Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

За тишината

***
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...

beti

Проза » Разкази

1.4K 13

Няма да съм аз

Бях облечена в синьо. Ако бях отишла в къщата на Г-жа Познавам-те, тя щеше да ми каже: “Май ти се пътува” и както винаги, щеше да е познала (отчасти). А аз щях да и отговоря: “Не ми се пътува, но ще пътувам, по скоро, искам да избягам…”, а тя щеше да ме погледне с големите си очи, да прокара тънките ...

rozeto_bg

Проза

1.4K 2

Скици с молив и хартия

Скици с молив и хартия
на Боряна Йосифова
Ето тук, тук ще нарисувам един човек. Ще го направя светъл и добър, после ще му нарисувам очите, а накрая ще нарисувам краката, та да има с какво да стъпва на този свят. Не, този молив не ми харесва, ще взема по-мек - нали човека, който рисувам е с мек харак ...

BoryanaY

Проза » Други

5.4K 6

Пациентът

Не си представях, че първата ми отпуска като лекар ще бъде такова еднообразие. Превъртах отегчено петдесетте канала на кабелната, докато не огладнях от скука. Хвърлих дистанционното и се запътих към кухнята.
Стигнах до средата на антрето, когато входният звънец замрази крачките ми. Минаваше десет ча ...

lightshadow

Проза » Разкази

1.2K 4

Красиво... а боли!...

Точно в миг, когато имах нужда
ми показа, че не съм ти чужда.
Почти бях захладяна от омраза,
когато ти се появи
и път към нещо по-красиво ми показа. ...

GerGo6ky

Проза » Други

1.8K 1

Светът изгуби още една душа

Никой не забеляза - нея я нямаше вече.
Бе останал само празният поглед.
Вече беше забравила какво е да се усмихваш.
В този момент него го нямаше - човека, причинил болката, с която тя сега
не може да се справи. Единственият въпрос, който я мъчеше сега беше: ''Дали на него някога му е пукало за мен?' ...

Fairness

Проза

1.5K 2

Подарявам ти...

Обичам да се загубвам. В дебрите на непознатото у себе си. В женската ми същност. Да говоря с плътни устни (моите са тънки)...
Докосвам се до минали животи. И бягам от рутинност. Бунтувам се... срещу циркаджийските паради. Не ми се вярва в Пепеляшки вече.
Можеш ли да ме разсмееш с крехките детайли н ...

Ralina13

Проза » Други

1.5K 7

Когато всичко си отиде...

Тя дълго лежеше и се взираше в тесния процеп на леко открехнатата врата. По бузите и се стичаха сълзи. Очакваше момента, в който някой ще я разбере, но, уви, той все така не идваше. Минутите се точеха и с всеки дъх тя усещаше остра пареща болка. Усещането беше неприятно, сякаш малко стъкалце се беше ...

nanny

Проза » Разкази

1.4K 2

Приказка за лека нощ

Всеки път, когато си казваме до после, всеки път…
Ти искаш да ти разкажа приказка за лека нощ…И после тихо да заспиш. А когато се събудиш, да ми подариш поредната усмивка вместо добро утро. И всеки път, когато се усмихваш, да вярвам, че всичко ще продължи като вълшебна приказка… която може би ще зап ...

Nella_gold

Проза

15.9K 1 14

Глава седма - Мъглата изчезва

Глава седма - Мъглата изчезва
Нямаше и следа от спокойната ясна нощ, която четиримата бяха оставили току-що. В гробищата всичките им сетива се напрягаха, но въпреки това само се лутаха безцелно. Мъглата беше гъста и леденостудена и закриваше почти всичко от погледа им. Освен това беше и ужасно тъмно ...

Antinormal

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 6

Пиеса в черно-бяло

Пиеса в черно-бяло
Драматична постановка в едно действие
Действащи лица:
София – млада поетеса на 25 г.
Лауринас – отчаян млад литвиец на около тридесет. ...

Amadea

Проза » Други

2.1K 7

Различно еднакво

Е, добре. Теб те няма. И? Нищо. Всичко е същото. Все така грозно и безсмислено.
Вървя по пътеката. По същата тази пътека, по която съм вървяла хиляди пъти. Само че сега съм сама. Но пътеката си е същата. Същите напукани плочки, същите невзрачни тревички, израсли между пукнатините... Всичко е както п ...

Vyrtina

Проза

888

На две бутилки сливовица

Зимно утро. Първото зимно утро на новата две хиляди и осма година, ако трябва да сме точни. Две фигури се клатушкат по паважа пред Народното събрание.
- Изберииии, избериии каква жена да бъда с тееееб!- крещеше с всичка сила бай Георги и залиташе подканящо към жена му Станка.
- Бе, ти луд ли си бе! ...

РоРо

Проза » Хумористична

2K 1

Навик

Свикнах с тъмното. И с безсънните бездънни нощи. Сутрините да са буци тежък лед, прелюдия на самотата. Привикнах и към фарса, към загубените някъде слънчеви лъчи, нестигнали до мен.
Свикнах да ме обичат на порции, за малко. Или когато съм далеч, когато нямат ме. Обичат ме чужда. Или жената, която ис ...

Ralina13

Проза » Други

1.4K 8

Топъл сняг

Дойде декември и падна първият сняг. Ръцете й ставаха по-студени, но тя не забелязваше. Никой не я хващаше за ръка, за да й каже за тази промяна. Падна втори сняг, лицето й се скова от вятъра и чертите й застинаха. Усещаше студени тръпки по цялото си тяло, опитваше се да облече всичките си дебели др ...

SugarBabe

Проза » Разкази

1.2K

Намерих му цаката /хумор/

НАМЕРИХ МУ ЦАКАТА
Враг № 1 в моя живот, както и на 99% от населението на тази планета е самотата и всеки се бори с нея тъй както може. И аз като онези 99% също - боря се. В тази борба винаги победената съм аз, обаче човекът е човек, защото е твърдоглав и не иска да разбере, че след като се ражда сам ...

Юлия

Проза » Хумористична

1.7K 6

18+ * * *

Лили се загърна с хавлията на Стефан. Опита се да си припомно снощните събития, но това, което помнеше, беше много малко.
Вчера беше 22 декември, коледното тържество на класа. Пиха много и някой я беше помолил да изпрати Стефан до тях, тъй като живееше наблизо. Той беше доста пиян и даже не можеше д ...

people-always-leave

Проза » Еротична

2.4K 1

Звезда

ЗВЕЗДА
разказ
Коледните празници бяха отлетели, но лошата кашлица продължаваше да мъчи хлапето. От същото страдание само преди една година беше починала майка му и го беше оставила самичък на този свят. Никога не бе виждал баща си, а братя и сестри ― нямаше; така че осиротя още на крехка възраст.
Пр ...

jordan2

Проза » Разкази

1.3K 1

Градът на мъртвата поезия

Това беше той. Градът. Градът, в който той беше роден, израстнал и работил. Град изтъкан от меланхолия и цигарен дим. Град на умрелите надежди, несбъднатите мечти и интелектуална немотия. Град, в който имаше два типа хора – нервни чиновници, чиято кариера представлява пиене на кафе от 9 до 5 и уморе ...

Amadea

Проза

1.8K 10

Клошарката

***
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...

beti

Проза » Разкази

1.5K 16

Чудеса с продължение, голям късмет

О, стана чудо! Откакто се удърви, моят все след мен ходи. Защо не го направих по-рано, просто се чудя?!
Като бехме по-млади се сещаше по-честичко за мен, напоследък нещо никакъв го нема. Викам му, то аз не викам де, казвам му:
- Може всичко да е, ама аз изпълнявам ли си семейните задължения? Изпълня ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.9K 26

Първата й Коледа

Тя отвори шкафа, който й изглеждаше безкраен и пълен с боклуци. Майка й беше заръчала този следобед да го почисти и да изхвърли ненужните неща. Малкото момиченце се стресна щом се опита да види края, но не го съзря. Помисли си, че целия ден ще прекара заровена от главата до петите със стари вещи. Тя ...

f_soul

Проза » Разкази

1.4K 3

18+ Намерена любов

Стилна тишина обгърна фоайето на хотела. Многобройните лампи на стената светеха нежно с едва доловими искри. Някъде далече се чуваше гласът на портиера: „Добре дошли в хотел „Виктория"! Заповядайте!..." Далечни долитаха всички звуци до нея. Пак беше облечена по последна мода - фината зелена рокля се ...

РоРо

Проза » Разкази

2.1K 2

Новогодишни пожелания

ОГЛЕДАЛНИ ПОЖЕЛАНИЯ
На всички вас, които срещнах тук,
които обичате писаното слово, които споделяте своите мисли и чувства и които четете моите,
през Новата 2008 година и след нея
пожелавам с най-добри чувства и с усмивка: ...

LONTANA

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

7.8K 22

Спомени

Гади ми се... От нищото. От псевдоотношенията. От мухъла във думите ми се гади.
Люспа по люспа - беля кожата си... и броя настръхналите косъмчета.
Разголвам душата си, разголвам коленете си... и бродя.
Многолики тревоги. Засядат в гърлото. Като рибна костица. Неизказването водело до задушаване.
Как ...

Ralina13

Проза » Други

1.3K 5

Летен Флирт

Летен флирт
Лили беше седемнайсет годишна. Учеше в елитна частна гимназия, тъй като родителите ù можеха да си позволят това. Не беше грозна, дори много красива - висока, с дълга черна коса и небесно сини очи. Всички момчета я харесваха, но за нея те бяха просто пуберчета, които искат да си топнат чу ...

people-always-leave

Проза » Разкази

2.5K

Последният танц

Един танц.
Нашият танц.
Последният танц.
Запази последния ни танц.
Две тела. Една сцена. Празна зала. Светлините постепенно угасват. Остава само една, която огрява техните лица. ...

elizabet

Проза

1.6K 4

Криле на свободата (На жертвите на нечовешката сеч)

"Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...

azura_luna

Проза » Разкази

2.3K 2 15

Танцуваме...

Танцуваме...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...

ballistixx

Проза » Разкази

1.3K

Спокойствието

Спокойствие, тишина, тъмнина в сърцето ми, но все още там има частица надежда за всеки ден, надежда, която идва и си отива в моментите за помощ, за всеки ден, за всеки час, за всяка минута, измината от съдбата на един човек!

rouse151

Проза » Други

1.4K 4

Едно истинско приятелство

Николай и Лиляна бяха неразделни от детската ясла, че чак до своя абитюренски бал. Бяха преживяли много хубави и забавни моменти, но и имаше такива, които не искаха да си спомнят.
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Разкази

4.4K 10

Кум

Не го харесваше открай време. Нищо, че беше красив, висок, синеок и жените се тълпяха около него. Не го одобряваше и това си е. Имаше бегли спомени от него като деца, но после срещите им бяха твърде редки, за да може да се каже, че се познават. Точно това бяха - двама непознати, свързани от изкустве ...

Mili4ka

Проза » Еротична

3.1K 10

Винаги има кой да заплаче

Той вървеше с леко приведена глава. Очите му бяха съсредоточени и присвити. Стараеше се нищо да не му убегне. Гледаше наляво, надясно. Обръщаше се да гледа и назад. Искаше да намери нещо или някой. Същевременно се стараеше да не се набива на очи. В никакъв случай не биваше да го забелязват. Ако го в ...

Бинев

Проза » Разкази

1.5K 14

Ангел, чаша уиски и една пура

Тя бе ангел, решил да слезе на земята, за да разбере човешката болка и види земните мъже. Никой не я впечатли. Тъкмо, когато разпери криле да отлети, забеляза един невероятно красив мъж. Пиеше уиски от кристална чаша с рисунка на ангел, пушеше пура, а очите му бяха по-тъжни от самия Ад. Ангелът прис ...

bubenceto199

Проза » Разкази

2.4K 5

Молитва

Хрущялно-мозъчна се разграждам. И се вкусвам. С вкус на чисто кафе. Пия кафето си без захар. Изчистено-сънено... като неутолим копнеж.
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да пред ...

Ralina13

Проза » Други

1.6K 2

Сладката илюзия на живота

Обедното слънце обляло е със своите лъчи притихналия град.
Всичко бяло е като в прекрасен сън. Снегът блести, като че ли весело се смее.
Висулки величествено спуснати от покривите на сградите.
Дърветата оголени, клони празнично разперили, танцуват своя танц заедно с подухващия вятър.
Гълъби политат ...

Ni4ka

Проза

1.6K 3

Май верно стават чудеса

То не е хубаво точно сега да си споделям грижите с вас, все пак идват празници, ама... Аз не знам другите хора карат ли се по празници или не, но тоя път у нас какво стана, направо не си е работа.
Добре де, направил сърмите, голяма работа и аз можех да сготвя. Снахата изми съдовете, да, ама аз му на ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.8K 27

Фениксът и нощта

А нощта жадува за кръв. Нейните страхове се сливат със ужаса на писъците прознизващи я. Тя е нежна, но тъмна, невярна.
Нейната жестока мрачна сянка покрива земята. Никой не е в силите си да отрече нейното величие и да понечи да я спре.
Идването й е очаквано. Винаги е.
Той стоеше точно там, на хълма, ...

Sheila

Проза

1.3K 1

Обречен на самота (Зад решетките на ума)

Смейте ми се колкото искате, ще ви разбера..Не знам дали сте виждали момче да плаче, но ако бяхте тук, щяхте да станете свидетел на това. И не разбирам защо точно аз трябва да съм уникалния? Не можеше ли някой друг? Защо виждам света от този ъгъл. Не, не, не ъгъл на полезрение, говоря за ъгъла на об ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

1.9K 3

Висините на орлите

Не знаеш какво ще ти се случи там. Не очакваш дори и че ще отидеш.
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...

snowdrop

Проза » Други

1.1K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

За тишината

Няма да съм аз

Скици с молив и хартия

Пациентът

Красиво... а боли!...

Светът изгуби още една душа

Подарявам ти...

Когато всичко си отиде...

Приказка за лека нощ

Глава седма - Мъглата изчезва

Пиеса в черно-бяло

Различно еднакво

На две бутилки сливовица

Навик

Топъл сняг

Намерих му цаката /хумор/

18+ * * *

Звезда

Градът на мъртвата поезия

Клошарката

Чудеса с продължение, голям късмет

Първата й Коледа

18+ Намерена любов

Новогодишни пожелания

Спомени

Летен Флирт

Последният танц

Криле на свободата (На жертвите на нечовешката сеч)

Танцуваме...

Спокойствието

Едно истинско приятелство

Кум

Винаги има кой да заплаче

Ангел, чаша уиски и една пура

Молитва

Сладката илюзия на живота

Май верно стават чудеса

Фениксът и нощта

Обречен на самота (Зад решетките на ума)

Висините на орлите

Опашка