14 355 резултата
6.
За щастие на Винкел и на останалите, Чичарита не беше изпаднала през черната дупка. Тя обикаляше, въртейки се в орбита, по Хоризонта на събитията.
Дупката бе с диаметър от двадесет метра.
Самият феномен беше прихванат в някакъв син мехур, който го обграждаше и явно му пречеше да се разраства, да ...
За щастие на Винкел и на останалите, Чичарита не беше изпаднала през черната дупка. Тя обикаляше, въртейки се в орбита, по Хоризонта на събитията.
Дупката бе с диаметър от двадесет метра.
Самият феномен беше прихванат в някакъв син мехур, който го обграждаше и явно му пречеше да се разраства, да ...
834
4.
-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.
По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.
-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ...
-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.
По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.
-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ...
873
1
Джоузеф лежеше в колата си, затънала в една снежна пряспа, насред арктическата тундра на Аляска. Очите му се затваряха под натиска на студа. Ръцете му и единият крак се бяха вкочанили. По другия се стичаше кръв. Гореща и лепкава. Замъгленият му поглед следеше как червеното петно на панталона му став ...
917
Снежинките танцуваха. Зимният вятър им беше кавалер. Завихряше ги в бърз и лудешки танц.
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цве ...
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цве ...
643
Утрото днес е някак си по-различно. Слънчевите лъчи огряха прозорците на стаята и хола и на мен ми стана толкова леко и мило. Телефонният звън наруши тишината и уюта, но докато стигна до него, той спря. Казах си: Ако на някой му трябвам, пак ще ме потърси.
Направих си сутрешното кафе и макар че не о ...
Направих си сутрешното кафе и макар че не о ...
499
6
Дочу далечен плясък на крила. Познаваше този шум, но въпреки звездния рой, не можеше да види съществото, което приближаваше. Изправи се тихо, взе боздугана и внимателно излезе от гората, където харпията се спусна до него, отръска се и сви крилата си.
– Спят и сънуват – изсъска тихо тя. – Хората ни с ...
– Спят и сънуват – изсъска тихо тя. – Хората ни с ...
663
9
Споделено щастие
- Радина! От толкова време не сме се виждали! Грам не си се променила! – срещу мен вървеше видимо усмихнат мъж на средна възраст с огромен букет яркожълти нарциси в ръка. Засмях се.
- Мисля, че ме бъркате с някого.
- Прилагаше ми този трик, когато бяхме ученици, помниш ли! Колко глу ...
- Радина! От толкова време не сме се виждали! Грам не си се променила! – срещу мен вървеше видимо усмихнат мъж на средна възраст с огромен букет яркожълти нарциси в ръка. Засмях се.
- Мисля, че ме бъркате с някого.
- Прилагаше ми този трик, когато бяхме ученици, помниш ли! Колко глу ...
756
2
2.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Скръндзи Стотинков лежеше на пода в спалнята си, вперил блуждаещ поглед в тавана и бълнуваше.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Две неща го бяха довели да сегашното му състояние. ...
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Скръндзи Стотинков лежеше на пода в спалнята си, вперил блуждаещ поглед в тавана и бълнуваше.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Две неща го бяха довели да сегашното му състояние. ...
805
- Добър ден. Идвам относно съпругата ми.
- Да? Подозирате я в изневяра?
- Не. Знам, че ми изневерява.
- Ясно. Значи трябва ви доказателствен материал.
- Напротив. Точно обратното. ...
- Да? Подозирате я в изневяра?
- Не. Знам, че ми изневерява.
- Ясно. Значи трябва ви доказателствен материал.
- Напротив. Точно обратното. ...
1034
9
„Натали, Натали...”, Жилбер Беко пееше фалшиво от часове, без да спира. Грамофонната плоча беше толкова надраскана, че гласът на този прекрасен певец звучеше вече почти неузнаваемо. А малката Натали се беше свлякла на пода и беше обгърнала кокалестите си колене с крехките си ръце. Гримът ù се беше р ...
1095
5
Два месеца без него, а още се будеше с мокро лице и кънтяща душа. Бяха решили, че няма да продължат. Всъщност, той го реши. Сети се изведнъж, че има семейство. Сякаш досега нямаше.Вече нищо не я радваше. Дори спря да пише стихове. Нямаше никакво вдъхновение. Като че ли беше ампутирал поетичната ù да ...
1571
38
Винаги съм вярвал, че няма нищо по-хубаво от това, да имаш верен приятел до себе си.
Не просто за шеги и веселие, а по-късно и за по чашка и сладки приказки – говоря за онова дълготрайното, истинското приятелство, дето не е скрепено с кръв чак като в роман на Марк Твен, обаче е по-силно и от кръвна ...
Не просто за шеги и веселие, а по-късно и за по чашка и сладки приказки – говоря за онова дълготрайното, истинското приятелство, дето не е скрепено с кръв чак като в роман на Марк Твен, обаче е по-силно и от кръвна ...
925
12
Отидох…
Срещнахме се…
Едно хлапе - под трийсет, де си мисли, че всичко знае…
И един мъж над осемдесет години…
Елегантен, изящно облечен човек, в нещо, което тук ни можеш да намериш, ни да купиш и ако случайно ти падне от небето, ще те приберат на едно място да обясняваш… ...
Срещнахме се…
Едно хлапе - под трийсет, де си мисли, че всичко знае…
И един мъж над осемдесет години…
Елегантен, изящно облечен човек, в нещо, което тук ни можеш да намериш, ни да купиш и ако случайно ти падне от небето, ще те приберат на едно място да обясняваш… ...
594
3
Филип усещаше светлините по врата си, беше уплашен. Адреналинът нахлуваше в мозъка му и смазваше ясната му мисъл като парен чук, светлините се приближаваха, а с тях и воят, който раздираше съзнанието наред със слуха и караше сърцето му да бие още по-учестено. Колкото по-ясно се чуваше воят, толкова ...
808
1.
На вратата се позвъни. Чу се припев от песен, наречена ,,Къщата, която Джак построи“:
,,Колкото по-нависоко си,
по-отвисоко падаш.
Колкото по-дълго вървиш, ...
На вратата се позвъни. Чу се припев от песен, наречена ,,Къщата, която Джак построи“:
,,Колкото по-нависоко си,
по-отвисоко падаш.
Колкото по-дълго вървиш, ...
817
Перуанецът Хосе, който бе служител в посолството на Перу в България, подскочи стреснато на стола си, когато мобилният му телефон зазвъня. Щом видя името на баща си, изписано на екранчето, опря дланите си една в друга и изрече кратка молитва. Не бе очаквал да получи отговор толкова скоро. Сърцето му ...
611
1
Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...
701
9
Събуди я изпепеляващата болка в корема ù, навън беше тъмно, клоните на дърветата драскаха по прозорците, подтиквани от силния вятър, а в стаята студът прокарваше дългите си ледени нокти по кожата на родилката. Болката не спираше, дори напротив, увеличаваше се и набъбваше както гъба набъбва в мрака. ...
860
Усещах погледа му върху себе си понякога. Обхождаше ме с очи. Когато обаче очите ни се срещаха, той обръщаше глава в обратната посока. Сякаш се срамуваше... Странно беше, защото той се забиваше с всяко момиче от компанията. С какво бях по-различна аз. Аз съм като другите или... поне се опитвам.
Тази ...
Тази ...
609
2
В зеления юнски ден, ухаещ на липи, вървях забързана по улицата. Имах среща с приятелка, която не бях виждала отдавна. Седнах на терасата и зачаках. Следобедното слънце закачливо ми се усмихваше през листата на дърветата. Изпращаше ми закачливите си милувки. Приятният ветрец се опитваше много нежно ...
1114
1
2
Излезе от гористия склон и внимателно се огледа. Знаеше, че е твърде далеч от всякакво населено място, че по тези чукари човешки крак не беше стъпвал вероятно с години, но въпреки това искаше да бъде сигурен, че е сам, че никой не го е проследил, че никой няма да го види, даже и случайно. Не се чува ...
1475
20
Това е един наистина окъснял разказ, забравен на страниците на черния ми „походен” тефтер. Понякога е полезно човек да отгърне страниците му…
Б.
Още в автобуса на път за Централна гара просто му се дощя да се откаже… „Къде съм се засилил сега?! Влак, та влак! Отивам на автогара „Юг” и… Сигурно ще им ...
Б.
Още в автобуса на път за Централна гара просто му се дощя да се откаже… „Къде съм се засилил сега?! Влак, та влак! Отивам на автогара „Юг” и… Сигурно ще им ...
686
Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...
842
11
Любов ли е?! – значи е над всичко!
(разказ от две части)
Част втора
Посвещавам този разказ на най-добрата си
приятелка Юлия (Джули), чието име носи героинята ...
(разказ от две части)
Част втора
Посвещавам този разказ на най-добрата си
приятелка Юлия (Джули), чието име носи героинята ...
1164
1
(На Ели от Дедо по случай един неин ден в годината)
Бях малък. Много малък. Някъде в детската градина. Беше сутринта след закуска. Седяхме на малки столчета в полукръг. Госпожата бе застанала по средата и ни четеше приказки. В тях ставаше дума за всякакви там истории. Имаше страшни неща, имаше вълше ...
Бях малък. Много малък. Някъде в детската градина. Беше сутринта след закуска. Седяхме на малки столчета в полукръг. Госпожата бе застанала по средата и ни четеше приказки. В тях ставаше дума за всякакви там истории. Имаше страшни неща, имаше вълше ...
1411
1
2
Евангелие според Матей 7:7-8
„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.”
Реших да изпробвам съвета на моя приятел Анатолий Данаев – купих си луксозен тефтер с твърди ко ...
„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.”
Реших да изпробвам съвета на моя приятел Анатолий Данаев – купих си луксозен тефтер с твърди ко ...
1801
4
Малкият се цупеше на купата с овесена каша, явно не беше гладен или може би просто му бе писнало всяка сутрин да набива буламачи.
– Джо, изяж си кашата! Хиляди пъти съм ти казвал, че тя е най–полезното нещо на света.
– Ама, тате…
– Няма ама, яж!
Джо с неохота зарови лъжицата си в белезникавата субст ...
– Джо, изяж си кашата! Хиляди пъти съм ти казвал, че тя е най–полезното нещо на света.
– Ама, тате…
– Няма ама, яж!
Джо с неохота зарови лъжицата си в белезникавата субст ...
916
1
На всеки се е случвало да има поне един ден, в който каквото и да подхване, е обречено на провал.
В такива дни, ако човек се вслуша в крехките остатъци на здравия си разум и поне няколкото оцелели нервни клетки, вероятно ще стигне до единственото рационално решение – просто да се смуши някъде и крот ...
В такива дни, ако човек се вслуша в крехките остатъци на здравия си разум и поне няколкото оцелели нервни клетки, вероятно ще стигне до единственото рационално решение – просто да се смуши някъде и крот ...
776
8
Тя седи на пътя, насред мъглата. Около нея е пустош. Над момичето прелетя един гарван, а тя реши да го последва. Продължи по пътя на грачещата птица, продължи по черния друм. По бялото ù лице текнаха няколко едри и ледени сълзи. В окото ù бе влязъл спомен. Един спомен, свързан с птици, а именно: Пре ...
431
1
Недалеч, в едно село стоеше един камък, който от векове е там.
В една нощ се развихря страшна буря. Небето е по-тъмно от катран. Към земята се гърчат светкавици като смоци. Едри капки закапаха. Вихрите със своите зловещи криле брулят дърветата наоколо. В това страшно време всичко се е изпокрило. Сам ...
В една нощ се развихря страшна буря. Небето е по-тъмно от катран. Към земята се гърчат светкавици като смоци. Едри капки закапаха. Вихрите със своите зловещи криле брулят дърветата наоколо. В това страшно време всичко се е изпокрило. Сам ...
750
Преди малко една приятелка ми съобщи, че в големите магазини ще пускат за продажба известна марка туристически обувки. Много надеждни, за зиме и лете, за сняг, дъжд, кал и вятър. Истински самоходки. С две думи, обувки за шампиони. Цената им ли, не ме питайте…
Аз също от известно време търся обувки, ...
Аз също от известно време търся обувки, ...
772
Дойде в лабораторията с молба за анализ. Подаде ми тъмно стъклено шише, пълно почти догоре.
- Какъв е проблемът? – попитах разсеяно, защото ме чакаха цял куп проби и още два пъти по толкова досадна документация за оформяне.
- С молба за анализ – каза плахо гласче. – Боя се да няма някакъв наркотик. ...
- Какъв е проблемът? – попитах разсеяно, защото ме чакаха цял куп проби и още два пъти по толкова досадна документация за оформяне.
- С молба за анализ – каза плахо гласче. – Боя се да няма някакъв наркотик. ...
833
8
Днес с останалите пари купих маратонки на едно момче, абитуриент. Избра си червени на цвят. Лицето му е бледо, ще се открояват. Дънките му са избелели, значи модерни. Една приятелка му е класна ръководителка, тя го доведе. Разговорихме се. Искал да кандидатства висше, но семейството му нямало средст ...
903
4
Мария излезе от сградата, където се намираше офисът в който работеше. Не беше гладна и затова не се присъедини към повечето си колеги. Времето беше приятно и с един от тях предпочетоха да вземат по едно кафе и да седнат на външните маси на кафенето, вместо да изкарат обедната си почивка в близката п ...
1040
16
Тя слезе от автобуса, а сред сгушената хижа се зеленееха високи върхове. Утрото бе топло, но все още бе ранна пролет и хладен вятър докосваше тялото ù. Плетеният ù пуловер обгръщаше стройната ù снага и нежно обхващаше врата ù. В ръцете си тя силно стискаше едно кълбо червена коприна, което беше с не ...
475
Намерих още нещо в един от ъглите на стария сандък... А може би и в себе си?!
Б.
- Склепни! Склепни барем едньж, бе човек! - Гласът на братовчедка ми - кака Радка, сякаш ме изважда отнякъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там - на разкръстицата с та ...
Б.
- Склепни! Склепни барем едньж, бе човек! - Гласът на братовчедка ми - кака Радка, сякаш ме изважда отнякъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там - на разкръстицата с та ...
480
Виж сега, всичко ще ти кажа, обаче обещай, че няма да ми се сърдиш... много. Случи се абсолютно спонтанно, както повечето неща при мен, а ти винаги си казвал, че в това ми е чарът. Чакай де, не бързай, ще започна съвсем отначало, за да схванеш идеята.
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам ...
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам ...
934
6
... Поглеждам встрани. Защо го правя- нямам представа. Може би е рефлекс?! И в този момент на мисли съзирам Теб! Стоиш и ме гледаш. "Какво, не си ли виждал момиче"? - се питам наум. Но въпросът ми остава въздушен и безтегловен, като балон пуснат в небето. Май и отговор не очаквам?!
"Дразнещо е така ...
"Дразнещо е така ...
541
Следя те
Мира вярваше, че Боян я следи. Не искаше да знае каква е причината. Беше откачено и трябваше да спре. Например, в четвъртък той изневиделица настигна нея и приятелите ù. Тримата тъкмо бяха слезли от рейса и тръгваха към училище. Той се появи до Мира и изкара най-силното “Здрасти”, на което ...
Мира вярваше, че Боян я следи. Не искаше да знае каква е причината. Беше откачено и трябваше да спре. Например, в четвъртък той изневиделица настигна нея и приятелите ù. Тримата тъкмо бяха слезли от рейса и тръгваха към училище. Той се появи до Мира и изкара най-силното “Здрасти”, на което ...
760
1
(една различна гледна точка)
В стаята беше тихо. Чуваше се само нежното докосване на ръцете му по клавишите на пианото и прелестната мелодия, която излизаше от тях. Той обожаваше да свири в подобни моменти. Когато се чувстваше обладан от най-различни чувства, които можеше да изложи само по този начи ...
В стаята беше тихо. Чуваше се само нежното докосване на ръцете му по клавишите на пианото и прелестната мелодия, която излизаше от тях. Той обожаваше да свири в подобни моменти. Когато се чувстваше обладан от най-различни чувства, които можеше да изложи само по този начи ...
1276
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
