14 356 резултата
Баща ú удари по масата:
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...
1794
12
Най-прекрасният ми ден в живота. Стаята блестеше цялата в бяло, а червеното сърце от рози върху кревата предизвикваше кръвта във вените ми да бушува. Мислите ми веднага оставяха отпечатък по лицето ми.
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...
1070
14
Труден избор
... и той прегърна своята половинка. Колко добре се чувстваше с нея. Тя винаги го разбираше и му помагаше. Даваше му съвети и беше до него в трудни моменти. Какво повече можеше да поиска? Познаваха се от четири години и досега тя толкова пъти му бе засвидетелствала своята любов. Но той ...
... и той прегърна своята половинка. Колко добре се чувстваше с нея. Тя винаги го разбираше и му помагаше. Даваше му съвети и беше до него в трудни моменти. Какво повече можеше да поиска? Познаваха се от четири години и досега тя толкова пъти му бе засвидетелствала своята любов. Но той ...
777
"Преден ляв, заден ляв,
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...
496
- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гле ...
518
1
Соко
Не знам защо ви разказвам тази история. Някои неща не ги разбирам, но са ми много интересни и затова трябва да ги разкажа на някого, за да не ме тормозят. Например аз си мислех, че в света всичко е комбинация от случайности. Но дали е така? Май вече не знам. Случайно ли е всичко това, което се ...
Не знам защо ви разказвам тази история. Някои неща не ги разбирам, но са ми много интересни и затова трябва да ги разкажа на някого, за да не ме тормозят. Например аз си мислех, че в света всичко е комбинация от случайности. Но дали е така? Май вече не знам. Случайно ли е всичко това, което се ...
2042
5
20
ДАНАИЛ
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...
1547
49
Щастлив край няма
Ватю още приживе изглеждаше страшен, но като таласъм стана направо ужасяващ. Кожата му подпухна, а ноктите станаха дълги и остри. И помен не остана от черната му къдрава коса, гола остана главата му. Очите, които някога гледаха с толкова любов, кръвясаха. Никак не приличаше на себе ...
Ватю още приживе изглеждаше страшен, но като таласъм стана направо ужасяващ. Кожата му подпухна, а ноктите станаха дълги и остри. И помен не остана от черната му къдрава коса, гола остана главата му. Очите, които някога гледаха с толкова любов, кръвясаха. Никак не приличаше на себе ...
618
4
И ето аз дишам, ровя, живея.
И мечтая, до колкото мога. Вселените от кал над мен се стягат в исполинска хватка. Но не спират моя ров.
Помня как изгасваха последните копнежи. И вярата в по-добър живот. И как изгаряха свещените химери. Спомням си и сивия си гняв , който вкочаняваше душата ми. И празни ...
И мечтая, до колкото мога. Вселените от кал над мен се стягат в исполинска хватка. Но не спират моя ров.
Помня как изгасваха последните копнежи. И вярата в по-добър живот. И как изгаряха свещените химери. Спомням си и сивия си гняв , който вкочаняваше душата ми. И празни ...
629
1
Стоим заедно на летището, косите ни се веят от вятъра. Пронизват ме тръпки на студ, но те са до такава степен примесени с трепетно нетърпение, че са дори приятни.
Ти обаче се загръщаш в топлото си яке и се смръщваш срещу суровото време. Иска ми се да ти кажа, че те предупредих, но си знам, че така и ...
Ти обаче се загръщаш в топлото си яке и се смръщваш срещу суровото време. Иска ми се да ти кажа, че те предупредих, но си знам, че така и ...
576
- Олеле! - възкликна ефрейтор Верг. - Пътищата са два, по кой ще тръгнем?!
- Нека да подходим научно - предложи Но Щен Вълк. - Ооо... онче-бонче счупено пиронче...
- Не така! - сръчка го Вълк в Сянка. - Нека да хвърляме ези-тура...
- Ама това ли ви е научният подход?! - плесна се по челото Верг.
- Д ...
- Нека да подходим научно - предложи Но Щен Вълк. - Ооо... онче-бонче счупено пиронче...
- Не така! - сръчка го Вълк в Сянка. - Нека да хвърляме ези-тура...
- Ама това ли ви е научният подход?! - плесна се по челото Верг.
- Д ...
629
- Великденски заек ли?! - възкликна Черната Пантера Ра. - Това пък какво е?!...
- Шушу-мушу шушу-мушу - придърпа ухото ù и заобяснява шепнешком в него Но Щен Вълк.
- Хъм - изсумтя пантерата. - Това ми звучи тъпо...
- Защо?! - учуди се вълкът.
- Ами - размаха във въздуха лапа тя. - Много е тъпо заешк ...
- Шушу-мушу шушу-мушу - придърпа ухото ù и заобяснява шепнешком в него Но Щен Вълк.
- Хъм - изсумтя пантерата. - Това ми звучи тъпо...
- Защо?! - учуди се вълкът.
- Ами - размаха във въздуха лапа тя. - Много е тъпо заешк ...
912
1
В момента, в който застана пред вратата на любимия, той разбра какво се бе случило. Прегърна я силно и макар да искаше да каже хиляди неща, запази мълчание. Просто я държеше в ръцете си и пожела да остане така още миг.
На другата сутрин Вики не можа да се ориентира в обстановката. Излезе навън и го ...
На другата сутрин Вики не можа да се ориентира в обстановката. Излезе навън и го ...
1063
19
Не, не е правилно да си мислим, че Габи нямаше спомени. Напротив! Всеки атом от тялото ù съхраняваше в себе си ценна информация за нейния живот. Все пак тя не страдаше от Алцхаймер, а от биполярно разстройство. Тя пазеше всички спомени дълбоко в себе си, но някак си не можеше да ги показва. Тя не ум ...
576
1
- Гледа ме право в очите. Целува ме и казва, че са най-красивите сини очи, които някога е виждал.
Чиста е. Не е красива, но не е това, което очакваш. Преди да започне да говори, не можеш да разбереш.
- Няма човек на Земята, който да е обичал толкова, колкото ме обича той. Веднъж един съученик ми каз ...
Чиста е. Не е красива, но не е това, което очакваш. Преди да започне да говори, не можеш да разбереш.
- Няма човек на Земята, който да е обичал толкова, колкото ме обича той. Веднъж един съученик ми каз ...
494
1
Първото нещо, на което те учат, е да не спираш да се усъвършенстваш.
- Това е моето момче.- засмя се мама от болничното легло. Перуката, която си е сложила на главата, ù стои нелепо, но не ù го казвам. Тя се навежда и ме целува по челото. - Още чакам да те видя по телевизията, млади момко! Какво ста ...
- Това е моето момче.- засмя се мама от болничното легло. Перуката, която си е сложила на главата, ù стои нелепо, но не ù го казвам. Тя се навежда и ме целува по челото. - Още чакам да те видя по телевизията, млади момко! Какво ста ...
562
Виктория беше на 18 години и се бе превърнала в красива жена. Привличаше внимание от всякакви възрасти, но не се възгордя. Вниманието на хората дори я притесняваше.
Беше месец септември и всичко в природата говореше за настъпването на есента. Дните бяха все още топли, но утрото и нощите – студени. Н ...
Беше месец септември и всичко в природата говореше за настъпването на есента. Дните бяха все още топли, но утрото и нощите – студени. Н ...
949
13
Обадиха ми се по телефона, че кученцата са станали на 45 дни. Ваксинирани са и вече мога да отида да си избера. Подскочих от радост! Поне по 1 път на ден си мислех за наследника на моя Шарк, който скоро щеше да е у дома. Потупах Шарк по масивната глава.
- Е-е-е, шампионе, скоро ще трябва да се въоръ ...
- Е-е-е, шампионе, скоро ще трябва да се въоръ ...
1128
6
Откровения в Горна Оряховица
Как да започна – и аз не знам. Традиционните срещи на Откровения за мен започват с Мая и у Мая. Всеки път закъснявам и този път реших да ги изненадам и дойдох по-рано. Оказа се, че те като ме знаят каква съм загори тенджерка, ми казали да дойда един час по-рано, та дано ...
Как да започна – и аз не знам. Традиционните срещи на Откровения за мен започват с Мая и у Мая. Всеки път закъснявам и този път реших да ги изненадам и дойдох по-рано. Оказа се, че те като ме знаят каква съм загори тенджерка, ми казали да дойда един час по-рано, та дано ...
1641
14
Стела беше най-хубавото нещо, което му се беше случило през целия му живот...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...
964
16
Утрото беше топло, макар да бе едва 9 сутринта. Тази част от годината винаги е било горещо. Нямаше никакъв полъх. Въздухът беше топъл и тежък. Очертаваше се сухо лято.
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и ...
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и ...
968
17
Автобусът потегли, но в последния момент се спря и се качи едно русо момиче с кожено яке.
Тя тръгна към края на автобуса, видя ме и седна до мен.
Познавах я. Не се бяхме виждали от осем години. Разприказвахме се. Автобусът потегли и скоро се озовахме по пътя към крайморските бунгала.
Пътят се виеше ...
Тя тръгна към края на автобуса, видя ме и седна до мен.
Познавах я. Не се бяхме виждали от осем години. Разприказвахме се. Автобусът потегли и скоро се озовахме по пътя към крайморските бунгала.
Пътят се виеше ...
1151
5
Не бях ходил досега на плаж средата на септември, но ето, че и това стана. Божо излезе прав – времето беше чудесно, слънчево, без грам облак и със съвсем лек и ненатрапчив прохладен ветрец. Въпреки неделния ден, варненският плаж беше почти пуст, което ми се стори супер странно, най-вече заради мания ...
812
В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...
677
2
Краят на всяка любов е една малка смърт, язва в сърцето на Вселената. Трагедия, еквивалентна на земетресение пета степен по скалата на Рихтер. Митично зло, което трябва да бъде избягвано.
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от ...
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от ...
1070
4
Усещах сблъсъка от студената стомана и главата ми! Едва ли трябваше да мога да подреждам мислите си в правилен ред. Но успявах.
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...
911
8
- на татко -
Бяхме аз, ти и рисуваните облаци.
И карахме колело. А в килера виси ръчно сглобеното платно.
Същински шедьовър - на места със следи от ръждясалата шпатула, от старата крива четка и тук-таме с отпечатъци на малки детски пръстчета. Шедьовърът на моето детство и твоята младост.
Днес всеки ...
Бяхме аз, ти и рисуваните облаци.
И карахме колело. А в килера виси ръчно сглобеното платно.
Същински шедьовър - на места със следи от ръждясалата шпатула, от старата крива четка и тук-таме с отпечатъци на малки детски пръстчета. Шедьовърът на моето детство и твоята младост.
Днес всеки ...
653
13
И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...
1507
43
Когато листата танцуваха с вятъра и луната огряваше небосвода, когато чувах смеха на останалите, породен от щастието и любовта, тогава аз трябваше да се откажа от своята. Това, че обичах, не беше достатъчно, аз сам направих своя избор... просто да си тръгна! Не бях страхливец, исках да се боря, но н ...
951
5
Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...
1400
18
Идеше ù да се заличи с земята. Беше потънала до гуша след множествотото несгоди и атаки от други, по-големи сили. Нищо не беше останало от нея. Докато един ден го срещна – него, онзи, непознатият от снимката.
"Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от он ...
"Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от он ...
590
Пътувах, вече от доста време, за там – не по работа, нито принуда, а заради това, че монотонната обстановка на моя град беше почнала да ми идва в повече и аз реших да направя дълго безцелно пътешествие до място, където не съм ходил като се надявах, тайно, това пътуване, без да знам как въобще би мог ...
468
1
На плика беше написан само адресът и малкото име на получателя, тоест моето. Подателят беше неизвестен, нямаше и марка. Явно някой лично го беше пуснал в кутията.
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...
2183
7
Фо не иска да живее
Приумицата, че Фо не иска да живее, се появи спонтанно една нощ по пълнолуние. Тогава ми се стори, че възглавницата е мокра и някой ме гледа от тавана с невиждащи очи; бях забелязал подобен фантом в едно криво огледало, после усмивката премина покрай рога на изобилието и кацна на ...
Приумицата, че Фо не иска да живее, се появи спонтанно една нощ по пълнолуние. Тогава ми се стори, че възглавницата е мокра и някой ме гледа от тавана с невиждащи очи; бях забелязал подобен фантом в едно криво огледало, после усмивката премина покрай рога на изобилието и кацна на ...
646
8
Тишината се просмуква във всяка частица на нищожния ти кръгозор. Нямаш дори най-бегъл спомен или предположение как си се озовал тук. Нито звук не достига до ушите ти, нито лъч светлина не хваща окото ти. Имаш натрапчивото чувство на безпокойство, което те кара да се оглеждаш във всички посоки, но ни ...
886
1
Едва ли има човек, който да се харесва по-малко от мен. От дете бях подложена на неспирни подмятания и подигравки, като ученичка нещата съвсем не се промениха - напротив. През повечето време ми се искаше да съм незабележима, но това нямаше как да стане при външност като моята. Бях твърде едра, напра ...
877
3
Беше краят на месец април. Ден петък - ден на майстора, около 20 часа, Ганю и Станю, както си вървяха по улица Иван Асен II изведнъж кривнаха към кино “Влайкова”. Момчетата имаха намерение да се "наковат", а инак да си пийнат подабаващо. Повод нямаше, просто поредния камерен спектакъл на софийски би ...
500
На времето, когато бях дете, една гледачка ми предсказа, че в бъдеще време нещо ще застраши живота ми. Но нали по принцип съм си неверник, не обърнах внимание нито на нея, нито на думите ù.
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...
871
12
В един спокоен дом живели мъж и жена. Те имали двама сина. По-големият се казвал Атанас, а по-малкият – Стефан. За разлика от другите братя, Атанас и Стефан никога не се карали. Разбирали се и се уважавали.
Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със ...
Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със ...
584
1
- Защо?
- Защото така е правилно.
- Стига глупости! Нито ти, нито аз вярваме в "правилното" без логична причина!
Тя замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното - бав ...
- Защото така е правилно.
- Стига глупости! Нито ти, нито аз вярваме в "правилното" без логична причина!
Тя замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното - бав ...
498
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
