6 660 резултата
ДЕМОКРАЦИЯ
- Демокрацията е важна, а другото се нарежда от само себе си – кротичко го рече Председателят, но удари по разклатената маса.
Множеството отчете разклатените крака на масата, леко прошумоля и стихна в очакване на нови указания.
Председателят мина пред масата и изрева в микрофона:
- Щом де ...
  574 
ХАМСТЕРЪТ
Хамстерът винаги седи в ъгъла. Очичките му са малки, присвити и шарят неспокойно, отляво – надясно, отдясно – наляво, отгоре – надолу и отдолу – нагоре. Седи си хамстерът там в ъгъла, чопли си семките, гледа, слуша, но никога мнение не изразява.
Хамстерът не обича шума, тълпата и публичнос ...
  527 
„Българо-съветска дружба“. „По-големият брат от север“. „Братя славяни.“ Болезнено ми жегват сърцето тези словосъчетания. Защо ли? Нали съм наполовина руснак и наполовина българин.
Това се дължи на дядо ми Йордан. Той преди много години, като бил политически емигрант в Съветския съюз (имаше тогава и ...
  739 
***
Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули.
Набола мъжественост.
Докосване… ...
  1312  15 
Онази нощ в дискотеката видяx едно момиче. Имаше много други, но тя предизвикваше вниманието на всички. Пиеше поредната си чаша уиски и се забиваше с поредния за нея непознат. Беше повече от пияна... бе неадекватна, жена забравила как да се държи... в момент на слабост, в който губеше всички свой пр ...
  856 
Площта на България е 111 000 квадратни километра. 111 000 квадратни километра уют и топлина. 111 000 квадратни километра българска, майчина земя. Осемнадесет години това бе моят дом, моето упование, моята утеха. Всеки път, връщайки се към границите на отечеството чувствах щастие и една упорита мисъл ...
  553 
Един приятел написа книга за родословното си дърво. И ”Как я намираш?”, ме запита.
Много е хубава!
Само че какво родословно дърво е това – то не е дори клонче, не е и пъпка, не е дори и върхът на пъпката. Ти си роден преди 50 години, баща ти преди 80, дядо ти преди 110, а прадядото ти, с когото запо ...
  1611 
Ето аз се върнах,
остаряла и ничия,
скрила в скъсана пазва
малко женско приличие.
Отмаляла от скитане, ...
  893 
- Ще дойда и ще ти забия два шамара! Само да си посмял да тревожиш Фанито! - каза Пискливият глас.
"По-абсурдна реплика едва ли би могло да бъде изречена" - си помисли Жената в зелената рокля, гледайки Голия в затъмнената стая - бледа кожа, опъната по изкорубения му скелет и огромен тумбак.
- Аз за ...
  507 
Казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Но дали наистина е лошо?...
И дали наистина е време?
Гледам наклонено падащите капки и си мисля, не са ли това моите отминаващи дни?
Колкото и да искат капките да падат вертикално, вятъра ги повява наклонено, дори хоризонтално. ...
  619 
Наистина ми е трудно да разбера формулата на чувствата. Осъмвах 365 дни, мислейки за това, защо има хора, които просто обичаш, без причина, без хиляди спомени и споделени моменти, без следи от красиви жестове, без ваши песни... Просто има мъже, чиито очи са по-красиви от всяко едно нещо, което може ...
  689 
Дъждът вали, а сърцето ми тлее в неутихващата жар на отминалия бурен огън.
Тежките капки, падайки разхлаждат затопленото кътче на овъглената почва,
посята със зрънцата на разочарованието.
Дъждът вали!
Вятърът брули с мокрият си дъх короните на многоклонестите дървета, ...
  527 
Тихото ручейче. Нашето ручейче. Нашето любовно ручейче. Водата в него е бистра, мека и сякаш гали. По дъното се виждат камъчетата. Гладки, обли и пъстроцветни. Феерия от омайващи цветове и нюанси. Две брезички са надвиснали и преплитат клонките си. Допират се нежно и слушат песента на двете славейче ...
  570 
Забравих! Припомни ми, какво е туй да си обичан. Ти помниш ли, кажи? Сърцето как пулсира в забързан ритъм, дланите потят се, погледът се замъглява, а душата не спира да крещи. Ти помниш ли, кажи? А подкосените крака от срещите?! Усмивката от допира лек?! Сълзата, в душата на раздяла?! Ти помниш ли, ...
  580 
Тайната на Любовта
Днес Купидон ми разкри тайната на любовта. Искаш ли да я узнаеш? Да?! Тогава ме последвай и си представи една река с много вирчета и бързеи. Има дълбоки вирове, които се пълнят с течащата вода, преливат и на мястото на старата вода идва нова. Тези вирове са широки с образуващи се ...
  1747 
Монотонният ритъм на английския дъжд се претопява между ръцете и струните на китарата ми в никога неизлизали на белия свят мелодии. А дали е бял светът или е очернен от страданията и мъките на хората, които се борят за промяна, а тя все не идва. Изцедени, изтощени, но въоръжени с надежда, те продълж ...
  654 
Ден първи:
... Кацнах с чартърен полет на въздушно-капковите линии. Летях около метър-два, докато не се приземих върху главата на един българин. Допреди да излетя, живеех под наем в белите дробове на един французин. Живеех си като бял човек... Добре ми беше, но трябваше да хвана първата по разписани ...
  781  11 
Кой те направи толкова нежна? Кой ти вдъхна такава любов и отдаденост? Събуждам се от нежността на пръстите ти, галиш ме, като коте, като най-любимото ти нещо. И очите ти ме галят. Ти се навеждаш и ме галиш и с миглите си. Леко гъделичкащо и много вълнуващо. Всичко в тебе ме гали. Цялото ти същество ...
  566 
И кой луд те накара да ме търсиш по тия прашни пътища, по които сам си тръгнах?! И всичко, само за да си докажеш, че те искам още. Трябваше да ти мине през ума, че дявола за опашката дърпаш. Аз не съм легло да легнеш върху мен да си починеш. Предишният ни опит за връзка не ти ли стигаше, че дойде за ...
  535 
Виждали ли сте Дъгата? Аз я видях. Видях я отразена върху крилото на един самолет, който стоеше неподвижен във въздуха. Или поне реших, че съм я видял, защото самият самолет в очите ми представляваше малка сребриста точка, приела приблизителната форма на самолет. Дъгата е истински видима само като о ...
  966 
Обичам дългите ти мигли, играещи със слънчевия лъч. Обичам косата ти, лумнала в огъня от морски залез. Обичам хладните ти мокри пръсти, когато се наплуваш в синята безбрежност. Ръцете ти в косите ми, ръцете ти в ръцете ми – това е най-прекрасното за мен. Обичам да шептим до бутилката с вино, да крад ...
  749 
За тях, нормалните животът им започва с денят и завършва с настъпването на нощта. И докато те сладко спят и сънуват, мечтите, които никога няма да бъдат част от реалността. Аз пристъпвам тихо в сенките. Затворил дяволските си очи, избирам поредната си жертва, между милионите други. Отивам при нея. Н ...
  699 
***
Човек има нужда от малко нежност, от една искра в погледа, от една мила дума. Понякога една сияйна усмивка от любимия човек е всичко. Понякога едно докосване може да озари целия ден. Понякога една нежна дума може да обърне целия ти свят. Толкова ли е много?! Толкова ли е трудно?! Всеки има странен н ...
  930 
Тя знаеше в какво се замесва, но въпреки това остана. Запозна се с много влиятелни хора, които я издигнаха на по-горни висоти. Докато един ден не ù поръчаха да направи нещо непосилно. Убийство! Не на кого да е, а на близък човек. Дали ще предпочете да убие жертвата си за солиден брой пари или ще пре ...
  504 
Стоях пред теб безмълвна, гледайки те със същите онези очи, които те караха да лазиш в краката ми. Истината обаче е, че колкото и да грабех от теб, отмъщавайки си, ти също успя да откраднеш една малка част от мен, често незабележима ако не се вгледаш внимателно - пламъка в очите ми. Сега погледът ми ...
  827 
Обичаш да го правиш. И аз обичам да го правиш. Събуждам се от вълшебния аромат на цветята, които си набрала преди изгрева на слънцето. Всъщност ти ги береш точно в мига, в който първите слънчеви лъчи близват венчелистчетата и те се разтварят бавно, за да поемат свежи глътки въздух. По тях има малки ...
  529 
ДО БАДЖАНАКА, В ЧУЖБИНА
Баджо,
Пиша ти кодирано, щото тук ни цифровизираха и сега ни наблюдават през телевизора, дори и когато му е щракнато копчето.
Изминаха 100-тина дни откак се разлисти ореха, но засега само му бараме ореШАЦИТЕ. Имаме обаче обещание за безплатни ореховки, които ще ни купят със з ...
  804  24 
Тук звездите също са красиви.
*
Обичам нощното небе. Изпълнено е с Тишина, чакала цял един Ден, за да дойде нейния ред да господства там горе. Тя е толкова красива, непокътната, почти незабележима дори. Тишината е винаги в сянката на Хаоса. А той е долу.
Долу е и всекидневната Проза със своите банал ...
  646 
Какви ли щяха да са статусите, ако имаше Фейсбук през Средновековието?! Може би такива...
Статус на стената на хан Аспарух: "Днес си направих малка екскурзия до земите на Седемте славянски племена и там си останах!" (статусът е харесан седем пъти... от седемте славянски племена)
Статус на стената на ...
  780 
Винаги съм считал благотворителността за дар от небето. Като малък исках да стана гълтач на ножове, да посещавам домове за сираци и да се правя на голям отворко като крия ножовете в гънките на сакото си. За мен благотворителността бе разтегливо понятие, спомням си как като дърто магаре се мъчех да н ...
  725 
Мирисът ти по дрехите ми изветрява, не чувам гласа ти, той е толкова далечен. Липсва ми нежната ти прегръдката, с коята ме посрещаш и изпращаш, липсват ми и целувките нежни, с които ме даряваш, целувките, които разтапят всяка част от мен.
Липсваш ми до изнемога, липсваш ми до болка, а това е невъзмо ...
  2167 
Тя обичаше книгите, толкова много, че те станаха част от нея. Обичаше ги, защото за нея този свят бе сив, а когато четеше отиваше в един - магичен, необикновен. Беше необикновен, защото можеше да бъде каквато си иска. Просто си избираше книга и докато я четеше, се превръщаше в главната героиня. Неза ...
  518 
Аз, Михримах... Препускам през времето, защото трябва да разбера защо ме наказва Господ. Аз, Михримах. Родена съм кралица, душата ми е обречена да бъде скитница, сърцето ми отказало се от любов, превърнах в блудница.
Родих се, за да поправя грешките си, а ги повтарях, защото отказвах да повярвам, че ...
  1361 
Час: 17:23 В парка...
Дата: 06. X. 2013г. Плаче ми се...
Боли ме... сърцето
Любов! Ех, тая любов! Кой не е чувал за нея!? Кой не я е зървал около себе си!? Тя е навсякъде около нас. Дори без да се направя, човек може да я види в образа на някоя двойка, която се прегръща в близката пейка. Не знам за ...
  1099 
Обичам да пътувам. При това много. Без значение с какъв транспорт – кола, автобус, влак, самолет... Още не съм се качвал на кораб, но подозирам, че и там ще ми хареса. Не мога да кажа защо, но някак си пътуването ме успокоява. Не е ли омайващо да надничаш през прозореца, докато малкият пътнически вл ...
  960 
Пепеляшка се ражда и расте в емоционално комфортна семейна среда, в която майката, носител на патриархални нравствени ценности, упражнява доминантно влияние върху психогенезиса на своето дете. Това влияние обуславя оформянето на солидни нравствено-ценностни фундаменти, върху които започва да се град ...
  700 
Дните се изнизваха като мънистата на любимата ми гривна и се губеха някъде в пространството. Знаех, че повече няма да се върнат и това от части ме съсипваше. Всеки ден от сърцето ми се отронваше частица и падаше както листата на дърветата през есента. Изгниваше и изчезваше безвъзвратно.
Със всяка из ...
  796 
Чаша кафе.
Недопушена цигара.
Празно легло.
Неизбежно е.
Болката я застига. ...
  424 
ЗА НЕБЕТО И ЗА ОБЛАЧЕТАТА
Небето беше прегърнало няколко малки облачета.Гледах го и се замислих - защо. Ами…защото то ги обичаше и не искаше да бъдат самотни. Всеки има нужда от една ласкава прегръдка, която да го утеши.
Но не каква да е прегръдка, а онази неговата си. Облаците обичат небето. Но… ка ...
  845 
Какво съм
КАКВО СЪМ АЗ?
ПРЕДАТЕЛ?
УБИЕЦ?
БЕГЛЕЦ? ...
  1373 
Предложения
: ??:??