Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Иска ми се

Напоследък съвсем спрях да разбирам... нас - хората. Заобиколена съм от едни тъжни лица, от едни човешки същества, които са се научили в последно време да се самосъжаляват - постоянно! Сякаш това е станал главен приоритет в живота им. Егоизъм... всичко, което ги заобикаля, е техния егоизъм. И не иск ...

Adelinka

Проза

1.7K 5

I'm so happy, 'cause today I found my friends

Безмълвно вървеше малко момиче с цвете в ръка. Гледаше красивото растение сякаш бе едно едничко на света и не отместваше поглед. Хората минаваха покрай него за миг учудвайки се, но после се връщаха в забързаното си ежедневие забравяйки го. Тя беше на 6 години, с бяла като сняг кожа и големи красиви ...

MaripoSa

Проза

2.1K 1

Моята соната

Докато лежах и проследявах танца на светлините по тавана на стаята ми, чух, че по радиостанцията отброиха два часа след полунощ. Явно съм стояла в това положение доста дълго време. Звездите светеха толкова силно, сякаш всяка една беше едно малко слънце, намалено в кукленски размери. А луната.. Ах, т ...

Golden_Girl

Проза

1.2K

Виртуално, или... *продължение

Нейният живот беше монотонен и еднообразен. Трябваше да промени нещо в него. Беше й писнало от неразбиране, недомлъвки и тихи... скандали. Защото в крайна сметка я упрекваха за всичко, което било или не било, трябвало да се случи.
А работата - не я плашеше. Тя беше и мъжът, и жената в къщи, защото с ...

Nella_gold

Проза

1.2K 11

Напразни усилия 3

Напразни усилия 3
Работата на улицата е интересна. Много хора. Разни желания.
Тя се настани удобно на тротоара. Започна да си оправя сутиена. Беше се скъсала едната презрамка.
После се появиха и другите. Имаше руси, черни, червенокоси. Млади и слаби. Като изсмукани. Предизвикателни.
Тя стана и зае п ...

nnnnina

Проза

1.2K

Колко нелепо...

- А като се видим какво ще се реши?...
- Ще ти кажа: "Ето ме... истинска, такава, каквато искам да ме помниш"... и ще ти се ококоря, ще попитам: "Виждаш ли нещо в очите ми?... Загледа ли онова като трапчинка до бемчицата, дето изниква като се усмихна? Чувстваш ли,че ме познаваш от векове?..."
И кога ...

^l^

Проза

1.5K 19

Моят Ангел

Имало едно време едно малко момиченце...
Това малко момиченце си играело на тревата - незащитено, то се смеело от сърце.
Един ден дошъл той... Хванал я за ръка и й казал, че ще й покаже големия свят...
Отвел я.
Тя била толкова погълната от всичко, което виждала. Грабела с пълни шепи от новостите. ...

Stela_Lee

Проза

1.7K 1

Малка нощна история- История 1

Малката горска къщичка всъщност представляваше една стая с камина, малко диванче и голяма дървена маса, точно до едно от малките прозорчета, покрити с плътни завеси.
Дейвид и Ейдриън се бяха сгушили под мекото одеяло пред огъня. И двамата държаха по чаша чай и (странно) мълчаха. Той беше легнал на р ...

princess_havok

Проза

1.5K 6

Сценарий

Тъмно. Чува се шумолене. Някой се препъва в нещо и мърмори. Светлина. Вижда се вътрешността на студио, няколко декора от стиропор във формата на стена. Маса с телефон и три стола, в дъното още няколко стола. Човек.
- Къде ми е сценарият? - от думите му се разбира, че е Водещият.
Не последва отговор. ...

Станислав

Проза

1.8K 7

Спомени за баща ми

На 2 октомври тази (2007-ма) година се навършват 15 години от смъртта на баща ми.
Това са някои от спомените ми за него - като един малък жест на признателност и преклонение пред паметта му!
Баща ми е роден на 20 април 1910 година. Спомням си как, когато бях съвсем малко момченце още, на пейката пре ...

Ангар

Проза

6.2K 1 14

Виртуално, или...

Запознаха се случайно, някъде във виртуалното пространство.
Тя беше сама - за пореден път. Не й се спеше. Пусна си музика и реши да си побъбри с някой - из нета. Влезе в един от чатовете.
Зарови се в списъка с никове. Леле, каква шарения! Ако започнеш от първия и ги сглобиш, би се получил интересен ...

Nella_gold

Проза

1.1K 7

Последната спирка на нощния автобус

Интересно - помисли си тя - какво става с оживените улици по това време на денонощието. Не за първи път пътуваше с този автобус, но сякаш за първи път усети улиците толкова празни. Или това беше сърцето й.... Поогледа се. Непознати физиономии с едно и също познато изражение. Всеки един от тях беше х ...

broken_wing

Проза

1.3K

Напразни усилия 2

Напразни усилия 2
- След пет минути на сцената! - каза някой и изчезна към следващата гримьорна.
Те се разтрепери. Глътна още едно малко за смелост. Това щеше да бъде нейния звезден миг. Ужасно се страхуваше.
В еднолитровата бутилка вече нямаше почти нищо.
- Сега - каза тя. ...

nnnnina

Проза

1.2K

Не е лесно да си жив

„Една истинска жена предпочита да възбуди завист у друга жена, отколкото възхищението на петима мъже." Разбрах го, след като бех с децата на дискотека.
Само някой да каже, че не съм истинска!
То вече се разбра, че не съм добре с нервите. Те и моите деца, милите, го знаят и не им е лесно. Аз с тях съ ...

svetlanal

Проза

1.5K 24

Вечер всичко е различно...

*На моя най-добър приятел - Липсваш ми...*
Вечер всичко е различно... Поглеждаш през прозореца и виждаш очите на приятел... виждаш очите на твърде много приятели!
И като заклет романтик и самотник сядаш на старото си канапе, качваш краката си на малката масичка за кафе и си пускаш стария малък телев ...

Samion

Проза

1.4K

Бисерчето на Филка

Филето (кръстена на баба си Фила, най-голямата ми сестра) бе на четири и половина, когато дядо й Павлин се разболя. Лежа по болници, после вкъщи... Гледа го малката, гледа го, па току изръси:
- Дядо, искам да умреш много стар и като умреш, нищо да не те боли!

Пимпи

Проза

1.6K 5

Лудницата

Лудницата
Свилен Петров видя отдалеч пристигащия трамвай, вдигна сака си и се приготви да се качи бързо. Имаше огромна вероятност насъбралата се тълпа да го изблъска, а той трябваше на всяка цена да хване бързия влак за Русе, тръгващ точно след час и петнадесет минути. Младият мъж изкарваше прехрана ...

smelo_sarce

Проза

1.3K 4

Напразни усилия 1

*
Напразни усилия 1
Човекът вървеше по пътя. Видя камък.
- О! - каза си той и се почеса - Мирише хубаво. Ще го почистя!
Избърса камъка и се намести отгоре. Нещо не му беше удобно. Не беше подходящ. Стана и продължи да върви. ...

nnnnina

Проза

1.3K

Прости и благодари

Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък з ...

ivi0707

Проза

1.8K 1

Морал

Морал
Димът се стелеше като мъгла по черния, пълен с мигновени ярки отблясъци, под. Пропиващият се в дрехите, косата и ноздрите ми миризлив пушек ме задавяше и аз начесто кашлях и хриптях. Молех се астмата ми да не се прояви. Тялото ми беше подложено на постоянни бутания и блъскания от всички страни ...

Nimloth

Проза

1.7K 3

Погребах някъде...

Пътека... покрита с жълти листа. Дървета, които тъкмо посрещаха самотата си, разтваряха клони, примамвайки влажни мъгли в прегръдката си. Ароматът на паднали клонки и презрели плодове се запечата в съзнанието ми. Птиците... песента им би била прекрасен фон на всичко това, но... Къде са птиците? А ка ...

Aske

Проза

1.1K 4

Сложно е дори и за мен...

Понякога човек, оставайки с мислите си, бива връхлитан от безброй спомени, заровени в миналото, но именно желанието да ги зърне отново, го тласкат към безвъзвратното... истинските хора прощават и оставят на времето да заличи раните... но за някои рани времето никога не е достатъчно...

firegolem

Проза

1.2K 2

Луната и Аз

Седя на лунна светлина и гледам към озареното със звезди небе, блещукащи и радостни! Но Луната, тя плачеше. Попитах я тихо:
" - Защо плачеш?" А тя ми отвърна:
" - Защото всяка вечер, когато се покажа, виждам колко е лош света и колко много хора страдат. Всяка вечер съм на небето и всеки път виждам е ...

mim91

Проза

1.3K 3

Малка нощна история - Началото

- Мога ли да ви помогна?
- Не, не. Благодаря, ще се справя сам.
Огледа се. Тя закъсняваше толкова много!
(шепнешком) - Слънчице... тук съм.
Той бързо хвана ръката й и заедно излязоха от музикалния магазин. ...

princess_havok

Проза

1.3K 2

Полет

Отвратен и отегчен до непоносимост от сивото си ежедневие, Ричард излетя от този свят!
Всичко в него го заблуди. Загадъчно потъваше в себе си. Убиваше всичко ценно и красиво!
Боеше се от сянката си, сякаш тя го застрашаваше. Ужасът и страхът от чудовищата около него го правеха силен. Болката му бе я ...

Slaveya

Проза

945 3

Бисерчето на Емчо

Животът е странен понякога... Така ме завъртя, че не можах да създам собствено семейство, но отгледах децата и внуците на двете ми по-големи сестри. Някои от техните бисерчета съм ги записала...
Веднъж петгодишният Емчо, внук на сестра ми Синита, каза:
- Мамо, щръкват ми ушите за тази музика!

Пимпи

Проза

1.6K 3

Паяк в ухото

Паяк в ухото
Чакам си на спирката, загледан в преминаващите тирове и леки коли по международния път Е 83 София-Русе -Варна, който преминава през родното ми село Българене - Плевенско, и си щракам с нокторезачката, знаете какво... В един момент, когато ми остава нокътя на големия пръст на дясната рък ...

levski66

Проза

2K 1

Водопроводчик

Дззззззззърррррррррр...
- Ало.
- Да.
- Минке, ма...долу та чакам с колата.
- Ъъъъъ... ...

Mimi1001

Проза

1.7K 10

Познато чувство

Когато през пролетта дръвчетата разцъвтяха, той усети, колко самотно му е било, колко дълга е била зимата без нея. Тя единствената и неповторима, тази която дори не бе срещнал, но и която го караше да живее все още своят живот.
Макар и късно, тя го навести, принцесата на неговите сънища. Веднъж му с ...

firegolem

Проза

1K 1

Когато те ухапе славата

„ Анселмо преминава през един защитник, вижда свободния Андерс, подава му. Андерс се освобождава технично от един защитник, лъже още един и с мощен удар забива топката във вратата. Г-о-о-о-л!!!”
Андерс изключи видеото. Отпи глътка от чашата с уиски. Стоплило се беше. Избърса с ръка насълзените си оч ...

Романтик

Проза

1.1K 20

Аз съм виждал и по-големи деца

Аз съм виждал и по-големи деца
Помагах на Руми да решава листовки, изпитвах я. Заедно с нея и аз научих пътните знаци, та като се возя в колата с мъжа ми, да му правя забележки. Затова ги и учих, защото той не пие и ми каза, че и да изкарам книжка, няма да карам. Сигурно оттогава на пук се пропих, т ...

svetlanal

Проза

1.5K 32

Мухата

На работа съм. Навън е горещо, а аз нося една щайга с някакви саксии за някъде. Потен съм. Ненадейно от някъде долита някаква голяма муха и се опитва да кацне върху ми. Започвам да правя неловки движения, държейки щайгата и да се браня, но упоритата гад не се предава и все бръмчи около мен и ме ядос ...

Sorbus

Проза

2.7K 16

Заключена радост

Моя приятелка подари на Герито балон - голям и жълт, от ония, които летят нагоре, когато им пуснеш връзчицата. Голяма радост беше! Балонът летеше нагоре, а Герито го връщаше надолу, дърпайки връзчицата. Най-накрая Герито реши да отидем в градината и да пуснем балона на свобода. Речено-сторено, отидо ...

mariniki

Проза

1.2K 14

Черна Снежанка

Усещам как наближава. Студа. Любимото ми време от годината. Обичам лятото, пролетта, но нищо не ми харесва толкова, както настъпващата есен и зимата. И ако може да са студени, дори люти... Обожавам да стоя в топлата стая, застанала зад прозореца, и да наблюдавам как вали - за предпочитане сняг. Да в ...

Mili4ka

Проза

1.6K 7

Асен - 2

(продължение)
- Здравей, Ирка... - започна колегата й Орлин - удобно ли е... аз ти се обаждам да те попитам... - беше забравил за какво се обажда май.
- Да, кажи... - Ирка се усмихна. Не беше забелязвала вълнението му досега. Орлин беше уверен и знаещ какво иска човек. Сега какво искаше? - Бих могъл ...

aranhuez

Проза

1.1K 2

23-ти Ноември

23-ти Ноември
Не успя.
Небето посипваше сняг по него. Преди щеше да каже, че бе като фея, ръсеща звездички. Преди... Преди, когато бяха младо семейство. Преди, когато вярваха, че ще бъдат най-прелестната двойка на земята, за която някой ден ще се пишат приказки.
Да, преди... Преди да се разболее тя. ...

Pavel_Starshev

Проза

1.1K 5

Великденски надежди

Великденски надежди
На баба Пена
Утре е Великден. Станала съм рано и хвърча из кухнята. Мама вече подреди шарените яйца в поднос на масата в хола върху великденското каренце и свещника, който винаги запалваме на този празник, татко отиде на пазар за празничния обяд утре и аз съм сама с баба у нас.
З ...

vessela

Проза

2.3K 2

Госпожа Еймар Мене III - Прокобата, 12-те Сили

Господин Суетн ми махаше с две ръце, а лицето му изразяваше едновременно грижа и радост. Не знам откога правеше това, но изглеждаше изпотен и твърде настоятелен. Ония болки в гърдите, които ми се струваше, че се дължат на дълговременно притискане към стена, сякаш бяха отминали, но пък главата ми се ...

selsal

Проза

938 2

За хората със сърца!

Вперена в живота, късах от него всичко живо и плът, и обич, и сълзи... и в стремежа си да бързам към върха, откъснах и последната тревичка свян! Яростно забивах нокти във врага, със зъби късах от чуждата плът, кършех клони аз по пътя, бутах и ругах, само за да си проправя път, път към мечатания връх ...

migli4ka

Проза

1.1K 1

Когато Боговете ходели по земята – част 6.

След три минути и 45 секунди Първобитният звяр беше свършил с опустошаването на двадесет и двама нещастни двукрачковци. Беше останал само последният - двадесет и третия, който беше стар и толкоз хитър, че можеше през девет реки и девет морета да мине и пак да остане сух.
Той си беше намерил едно удо ...

siromah

Проза

1.6K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Иска ми се

I'm so happy, 'cause today I found my friends

Моята соната

Виртуално, или... *продължение

Напразни усилия 3

Колко нелепо...

Моят Ангел

Малка нощна история- История 1

Сценарий

Спомени за баща ми

Виртуално, или...

Последната спирка на нощния автобус

Напразни усилия 2

Не е лесно да си жив

Вечер всичко е различно...

Бисерчето на Филка

Лудницата

Напразни усилия 1

Прости и благодари

Морал

Погребах някъде...

Сложно е дори и за мен...

Луната и Аз

Малка нощна история - Началото

Полет

Бисерчето на Емчо

Паяк в ухото

Водопроводчик

Познато чувство

Когато те ухапе славата

Аз съм виждал и по-големи деца

Мухата

Заключена радост

Черна Снежанка

Асен - 2

23-ти Ноември

Великденски надежди

Госпожа Еймар Мене III - Прокобата, 12-те Сили

За хората със сърца!

Когато Боговете ходели по земята – част 6.

Опашка