Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (3)

Защото си благословена от всички родове, и Твоето пречестно име се слави во веки веков.
Амин!
Не отиде на погребението на майка си. Беше бременна и не намери смелост. Мислеше само и единствено за живота, който носеше в утробата си. Затвори се в себе си. Акушерката, която беше в нейния участък в поли ...

PLACEBO

Проза

1.1K 10

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (2)

"Не вземайте повече от определеното!" (Лука 3:12-13)
Запознаха се на един семинар от Комсомола. На Мальовица. Тя се прояви по време на вечерта, посветена на свободния талант. С една нейна колежка изпяха народната песен "Мама Стояну думаше" - артистични, облечени по дънки, със забрадки. Бяха заложили ...

PLACEBO

Проза

1K 4

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (1)

"Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня - казал Петър, - ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе". (Мат. 26:31-35; Марк 14:27-31)."
Камен беше първата й любов - още в детската градина. Беше будно палаво момченце с къдрава, смолисто черна коса и ...

PLACEBO

Проза

1.1K 9

Много обичам да крада

Много обичам да крада
Много обичам да крада, даже повече, отколкото да лъжа. Крада си някой готин лаф, някой жест. Най-много съм откраднала от приятелката ми Сийчето.
На гости сме им. Мъжът й и се кара, че не е нарязала тънко луканката, а тя го гушка и му казва:
- Жоре, хайде ела с мен до кухнята и ...

svetlanal

Проза

2K 31

Не съм клюкарка, но да си кажем

Нямах никакво намерение да пиша за тази среща, но... Абе то всеки път е от хубаво, по-хубаво, най-хубаво! И различно.
Групата пак се събра. Все хубави хора бе! Говорим си с Мая за сайта, за редакторската работа и за... Какво й е трудно на редакторската работа? Седиш си и си слагаш запетайки или ги м ...

svetlanal

Проза

1.7K 38

Парижките потайности или Кумчо Вълчо и Бай Хуи

Кафенето, което се намираше на последния етаж на националната библиотека в Париж, беше обичайното място за среща на югославските емигранти. Сред тях имаше много избягали войници от армията. Други бяха политически затворници, които имаха нещастието да се родят в страната с едни от най ужасните затвор ...

siromah

Проза

2.5K 1

Когато боговете ходели по земята, 2 част

Та Хефес забързал към морския бряг. Островът на блажените русалки било любимото място на младите дъщери на Нептун и той се надявал да зърне някоя от тях.
- Морско конче,
Красиво вихрогонче.
На брега ела,
Твоят любим те зове! - ...

siromah

Проза

2.6K

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 2

След няколко часа, след като съгледвачите се завърнали, военният съвет на кърджалийските главатари се събрал отново. Главите на всички били оклюмали, защото новините не били обнадеждаващи.
- Моите шпиони доложиха - разчупил неловката тишина Кара Кючек, - че тази част от планината гъмжи от редовна ар ...

siromah

Проза

2.9K

Какво му трябва на човек?!

Винаги съм мразила големите градове заради навалицата в тях, задръстванията по улиците, закъсняващите хора и чакането... Всичко това ме подтискаше до лудост, макар да знаех, че един ден ще трябва да се отделя от своето малко градче за да стана студентка.
Разхождах се по улиците на Варна. Не познавах ...

byboJle4e`f

Проза

2.2K 3

Вярвай в чудеса

Вярвай в чудеса!
Седя си след работа в любимото заведение и си пия питието. Срещу мен застава млад мъж и ме пита:
- Какво правите, госпожо?
- До преди минутка скучаех, а сега разговарям с най-красивия мъж в заведението!
След малко масата се напълни с още красиви хора, както се досещате - откровенци, ...

svetlanal

Проза

1.5K 20

Посветено на човека, който завинаги ще остане в сърцето ми...

Спомени се губят някъде далече, сълзите падат тежко на земята, а сърцето жадува за теб! Да, за теб, който си отиде завинаги от мен. За теб, който си всичко за мен!
Бяхме щастливи! И в началото беше най-красиво. Ти правеше такива неща за мен, караше ме да се чувствам щастлива. И сега, оплетена в лъжи ...

mechtaq_za_teb

Проза

3.1K 2

Тежък ден

Вероятно всеки от вас е имал такива дни и няма как да е иначе, все пак всички сме хора и правим грешки или пък забравяме за нещо в ежедневието си. Такъв бе и за мен този ден и мисля, че е добър пример за един тежък ден.
Още със ставането си дори не пил задължителното си сутрешно кафе, не облякъл се ...

the_gotinia

Проза

1.1K

Поредната влюбена тинейджърка...

Поредната влюбена тинейджърка...
Влюбена съм. Влюбена в един глупак. Аз живея за него.
Лягам си с мисълта за него. Сънувам го. Сутрин, когато се събудя, затварям очи и се моля сънят да продължи. Да заспя пак, само за да го имам...
Той ми беше обещал много неща. Звънях му. Телефонът му - изключен.
Ча ...

Stela_Lee

Проза

2K 2

Алоха, пътешественико

Тишината беше ужасяваща. Затворник № С4934571 седеше в килията си, драскайки с малък молив, дълъг, колкото кутрето му.
Моливът, както и хартията, бяха контрабанда.
"Странно нещо е съдбата - мислеше си той. - За едни е майка, а за други - мащеха. Какъв вятър ме довя на края на света?"
"Хавай е земен ...

siromah

Проза

1.1K

Крадецът на кокошки

Плевникът се намираше в другия край на двора. Малкият крадец се промъкна през врата и започна да претърсва полозите. Кокошките се разбудиха и се разкудкудякаха.
"Ох, още топло!" - разсмя се нехранимайкото и пусна прясното яйце в пазвата си. Колко ли станаха? Може би ще има за цяла кутия цигари! Уста ...

siromah

Проза

2.9K 2

Един луд, луд свят - втора част - или Вълшебният колан

Минаваше полунощ. Концертната зала, която се огласяше с шумна оперна музика, беше пълна с войници. Една черна сянка се промъкна тихомълком през вратата и се насочи към ъгъла. Какво ли търсеше неканеният гостенин? Може би беше крадец. Той постоя десетина минути около леглото, правейки странни движени ...

siromah

Проза

2.9K 2

Знаеш ли?

Лесно е да нарисуваш сърце, нали?
А знаеш ли колко е трудно да го притежаваш, а то да е пълно с любов, от която не можеш да се отървеш?
Да обичаш,а човекът, на когото подаряваш цялата си любов, да не го оценява?
Знаеш ли колко е гадно да ставаш с мисълта за него и да си щастлива, независимо дали нав ...

Miska_Kumaliska

Проза

1.4K 1

НОЩНИ СРЕЩИ (Из "Срещи")

Беше хубава августовска нощ. Не ми се прибираше и седнах на една пейка. Последният трамвай отмина. По улицата вече се срещаха само развеселени компании. Неизвестно откъде започнаха да се появяват нощните пеперуди. Като молци, излизащи на нощна паша. На ъгъла се настани един тромпетист и засвири тихи ...

ВТ

Проза

1.3K 4

Един обикновен ден

Будилникът звънна отново в шест сутринта. Отново дойде време за работа. Съпругът и вече беше заминал на работа един час по-рано. Детето пак беше останало да спи в приятелка след поредната вечер в дискотеката или да напише някое домашно,това ставаше често и тя като че ли вече го беше приела за нормал ...

EMYLI

Проза

1.9K 4

Давам ти бонус, разкарай ме

Последните дни на лятото са, а навън е още толкова горещо, началото на септември е, а нощите са толкова ясни и задушни. Красива вечер е, луната грее ярко, на небето има много звезди, вятърът подухва нежно, а на пейката в парка стоят сгушени момиче и момче. Тя е тъжна, очите и са пълни със сълзи, но ...

vili_tr

Проза » Разкази

2.6K

18+ Избирателна секция № **

Когато се обадиха на Дана да я включат в избирателна секция, тя се съгласи. Свободна беше, нямаше с какво да запълва времето. Съботата и неделята се очертаваха скучни - времето беше дъждовно, не и се стоеше вкъщи и затова прие с радост. Тя и затова се беше записала в модерната тогава партия - ей так ...

Mili4ka

Проза

1.4K 6

Един извънземен преобръща Земята 1) - Предисторията

veni, vidi, vici
Историята, която иде, е истинска. Землянинът, който я изписва, обеща да не споменава моето име.
Защото аз все още съм тук, на тая планета…
----
Първото, което направих, щом стъпих на Земята, е да си намеря жена. Въпреки че съм извънземен, то и аз съм мъж. Е, оказах се съвсем неподго ...

selsal

Проза

1.7K

Един луд, луд свят или Лудият Маркс

Едно, две... - крещеше Лудият Маркс от вратата на спалното помещение. В ръката си държеше офицерски колан с тежка метална тока. До него стоеше ефрейтор с кофа, пълна с леденостудена вода. Кой знае защо?! Моржовете обичаха да се къпят в леденостудените води на Северно море, но те се намираха далеч, д ...

siromah

Проза

1.4K

Когато боговете ходели по земята,1 част

Хумористична проза
"Преди много, много години, когато на Боговете им доскучавало на Олимп, те слизали на Земята, за да си убият времето в лов или любовни авантюри.
Един ден на краля на едно кралство се родила мъжка рожба. Радостта му била толкова голяма, че той обявил всенародни веселия. За простите ...

siromah

Проза

1.4K 2

Да живее свободата- втора част, или Бай Ганю скита по Европата.

Нашите герои се бяха свили в единия край на перона и чакаха търпеливо влака. Те пропуснаха първата мотриса. Беше вечерно време и хората се прибираха вкъщи от работа.
- Да се качваме тук. Тази е по-празна - рече Югото.
- Двамата югославяни се вмъкнаха във вагона, проправяйки си път с лакти и застанах ...

siromah

Проза

1.1K 1

Признат грях

Колко е странен светът? Животът трескаво мени вкусовете и разбиранията си за съществуване. Всичко се променя, всичко се преобръща с главата надолу за един миг... и треперим, молим се - дано да не се случи най-лошото, каквото и да е то за дадената ситуация...
Глория беше едно жизнено, усмихнато момич ...

lunna_sianka

Проза

1.4K 20

Какво те уби, дете?

Искам да върна времето назад, назад преди да се погуби едно дете, преди да се заличи един ангел от лицето на земята.
Къде си, дете? Къде скри вярата, която те водеше през безгрижните дни, къде загуби надеждата, която те държеше за ръката и милваше бледото ти лице?
Уби истината и я замени с лъжата, с ...

maca

Проза

1.8K 1

Очите в душата ми...

Седя уморено пред огледалото, зареяла поглед в очите на образа пред мен. Не мисля за нищо. Гладката огледална повърхност се набразди като от стичащ се дъжд. В очите отсреща нещо трепна и те се разшириха като огромни кладенци, подканящи ме да надникна дълбоко в тях. Съзрях група фигурки, вперили в ме ...

neleta

Проза

1.2K 2

В прегръдката на смъртта

И все пак дойде. Късно! Защо не се осъзна минута по-рано, щеше да спасиш един живот. Намери една празна стая, на пода лежеше шише от парфюм, разбито на парченца. Той си спомни този парфюм, спомни си усмивката на неговото момиче, когато и го беше подарил. Стаята беше опръскана с кръв. Какво се беше с ...

syrcetoMIpla4e

Проза

1.4K 1

Ездачът На Облаци

Когато лежа на пода, на пода на Света, изглеждам толкова мъничък и незначителен – вперил съм поглед в Небето и килима от Облаци... Когато лежа на пода на Света – на тези стоплени от пръстите на слънцето скали, усещам туптенето на спокойствието... Пулсът на тишината... Опитвам да докосна Облаците...
...

cheshire_cat

Проза

1.1K 2

Тъмнината и Светлината

Това е историята на моя живот, в който аз изпитах и болка, и щастие, страдания и отчаяния, но също така и удоволетворения и сбъднати мечти. Опитах от тъмната и светлата страна на любовта.
До преди година аз бях въображаемо за мен щастлив в нещастието си в черната като нощ без звезди и луна дупка на ...

the_gotinia

Проза

1.3K 2

Време за Септември

Не знам колко е часът, понякога наистина не знам и не искам да поглеждам стрелките на часовника... Начинът, по който се влачат, драскат по повърхността на деня ми... Кротко отварям вратата и излизам навън. Денят е сив, опушен. Мирише на есен. Нямам какво да ти дам. Нямам какво да ти взема. Докато се ...

cheshire_cat

Проза

1K 2

Много ми е тъпо

Много ми е тъпо
В десети клас ме запознаха с едно момче, малко по-голямо от мен. Много готин! Тренираше модерен петобой - фехтовка, езда, стрелба, лека атлетика и плуване. Висок, красив и интелигентен, невероятно, но факт. Майка му, леля Надя, се „влюби" в мен и ме запозна с цялата им рода. Всички м ...

svetlanal

Проза

4.3K 21

Битова Ритуалност

За малко, за част от секундата, докато бях с тези слушалки в ушите, докато разглеждах нещо странно познато, нещо толкова познато, което ме кара да се чувствам сигурен, за момент...
За малко, докато Принцеса Несмеянка ядеше фъстъци пред Гадния Телевизор и чувах звуците толкова приглушено...
Стори ми ...

cheshire_cat

Проза

900 1

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 1 част

Двамата мъже седяха на последната маса в ъгъла, където мракът не позволяваше да се видят лицата им. Въздухът беше задимен от пушека на цигари и една от фигурите, която беше забулена в черно наметало, често избухваше в остра кашлица. Въпреки че лицето му беше почти скрито от качулката, можеше да се р ...

siromah

Проза

3.5K

~ МОЙ, МАЛЪК ПРИНЦЕ ~ 2

(продължение)
Евелин...
- Спри! Ще се нараниш! Ще се убиеш... Спри, лудетино... Моля те... Ако трябва, аз ще те закарам до там... Недей!...
Ръцете му, безпомощно увиснали, направиха кръст и зашепна...
- Господи, запази ми я! Пази я... от самата нея!... ...

Евелин

Проза

1.6K 14

Първите дни на новия живот

След войната бившият полковник помагаше на бедната вдовица с каквото можеше. Брашно, яйца, фасул. Първите години след победата над фашистка Германия бяха трудни. Купонната система превърна живота на младата вдовица в ад. Ако не бяха трите и деца, навярно би се самоубила.
Първият комунистически парла ...

siromah

Проза

1.1K

Вива ла либерта или Да живее свободата - 1част

- Къде ще спим, приятелю? - запита Югото бившия ефрейтор. - Раната ми не е още напълно зараснала и се опасявам, че ще я разлютя, ако остана на открито.
- Един приятел намерил чудесно местенце в студентските общежития в Дефенс. Ще му отидем на гости.
- Ще ни приеме ли? - усъмни се Югото.
- Да се надя ...

siromah

Проза

1.4K 2

Знаеше...

- Хей, госпожице! Защо сте така млада и сама?
Забързваш леко.
- Госпожице!
Усещаш студените капки дъжд. Продължаваш. Не си уплашена, просто този явно няма какво друго да прави.
- Не желаеш ли да споделиш? ...

naked

Проза

1.4K 2

~ МОЙ МАЛЪК ПРИНЦЕ ~

“Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите“
Антоан дьо Сент Екзюпери
Евелин...
- Татко, почакай... Моля те... Мама ми чете за Малкия принц и неговата красива роза... ...

Евелин

Проза

2.3K 8

Проза и разкази от съвременни български писатели

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (3)

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (2)

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (1)

Много обичам да крада

Не съм клюкарка, но да си кажем

Парижките потайности или Кумчо Вълчо и Бай Хуи

Когато боговете ходели по земята, 2 част

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 2

Какво му трябва на човек?!

Вярвай в чудеса

Посветено на човека, който завинаги ще остане в сърцето ми...

Тежък ден

Поредната влюбена тинейджърка...

Алоха, пътешественико

Крадецът на кокошки

Един луд, луд свят - втора част - или Вълшебният колан

Знаеш ли?

НОЩНИ СРЕЩИ (Из "Срещи")

Един обикновен ден

Давам ти бонус, разкарай ме

18+ Избирателна секция № **

Един извънземен преобръща Земята 1) - Предисторията

Един луд, луд свят или Лудият Маркс

Когато боговете ходели по земята,1 част

Да живее свободата- втора част, или Бай Ганю скита по Европата.

Признат грях

Какво те уби, дете?

Очите в душата ми...

В прегръдката на смъртта

Ездачът На Облаци

Тъмнината и Светлината

Време за Септември

Много ми е тъпо

Битова Ритуалност

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 1 част

~ МОЙ, МАЛЪК ПРИНЦЕ ~ 2

Първите дни на новия живот

Вива ла либерта или Да живее свободата - 1част

Знаеше...

~ МОЙ МАЛЪК ПРИНЦЕ ~

Опашка