Проза и разкази от съвременни български писатели
зверчето
Наоколо всичко живо тъгуваше.
Нищо не беше както преди.
Хората - онези двукраки и грозни създания, които се мислеха за господари на целия свят, бяха започнали да унищожават и последното убежище на малкото диво зверче.
Ужасяващите им ...
На Нея
Как е там, горе? Зле, казваш? Е, щом казваш...
Но не мога да те разбера. Какво му е толкова зле, имаш всичко... всичко... дори щастието ти е купено преди да се родиш. Да, да, и богатите понякога плачат, но... по-рядко от бедните, нали?
Защо ти пиша това... Ето защо. Искам да ти кажа ...
Моята изповед - част 4
Споменът ме грабва за последно! Сякаш, за да доубие и последното красиво нещо, останало у мен! Ако въобще е останало! Моето подобие на живот се бе превърнало в нещо по-страшно от ад. Дори кръвта, от която тъй жизнено се нуждаех, започна да ми горчи. С всеки изминал ден светът ...
Сама...
Болезнен спомен...
Цената
Аз със звездите заблестях.
МЛАДАТА ВЪЛЧИЦА
Без заглавие
Любов
Отражението на любовта ( ІІ ) (Смирение)
Резюме, какво се случи в миналата част...
Родителите на Борис и Лора ги сгодяват за да запазят семейните си капитали. Няколко месеца по-късно частен детектив нает от Лилияна разобличава малката изневяра на младож ...
Тиха лудост
Графитеният човек
Двамата мъже влачеха момчето по коридора, който блестеше на луминисцентната светлина. Те бяха високи, мускулести и в бели костюми. Ръцете на момчето бяха вързани зад гърба му с усмирителна риза. То бръщолевеше:
- Той е тук, тук е! Ходи пред вас и ме гледа! Аз не съм луд!
- Всички т ...
Онази, която вдъхва живот ...
Дана обичаше да размишлява над живота си, над изминалия ден, д ...
* * *
- Една шарена. Не си ли я виждал? Когато си сам в парка и вали. И усещаш всички капчици да се забиват в плътта ти? Не си ли? Понякога дори боли... и те пробождат, кръвта ти се слива с водата и се стича по вкочаненото ти тяло, по мъртвите листа и раздробения асфалт?
-Каква птица?
-А по ...
~ ВЯРА НА КРАЙ СВЕТА ~ 2
"Евелин... Евелин... Евелин..."
Не спираше да мълви името й много след като влакът бе отминал. Само далечно изсвирване на локомотива напомни, че всичко това не е било сън.
Въпреки, че много често й се присънваше и бе нейният кошмар през много минали нощи. Влак... връхлитащ с бясна скор ...
Какво прави любовта
Сред лунния аромат
Погледът ми се рееше из широкото поле, което се виждаше през прозореца на класната стая. Ушите ми смътно долавяха говора на учениците и някъде съвсем смътно беше гласа на учителя, който проповядваше на доброта, грях, рай и изкупление.
Грях. Какво знаеше той за греха? Той или онез ...
18+ Разкази по еротичните дневници на Мила - 5. Педя човек
Отражението на любовта ( І ) (Шампанско и сълзи)
18+ Една цигара (Из „По света")
- За колко си тук?
- Поне няколко дни. В къщи ли си?
- Не. При една приятелка.
- Искаш ли да се видим? ...
Краят на едно търсене
Сърце
Краят на лятото
Всъщност е съвсем обикновен ден. Ден като всички останали. Август си отива, а с него и лятото. Но времето е още меко и топло, още мирише на сол и море, слънцето още позлатява покривите на къщите, когато тя минава покрай тях. А те я гледат, накацали по хълма, разперили керемидените си ...
Съзерцателят
БЛИЗНАЧКАТА Част 6. Послеслов
Но в паметта му продължаваха да изплуват много неща. Как сама го потърси, да си говорят в чата. СМС - ите "Къде си", "Събуди ли се?". ...
Тъжно-веселият клоун
... Няма, няма край този негов свят... няма край този негов смъртен час... Небе... а зад небето пак смеещи се клони, клони, които се впиват душата ти, пробождайки съзнанието и топлината в очите. Мъртви клони, бледи и жадни от злобата, която ...
Къде си, моряко мой ?
Страстта на Мария към книгите се породи още в ранните и ученически години. Детските книж ...
Чувствено
- Няма какво да правя! Няма! - младо момиче сновеше нервно из стаята и мърмореше. - Няма. Разбираш ли? Нищо не ми се прави.
- Можеш да измиеш чиниите, да избършеш праха, да пуснеш прахосмукачката - брат й говореше през книгата, която четеше, без дори да погледне сестра си.
- О, Михаиле, гл ...
OГЛЕДАЛОТО
Ирка, сватбата й, сексът и сънят за непознатия мъж
И ...
Ави II
-Вземи двайсет ако искаш и ми ги върни ...
Спомен за мама
Майка ми е родена на 14 август 1913 година. Почина на 22 август 1991 година, на 78 години и 8 дни, от мозъчен инсулт.
Тя беше с черна коса, къдрава, в която и през старостта белите нишки бяха толкова малко, че косата й си изглеждаше черн ...