Номерираното в ...

sniv

Проза

2009-05-14T22:40:26+03:00 1.1K 2

Човеколог

Това, хората, са странни животни. Изобщо не приличат на нас кучетата. Толкова сме различни, че понякога дори се чудя защо живея при тях. Е, вярно е, че ме хранят, но това не е единственото нещо, което ни свърза.
Много са грозни. Нямат почти никаква козина, а и стойката им е една такава неестествена. ...

Heel

Проза » Разкази

2009-05-14T20:04:04+03:00 927 3

Пещерните хора

Преди много години съществували едни особени хора. Днес ги наричаме пещерни хора. По тяхно време е нямало пластмаса и стъкло. Тогава е имало само камък. Затова казваме, че пещерните хора са живеели в каменната ера. Всичко е било направено от камък. Пещерните хора си правели оръжия от него. С времето ...

SweetDaniel

Проза » Други

2009-05-14T19:51:44+03:00 2.6K 3

Гласове

Тя обича гласове. Но не всички. Грозните я отблъскват. Тя не обича грозните гласове. Мрази пискливите гласове. Мрази кудкудякащите. Мрази мрънкащите. Мрази гъгнивите.
Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.
Но те не винаги се обажда ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-05-14T19:48:24+03:00 1K

Втори шанс

Втори шанс
Малкото момиченце спеше върху стара дървена пейка, а снегът се сипеше около него. Ако някой случаен минувач се загледаше в пейката щеше да види само един бял силует. А в този час на нощта минувачи нямаше. И все пак ето че посред нощ това дете спеше навън.
Така го намери и старият вампир, ...

GothicLolita

Проза » Разкази

2009-05-14T19:39:51+03:00 1.1K 1

Копнеж

Беше в края на дългото и горещо лято. Пътническият лайнер пореше безбрежните води на океана, огрян от яркото златно слънце, леките вълнички танцуваха и проблясваха, променяйки цвета си, като огледално отражение на дълбокото синьо небе, изпъстрено с пухкави бели облаци. Свежият морски вятър разхлажда ...

LadyKat

Проза » Еротична

2009-05-14T19:26:56+03:00 1.8K

Ще я поменуваме докато сме живи

Разхождахме се из парка, а насреща едно момиче циганче с големи красиви очи, като погледне – направо те омагьосва.
- Извинете, госпожо – обръща се към мене, ама мъжът ми нали е по-важен, веднага се намесва.
- Кажи каквото има да казваш, аз съм съпругът, вкъщи „петел пей”, а „кокошката” е за атракция ...

dimi49

Проза » Хумористична

2009-05-14T18:59:20+03:00 1.4K 9

Плетенището І част (опит за роман)

Слънцето клонеше към залез и обагряше в червено, приготвилото се за дрямка, небе. Топъл задух цареше в простора и прихлупваше още повече натежалия въздух върху покривите на къщите. Кърищата бяха опустели. Глъчка се носеше от дворовете, дето играеха децата на хладина след огнения жар на слънцето през ...

Лепидоптерия

Проза » Повести и романи

2009-05-14T15:21:32+03:00 1.1K

Ранни години - част от книгата

ГОДИНА 1878
Над града беше виснала черната сянка на холерата. Тя бичуваше всичко, що срещнеше по пътя си. Тогава Колю беше на три години. Радост за Кина и Геро. И ето ти, и тях не пощади тази вихрушка. Две пеперуди, които временно бяха кацнали върху дървото на любовта, отлитнаха завинаги там - нейде ...

mari45

Проза

2009-05-14T09:09:20+03:00 750

Приятелю

Прости ми, приятелю, прости...
Отивам си сега, не ще съм вече твой приятел, прости.
Изгубих аз... Изгуби ти...
Нямам сили да се боря, нямам...
Не ще те погледна с приятелски очи - празни са, нямат вече сълзи, нямат вече надежда за приятелското ти рамо. ...

alex_f52

Проза

2009-05-14T08:51:28+03:00 1.3K

Модерният конкурс

Тези дни имах удоволствието да открия нов сайт, името на който няма да спомена. Защото се оказа, че според мен не заслужава да го рекламирам. Наред с интервютата с интересни българи, посетили и творили из целия свят, бе обявен конкурс. За творба, поезия, проза или фотография, която не е публикувана ...

lubara

Проза » Други

2009-05-14T07:55:23+03:00 844 5

Докосни ме, ако можеш

Падам от кон от паника. Долната част от тялото ми остава парализирана, но това не го знам, защото още съм в кома. Докато съм в болницата в безсъзнание, в стаята ми се промъква чичко и ме изнасилва без презерватив. Събуждам се с обездвижени крайници и не-девствена. И бременна не съм.
Остава ми ограни ...

delphine

Проза » Други

2009-05-13T22:50:42+03:00 836 1

Хризантеме - жена по природа

(Не вярвам Ърскин да ми се разсърди)
Едно момче я наричаше Хризантеме. По-скоро се провикваше силно, когато влизаше в книжарницата.
- Как си тази сутрин, душице. Липсва ли ти нещо?
На него самото нещо не му достигаше, много малко наистина. Високо, с къдрава черна коса, правеше се на много отворено. ...

lubara

Проза » Разкази

2009-05-13T16:52:21+03:00 845 4

Защо?

Защо нахлуваш в живота ми -
точно, когато мислех,
че си изчезнал завинаги от него?
Защо ме гледаш пак по онзи начин,
по който единствено ти можеш да ме гледаш? ...

Инчето

Проза » Писма

2009-05-13T12:11:58+03:00 1.4K

Продължение от книгата

- Ако ще е по адета, на кръстницата да е. Как я викат, дъще?
- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.
Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.
- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та о ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-05-13T12:06:11+03:00 783 1

Аз и музиката

Аз и музиката
Аз усещам вълнение, което превзема душата ми изцяло, това е сила - по-голяма от всичко.
Без да мисля за нищо, аз се отдавам само на него, очаквайки да бъда буден.
Разхождайки се из мислите си, едва сега разбирам, колко много съм изпуснал.
Съдбата ми е да бъда искрен и верен на себе си. ...

mikebelan

Проза » Други

2009-05-13T11:51:32+03:00 1.2K 3

*** Глава 4

milirocketqueen

Проза » Повести и романи

2009-05-13T09:47:43+03:00 1.2K

Изкупление

Изкупление
(продължение на "Дълг")
- Сигурен ли си, че е тя?
- Да, принце.
Подадох му наградата и той я мушна бързо някъде из дрехите си. ...

Nimloth

Проза » Разкази

2009-05-13T08:35:26+03:00 1.2K 3

Катастрофа

Боян пристигна на местопроизшествието и първото, което видя, бе група пожарникари, струпани около смачкания до неузнаваемост автомобил. Опитваха се да отворят задната врата на комбито, използвайки различни инструменти, но тя бе заяла и мъжете, запотени от усилията, влагаха цялата си енергия, за да п ...

tuareg70

Проза » Разкази

2009-05-13T01:00:02+03:00 966

Светът и ние (из “Момичето и Скитника”)

Събуди се от някакво движение до главата си. Всичките тези години го бяха научили да спи леко. Отвори очи и видя малко момиченце в пъстра рокличка. Държеше в загорелите си ръчички шарено котенце и двете го наблюдаваха с любопитвство. Имаше нещо познато в главичката, прибраните коси, фигурката. А и д ...

ВТ

Проза » Разкази

2009-05-12T17:03:43+03:00 793 2

Бяс

Бяс
Деян Апостолов
27.02.2007 г.
Водачът на групата извърна тревожно глава назад, нужно му беше още веднъж да огледа всички оцелели. Още веднъж да ги погледне, за да провери дали е останала някаква капка надежда в тях. Погледът му остър и безмилостен, сякаш крадеше всичките тревоги през очите им, кр ...

caterpillar

Проза » Разкази

2009-05-12T15:55:02+03:00 1.1K 1

Черни очи

Когато те видях, времето спря. Ти ме погледна с черните си очи, които сякаш ми се усмихваха. А в тях видях много повече. В теб има нещо, което не ми дава мира. Някакъв пламък, някакъв огън, който започва да гори и в мен всеки път, когато ме погледнеш. В твоите очи аз откривам целия свят и неговия см ...

ioni91

Проза » Други

2009-05-12T15:51:50+03:00 1.8K

Радост в къщи - от книгата

Тази нощ в къщата на Колю Качуля е тихо. В параклисчето, отделено в десния ъгъл на одаята, мъждука кандилница. Добрата майка Богородица с Младенеца сякаш се е надвесила над миндера, дето от време на време стене Керана.
Вънка, дървената стълба поскръцва. Баба Ана задъхано се изкачваше по нея. Дрезгав ...

mari45

Проза

2009-05-12T15:28:40+03:00 883

Приказка за любовта

Приказка за любовта
Тя беше принцеса, а той - нейният принц. Но тя още не знаеше за това. Срещнаха се на 1 април... и наистина - всичко сякаш започна като на шега. Той разбра, че това е Тя, принцесата, която е търсил през целия си живот и поиска да стопли малката ù ръка, а защо не и сърцето ù. Тя бе ...

Preslava

Проза » Разкази

2009-05-12T15:14:59+03:00 1.4K 2

Сърце

Когато ти кажат, че сърцето ти е сдало багажа, придобиваш онзи тъпоумен телешко-кисел изглед, който подсказва, че дълбоко се съмняваш.
После гаден чичко с очилца ти споменава трансплантация и започваш да се смееш неудържимо. Тъпо, а? Аз не се учудвам, в крайна сметка при мен винаги всичко е следвало ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2009-05-12T15:03:46+03:00 1.2K 2

И Той е Обичал

Тътенът на шамар върху гладко избръсната буза разцепи тишината.
- Ти си кучка!
- Държиш се като курва, излъчваща сексапил!
- Който желаеш, ще опознаеш!
- От който поискаш… секс ще изстискаш! ...

Shedinko

Проза » Други

2009-05-12T14:36:34+03:00 1.1K 1

Primeval: Аби

"Добре дошла, Аби!"
Този надпис ме посрещна, щом влязох в ARC. Последните пет месеца бях ад. Сама в моя апартамент, докато Конър прекарва по 24 часа на денонощието тук. По дяволите, как можах да си счупя крака! Беше... глупаво. Или щеше да бъде, ако не беше толкова трагично. Е, от всичко това имаше ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-05-12T14:31:47+03:00 2.9K

Пицата на Вълк в Сянка

- Хайде де, кажи ми!
- Няма!
- Кажи ми, де! - продължаваше да настоява Ко Та Рак.
- Няма пък! - инатеше се Вълк в Сянка.
- Хайде деее, какво ти каза? - любопитстваше Ко. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-05-12T05:47:37+03:00 779

Библейски несгоди

Още не съм си допил сабахлен ракията и ме награкаха едни бабички от България – палят свещи в черквата и се молят: дай – казва – Господи – на детето късмет и пари. Ами сега?! Хеле една – много проклета бабичка – по цял ден крета по мен с бастунчето и нарежда: дай, та дай на детето. Гледам я – живи мо ...

radi.

Проза » Разкази

2009-05-10T21:57:53+03:00 1K 2

Аромат в бурканче

Това е разказ. За мен, моя живот... и едно бурканче. Бурканче, от онези, които баба използваше за конфитюр наесен, с изкривена капачка и изпълнено със смисъл. Едно забравено в стария шкаф бурканче, което криеше аромата на едно отминало детство...
Наскоро съвсем случайно го намерих, без дори да съм г ...

SlaY

Проза » Разкази

2009-05-10T21:50:06+03:00 1.1K

* * *

Тъжна история с Happy End
Има една история за една голяма любов между момче и момиче. Всъщност, историите са много, но нито една от тях не е толкова искрена, както тази на Адриана и Константин.
Адриана била момиче на 14 години – възраст може би ранна за влюбване, но това нея не я интересувало. Тя би ...

katityyy9

Проза

2009-05-10T18:55:45+03:00 669

Късмет до поискване, Глава13, 14

Глава 13 - Среща, къща и кум
Големият ден настана. Цяло село тръпнеше в очакване на Италианеца, както наричаха помежду си Димо. Баба излъска къщата до блясък, сякаш английската кралица щеше да идва. От сутринта по тъмно стана, приготви няколко вида баница, задушено месо с гъби и лятна курбан-чорба. ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2009-05-10T18:42:21+03:00 1.5K 12

*** Глава 3

Оказа се, че Криси живееше съвсем близо до къщата на Алекс. Само на 2 преки, на около 5 минути път. Тя реши, че както и да постъпи сега, трябва задължително да е поговорила първо с него. Уважаваше правото му да я отхвърли – той беше фронтмен на групата и наистина имаше това право – но все пак реши, ...

milirocketqueen

Проза » Повести и романи

2009-05-10T13:19:44+03:00 1.3K

Не е същото 2

...
Една грешка и всичко се променя, една грешка и нейния свят той ти отнема и разбираш, че си минало без бъдеще вече ти.
Със сълзи не ще я трогнеш, знаеш, че си отива тя... отдалечава се и да сториш нещо - Не можеш!
Приемаш, че ще е щастлива, но не в твоите обятия, не в силните ти ръце.
Ще мислиш, ...

alex_f52

Проза

2009-05-10T13:14:05+03:00 1.1K

част от книгана "Светлина в мрака"

Така премина първият учебен ден за Колчо. Когато тръгна за кръчмата на Моралията, той престъпваше като малко агънце пред добрата майка, от която щеше да получи топлата си храна.
Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един ...

mari45

Проза

2009-05-10T12:37:22+03:00 764 2

Лудост и любов

Лудост и любов
Тя вървеше през осветените от уличните лампи улици на тихия град. Целта ú беше парка близко до нейния дом. Приближаваше изгревът. Небето беше огрявано от майската луна и от многото избледняващи звезди. Любимото ú време за разходка. В далечината си виждаше изгряващото слънце. Огромното ...

GothicLolita

Проза » Разкази

2009-05-10T09:13:38+03:00 1.9K 3

День победы

Таня Савичева – седемгодишна.
Таня –
твоята книжка чета,
тя е мъничка, мъничка книжка
като тебе – ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-05-09T14:45:38+03:00 3.7K 50

Война и мир

ВОЙНА И МИР
Някои хора са в мир със себе си само, когато са във война с другите.

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-09T13:01:23+03:00 1.5K 5

Искам да съм сама

Понякога искам да съм просто сама. Какво правиш тук? Остави ме, искам да съм сама, не разбра ли?! Защо продължаваш да го правиш, за да ме дразниш или...? Досега те търпях, но не мога вече така. Омръзна ми да стоиш при мен като пазач, закрилник, но най-точно си чист натрапник. Не съм те канила, какво ...

малка_любознателка

Проза » Други

2009-05-09T10:23:39+03:00 1.9K 1 1