6 659 резултата
Отново е вечер. Отново е тъмно и пусто в стаята ми. Отново чувствам онази празнина, която не може да се запълни с нищо друго, освен с правилния за мен човек. Нищо не може да замести това, което той ми даваше. Пробвах по всякакви начини. Опитах се да излизам с приятели, опитах да започна да играя игр ...
  823 
Тя
Подтисната от така омръзналия ù шум от минаващите автомобили, от скърцането на открехнатата врата, от вятъра, който така напира да влезе и да разруши хармоничната топлина, така подтисната от онези мисли, които не я оставят на мира всеки път щом ликът му отново изникне в съзнанието ù. Очите ù сяка ...
  681 
СЪРЦЕТО НА ОХЛЮВА
Пиеса в две части
Действащи лица:
Амалия - на двадесет и осем
Ричард – неин съпруг, около четиридесетте ...
  1176 
Старият бележник е като млада памет – всичко помни.
Вчера, като изхвърлях стари бумаги, случайно открих нещо, което съвсем, ама съвсем бях забравил, и го преписвам тука съвсем точно, с точките и запетайките.
“На 18 май 1996 година, към осем и половина вечерта, излязох от общежитието да се поразходя, ...
  749 
Защо очите ти са тъжни, скъпа моя,
сякаш ще заплачат в този миг?
Две нежни очи, които пронизват душата
ми като лунни лъчи, проникващи в дълбините на море...
Разголвах живота си пред тях... от край ...
  852 
Срещнах един човек, който чакаше да се влюби. Седеше и чакаше. Край него минахава красиви жени. Не толкова красиви. Млади. Не толкова млади. Той ги оглеждаше със сините си очи, завиваше с характерен жест веждите си нагоре и си казваше "Много съм стар".
Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква ...
  557 
Честит празник на всички майки, жени, женички и момиченца!
Честит празник на красивите, на грозните, на слабите и дебелите!
Честит празник на всички покорни и непокорни, на добрите и на лошите!
На всички обичащи и мразещи, на милите и на кучките!
На всички дами с мъжка професия и на всички, които с ...
  1081 
Ти, която обръщаш гръб на любовта, за да са щастливи всички други!
Ти, която издаваш първата си стихосбирка!
Ти, която всеки ден започваш диета и все гладна ходиш!
Ти, която виртуално флиртуваш и за теб копнеят много мъжки очи!
Ти, която търсиш късмет по чужди земи, но сърце си оставила тук! ...
  1309  12 
"Кога ще умреш?!" Този въпрос ме преследваше като рекламен банер в почти всеки сайт, придружен с картинка на Смъртта, усмихваща се зловещо. Все избягвах да натисна върху банера, накрая любопитството ми надделя и го направих. Цък! Започна дълъг тест със здравни въпроси: Има ли хипертоници в семейство ...
  2235 
Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...
  1083 
Тази дата е възвеличавана и охулвана. Такива сме си ние - Българите. Всеки наш национален символ е бил повод за гордост и за оплюване едновременно. В несъгласие със себе си живеем, а дирим съгласие за общото. Съединението прави силата, но дори за гроба на Левски не намерихме покой и упование.
Колкот ...
  513 
Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...
  906 
Трябва ми пясък. От златното време. Да напълня с него и аз като всички гневни очите си. Да запретна крачоли и да нагазя по собствена воля в тишината, за да гребна от не-приказните ни истини. В приказките юнаците вечно печелят с хитрост и ловкост трудните битки. Аз не завиждам на тяхната орис. Искам ...
  856 
Писна ми от от оправдания! "Не искам да направя правя това или онова, защото не знам си какво!" - чувам това изречение всеки ден, от различни хора и по различни поводи. Абе, хора, какво Ви става? Я се стегнете! Борете се за себе си! Поглеждам те и виждам, на земята си сега, свит на кълбо и превиваш ...
  707 
1- ва възможна възможност: Смърт с баничка в ръка
След работа така зверски огладнявам, че първото нещо, което правя, е да вляза в баничарница. Влизам, купувам си баничка и почвам да я ръфам още в движение, докато вървя за гарата. Така пресичам през улици и булеварди, като много често, улисан в ядене ...
  1321 
Събудих се, огледах се и осъзнах, че отново си било само сън. Отново бях сама в стая, обвита в мрак, с душа, изпълнена с тишина и сърце, крещящо от болка. Защо си сън? Задавам си този въпрос всяка секунда. Защо не дойдеш поне веднъж, поне за час. Преминават тежко дните ми чувала съм че те има, но ни ...
  771 
"Там растяха розите, кървави и диви..."
Жива е тя, жива е безрезервната любов. Зараждането не е мистерия никому, но самото съществуване, толкова изумително и нереално, и смъртта, до болка позната на всички ни. Смъртта на нещо толкова невинно и свято е грозна гледка. Човек си мисли, че живот е живял, ...
  749 
Сътворихме го.
Времето спираше и тръгваше.
Светът се въртеше около нас, беше вкусно.
Не можех да се отлепя от теб.
Притисках се без да мисля. ...
  712 
Винаги ще си спомням за теб. Знам, че още нищо не е свършило, но никога не се знае какво предстои. А аз имам силна интуиция и знам, че животът рано или късно ще ни раздели. Затова нека ти кажа едно прекалено ранно и предварително сбогом. Винаги ще помня този период от живота си. Ленивите и прекрасни ...
  607 
- Радвам се, че имам логика и без нея, според мен, няма да можем да осъзнаваме нещата и да ги реализираме в живота.
- Ще ти кажа едно, затова те допуснахме дотук, защото имаш добра логика. Това е едно от нещата, които притежаваш. Изчистена си от баластрата и тинята.
- Благодаря ти, Учителю. Това ме ...
  656 
За какво ли съжаляват хората по света, преди да умрат? Може би...
Руснаците: Съжаляват колко много водка ще остане неизпита.
Французите: Съжаляват колко много жени ще останат недолюбени.
Германците: Съжаляват колко много бира ще остане неразлята.
Италианците: Съжаляват колко "Ферарита" ще останат не ...
  676 
Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя пр ...
  487 
И днес оглеждаш се наоколо -
и виждаш само злоба, завист и порок.
От туй, което най-презираш сам се опасяваш.
Тя ще стъпи там, където най ще заболи!
Ще я видиш в огъня, където ще сияе. ...
  649 
Смугъл ден крие в очите си контурите на света. Влажна утрин. Потокът от хора се влива в реката на живота. Съществителните привличат и отдалечават глаголните форми на извайването си, погубвайки възвратно и безвъзвратно своето отредено време за избор. Метафорите на придобитото и пропиляното сравняват ...
  846 
Като студент пътувах много. Една вечер се озовах в хижа в троянския Балкан. Бях измокрен до кости. Почуках и без да чакам да ме поканят, влязох. Печката бумтеше. Нямаше никой. Преоблякох се и тръгнах да търся стопаните. Намерих конюшнята.
Млада жена нежно галеше кобилка. В първия момент не разбрах к ...
  2933  15 
Поредното шоу, огромни плакати из целия град с моя лик. Манеж, светлини, огромна публика, която крещи маниакално за поредното зрелище. В очите им се чете жажда. Жаждата за спектакъл в най-чистата му форма. Виждам около себе си, точно преди да изляза, множество хора, полуоблечени, с различни смешни о ...
  622 
Ч- (става от масата, придобил драматичен вид, леко пресилен с цел по-ярка експресия). Няма как някой да го е видял... Подобен тип убийства остават невидими, за човешкото око... За съжаление, хората възприемат едно убийство като физически акт. С подобен тип хора е трудно да се спори дали моето разкая ...
  698 
Огънят догаряше. Прибоят шумеше. Лежах върху все още топлия пясък и гледах звездите. Китарата замря. Мислите ми се лутаха. Утре ще отида при лилиите. Някога едва не се удавих.
Лилиите по Ропотамо. Захладня. Сложих дърво в огъня. Плажът е мой тази нощ. Луната целуваше морето. Водата ме мамеше. Бавно ...
  906  10 
Преди време бях попаднала на една мисъл на Хорхе Букай, която гласеше:
"Аз съм аз. Ти си ти. Не съм на този свят да сбъдна очакванията ти и знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото аз съм аз и ти си ти. И когато ти и аз се срещнем, е прекрасно. И когато в срещата си се размин ...
  943 
Ден първи:
Паднах!... Ама не морално - просто стъпих накриво и паднах на земята, докато си вървях по улицата. При падането счупих шарнир от окачването на лявото ми крило. Обадих се на Архангела от "Пътна помощ" на Небесното царство, но той ми каза, че доставка на шарнир за ляво ангелско крило щяло д ...
  840 
Светлото и ясно небе внезапно се изпълни с поредица от пухкави сиво-бели облаци. Те скриваха яркото слънце в обятията си и то беше безсилно да се покаже. Силен вятър обгърна околността. Клоните на дърветата се разлюляваха силно под натиска на вятъра и по-слабите от тях биваха прекършени и захвърлени ...
  1456 
"За истинския Воин, ефикасност , оцеляване, дисциплина, принцип, уважение, респект, етика, морал, чест, достойнство, искреност, лоялност, самоусъвършенстване...- не са думи, не са понятия. За истинския Воин това е начин на живот, или с една дума -Път.
Ето, затова са различни. Ето, затова са един на ...
  543 
Когато навън вали и е стyдено, единственото място, на което се чувствам сигурна и предпазена, е под завивките в топлото ми легло. Дали защото няма кой да ме прегърне или защото не искам да дам сърцето си отново. А дали съм щастлива? Трyден въпрос...
Постъпките ми имаха последствия. Такива, които мож ...
  632 
(Не съвсем проза, не не и точно стихове. Всв пак, нарекох го проза - различна. На вид сякаш дори трагична, но пък съвсем не фантастична. Да кажем, че е храна за Разума, за Мисълта. Ако е така, е солено-горчива, люто-пиперлива. Да кажем, че е не стихотворна и немелодична песен, написана за Сърцата - ...
  941 
Когато сутринта отворих очи, без да подозирам какви изненади ми е подготвил животът. Усмихнах се. Не знаех, че е за последно. Знаците на съдбата ли да следвам или здравия си разум. Казах си "Днес няма да позволя на никой да изтрие усмивката от лицето ми." Уви, когато тази мисъл прелетя през съзнание ...
  1414  13 
Някога…
Кога прекрачих прага на института…
Имах рядкото щастие…
Да ни посрещне…
Да ни приветства… ...
  803 
Аз съм тиха, а ти мълчалив, приличаме ли си...
ти просто мълчиш, дума не обелваш, с приятелите си
говориш, а с мен не. Това някакъв знак ли е...
гледам те и пак не мога да разбера дали поредното
момче или някакъв мираж си. ...
  485 
През лятото отидохме за един ден с приятелско семейство, с Васил и Ирина, на море. Ирина е колежка на жена ми.
Има много красиво заливче край Ахтопол – защитено, усамотено, скалисто. Денят беше слънчев и горещ, водата топла, морето спокойно и бистро, а дъното осеяно със скали – всичко по него се виж ...
  644 
Няколко етажа по-надолу
Веднъж, когато се прибирах във входа, ме спря възрастната жена от първия етаж. И ме попита как е да живееш на последния, а аз и отговорих, че се чувствам добре, макар че да не беше така. Често се местех и винаги, когато се налагаше да остана някъде за по-дълго, живеех на посл ...
  753 
Сърцето се блъскало, блъскало, умирало от болка, а не знаело защо и попитало ръцете:
- Вие знаете ли какво е любов?...
- Любов ли - вероятно е това, което ни кара да галим и прегръщаме...
- Не, не е това - казало сърцето и попитало краката:
- А вие знаете ли какво е любовта? ...
  1819 
Предложения
: ??:??