Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Сбогуване с Никифор

СБОГУВАНЕ С НИКИФОР
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...

Katriona

Проза » Разкази

1.8K 11

Училище!

Училище! Още щом пристъпя прага на учлищната врата, обсипана с цветни венци, усещам магията, която ме понася към класната стая. Тя ме води към старите старите и нови приятели. Веселим се, но когато звънне като медна камбанка първият учебен звънец, ние сядаме по местата си и кротко чакаме учителката. ...

CraZy_BaBy

Проза

1.2K

Хляб с отрова

Беше притъмняло. Оловно тежки облаци с грохот сблъскваха чела. Заваля. Гръмотевици разкъсваха на парчета тишината... Валерия пълзеше с колата си бавно по хлъзгавото шосе. Преди половин час бе побягнала от живота си, в който насилствената обич я убиваше...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.4K 7

Глава първа - Светлина в мрака

Глава първа - Светлина в мрака
Една забулена в тъмен плащ черна фигура се движеше бързо в тъмната гора под засилващия се дъжд. Фигурата беше насочена към светлината на близката страноприемница. Дъждът и вятърът шибаха по лицето на елфа все по-силно и той реши да усили темпото си. Скоро влезе в стран ...

Antinormal

Проза » Фантастика и фентъзи

1.9K 11

Викът

Викът
Навън се е спуснала смразяваща мъгла, вятърът свири из клоните, все едно
душите на мъртвите са излезли от гробовете си и се гаврят с някой...
Едно дете се беше изгубило в гората, вече беше премръзнало и изплашено до смърт, вятърът прегръщаше тялото му, реки от сълзи се стичаха по лицето му... ...

JamaleZ

Проза » Други

1.6K 2

18+ За първото таковане, първата целувка и 300 долара.

Зимата на 1997 година. Гладни времена. Доларът е 3000лв. Инфлацията гони 700%. Жан Виденов подава оставка.
Хората скачат по барикадите, за да се топлят.
Аз съм на селУ. Чакам пред фурната, за ляб. Студ. Клинч. Виелици. Бръкнал съм си в гащите да си топля ръцете. Гледам на земята вестник.
Замислям се ...

__FREEMAN__

Проза

3.5K 7

Пълна апатия

Апатия.
Седя си сгушена на стола и не мисля за нищо друго, освен за собствената си апатия. Вече няколко седмици съм толкова апатична, че не мога да се понасям. Не ми се диша - изисква толкова усилия. Някъде дълбоко в главата ми процесорът ми е гръмнал, знам си го. И толкова гадории се случиха... Сиг ...

sweet_leaf

Проза » Разкази

2.3K 9

"Ланголиерите"

Мъглата беше ужасна. Гъста и лепкава, влажна, създаваше впечатлението, че се придвижваш през гъста пелена. Въпреки че бе включила специалните фарове, Диана виждаше едва на няколко метра пред колата. Караше бавно вече часове, а непрекъснатото взиране в млечната мъгла пред нея я уморяваше невероятно. ...

Mili4ka

Проза » Разкази

2K 10

Магьосниците от Средноград (приказка за есента)

Магьосниците от Средноград
Вълшебна приказка
Средноград и баба Цветна
Някога, в една далечна страна имаше малък град. Той беше съвсем обикновен. Хората, къщите, кметство, училището - всичко бе съвсем като в останалите градове. Тъй като се намираше в средата на страната, хората го бяха нарекли Средно ...

Miya

Проза » Приказки и произведения за деца

5.2K 10

Прах от рози

В прах от призрачни рози потъва моето сърце, усещам уханието им да гали изпръхналото ми лице. Ала вятърът отнася ги в бягството си устремен, пожелавам си към тебе да ги отнесе, за да мога за последен път чрез тях да те докосна.
Пускам се по течението на съня, и се понасям във водовъртеж от отминали ...

Marbeq

Проза » Други

1.5K

Белезите на една война (част втора)

Екипът от журналисти се качиха в голям военен джип и потеглиха кум сърцето на Грозни. Соня се настани до Исмаил - искаше да поговори с него за независимото сепаратистко движение водено от Шамил Басаев.
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...

Amadea

Проза » Разкази

2.2K 6

До моите две семейства - това вкъщи, и до това семейство тук - в сайта!!

Аз загубих и спечелих в живота. Спечелих син, загубих баща... Аз постигнах
нещо досега, имам следа, която да оставя назад. Преследвам моята мечта - да стана поетеса и чрез стиховете си, да печеля приятели, които да са до мен - в добрите и лошите моменти! След себе си. Аз разбрах повечко от болката, ...

lunna_sianka

Проза » Писма

1.6K 24

Лудост

Искам да летя над дъгата с коз в ръка, да гледам синия залез, да си говоря с розовите кондори. Да плувам в океана с подводните твари, да знам всички тайни, да, това е огромна тежест, но съм готова да я понеса... Шаляляляяя... Животът е прекрасен, любов моя, не мислиш ли?
Аз ще те чакам, любов моя, н ...

the_archangel

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K

Не мога без твоето рамо

Не мога без твоето рамо
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Н ...

svetlanal

Проза » Разкази

2.7K 31

Другият живот на Виктория

Другият живот на Виктория
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душе ...

Katriona

Проза » Разкази

2K 10

Този, който носеше...

- Ъм... Стив, какво е това?!
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...

princess_havok

Проза » Разкази

1.6K 3

Когато полудяваш

КОГАТО ПОЛУДЯВАШ
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка. ...

меланхолик

Проза » Разкази

1.9K 11

...

Сега ме мразиш. Под душа, в колата, в офиса... мразиш ме навсякъде и по всяко време. Заспиваш и се будиш с една-единствена дума: "Кучка!". Вчера дори и пред приятелите си призна:
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...

Нел

Проза » Разкази

1.3K 3

Капки смола

Ако видите жена, седнала на пейка в парка, с изправен гръб и прибрани колене, да чете класически роман, можете да бъдете сигурни, че е самотна романтичка, излязла на светло и слънчево, с едничката цел да си намери мъж.
Точно това правеше и Калина, през оня късен съботен следобед в средата на юни, до ...

pill

Проза » Разкази

1.6K 9

Пръстенът на клошаря

ПРЪСТЕНЪТ НА КЛОШАРЯ
... Ке се престорам на църна чума,
жена ке уморам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.
Назад, назад, моме Калино... ...

dickinson

Проза » Разкази

1.5K 10

Прераждане

В нощта проблясва светлина от поредната запалена цигара, върху невидим дансинг от напразни надежди и погубени мечти, димът спуска се в пламенно танго с лунните лъчи, обезпокоявани единствено от присмеха и аплодисментите на падащи сълзи, в съзнанието болката жонглира като цирков шут със спомените, пр ...

Marbeq

Проза » Други

1.4K 6

Белезите на една война (част първа)

Соня Крисенко нервно потропваше с крак и отдръпваше силно от запалената си цигара, докато чакаше колегите си на Московското летище. Поглеждаше часовника си на всеки две минути - защо, по дяволите още ги нямаше? Бяха се разбрали всички да са тук час и половина преди полета им за Чечня! Соня загаси ци ...

Amadea

Проза » Разкази

2.7K 5

Легенда за земята

Юлското слънце немилостиво палеше тревата. Горещината танцуваше по морната земя. Душеше до премала малката група археолози. От време на време те вдигаха морни чела, с надеждата, че денят ще свърши... Но краят му не идваше... Само слънцето ги убиваше тогава... но те не спираха, заслепени от някаква н ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.6K 7

Изповед: Мизерия в свят на блясък

Вечерта е гореща. Същата като деня, само че е мрачна. Така се опитва да ни заблуди, че е студена, а всъщност нажеженият асфалт пари под краката ми, горещият въздух се опитва да ме задуши, а по улицата няма никой. Единствената лампа, осветяваща дългата и безлюдна улица, премигва - пред нея стои важен ...

Amadea

Проза

1.6K 6

Дългият път към дома

Фил и Джина Мей тъкмо привършваха вечерята си, когато на входната врата се позвъни. Фил отвори и вътре заедно със студения въздух влезе колегата му Лио.
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В ...

Романтик

Проза » Разкази

2.2K 41

Една несбъдната мечта

... Отново сме там... сред всички онези хора. Стоя на стола встрани и те наблюдавам. Всяка твоя усмивка кара всичко в мен да потрепне, а всеки твой поглед ме стопля. Всички момичета те гледаха и ти се наслаждаваха... а ти танцуваше за тях. Тялото ти е като изваяно и сякаш се носеше с музиката... А а ...

palechka

Проза

1.3K 3

Изповедта на една снимка

Вече е късно през нощта, а тя все още не ме оставя. Силно стиска ръбовете ми и не осъзнава, че ме мачка. От време на време ме мокри с горещи, солени капки. Какво му става на това момиче?! Как може в продължение на един час да се взира в мен и да слуша все една и съща песен?! Даже и не говори. Въпрек ...

sandora

Проза » Разкази

1.3K 6

Сън

Събуди се. Както винаги отново сам. Навън валеше - от тези тъжни мрачни дъждове, които те карат сериозно да се замислиш дали да не съобщиш на шефа, че си болен и че няма да ходиш днес на работа. Все пак той стана с неохота и не след дълго бе на път към офиса.
Хората в рейса бяха по-мрачни и от време ...

Charlie

Проза » Разкази

1.5K 1

Kaкто преди

- Оо, обичам Michael Monroe!
- А аз обичам теб!
- Аз те обичам повече, идиоте!
- Не, аз!
- Не спори с мен бе, аз съм велика! ...

motley_nikki

Проза » Разкази

1.6K 2

Две слънца над Кабул

Слънцето бавно напичаше над Кабул, оцветявайки града в ярка оранжева светлина, като по този начин предупреждаваше за поредния горещ ден. Лятото в Кабул бе като в Ада - температурата се покачваше, въздухът пареше, а прахта по отъпканите пътища се сливаше с маранята и пареше на очите. Африама се връща ...

Amadea

Проза » Разкази

1.9K 6

Братята Бели сърца VI - Господин Верду

Мислите, че това не може да ви случи? Лъжете се! То вече ви се е случвало…
----
“Брат Лотсоппа, не реката, а хотелът предлага на обикновените удобства. Приеми ги, за да те приеме тя – възжелаещата, ала само скришом страстна. Иди, срещни я, промени. Сега!”
Васил, съсредоточен и замислен, скъса на без ...

selsal

Проза » Повести и романи

1.4K

Поради липса на обич

Беше циганско лято. В неспокойствието на душите дори цветната феерия на есенните дървета не можеше да внесе нежност и мир. Есенните души са напрегнати... тревожни са, вълнуват се за подготовката на своето презимуване, на зимното си втвърдяване и вглъбяване. Душите, също както природата, се стапят на ...

i2na

Проза » Разкази

1.3K 9

Стая за обесване

- Утре денят ще бъде хубав - така каза снощи танте Елфриде. Клаус вървеше бавно по дългия коридор към трапезарията и разсъждаваше какво ли означаваха нейните думи.
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсе ...

Довереница

Проза » Разкази

1.6K 21

Дали успя да го прочетеш?

Скъпа Неда!
Пиша ти поредното писмо. Твърде далеч си да си говорим. И ти пиша писма. А това е поредното. Нещо ми подсказва, обаче, че няма да е просто поредно. Май ще е последното. Не ни остава много време. Затова ще бъда сериозна.
Помниш ли как се роди? Надали. Ще ти разкажа тогава.
Дълго те изобре ...

Vyrtina

Проза » Писма

1.9K 7

Клошарката

Видя през прозореца как жената ровеше - съсредоточено, внимателно, разборно. Бе направила няколко купчини. Повторно разгледа находките, получилите одобрение сложи в мърляво подобие на детска количка, останалите върна в кофата. Направи го с жест на уважение към следващия търсач на препитание.
Широко ...

danisab

Проза

1K 4

Закъсняло откровение

Натежала сива завеса се спускаше от горе... Толкова гъста бе мъглата, че запречваше пътя на безбройните дребни хорица, които все на някъде бързаха... Не спираха! Шестваха като призрачни силуети по скованите улици, с премръзнали сърца и ръце... Бяха се запътили нанякъде, а някаква дълбока пустота зас ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.5K 10

За Теб...

Търсеща ново начало, нова утеха - аз те срещнах случайно. Обикнах те безкрайно! Страхувах се - Не... не бих понесла още една лъжа. Не... стига повече тъга - не бих издържала повече така.
Страхувах се да те погледна, но сега не бих понесла да не виждам твоите очи.
Страхувах се да те докосна, но сега ...

DeSeRt^RoSe

Проза » Други

1.7K 2

Разказче за камъчето

Тя можеше да мисли, но не и да чувства, защото нямаше сърце. Беше го забравила някъде при някого, както се случваше с всичко излишно в живота й - онази стара жилетка в кафенето, чадъра, който никога не отваряше или шарената чанта, останала на счупената пейка.
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...

snowdrop

Проза » Разкази

1K 3

Страст

... Нощта беше ясна и спокойна. На небето ясно се виждаха безбройните звезди. Лунната светлина си проправяше път през морето. Леки, вълничките шумяха и придаваха допълнително за нежността и романтиката... Ето, че и още една дреха беше свалена. Двамата лежаха на пясъка и се наслаждаваха на любовта си ...

palechka

Проза

1.3K 4

Приказка за отчаянието

Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле з ...

danisab

Проза » Разкази

1.6K 7

Проза и разкази от съвременни български писатели

Сбогуване с Никифор

Училище!

Хляб с отрова

Глава първа - Светлина в мрака

Викът

18+ За първото таковане, първата целувка и 300 долара.

Пълна апатия

"Ланголиерите"

Магьосниците от Средноград (приказка за есента)

Прах от рози

Белезите на една война (част втора)

До моите две семейства - това вкъщи, и до това семейство тук - в сайта!!

Лудост

Не мога без твоето рамо

Другият живот на Виктория

Този, който носеше...

Когато полудяваш

...

Капки смола

Пръстенът на клошаря

Прераждане

Белезите на една война (част първа)

Легенда за земята

Изповед: Мизерия в свят на блясък

Дългият път към дома

Една несбъдната мечта

Изповедта на една снимка

Сън

Kaкто преди

Две слънца над Кабул

Братята Бели сърца VI - Господин Верду

Поради липса на обич

Стая за обесване

Дали успя да го прочетеш?

Клошарката

Закъсняло откровение

За Теб...

Разказче за камъчето

Страст

Приказка за отчаянието

Опашка