Проза

Прерийна свобода

Когато слънцето се подаде иззад хълмовете, сред тишината на околността се чу конски тропот. Копитата на коня връхлитаха като чукове твърдата земя и плашеха уморените нощни свирци - щурците. Вятърът нежно погали спящите листа на акациите, защото искаше пръв да им покаже красивото създание, дръзнало д ...

Lady_Temptation

Проза

2007-07-16T14:56:04+03:00 1.2K

Насън... (моето име е любов...)

Вървях през нощните улици... гола... само по душа... Стигнах до дома ти, вмъкнах се тихо и отворих вратата на спалнята ти... Светлината от уличните лампи и преминаващите коли, процеждаща се през прозорците, осветяваше телата ви... твоето и нейното... Наблюдавах ви... уморен от дневната жега, ти се б ...

Mili4ka

Проза

2007-07-16T10:00:27+03:00 2.3K 5

Сърната

Един от първите ми разкази, година по-късно започнах да чета Емилиян Станев. Който го е чел ще разбере какво съм си помислила.
Сърната
"Някой сигурен ли е дали една сърна не може да мисли..."
Веско
Стадото на двуногите е разположено в другия край на гората. Те не са по-голеуми от нас, но са страшни ...

Румена

Проза

2007-07-16T09:13:54+03:00 1.8K 2

Смешна история с гирички

Смешна история с гирички
Често, когато семейството ми се събере около масата, се разказват весели истории. Ту от детството на баба и дядо, ту от това на мама и тати. Не е лесно да си ги представя като деца и от това ми става още по-смешно. Сега обаче ще разкажа случка (която често ни разсмива до съл ...

peti_bel

Проза

2007-07-16T08:58:42+03:00 3.1K

Прегръдката

Прегърна я. Тя не искаше да я прегръща. Бунтуваше се, плашеше я тази близост, нараняваше я. Маги се опита да се освободи, но безуспешно. Тома нямаше да я пусне. Сърцето й трепереше, стомахът й се бе свил на топка и й се повръщаше от страх. Беше ужасно напрегната, не искаше той да я прегръща. Не иска ...

Рима

Проза

2007-07-15T20:47:35+03:00 2.1K 7

Неудобни откровения

Нежна съм. И тиха съм. И кротка съм. А искам да лудувам. Поемам въздух и усещам сладка миризма на портокалова кора, а как искам да е тази на кожата му. Седя. И тъмно е. Сама съм. Мъждива светлина се промъква през прозореца и осветява бюрото ми. Желая го. Но ме е страх да призная пред себе си собстве ...

Рима

Проза

2007-07-15T19:09:41+03:00 3K 12

Мълчанието невинаги е злато

Преди време една моя приятелка ми разказа как шефа и и викал, крещял и, обиждал я, а тя мълчала, дума не продумала. Защо мълчала, защо не се защитила ли? Ами, защото както всички знаем - мълчанието е злато. Е, аз не мисля така. Мълчанието невинаги е злато. Защо да мълчим, когато ни обиждат; защо да ...

didito88

Проза

2007-07-15T18:45:47+03:00 5.2K 2

Крис и Нели

Кристина и Нели стояха в задънена прашна улица в центъра на града и пушеха, без да разговарят. Беше пуста, тиха и някак си безутешна вечер. Телата им сгушени едно до друго леко трепереха, зъбите им тракаха, а вперените им един в друг стъклени погледи не се разделяха нито за секунда. В последвалия мо ...

Воркосиган

Проза

2007-07-15T12:37:15+03:00 1.3K 6

Животът е борба

- Тате, защо оставихме мама сама?
- Защото вече не можем да й помогнем, синко.
- Но можем да я пазим, докато всичко свърши!
- Нямаме време за това. Прекалено опасно е. И безсмислено.
- Но на мен ми е мъчно! ...

катеринарина

Проза

2007-07-15T12:07:49+03:00 1.3K 3

split mind...

Под звуците на ужасно бавния блус Жената и Мъжът танцуват...
На Вашето внимание предлагам своето становище относно
В началото - на разстояние един от друг, но все повече и повече притискат телата си...
в момента е собственост на
ТОЙ движи ръцете си по гърба й, вдишва от магическия аромат на косата й... ...

PLACEBO

Проза

2007-07-15T11:48:24+03:00 1.1K 8

Не подценявай себе си

Нощта настъпваше. Изгарящите лъчи на лятното слънце отстъпваха пред тайнствената лунна светлина, която постепенно завладяваше града. Заедно с това за Стела настъпваше и любимото и време от денонощието. Времето, в което можеше да бъде себе си - без преструвки, без фалшиви усмивки, без притеснения и б ...

SweetDimples

Проза

2007-07-15T11:34:34+03:00 1.5K

ПРАЗНИ МИСЛИ

Лежа на пода. Гледам празно в ниския таван. Захапал съм цигарата, пуша, без да я вадя от устата си. Слушам си DEPEСHE MODE. Не съм тук. Там съм.
Някакви чувства. Не мога да ги опиша с думи, породени са от чистия хаос. Нямат лице. Нямат нищо. Празни са. Кодирани са.
Не ги разбирам. Опитвам се да ги р ...

меланхолик

Проза

2007-07-15T09:53:07+03:00 1.1K 2

Приятелки сме - всичко си споделяме

Приятелки сме - всичко си споделяме
Когато работех в банката с колежките бяхме приятелки и всичко си споделяхме за децата, за свекървите, за мъжете. Коя по колко пъти, сутрин ли, вечер ли, какво и как. Подробно. Като идваха да ни взимат от работа ние поздравявахме този, който е уважил жена си сутрин ...

svetlanal

Проза

2007-07-14T11:06:43+03:00 1.6K 27

Животът е прекрасен

Намерили сте я? - пауза - А, не сте? Благодаря ви все пак.
Нина затвори телефона и погледна съпруга си уморено.
- Седни. - каза той. - Няма къде да иде, все някога ще се появи. Я за пари, я за храна...
- Не е там въпроса. - въздъхна жената. - В какво се превърна това дете, какво стана с нея?...
Той ...

motley_nikki

Проза

2007-07-14T02:10:33+03:00 1.5K 1

Тръпнете в очакване

Тръпнете в очакване
Утре заминавам за Варна!!! Затова нямам много време, трябва да си оправя багажа, да си купя бански. Миналата година си взех от детския щанд, обаче съм наддала 400 грама, та ще си купя дамски. То отпред съм равна като пързалка, мога и с банските на децата да мина. Ама като си слож ...

svetlanal

Проза

2007-07-14T01:55:52+03:00 3K 52

Руският мечок или необятната страна на... оргазма...

Чували ли сте, че има случаи, когато по време на оргазъм може да загубиш съзнание? И аз бях чувала, но не ми се беше случвало... Може би за много жени това си е ежедневие, но на мен ми се случи с един-единствен (засега) мъж... Ето я и самата история...
Вики се беше завърнала в родния си град преди н ...

Mili4ka

Проза

2007-07-13T17:10:40+03:00 1.6K 5

Арабски дни и нощи ....( Хабиби а нур и ла ен ...)

Един мой приятел казва следното "Нямаш право да казваш "Обичам те" при положение, че си отиваш..."
Не знам какво ме подтикна точно днес ( петък, 13-ти) да пиша за двете най-щастливи и спокойни години от моя живот... и за моя Хабиби... моят арабски принц, който няма да забравя... Може би обществената ...

Mili4ka

Проза

2007-07-13T16:58:20+03:00 8.5K 10

Среща

Срещнали се Животът и Смъртта на по чаша кафе, за да си поговорят за хората на Земята.
- Как е работата? - попитала Смъртта Живота.
- Ами как да е?! Хора колкото искаш. Малко ядосват, защото знаят само да се оплакват, а да решат проблемите си - нищо не правят. Очакват всичко да им поднасям на поднос ...

f_soul

Проза

2007-07-13T14:51:53+03:00 1.8K 2

Обичам жените.

Обичам тези изумрудени камъчета, маскирани като очи. А устните. Обичам усмивките... и прозявките им. Как ядат. С кожа толкова мека, като чист кашмир. Женската кожа вдъхновява мъжките пръсти към подобна на Магелановата любов към откритията. Женските пъпчета ме подлудяват. Те са нещо повече от тази ча ...

lpbike

Проза

2007-07-13T13:57:22+03:00 1.6K 4

За една жена!

Без теб съм самотен като изоставено на магистралата куче!
Имам готови подаръци. Макар че не знам кога е рождения ти ден!
Може да си изкарваме чудесно, пазарувайки и готвейки заедно.
Никога няма да правя умни забележки...
когато застържеш бронята на колата или паркираш неправилно. ...

lpbike

Проза

2007-07-13T13:47:02+03:00 1.7K 5

По повод малките неща в живота

По повод малките неща в живота
От няколко дни съм тъжна. Не, не ме е напуснал любимият, нито съм загубила близък човек, всички в къщи са в цветущо здраве (да чукам на дърво !). Ще ви кажа, понеже ви чувствам като свое семейство, само дано не ми се смеете или не си речете: „Ама, това ли било...". Про ...

ценителка

Проза

2007-07-13T12:48:02+03:00 1.8K 7

Приказка за Моника, вятър и турци

(мини-приказка, писана на 4 години)
Имало едно време едно момиченце Моника, едно момченце и вятър.
Момченцето обаче се казвало Христос. Може ли така, мамо?
И момченцето се загубило в гората. Там имало едно джудже. Джуджето му казало:
- Защо си дошъл тука, момъко? ...

mallkaslladka

Проза

2007-07-13T12:45:17+03:00 1.4K 8

Вълчан

- Вълчане-е! Вълчане-ей!
- Какво ма, мама ти де...! Какво!
- Земи некоя мръвка за вечеря...
Така започваше нощният живот в един от мрачните и отдалечени квартали на Дери. Грубите гърлести гласове на Вълчан и Вълчаница Ментемесарови известяваха трудовото селячество, населяващо тази част на града, че ...

иванпечев

Проза

2007-07-13T12:07:55+03:00 1.4K 1

Искам те такъв

Ех, как ме търпиш такава, не знам... Как приемаш всичките ми странности и настроения... всичките ми косури и хубави страни?... За първи път някой успява да се задържи толкова много и близко до мен и то без да се оплаче веднъж...
Ти ме приемаш такава, радваш се на това, което имаш, не ме караш да се ...

Miska_Kumaliska

Проза

2007-07-13T09:14:02+03:00 1.6K 1 1

Сексолог

Тогава Боби беше още малък. Може би първи или втори клас.
Мие си жена ми чиниите съвсем съсредоточено на мивката и си слушаме радиото.
В един момент влиза наш Боби и задъхано обяснява:
- Мамо! Аз като порасна ще имам две деца...
Отначало жена ми не обърна особено внимание, но после й стана интересно ...

Sorbus

Проза

2007-07-13T06:07:18+03:00 1.6K 7

Господи...Направих най-големият грях...Убих ангел...

Господи... Направих най-големият грях... Убих ангел... Дори сама не мога да осъзная как стана, защо, защо, защо... Дали ще е напразно да проливам сълзи... Вече няма значение, защото цял порой изтече от очите ми... ден и нощ, ден и нощ...
Дали ще има прошка за това... Измъчвам се. Дали някога ще наме ...

vampire_blood_kiss

Проза

2007-07-12T09:13:36+03:00 3K 8

Изпитание

Часът е 4: 25... всеки ще ме пита луда ли съм... какво правя в този час... и то над тетрадката... вместо да спинкам, гушнала мечето, което ти се плези, че се гушка в мен и не си на негово място... в момента:) Е, нуждаех се да споделя с някого как се чувствам... да си излея мъката от предстоящите съб ...

Miska_Kumaliska

Проза

2007-07-12T08:58:11+03:00 1.3K

Какво се случва, когато....

Всичко започна някъде преди около година в София. Слънцето надничаше през пердетата, а вятърът влизаше през отворения прозорец на стаята и нежно галеше Анди по лицето. Но той не обичаше сутрешното слънце, което гореше кожата му, както и вятъра, който минаваше през ушите му. За поредна сутрин той се ...

Liv_

Проза

2007-07-12T00:04:19+03:00 1.9K 2

Подарък за коледа

Анна чакаше тихо в ъгъла на залата за посрещане. Самолета щеше да закъснее с около два часа заради лоши метереологични условия ... Е, да, както винаги трябваше да чака ...Нямаше смисъл да се връща до града, щеше някак да изкара времето между хората... Това не и пречеше да мисли ... замисли се как ст ...

Mili4ka

Проза

2007-07-12T00:03:27+03:00 1.3K 6

приказка

КАК ВОДНОТО ПАЯЧЕ ПОЕ НА ПЪТ
Имало едно време едно малко , водно паяче , което живеело в голямото синьо море не много далеч оттук в красивия морски град Алба. Понеже си нямало име никой не искал да си играе с него. Когато Водното паяче пораснало , решило да преброди моретата и океаните , за да откри ...

mert

Проза

2007-07-11T23:57:29+03:00 1.7K

Сервисът на любовта

- Сим, защо не беше в петък на даскало? - попита ме Десислава.
- Не ми се идваше, Дес - пак бях кисела - нещо ново?
- Ам... писа ти отсъствия по Литература...
- Ново 20! - сопнах се аз - Друго!?
- Ам... не... А! Драгомир те търсеше - усмихна се тя. ...

Simon4eto

Проза

2007-07-11T16:28:18+03:00 1.3K 2

Забраненият град

Пристъпите зачестиха и тя започна да се буди почти всяка нощ. Събуждаше се често от жуженето на комарите в топлата юлска нощ или от звънкия смях на прибиращите се младежи под прозореца. Будеше се винаги от един и същи сън, който никога не помнеше. В разширените й от страх зеници блуждаеше само споме ...

Фройд

Проза

2007-07-11T14:51:06+03:00 1.5K 4

Такъв е животът!

Здравей,
помниш ли ме? Аз съм онази, която с трепет в очите се молеше да я навестиш отново. Да, същата, която на първата ни среща каза, че те обича!. . . Не!. . . Нима си ме забравил?! Та аз за теб живея и творя, за тебе уча и копнея по мечтите, останали от детството. Защото ти ми каза така.
Забрави ...

Flinky

Проза

2007-07-11T14:34:21+03:00 1.2K

Човекът, Огънят и Звездата

Когато мълнията порази изсъхналото старо дърво пред входа на пещерата и то избухна в пламъци, Човекът бе обзет от неистов ужас, дълбоко вкорененият в съзнанието му първичен страх от неизвестното му внушаваше суеверно благоговение пред разрушителната сила на майката Природа. Демонстрацията на нейната ...

jeditte

Проза

2007-07-11T12:17:59+03:00 1.3K 1

Вълната

Когато се запознахме, ти ми каза, че много обичаш морето. Това е едната ти обич. Сега обичаш и мен. Но интересно защо, в моят сън ти беше, там, сама. Защо не съчета двете си любови в една обща?
Сънувах този странен сън...
„ Замина на море, а аз останах самичък тук. Защо ли? Не зная. Но и ти не знаеш ...

Романтик

Проза

2007-07-11T10:08:35+03:00 1.4K 21

Да поговорим малко и за секс

Да поговорим малко и за секс
Аз като се замисля, съм по-дълго омъжена, отколкото жива. Как се докарах до това положение, ама съдба. Абе цял живот семейна. И с мъжа ми всеки път едно и също до втръсване. Работа, след работа - вечеря, после телевизия и най-накрая секс. И все една и съща поза, ум да ти ...

svetlanal

Проза

2007-07-11T09:47:01+03:00 4.7K 76

~

Беше горещ летен ден. По светлосиньото небе не се мяркаха облачета, нямаше и помен от освежителния полъх на вятъра. Днес паркът на града беше най- посещаваното място. Огромните дървета правеха плътна сянка, a листата им сякаш държаха лъчите на слънцето надалеч. От цветята се носеше нежен аромат, кой ...

My`OwN

Проза » Разкази

2007-07-11T09:29:25+03:00 1.4K

Имало едно време...

Имало едно време, много много отдавна, на едно тъмно и студено място едно дете. Когато то се родило - Вселената, така се зарадвала, че в негова чест създала Звездите. А те блестели ли, блестели с всякакви цветове. И радвали те Времето (така се казвало детето на Вселената). С него растяла и майка му ...

Flinky

Проза

2007-07-10T17:01:27+03:00 1.6K 4

Лест Кол ООД

Лест Кол ООД
Кооперацията беше стара и неугледна. Олющената й мазилка контрастираше с околните лъскави фасади от алуминий и стъкло. Беше изживяла времето си и беше въпрос на време, кога щеше да отстъпи терена на някое ново кокетно блокче или модерна бизнессграда. Стара София сменяше облика си...
Дой ...

perperikon

Проза

2007-07-10T10:54:17+03:00 1.7K 10

* * *

Отново си няма име. Хич не ме бива да измислям имена, а това е и доста блудкаво, ако трябва да сме честни, но ми се искаше цифричката "произведения" да се повиши. Та:
На Габи
- Искаш ли да те направя щастлива? – вместо отговор получи само един поглед, изпълнен с болка. Приближи се до нея и внимателн ...

Рима

Проза

2007-07-09T21:17:35+03:00 1.4K 3

Прерийна свобода

Насън... (моето име е любов...)

Сърната

Смешна история с гирички

Прегръдката

Неудобни откровения

Мълчанието невинаги е злато

Крис и Нели

Животът е борба

split mind...

Не подценявай себе си

ПРАЗНИ МИСЛИ

Приятелки сме - всичко си споделяме

Животът е прекрасен

Тръпнете в очакване

Руският мечок или необятната страна на... оргазма...

Арабски дни и нощи ....( Хабиби а нур и ла ен ...)

Среща

Обичам жените.

За една жена!

По повод малките неща в живота

Приказка за Моника, вятър и турци

Вълчан

Искам те такъв

Сексолог

Господи...Направих най-големият грях...Убих ангел...

Изпитание

Какво се случва, когато....

Подарък за коледа

приказка

Сервисът на любовта

Забраненият град

Такъв е животът!

Човекът, Огънят и Звездата

Вълната

Да поговорим малко и за секс

*~*

Имало едно време...

Лест Кол ООД

* * *

~