14 361 резултата
І. Майчице свята
Не беше предполагал, че ще стане така. Дори не бе мислил за обвързване, харесваха му нещата такива, каквито са. Но когато Мария му каза, че е бременна, изобщо не се поколеба. “Женим се” бяха думите му, сякаш това беше нещо дълго обмисляно, а не изненадващо и спонтанно. Бяха заедно о ...
  1344 
Прозорецът беше широко отворен, за да влиза свеж въздух. Мразеше да е задушно, а все имаше чувството, че зли демони са го стиснали за гърлото и му пречат да диша. Това си беше и почти вярно. Преди четири години му казаха, че белите му дробове хич не са наред. Това беше невъзможно, защото толкова год ...
  769 
Все още съм тук. Жива съм, но не изглежда така. Бялото ми, изпито лице изглежда още по-болно и слабо под черната коса. Очите ми изглеждат мъртви, отдавна загубиха своят блясък. Ако ме погледнеш, ще решиш, че съм изнемощяла. Толкова слаба... толкова бледа... ходещ труп. Но съм пълна с енергия. Сърцет ...
  2300 
Нужно ми беше само да си надигна главата, за да видя момичето. Лицето и беше бяло, също като снега през онази мразовита декемврийска зима (просто ми беше направило впечатление колко бял и чист беше той тогава). По лицето и личеше много болка и тъга, която не се дължеше на това, че то беше покрито ця ...
  2210 
ЛЮБКА
Колкото пъти срещна това хубаво момиче в село, толкова пъти ми се свива сърцето.
- Добър ден - казва то.
- Здрасти - казвам почти едновременно и разбирам, че съм пораснал много. На кой млад човек казват „Добър ден”!
Любка е на 16 години и е хубава колкото майка си преди десет години. ...
  912 
"- Защо вече не изглеждаш така?
- А?
- Нищо - отвърна тя, но продължи да гледа след младежа, който изчезна в мрака. Помисли си, че само младият влюбен може да бъде по-красив от пролетта."
Стивън Кинг
"Човекът, който обичаше цветята" ...
  1102 
Поредната сутрин, в коята се страхувах да отворя очи, сякаш знаейки, че това, което ще видя, няма да е по-различно от това, което се случваше насън. Вече няма къде да избягам. Вече не сънувам как летя, а само как падам... като продължение на безгрижния ми отдавна сънуван полет. Щастливият край и без ...
  954 
Както обикновено, тя се появи внезапно от мрака. Плашилото я погледна и зачака да му се обади.
- Здравей – по едно време каза тя. – Как си?
- Здравей – отвърна Плашилото. – Нормално. Правя се на тъп и нахален.
- Как така?
- Много просто. Опитвам се всяка протегната ръка да я издърпам, колкото мога п ...
  911 
ПРОЛОГ
Марек Тир Енел гледаше нощното небе и се наслаждаваше на светкавиците, които го разцепваха. Очертаваше се прекрасна лунна вечер. В такива вечери той се отдаваше на спокойни мечтания, както и романтични представи за бъдещето. В неговото самотно сърце и тъжни очи само в такова време са виждаше ...
  759 
ПЛОЩАДЪТ НА ПТИЦИТЕ
Някога, когато този площад беше на старото си равнище, преди още да дойдат ония птици с упорити клюнове и да започнат да му кълват плочника и непрестанно да го изтъняват, хората се разхождаха спокойно и кротко, без някой да ги смущава и очаква милосърдие. Разхождаха се бавно, раз ...
  678 
“Мамо, мамо, виж... станало е нещо с котето” викаше ти и носеше, бягайки осемте сантиметра телце. Котето беше изметнало глава и беше изпружило крачета. Не приличаше дори на коте. Не приличаше на коте още в деня, в който го взехме. Казаха ни “на един месец е, майката почина, няма други котенца”. И ни ...
  1143 
Здравей, черни.
Здравей, казах, не друго, защо ме гледаш така надменно.
Аа, романтиката, поезията, извинявай за упреците, но аз не пиша нито поезия, а най-малко романтична.
Аз пиша депресия, драматична депресия за мен и за теб, но ти не можеш да я разбереш, ти каза "пишеш разкази за нещо разделено о ...
  1257 
ЛИЦЕТО НА СЪДБАТА
За да ми докаже колко лесно е човек да повярва в каквото и да било, повика жена си и като ме посочи, каза й:
- Ето този е, когото сънувах нощес и питаше за тебе и каза, че ще дойде пак, за да те вземе.
Жената се почуди и много се уплаши, настойчиво гледаше мъжа си и нямаше сили да ...
  688 
Дъждовна импресия
Камелия Мирчева
Като ранено животно цяла нощ дъждът плака пред прозореца й.
Вятърът свиреше безпощадно.
Валеше, валеше, валеше... ...
  1072 
Ученическа любов
Улицата бе по-тиха и някак странно самотна - по-различна от друг път. Нямаше минувачи.
Единствено по нея можеше да се види крехката висока и стройна фигура на Ина.
Младото момиче току-що беше преживяло драматична любовна история с приятеля си.
Ина бе лудо влюбена в Цветислав. Като в ...
  2319 
Слънцето опарваше със сетни сили нажежената земя. Лъчите му, носещи се през въздуха, го правеха горещ и лепнещ по кожата.
Групите от изтормозени минувачи се лутаха безпризорно, спирайки на често в магазините и кафенетата, които услужливо предлагаха благата хладина на климатиците. Вятърът едва потръп ...
  960 
Разгонените кучета си бягаха из улуците, бяха жестоко скарани с просяците, който май бяха по-малко от тия песове.
Защо се караха? Ами улицата не бе голяма, а и храната в кофите и по земята не стигаше. Един от тия бездомници беше по-различен. Той все още има дом, но не си ходи у дома, предпочиташе да ...
  1028 
СЪСЕДЪТ
Слави облечен с бял костюм, светлосиня риза и вратовръзка излезе от къщи. Огледа се наоколо, поглади с ръка темето, почеса се по врата, а на лицето му цъфна приятна усмивка.
Беше около 40-годишен с кестенява коса - късо подстригана, гълъбови очи и леко удължено мургаво лице. Стройното атлети ...
  1408 
Случи се през едно априлско утро, малко преди Великден - точно, когато се пукваше зората и малките треви и цветенца се събуждаха от сън, а по клюмналите им главици се стичаха капки сребърна роса.
Петър, както всяка заран, изведе стадото на паша заедно с верния си приятел Черньо, който бе отгледал от ...
  1812  10 
Сега
Движим се сред дървета и храсти. Непроходима местност, ако имаш тяло, но ние нямаме. Ние сме две сенки, които могат да минат през всичко. Ето я и реката. Човешки очи не могат да видят какво има в мътната вода, но ние можем. Долу има нещо, което искам да ти покажа.
Преди
Той седеше в мрака и диш ...
  1043 
- Броях си годините, докато не ги докарах до деведесет. Оттам насетне спрях. Те сами си изтекоха - не ги и знам колко са вече - казваше ми дядо Стоян, всеки път щом отивах до скромната му родопска къщичка. Баба Събка я нямаше вече и покъщнината тутакси сама се разрушаваше. Липсваше й старият уют и о ...
  1367 
Тази година сме се събирали четири-пет пъти, но така и не успяхме да разрешим особено важните въпроси. Днес за пореден път излагаме проблемите си, с надеждата да не ударим отново на камък. Вече три часа се точи безкрайното и безполезно говорене. Ако си нормален човек, едва ли би разбрал всичките тез ...
  1862 
Поредният ден, изпълнен с мъка, отчаяние, страх... Вървя бавно, неуверено през кривата пътечка, посипана с камъчета и прах. Пред мен се откри до болка познатата сграда. Облаци са увиснали намръщено над нея. Синьото небе бе погълнато от болка и омраза над високия, стар, сякаш изоставен колос. Стените ...
  1097 
Студено е... усещам тръпки по цялото си тяло, самотата се слива с мен и разкъсва сърцето ми на малки ледени парченца. Кръвта ми бавно изстива, превръщам се в мъртва сякна на предишното ми аз. Една горчива сълза се спуска от пресъхналите ми очи и се губи в безжизненото ми тяло. Не усещам нищо и нищо ...
  1494 
КАМЪКЪТ НА ДЯДО ПЕТРО
Представете си стъпало от дялан камък: широко - да разпериш и двете си ръце, високо - най-малко една педя, а навътре - две! И от чист гранит! Ей такова стъпало исках да си сложа към лятната кухня на село. Но отде?
Седя на един напълно обикновен камък до реката пред къщата ми, г ...
  1807 
"- Сега той сънува - каза Туидълди. - И какво мислиш, че сънува?
- Никой не може да отгатне това. - заяви Алиса.
- Как! Ами че тебе сънува! - се провикна Туидълди, като плесна тържествуващо с ръце. - И ако престане да те сънува, къде мислиш, че ще отидеш?
- Където съм си сега! - отвърна Алиса.
- Не, ...
  1093 
Дните се нижеха неусетно, а местата, които Нилс и Алексия посещаваха с малката Самира все повече се увеличаваха. С течение на времето и все по-рязката промяна на обстановката двамата студени скандинавци, сякаш започнаха малко по малко да се сближават. Все по-често се докосваха, понякога уж неволно, ...
  1240 
Росен с удоволствие се смееше на вицовете за новобогаташи, макар че той също принадлежеше към тази категория. Беше развъртял голям бизнес и около него винаги се говореше за пари. Ние сме приятели още от училище. След това наистина, с течение на времето, дружбата ни ставаше все по-малка, особено покр ...
  1037 
Седеше сама на брега на реката. Не плачеше. Защо трябваше да плаче? Искаше да го остави и го остави. А и знаеше, че я гледа от някъде. Не го беше видяла, но беше сигурна. След година и половина вече го познаваше. Но все пак й тежеше. Сцената беше грозна...
- Моля те, недей! Моля те, дай ми още един ...
  1518 
КРИВА ПАЛАНКА IV
След кратък период на мир и възход дошли смутните времена на тридесетте години. В почти пълното отсъствие на държавна власт богатите села от двете страни на Балкана често били подлагани на брутални набези от планински бандити, въшливи шумкари и обикновени разбойници. Такава била и с ...
  707 
Той идваше често в магазина, в който работех. Скъпарски фирмен магазин за мъжка мода. Приятелката ми ме помоли да я замествам две седмици, за да замине с гаджето си на море. Бяха пред раздяла, а тя искаше да спаси тази връзка. Нещо не й вървеше много с мъжете. Аз се бях върнала от море и... Нали за ...
  2807  18 
Запознаха се съвсем случайно. Тя се бе появила изневиделица от настъпилата отдавна вечер. След това винаги идваше да си разговарят, когато настъпваше нощта. Така и не разбра с какво точно се занимава, но това нямаше никакво значение за него.
Една вечер тя се спря пред него и го загледа:
- Ти кой си? ...
  734 
На пръв поглед той беше най-обикновенното момче, което сте виждали. Носеше нормални дрехи, слушаше нормална музика, нямаше много хобита, които да са известни на съучениците или приятелите му. Беше мълчалив, не разговаряше много, а като го запитаха нещо, отговаряше ясно, бързо и точно. Но той беше го ...
  1278 
Беше горещ късен летен следобед. Слънцето безмилостно сипеше жар отгоре, а напечените от слънцето тухлени стени на къщите грееха като печки. Млада жена и 8-9 годишно момиченце вървяха хванати за ръце по разбития, обрасъл с трева, тротоар на селото. Момиченцето подскачаше радостно на тънките си краче ...
  900 
СМЪРТТА НА КНИГАТА
Купи я от една книжарница на две преки от дома - бежови корици, ниска цена, неизвестен автор. Още там я прелисти набързо, остави страниците няколко пъти да погалят палеца му с пеперуден шум, опитваше я така, както се опитва нова четка за зъби, плати, сложи я под мишница и се прибр ...
  702 
ДВАТА ВЛАКА
Бяха още много далеч, за да могат да се познаят, засега виждаха само локомотивите си да се приближават бързо един срещу друг и ръцете им вече посягаха към въжето на сирената - за поздрав, както обикновено. Стотина метра пред буферите имаше малка пресечка, къса и диагонална връзка между д ...
  615 
КРИВА ПАЛАНКА III
Но нека продължим с изучаването на вътрешността на нашия хан. От двора му зееше разкривена дървена порта, учудваща пътника с миналата си масивност и здравина. Сякаш древните, боели се от мними великани и зли караконджули, се бяха крили зад масивната букова порта, взета от средновек ...
  790 
На всички онези,
които чувстват същото,
към "Хари Потър"
или към която и да е друга книга...
"- Това тук истинско ли е? Или се случва вътре в главата ми? ...
  1717 
Последните лъчи на есенното слънце изчезваха зад склона на високата планина до градчето. Вятърът стана по-студен и по-силен. Хората започнаха да се прибират от работа изморени и неспокойни. Улиците на градчето все повече и повече опустяваха. Започнаха да светят уличните лампи. Вятърът стана слаб, но ...
  924 
... Измина една година от смъртта ми. Една година от смъртта на душата ми! Питаш ме, какво съм, ами аз съм ангел, поне така казват някои... Питаш ме, какво е било преди да умра? Бях щастлива, душата ми тичаше по поляните на радостта - смееше се, но за кратко. Танцуваше с цветя закичени в косите, но ...
  695 
Предложения
: ??:??