14 355 резултата
Това е вторият от двата ни съвместни разказа по темата за края на света, които написахме с Ива Касабова като експеримент и за които споменах при предишния разказ. Приятно четене :)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ани въздъхна, протегна и се огледа. Димитър драскаше с клечка по пода, Петър не я изпу ...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ани въздъхна, протегна и се огледа. Димитър драскаше с клечка по пода, Петър не я изпу ...
683
7
Старецът се тътреше бавно по обраслата с бурени пътека, подпирайки се тежко бастуна си в опит да облекчи разядените си от артрит стави. Правнукът му, Сашко припкаше като козле напред, като от време на време се спираше да си поиграе я камък, я с пръчка, но не се задълбочаваше в играта и често хвърляш ...
649
1
Дядо Панайот не искаше да вижда никого. Минаваше за саможив човек в старческия дом. Ама те какво знаят? Защо да се разкрива и доверява тепърва. Тук всички са му чужди. То пък, нали именно близките му го натикаха тука. Все добрини е правел, а все са го наранявали и предавали. Всички. Синовете му и те ...
1016
6
СВАТБА БЕЗ БУЛКА
Понякога си мислим, че времето, в което живеем, е много динамично, интересно, напрегнато и многолико, че сетивата ни са изострени и светкавични, че мозъците ни са усложнени и мощни, жадни за проникването и в най-закътаните тайни, обладават ни страховити и невероятни теории, енергии, ...
Понякога си мислим, че времето, в което живеем, е много динамично, интересно, напрегнато и многолико, че сетивата ни са изострени и светкавични, че мозъците ни са усложнени и мощни, жадни за проникването и в най-закътаните тайни, обладават ни страховити и невероятни теории, енергии, ...
1111
12
Над Суходол се развихряше буря. Щеше да вали обилно. Светкавици проблясваха тук-там, променяйки светлината на майския следобед. Миризмата на сметище се разнасяше близко над свежата трева и попарваше всяко цвете. Полските маргаритки бяха оклюмали и с всяка капка, падаща върху тях, целуваха земята. Да ...
534
Утро е. С родилни мъки отваряш очи, за да посрещнеш новия ден. Един от многото дни, които те чакат. Ако си оптимист, де. Или по-скоро песимист? Да, оптимистът не приема дните като даденост. ‘’Той ги изживява’’. А ти успяваш ли? И как? Е, сигурно можеш и по-добре. Сякаш ти пука...
Излизаш навън и, кл ...
Излизаш навън и, кл ...
919
4
Сюрреализми на 13т етаж
Първа картина
От раздрънкания буик, випуск 1984г. излезе двадесет и осем годишен, облечен в елегантен сив костюм мъж. Разроши прилежно зализаната си коса, разхлаби червената вратовръзка и примижа срещу силното юлско слънце. Пред него се извисяваше като замък от фентъзи роман ...
Първа картина
От раздрънкания буик, випуск 1984г. излезе двадесет и осем годишен, облечен в елегантен сив костюм мъж. Разроши прилежно зализаната си коса, разхлаби червената вратовръзка и примижа срещу силното юлско слънце. Пред него се извисяваше като замък от фентъзи роман ...
647
2
През всичките тези години тя не беше имала нито една нормална връзка. Никога не бе водила момче у дома, за да го представи на родителите си, нито пък нея бяха представяли. Никога не беше вървяла щастливо прегърната от приятел, с когото да се целува насред улицата, без да ги е грижа за околните. Прос ...
936
6
Не знам какво повече ме измъчваше в Испания - безмилостната горещина
или безмилостната носталгия по дома. И двете бяха еднакво смазващи,
изпепеляващи душата ми. А по жестока ирония, където и да отидех да
работя на строеж или ремонт като бояджия, навсякъде искаха от мен да
боядисвам стените в... розо ...
или безмилостната носталгия по дома. И двете бяха еднакво смазващи,
изпепеляващи душата ми. А по жестока ирония, където и да отидех да
работя на строеж или ремонт като бояджия, навсякъде искаха от мен да
боядисвам стените в... розо ...
560
6
„…Нека да е русокоса, брат ми, с дълго бедро и опияняваща гръд… Пък да става каквото ще!!!”
Думи на брат ми - Санчо.
Нямам сърце да му строша хатъра…
Б.
Отварям вратата. Стринка Мария с една наистина голяма тава с баница в ръце само се усмихва… И кима с глава: ...
Думи на брат ми - Санчо.
Нямам сърце да му строша хатъра…
Б.
Отварям вратата. Стринка Мария с една наистина голяма тава с баница в ръце само се усмихва… И кима с глава: ...
666
1
Имам удоволствието да ви представя Ива Касабова - автор на разкази, с която работим от известно време заедно. Така и не можах да я накарам да се престраши и да се регистрира, но по-нататък - с нейно разрешение - ще качвам и някои нейни разкази. Настоящият разказ обаче е един от двата съвместни, коит ...
809
13
„Няма по-верен белег за лошото устройство на градовете
от изобилието в тях на юристи и лекари.”
Платон
„Добрите закони са родени от лоши нрави”
Тацит ...
от изобилието в тях на юристи и лекари.”
Платон
„Добрите закони са родени от лоши нрави”
Тацит ...
1034
10
Денят е прекрасен, слънчев и мързелив. Шефът в командировка, а в офиса е спокойно както никога. Четейки си хороскопа в Yahoo.com отпивам малки глътки тръпчиво еспресо с едно захарче.
Телефонът ми избипка, трябва да сменя онзи стандартен тон на Нокиа, оповестяващ есемес. Зарових ръце трескаво в чанта ...
Телефонът ми избипка, трябва да сменя онзи стандартен тон на Нокиа, оповестяващ есемес. Зарових ръце трескаво в чанта ...
758
1
Намразих я от момента, в който я зърнах. Предизвикателна фигура, дълга руса коса и надменно изражение – в най-общи линии това беше най-характерно за нея на пръв поглед – моята доведена сестра.
Веднага стана ясно, че чувствата ни са взаимни, макар да се опитвахме да ги прикриваме заради нашите. Аз по ...
Веднага стана ясно, че чувствата ни са взаимни, макар да се опитвахме да ги прикриваме заради нашите. Аз по ...
1444
2
Отдавна бе минало полунощ и болничното отделение, където лежаха пациентите в кома, тънеше в подтискаща тишина. Санитарят, млад мъж на име Симон, току що бе приключил с почистването на коридора и в момента си почиваше на една дървена пейка. Роден в Източна Европа, той бе имигрирал в Америка преди год ...
853
1
Кадифе
Светлината се процеждаше мъчително, на вълни и болезнено ярка през стиснатите ù клепки... Усети, че се пробужда и я връхлетя ужасът, че болката отново ще се върне – изгаряща отвътре, неконтролируема и безмилостна. Вслуша се в себе си, леко се размърда и опита да премине през всяка частица от ...
Светлината се процеждаше мъчително, на вълни и болезнено ярка през стиснатите ù клепки... Усети, че се пробужда и я връхлетя ужасът, че болката отново ще се върне – изгаряща отвътре, неконтролируема и безмилостна. Вслуша се в себе си, леко се размърда и опита да премине през всяка частица от ...
2453
7
Беше дълга зимна нощ, в която, освен смразяващия полъх на вятъра, не се чувстваше нищо друго. През клоните на старите дървета Луната сляпо се опитваше да погледне
навътре в Тъмния Свят на демоните и черните ангели, които винаги очакваха с нетърпение поредните скитащи и блудни души, уморени да търсят ...
навътре в Тъмния Свят на демоните и черните ангели, които винаги очакваха с нетърпение поредните скитащи и блудни души, уморени да търсят ...
943
6
- Дъденце, раздаде ли поканите на приятелчетата си? – попита с умиление Петуния, докато бършеше със салфетка храната, покапала по дрехите на любимото ù синче. Семейство Дърсли, както всяка вечер, се бяха разплули около масата и лакомо поглъщаха обилната вечеря.
- Какви покани? – промърмори кратко за ...
- Какви покани? – промърмори кратко за ...
683
2
Б.Калинов- "Камината" - комп. графика
Вече сме на маса.Към мезетата, които нося от града, се добавя традиционната нашенска туршия, приготвена по обичай от не знам кога си, един цял голям бабек, донесен така, както е си е - с чатала, на който е бил окачен на тавана. Стара оплетена дамаджана с вино… „ ...
Вече сме на маса.Към мезетата, които нося от града, се добавя традиционната нашенска туршия, приготвена по обичай от не знам кога си, един цял голям бабек, донесен така, както е си е - с чатала, на който е бил окачен на тавана. Стара оплетена дамаджана с вино… „ ...
705
1
Беше поредният горещ юлски ден. Слънчевите лъчи безжалостно сипеха своята жар. Правеха въздуха тежък, караха всичко живо да се изпокрие по домовете си. Дори птичките, чиито песни обикновено се чуваха от околните дървета, бяха замлъкнали. Внезапно на улица „Привит Драйв” се появиха двама души. Със си ...
1286
2
Погледът му блуждаеше по иконите на стелажите в полутъмно помещение на църковния магазин в храма, по провесените лъскави кандила, свещниците и другата църковна утвар с поставени по нея цени, хвърляше око на заглавията по гърбовете на книгите.
– Какво ще желаете? – кротко попита младият продавач.
Мъж ...
– Какво ще желаете? – кротко попита младият продавач.
Мъж ...
709
8
- Помня всичко, сякаш беше вчера. Свистенето на гумите, удара и как летяхме надолу в пропастта. Събудих се в болницата, цялата в тръбички, стърчащи оттук и оттам. Казаха, че съм се спасила по чудо, благодарение на теб. Наистина, дължа ти живота си, благодаря ти!
Изправи се бавно, още свикваше с ново ...
Изправи се бавно, още свикваше с ново ...
1135
Първият рехав сняг биеше странично склона, пътечките, бунгалата и все по- рядко някой автобус изникваше по самотния път между поляни и гори, за да поспре за кратко до празните сергии на площадчето. Горе в хижата вече палеха печки, аз прибирах сенниците на караваната, зимата приближаваше и клиентите ...
1437
8
Когато Д. разбра, че ще ходи в казармата, той извърши подвиг, достоен за Омирова поема.
Събра всички остатъци от пенсии и заплати на домочадието и верен на поговорката "сговорна дружина планина повдига", повдигна няколко каси бира, следвани от бутилки ром и мастика, строени (както сам щеше да разбер ...
Събра всички остатъци от пенсии и заплати на домочадието и верен на поговорката "сговорна дружина планина повдига", повдигна няколко каси бира, следвани от бутилки ром и мастика, строени (както сам щеше да разбер ...
882
Всички в селото обичаха Рафи – дружелюбното куче смесена порода, което живееше в импровизирана къщичка от щайги до спирката. Макар и да не бе чистокръвен, Рафи изглеждаше достолепно, може би защото бе взел много от гена на баба си – породиста каракачанка. Всички познаваха Рафи и мнозина го хранеха р ...
736
7
Бе така пристрастена към това усещане, че виждаше реалния му образ като цветна спирала. Научила се беше да разпознава едва набъбващите тръпки на желанието, после лекото завихряне, като пърхане на хиляди пеперудени криле в слабините, а след това стремителното изкачване към насладата.
Много пъти бе чу ...
Много пъти бе чу ...
708
2
Пролог
Там горе, високо в необятното небе, се рееше господарят на птиците - най-мъдрото същество сред тях - орелът. Величествените му криле разцепваха прохладния въздух и застиваха неподвижно, оставяйки се на прегръдката на вятъра. Острият му поглед наблюдаваше земята, където дърветата в такт се пок ...
Там горе, високо в необятното небе, се рееше господарят на птиците - най-мъдрото същество сред тях - орелът. Величествените му криле разцепваха прохладния въздух и застиваха неподвижно, оставяйки се на прегръдката на вятъра. Острият му поглед наблюдаваше земята, където дърветата в такт се пок ...
387
Б.Калинов "Старата къща" -комп. графика
Изстена почти като ударено псе портата, едвам държаща се на ръждивите резета и остана така - полуотворена, сякаш не иска да ме пусне в двора. Вярно е… Влезнах с взлом, защото не можах да отключа бравата, смазвана последно преди доста години, така че ключът, па ...
Изстена почти като ударено псе портата, едвам държаща се на ръждивите резета и остана така - полуотворена, сякаш не иска да ме пусне в двора. Вярно е… Влезнах с взлом, защото не можах да отключа бравата, смазвана последно преди доста години, така че ключът, па ...
1667
3
- Невяно, Невяно, ма, помниш ли, когато цял ден ти сбирах горски теменужки и ти направих онова венче, дъхавото?! Ех, толкова хубава беше, Невяно, като самодива! А, косата ти?! На никого не съм казвал досега, дори и на теб, ама знаеш ли, колко много плаках скришом, когато я отряза, а, знаеш ли само к ...
3006
1
22
Посветено на една рожденичка
Не излезе в обедна почивка, защото чакаше телефонното ù обаждане. Седеше на компютъра и, макар че работеше, мъжът се подсмихваше, докато си представяше реакцията ù на изненадата, която ù бе подготвил. Беше пъхнал флашката в компютъра, имейлът му беше отворен, чакаше само ...
Не излезе в обедна почивка, защото чакаше телефонното ù обаждане. Седеше на компютъра и, макар че работеше, мъжът се подсмихваше, докато си представяше реакцията ù на изненадата, която ù бе подготвил. Беше пъхнал флашката в компютъра, имейлът му беше отворен, чакаше само ...
653
6
Направи ми впечатление ник нейма – „аз-това си ти”. Хм, усмихнах се мислено, всеки с номера си. И веднага получих в отговор едно усмихнато личице.
Е, добре, помислих си, и аз обичам да се шегувам, така че, защо да не разменим няколко сладки приказки и да не се поопознаем. Тогава започнаха изненадите ...
Е, добре, помислих си, и аз обичам да се шегувам, така че, защо да не разменим няколко сладки приказки и да не се поопознаем. Тогава започнаха изненадите ...
833
4
Звуците на сирените бяха пронизващо силни, а паниката, която караше сърцата на хората да бият ужасно бързо, се разнасяше напосоки. Киселинни облаци капеха над мъртвата земя и изгаряше и последното. Ангелите падаха като капки от небето, падаха и се пръсваха от силната бързина, белите им криле бяха бо ...
559
1
Част І
В този слънчев пролетен ден никой не подозираше, че една млада жена бе решила да стигне до края. Но не за да започне на чисто и не за да положи поредното "ново" начало. Решила бе да стигне до онзи край, към който всички ние сме се устремили от мига на своето раждане. Като малки прашинки, разп ...
В този слънчев пролетен ден никой не подозираше, че една млада жена бе решила да стигне до края. Но не за да започне на чисто и не за да положи поредното "ново" начало. Решила бе да стигне до онзи край, към който всички ние сме се устремили от мига на своето раждане. Като малки прашинки, разп ...
761
1
Имало едно време едно малко момченце. Това момченце си имало всичко. Това момченце обикаляло улиците само, качвало се на високо и по цял ден бягало от всички, но всъщност бягало от себе си. То се страхувало, страхувало се да бъде обградено от хора, защото хората не го разбирали. Те не разбирали него ...
503
– Здравей, Жоре, нали си носиш такъмите? – Добри махна на новодошлия от верандата, надигна се тежко и тръгна към портата да посрещне госта си.
– Разбира се, нали за риба сме дошли, накъде без тях?
Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора.
– Знам ...
– Разбира се, нали за риба сме дошли, накъде без тях?
Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора.
– Знам ...
838
11
Не знам защо пиша това... Може би защото имам нужда да излея всичката тази емоция,която се е събрала в мен. Искам да
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообр ...
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообр ...
648
Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а може ...
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а може ...
710
1
Лида идваше тук често, в продължение на три години. Не, всъщност от три години идваше тук всеки ден. Всеки ден едно и също. Ставаше час, час и половина по-рано за работа и идваше първо тук. На тяхната улица. Тя вече не е тяхна, но си остана тяхна. На семейството ù. На проклетото или прокълнатото ù с ...
1039
7
Не разбрах кога точно започна да се появява на прозореца. Птица като птица – средно голяма, почти изцяло черна, с няколко светли пера. Не разбирам много от птици, така я взех за някоя от прелитащите наоколо гугутки, и не ù обърнах особено внимание.
По едно време ми направи впечатление, че идва винаг ...
По едно време ми направи впечатление, че идва винаг ...
713
7
Част 1
Отворих очи. Започва се. Станах от скърцащото легло и влязох в банята. Днес щеше да бъде специален ден и трябваше да се приведа в приличен вид, доколкото беше възможно. Сресах се и измих това, което беше останало от зъбите ми. Хвърлих един поглед в счупеното огледало над мивката и този път ми ...
Отворих очи. Започва се. Станах от скърцащото легло и влязох в банята. Днес щеше да бъде специален ден и трябваше да се приведа в приличен вид, доколкото беше възможно. Сресах се и измих това, което беше останало от зъбите ми. Хвърлих един поглед в счупеното огледало над мивката и този път ми ...
1027
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
