39 864 резултата
Истината е преди всичко! Но не винаги се осмеляваме да я изречем.
Често губим от това, често сълзи се леят, но най-често боли от неизречените истини!
Не винаги оценяваме това, което имаме.
Не винаги се борим за това, което искаме.
Но винаги, когато загубим ценното, което сме имали, оценяваме факта, ...
Често губим от това, често сълзи се леят, но най-често боли от неизречените истини!
Не винаги оценяваме това, което имаме.
Не винаги се борим за това, което искаме.
Но винаги, когато загубим ценното, което сме имали, оценяваме факта, ...
759
3
30.07.08
Момче, момиче и полупразна бутилка водка
Той беше гладичък и равен. Напълно плосък. Само зърната на гърдите му бяха релефни и се очертаваха - като пришити копчета. Като на плюшена играчка... е, не, че някой слага зърна на плюшените играчки де... ама ако слагаха, т.е. ако някой реши да сложи ...
Момче, момиче и полупразна бутилка водка
Той беше гладичък и равен. Напълно плосък. Само зърната на гърдите му бяха релефни и се очертаваха - като пришити копчета. Като на плюшена играчка... е, не, че някой слага зърна на плюшените играчки де... ама ако слагаха, т.е. ако някой реши да сложи ...
1024
2
Днес се събудих и открих, че съм принцеса! От известно време се чудех коя съм аз, накъде вървя, какво да правя с живота си, и ето че най-накрая ме осени: аз съм принцеса. Чак си се ядосах малко, как досега не съм го разбрала. Ами че то всички признаци си бяха налице: не работя, не уча, вкъщи ми прис ...
2193
13
- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?! ...
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?! ...
1371
9
Джак седеше на стол пред вратата на къщата. Беше облегнал глава назад върху стената и подложил лицето си на милувката на сутрешното слънце. Бе началото на деня, когато всичко живо навън се пробужда за нов живот и посреща зората с всевъзможни шумове и звуци. Той обичаше този момент. Обичаше да се всл ...
1133
5
ГЛЕЗЕНОТО ЩЪРКЕЛЧЕ
Сред дъбрави се гушеше китно забравено селце. Никой вече не го помни, баби и няколко старци доизживяват мирно дните си, а внуците все по-рядко се сещат за белосаните къщички, старата каменна църквица и порутеното школо. Само щъркелите всяка пролет редовно се връщат да излюпят и от ...
Сред дъбрави се гушеше китно забравено селце. Никой вече не го помни, баби и няколко старци доизживяват мирно дните си, а внуците все по-рядко се сещат за белосаните къщички, старата каменна църквица и порутеното школо. Само щъркелите всяка пролет редовно се връщат да излюпят и от ...
1067
1
Един ден ще почукаш!
Казвали ли са ти, че мечтите са преходни и все някога стават реалност?!
Аз не го вярвах!
Всеки път, когато се молех за помощ, виждах редица от гърбове на „приятели"!
Научих се да не вярвам в надежди! ...
Казвали ли са ти, че мечтите са преходни и все някога стават реалност?!
Аз не го вярвах!
Всеки път, когато се молех за помощ, виждах редица от гърбове на „приятели"!
Научих се да не вярвам в надежди! ...
888
7
Два силуета в нощта. Двама влюбени, сгушени един в друг. Никакъв звук наоколо, само туптенето на сърцата им се чува в тишината. Те нямат нужда от думи, не, те са напълно излишни. Един поглед, един толкова топъл поглед. Тя го целува нежно по бузата и свежда засрамена погледа си. Той докосва леко врат ...
1120
4
Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра ...
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра ...
891
4
Дамите в черно с белите чувства, носят високи обувки, парфюм в чантата и тъжно сърце! Те винаги са устремени, знаят какво искат и как да го постигнат!Дамите в черно с белите чувства, не винаги се смеят, но усмивката им носи искреността на детски смях. Дамите в черно искат отношение, силен характер и ...
1431
3
Като ви казвам, че не съм за този свят родена, не ми вярвате, но си е баш така. Винаги и навсякъде казвам истината и само истината. Да си измислям разни лъжи, че и да ги помня на всичкото отгоре... А, не! Тази работа не е за мен! Къде-къде ми е по-лесно да казвам очевадната истина, досущ като онова ...
1983
17
Сутрин, рано призори, момчето ставало, миело се и отивало на училище. Както в много от селата, в които всички ние живеем, училището било твърде далеч, затова целият път, който преминавал, бил изпълнен в мисли и надежди...
Целта била една, начините различни, но мечтите са и за това, нали? Всички ние ...
Целта била една, начините различни, но мечтите са и за това, нали? Всички ние ...
866
1
На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...
895
4
Ако искайте вярвайте, но за мен градският ни транспорт е бил, е и ще пребъде като национална гордост. За малко щях да забравя – отскоро е и поредната европейска забележителност. Защо ли, ще ме попитате. Много просто. В тези смутни времена на оцеляване, когато човек за човека не е приятел и брат, а н ...
1118
2
Вече втора година работя в кварталния супермаркет. Все се заричам, че ще напусна и по силата на навика продължавам да работя тук. Близо ми е до къщи, не давам излишни пари за пътни, а и имам два почивни дни в седмицата, което в днешно време си е рядкост. Но работата е нервна, просто ужас!
Кварталът ...
Кварталът ...
1348
16
> Лежиш гол и нежен, а очите ти блуждаят невиждащи в тъмното... Тялото ти потрепва в желание за близост, кожата ти сънува още ласката на нощта и мен в нея... Няма те, а си тук...
Завивката свенливо прикрива голотата на тялото ти, а сърцето не иска да се крие и цялото в сласт, протяга ръце към мен и ...
Завивката свенливо прикрива голотата на тялото ти, а сърцето не иска да се крие и цялото в сласт, протяга ръце към мен и ...
1582
6
Не поетично, със специалното разрешение на един не поет!!!
Красиво оформената от фитнес залата и басейна, ръка лежеше под главата, желана от многобройни страстни устни. Една къдрица, непокорно все се спускаше над елегантно извитите вежди и докосваше гъстите ресници, засенчващи дълбокия, сивозелен из ...
Красиво оформената от фитнес залата и басейна, ръка лежеше под главата, желана от многобройни страстни устни. Една къдрица, непокорно все се спускаше над елегантно извитите вежди и докосваше гъстите ресници, засенчващи дълбокия, сивозелен из ...
1997
6
Когато триъгълникът се разпада...
Ситуация: той, тя и другата. (Тя - съпругата.)
Разговарят двете.
Съпругата: Той е нещастно влюбен в теб.
Другата: (наум) Бил е и щастливо влюбен. ...
Ситуация: той, тя и другата. (Тя - съпругата.)
Разговарят двете.
Съпругата: Той е нещастно влюбен в теб.
Другата: (наум) Бил е и щастливо влюбен. ...
904
11
Стоейки сама в тъмното, си мисля колко ли е красива смъртта и колко ли грозен изглежда животът, погледнат в последните си мигове. Мислейки, се унасям и потъвам в непознати светове, светове на мрак, огньове, писъци и кръв, светове, пълни с хора, които не са осъзнали грозотата на своя земен живот, дор ...
514
1
- А ти защо не спиш? - зададе своя въпрос странникът, който идваше от много далече явно. "Сигурно е скитник" - помисли си Джесика като го видя, направи си този извод заради дългата мръсна коса, неизбръснатото грубо лице и изхабените от носене дрипи, които той считаше за дрехи. Той я видя седнала сам ...
1487
2
Тази картина, която се състоя след падането на дървото, беше повече от ужасяваща. В колата бяха четирима младежи, които се бяха връщали от забава. Дървото беше паднало от страната на Луиз и Джонатан. Първият, който се съвзе, беше ДАниел. Той беше си ударил главата, но беше в състояние да се обади на ...
1035
2
Защо човек прави неща, които не иска? Защо човек казва неща, които не иска? Нима никой не осъзнава грешките си, за да ги поправи? Нима никой не вижда, че бърка, а продължава да греши? Аз съм един от тези хора - върша неща, които не искам и говоря неща, за които съжалявам. Но понякога всичко това се ...
659
3
Есен е. Гледам как капките дъжд падат в локвите и рисуват кръгове... Големи, преплитащи се кръгове. Вали от толкова отдавна... Разноцветните листа се ронят около мен, чакащи срещата си със земята. Студено е, и мокро.
Вървиш. Забързан си. Къде отиваш? Някой чака ли те? Кой си ти и към какво се стреми ...
Вървиш. Забързан си. Къде отиваш? Някой чака ли те? Кой си ти и към какво се стреми ...
879
6
Чаят в чашата ми свърши. А беше хубав чай. Никога няма да пия отново точно такъв чай. Малък край.
Направих една от своите предсказуеми грешки. Косата на Луцифер вече не мирише на жито. Край.
Трите блажено случни месеца в очакване на нещото, което не се случва (може би в очакване на Годо, кой знае? Н ...
Направих една от своите предсказуеми грешки. Косата на Луцифер вече не мирише на жито. Край.
Трите блажено случни месеца в очакване на нещото, което не се случва (може би в очакване на Годо, кой знае? Н ...
651
2
Гора. Обожавам гората. Това е моята страст. Бих дала всичко, за да живея в малка дървена къщурка край реката. Да чувам как шумоли вятъра в листака, да се събуждам от слънчевите лъчи. О, да.
И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. ...
И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. ...
1028
4
Беше поредният скучен ден, в който реших да си остана в къщи. Направих си голяма чаша кафе и седнах сънена пред компютъра. Не исках да си пиша с познати, затова просто ги игнорирах и започнах да се ровя из интернет. Много бях слушала за прословутите сайтове за запознанства, но така и не ми оставаше ...
1535
12
Ако знаете само какъв номер днес ми спретнаха колежките - още не съм на себе си. Идвам си нормално на работа, влизам с бодра стъпка в офиса, невинен като великденско яйце, и какво мислите? Шефката и още една колежка настръхнали, като разтревожен таралеж. И тъкмо да се завъртя тихичко назад, връхлетя ...
809
2
Дан се раздели с Луиз пред входната врата на дома й. Той я погали по косата и я целуна за лека нощ. Момичето му се усмихна с онази срамежливост, която носеше в сърцето си, помаха му и се прибра. Когато Дан се отдалечи от къщата и влезе в колата, за да се прибере, телефонът му звънна.
-Ало! - каза мо ...
-Ало! - каза мо ...
1005
2
Чувствал ли си се някога пуст? Чувствал ли си се някога изпразнен от всякакви емоции? Или може бе винаги щастието в теб кипи? Но при мен често я има тази празнина. Искам да знам защо, но никой не знае отговора, никой не знае защо. Дори аз самата. Може бе съм спряла да чувствам, може би вече никога н ...
863
1
Ето и моята история, със забравено начало и сладък неочакван край.
Тя ме МРАЗИ! SHE FUCKING HATES ME! Мрази, мрази, мрази и презира и плюе, и тъпче всички чувства.
Най-накрая всичко се свърши! Колко възбуждащо и откровено чувство на ярост с транскриптирано разочарование. Разочарование във своята глу ...
Тя ме МРАЗИ! SHE FUCKING HATES ME! Мрази, мрази, мрази и презира и плюе, и тъпче всички чувства.
Най-накрая всичко се свърши! Колко възбуждащо и откровено чувство на ярост с транскриптирано разочарование. Разочарование във своята глу ...
1067
10
Ния отвори бавно сънените си очи и се опита да задържи погледа си върху белия сноп слънчеви лъчи в стаята. Това я ободри и тя стана, облече се, помаха на момичето в огледалото и седна на оромното дъбово бюро на Ирок. Разгърна дебела тетрадка с меки листи и кожена подвързия, отвори мастилницата и се ...
617
„Една нощ душата на виното пееше в бутилките."
Шарл Бодлер
Откакто Ел си замина апетитът ми се подобри. Непрекъснато търся нещо за ядене. Хладилникът е пълен с всевъзможни кулинарни великолепия; проверявам редовно неговото съдържание и допълвам от магазина, защото никак не обичам, когато потърся нещ ...
Шарл Бодлер
Откакто Ел си замина апетитът ми се подобри. Непрекъснато търся нещо за ядене. Хладилникът е пълен с всевъзможни кулинарни великолепия; проверявам редовно неговото съдържание и допълвам от магазина, защото никак не обичам, когато потърся нещ ...
1056
3
Светът на индивидуалиста: - И нима точно ти, от когото съм част и който е част от мен, ще ме укоряваш?!
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяв ...
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяв ...
738
1
Някои вярват, че когато Черният Рицар посрещна Звяра в онази съдбовна вечер, в онази разрушена крепост, Рицарят съвсем съзнателно прободе Звяра и с това наглед уби принцесата – освобождавайки и себе си, и нея от Мрака на времето и бремето, когато се превърнаха в ярка светлина и отлетяха към небосвод ...
1133
2
Едно момче прекрачи входа на училищния двор. Имаше дълга, къдрава и черна коса, носеше очила, а лицето му беше аскетично на вид. Носеше светлосини дънки и тениска в същия цвят, но обикновените дрехи не намаляваха неприветливия му и дори враждебен вид, който се дължеше най-вече на намръщеното му изра ...
1205
Пролет е. Всички са щастливи, но не и ние. Седим в стария парк и мълчим. Защо?Как стана така? Нямаме какво да си кажем, само думи за сбогом. Но още не сме готови за тях, все още ги отбягваме.
Ставаш да се разходиш. Следвам те ей така, по навик. Свикнала съм с това. Вървим и мълчим. Срещаме много поз ...
Ставаш да се разходиш. Следвам те ей така, по навик. Свикнала съм с това. Вървим и мълчим. Срещаме много поз ...
1124
3
Всеки от нас остава самичък и всеки от нас има нужда от някого до него. Но най-вече от приятел. Мисля си, ако ви нямаше вас, мен дали още щеше да ме има? Мисли… Размисли… Потъване… Сън… Кошмар… Събуждам се и виждам вас. Виждам хората, които обичам, виждам всичко, което ме кара да живея! И пак… Мисли ...
807
1
1
Работата й беше отговорна, затова всяка сутрин внимателно обмисляше стратегията си за деня. Традиционно започваше със скандал в канцеларията, за всеки случай, превантивно. После събираше чистачките на инструктаж. Всъщност, под прикритието, че чистят, те изпълняваха мисия да слухтят и донасят. При др ...
1415
23
Вчера
Имаше нещо във въздуха - не само, че то ми тежеше, но и ме принуди да направя няколкото крачки навътре в тротоара, които ме оставиха пред вратата на кафе „Вчера”. За секунда се подвоумих дали да вляза, но установих, че няма ни най-малко значение къде съм, а името носеше някакво носталгично опи ...
Имаше нещо във въздуха - не само, че то ми тежеше, но и ме принуди да направя няколкото крачки навътре в тротоара, които ме оставиха пред вратата на кафе „Вчера”. За секунда се подвоумих дали да вляза, но установих, че няма ни най-малко значение къде съм, а името носеше някакво носталгично опи ...
1091
2
„Абе, каръкът си е карък." - това си мислеше Панчо, докато лениво се излежаваше в леглото си с малко поотпусната пружина. Едрото му тяло гравитационно притискаше механизма и естествено, той поддаваше по такъв начин, че все едно лежеше като в хамак. Това никак не притесняваше младия човек, тъй като м ...
2068
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
