4 182 резултата
Глава 53. Отголоски правдоподобия.
Неведомо, какие соображения носить, падают взрывы, и непонятно велики ли дни, что в них пребываем.
Кто-то скажет: - Очень велики!
Похоже, период шоколадной клоунады закончился. Эти артисты так подробно рассказывают о делах своего мира, что не знаешь, почему ещё им ...
Неведомо, какие соображения носить, падают взрывы, и непонятно велики ли дни, что в них пребываем.
Кто-то скажет: - Очень велики!
Похоже, период шоколадной клоунады закончился. Эти артисты так подробно рассказывают о делах своего мира, что не знаешь, почему ещё им ...
592
2
– Не е заради това, което правите – обясни Чедка с най-приятния глас, който някога бяха чували от него, – вината не е ваша. А е заради това, което сте.
– Да, прави сте! Нашите гласове разтърсват почвата им, жестовете ни ги хипнотизират, диханието ни ги души, а потта ни ги изгаря. О, боже!
Робърт Шек ...
– Да, прави сте! Нашите гласове разтърсват почвата им, жестовете ни ги хипнотизират, диханието ни ги души, а потта ни ги изгаря. О, боже!
Робърт Шек ...
515
Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си; Той хвана дракона, древната змия, която е дявол и сатана и го върза за хиляда години; и го хвърли в бездната и го заключи и го запечата, за да не мами вече народите до свършека на хилядата години, след коет ...
837
… – Ами това какво е?
– Кръговратна проза. Мирабела пак се опитва да оригиналничи.
– Нека. Поне част от нас сега е в полето!
– Доста незначителна част, бих казал!
– Хи-хи! ...
– Кръговратна проза. Мирабела пак се опитва да оригиналничи.
– Нека. Поне част от нас сега е в полето!
– Доста незначителна част, бих казал!
– Хи-хи! ...
326
Миден, наши дни
Усетила зад гърба си необичайна тишина, Мирабела спря да пише и се обърна. Пата-Кюта седеше още на табуретката, а на бамбуковата масичка пред него се белееше къс смачкана хартия с разхвърляни наоколо остатъци от моливи с полуизядени гумички. Мишоидът беше вдигнал глава към прозореца ...
Усетила зад гърба си необичайна тишина, Мирабела спря да пише и се обърна. Пата-Кюта седеше още на табуретката, а на бамбуковата масичка пред него се белееше къс смачкана хартия с разхвърляни наоколо остатъци от моливи с полуизядени гумички. Мишоидът беше вдигнал глава към прозореца ...
318
– Хопала, тралала, Дребосъче! – изкрещя той. – Я познай кой е най-добрият добър приятел в целия свят и отгатни защо пристига именно сега?
Астрид Линдгрен, „Карлсон, който живее на покрива“
Миден, наши дни
– Ами аз? – Мирабела погледна разстроено готвещия се да се разтвори във въздуха архангел. – Сам ...
Астрид Линдгрен, „Карлсон, който живее на покрива“
Миден, наши дни
– Ами аз? – Мирабела погледна разстроено готвещия се да се разтвори във въздуха архангел. – Сам ...
658
Елисавета слезе и Попов ѝ се усмихна и ѝ подаде ръка да се здрависат, но все така без да си прекъсва разговора, който водеше на английски и я поведе към вратата откъдето беше дошъл. Качиха се в асансьора и той си приключи разговора, обърна се към нея и се усмихна:
– Извинявайте. Много ми е приятно д ...
– Извинявайте. Много ми е приятно д ...
325
Глава 52. Завершение эпохи.
Бывает, какой-нибудь крепкий человек руками бетон крошит, из арматуры узлы скручивает, тут же надумает ещё и словом возвыситься, а крепкое слово у него не вяжется, всё в силу ушло. Его кормление – какая-нибудь война, увлекает задор дня, обстановка - почти пионерская зарни ...
Бывает, какой-нибудь крепкий человек руками бетон крошит, из арматуры узлы скручивает, тут же надумает ещё и словом возвыситься, а крепкое слово у него не вяжется, всё в силу ушло. Его кормление – какая-нибудь война, увлекает задор дня, обстановка - почти пионерская зарни ...
790
Глава 51 Одинокое направление.
- И когда это произойдёт? Сколько можно кочкарить!
- Что-то опять не то…
- Пусть существуют вдали от власти без прегрешений. Мы не какие ни будь угнетатели и колонизаторы, а устраняющие увещеватели соразмерной истины, приносящие добродеяния, жаждущие праведности. Нечес ...
- И когда это произойдёт? Сколько можно кочкарить!
- Что-то опять не то…
- Пусть существуют вдали от власти без прегрешений. Мы не какие ни будь угнетатели и колонизаторы, а устраняющие увещеватели соразмерной истины, приносящие добродеяния, жаждущие праведности. Нечес ...
664
Глава 10
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...
395
2
Глава 50. Установление.
Всего лишь было Начало. Было Сотворение Вселенной, стояло Старое Православие - и то путь признания Творца! Ищут, а не находят.
И всего-то нужны люди верующие в старое православие, оно везде и среди всех. Человек может жить и без веры, важен преобладающий всеобщий дух, в котор ...
Всего лишь было Начало. Было Сотворение Вселенной, стояло Старое Православие - и то путь признания Творца! Ищут, а не находят.
И всего-то нужны люди верующие в старое православие, оно везде и среди всех. Человек может жить и без веры, важен преобладающий всеобщий дух, в котор ...
665
Миден, малко преди Примирието
– И цар Пук се търкулнал и се пук… – чу се някъде откъм тавана.
Мирабела светкавично се обърна, погледна нагоре и запрати химикала си по хилещата се муцуна с два остри гризачески зъба, която вече скоропостижно се смаляваше.
Химикалът се удари в гипсовия орнамент в основ ...
– И цар Пук се търкулнал и се пук… – чу се някъде откъм тавана.
Мирабела светкавично се обърна, погледна нагоре и запрати химикала си по хилещата се муцуна с два остри гризачески зъба, която вече скоропостижно се смаляваше.
Химикалът се удари в гипсовия орнамент в основ ...
320
XVII
Нощта се беше спуснала над тях, беше ги приела в обятията си и те сякаш усещаха облекчение, почти спокойствие за първи път от много време насам. Чуждата кола се носеше бързо, но сигурно и задминаваше неусетно гори, села и къщички, разпръснати тук-там по пътя. Емил шофираше уверено и сигурно. То ...
Нощта се беше спуснала над тях, беше ги приела в обятията си и те сякаш усещаха облекчение, почти спокойствие за първи път от много време насам. Чуждата кола се носеше бързо, но сигурно и задминаваше неусетно гори, села и къщички, разпръснати тук-там по пътя. Емил шофираше уверено и сигурно. То ...
255
Как Мичка Героичка помогна за решаването на газовата криза в България
/вмъкната глава/
Мичка се настани удобно на единичното място в микробусчето. Най-после щеше да се прибере у дома, в Хасково! Озърна се притеснено, но леля Венче не се виждаше никаква.
„И по-добре!“, си каза девойката. „На едно раз ...
/вмъкната глава/
Мичка се настани удобно на единичното място в микробусчето. Най-после щеше да се прибере у дома, в Хасково! Озърна се притеснено, но леля Венче не се виждаше никаква.
„И по-добре!“, си каза девойката. „На едно раз ...
218
Нина видя как Катя затваря екрана и се усмихна:
– Кой не ти иска хамстера?
Тя допря чело до рамото ѝ и затвори очи, небето, допира на тревата, ромона на водопадчето, беше толкова спокойно тук:
– Мама, морско свинче е, казва се Майки. Кога трябва да си тръгвам?
– Не трябва, можеш да останеш да живееш ...
– Кой не ти иска хамстера?
Тя допря чело до рамото ѝ и затвори очи, небето, допира на тревата, ромона на водопадчето, беше толкова спокойно тук:
– Мама, морско свинче е, казва се Майки. Кога трябва да си тръгвам?
– Не трябва, можеш да останеш да живееш ...
434
3
Съмна се. Слънцето, сънено още – рошаво, зачервено и босоного, изскочи иззад Бели рид и хукна нагоре по заснежения баир. И понеже не се беше добре разбудило, не гледаше къде стъпва – дали по белия, пухкав сняг, навалял за кратко през нощта, или по също толкова белите, остри камъни на траса*, дето ст ...
357
1
5
XV
Дъхът на лятото все още се чувстваше тук, където морето изпращаше вълните си към скалистия бряг. Сякаш не му бяха казали, че трябва да си тръгва вече, лятото упорстваше, беше уловило последните топли целувки на слънцето и ги раздаваше умолително, постлало беше цветните кърпи по мекия плясък, а се ...
Дъхът на лятото все още се чувстваше тук, където морето изпращаше вълните си към скалистия бряг. Сякаш не му бяха казали, че трябва да си тръгва вече, лятото упорстваше, беше уловило последните топли целувки на слънцето и ги раздаваше умолително, постлало беше цветните кърпи по мекия плясък, а се ...
373
Когато птичето гнездо пада от дървото, яйцата често остават невредими.
Думи на очевидец на голямото китайско земетресение в Шанси от 1556 г., който предупреждава, че след началото на земетресение, не трябва да се излиза навън, а да се остава по домовете
Хадес, наши дни
Отново губеха Света, който им ...
Думи на очевидец на голямото китайско земетресение в Шанси от 1556 г., който предупреждава, че след началото на земетресение, не трябва да се излиза навън, а да се остава по домовете
Хадес, наши дни
Отново губеха Света, който им ...
330
XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...
802
Направи си цар Пук дворец. Нечувано нещо. Толкова бил висок дворецът, че когато от най-високата кула майсторът изтървал теслата си, тя падала шест месеца време, докле стигне земята. Учудил цар Пук света.
Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“
Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облег ...
Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“
Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облег ...
681
2
XIII
Емил дълго време гледа Лора и мълча, най-сетне глухото им купе се оживи с неговия плътен хубав глас:
– Не е ли странно как, когато искаме наистина много да кажем нещо наистина важно за нас, да го обясним, да разкажем на някой друг, така че то да достигне до него точно така, както ни се иска... ...
Емил дълго време гледа Лора и мълча, най-сетне глухото им купе се оживи с неговия плътен хубав глас:
– Не е ли странно как, когато искаме наистина много да кажем нещо наистина важно за нас, да го обясним, да разкажем на някой друг, така че то да достигне до него точно така, както ни се иска... ...
351
Елисавета излезе на паркинга на търговския център и въздъхна с досада като стигна до старата ръчна кола, която си беше наела. Един робок беше спрял буквално на милиметри успоредно от нея и беше затапил шофьорската ѝ врата. Тя отвори холотела си и позвъни на контролния център по безопасност по пътища ...
300
1
Нина се събуди с усещането, че нещо не е наред. Отвори очи, леглото до нея беше празно. Стана без да светва и почука на вратата на банята:
– Катя?
Не последва отговор и тя отвори, нямаше никого. Надникна и в дрешника, също не се виждаше никой. Махна с ръка да запали осветлението в стаята и посегна д ...
– Катя?
Не последва отговор и тя отвори, нямаше никого. Надникна и в дрешника, също не се виждаше никой. Махна с ръка да запали осветлението в стаята и посегна д ...
454
1
1
Глава 9
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че ня ...
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че ня ...
352
XII
На голяма поляна в края на града забързани хора прибираха лунапарка си – угасените светлини, спихнатите батути и разглобените влакчета тъжно очакваха да бъдат натоварени по камионите. И тук звучеше гласът на есента. Лора хвърли потиснатия си поглед към отпътуващия лунапарк, спомняйки си нещо:
Ве ...
На голяма поляна в края на града забързани хора прибираха лунапарка си – угасените светлини, спихнатите батути и разглобените влакчета тъжно очакваха да бъдат натоварени по камионите. И тук звучеше гласът на есента. Лора хвърли потиснатия си поглед към отпътуващия лунапарк, спомняйки си нещо:
Ве ...
468
Бяха се развели, а няколко месеца след това той беше починал от инфаркт*. Тя си мислеше, че е защото не е могъл да живее без нея. Какво разбира оная фукла с гримираните като на бухал очи от грижи за мъж? А той, старши научният сътрудник, докторът на философските науки Пенко Пастърмаков, така да си и ...
690
1
5
Следващата новина, която съобщи говорителката, беше по-разведряваща – 8 журналисти от радио „Сличкарт“, включително директорът, главният редактор и още няколко ръководни кадри, бяха избрани за общински съветници от квотата на партия „Буревестник“.
„Е, мечтата им се осъществи!“, си каза тъжно Мичка. ...
„Е, мечтата им се осъществи!“, си каза тъжно Мичка. ...
683
2
Глава 8
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, ...
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, ...
384
X
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...
704
VIII
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...
329
1
Два часа по-късно Ардев седеше в офиса на Авраамов като наказан ученик при директора, чакаше го да си свърши разговора и се молеше каквото и да е объркал само да не му сринат СР1 или не дай боже да го изхвърлят... Авраамов приключи разговора си и се наведе към него:
– Имаш две седмици да намериш нов ...
– Имаш две седмици да намериш нов ...
462
1
Глава 48. Свершение случая.
Прибежал запыхавшийся Огуз: - Учитель-ага, я обнаружил исторический документ мирового замысла, - литавры давно бьют, соскучились по беспристрастному знанию минувших отношений. После расслоения короткой империй гунно-ариев, готы устали от наличия пути, в родное Причерномор ...
Прибежал запыхавшийся Огуз: - Учитель-ага, я обнаружил исторический документ мирового замысла, - литавры давно бьют, соскучились по беспристрастному знанию минувших отношений. После расслоения короткой империй гунно-ариев, готы устали от наличия пути, в родное Причерномор ...
894
Глава 6
Терънс Гуниърд Уилшър Втори. Дядо ми беше Първи. Математик, всепризнат физик, любител астроном и горд притежател на една от най-големите колекции от комикси на Земята. На Глиез определено нямам конкуренция, защото колегите са толкова скучни, че някои дори не бяха чували кой е капитан Америка ...
Терънс Гуниърд Уилшър Втори. Дядо ми беше Първи. Математик, всепризнат физик, любител астроном и горд притежател на една от най-големите колекции от комикси на Земята. На Глиез определено нямам конкуренция, защото колегите са толкова скучни, че някои дори не бяха чували кой е капитан Америка ...
346
2
VII
Срещу Лора и Емил вървеше момче немного по-голямо от тях, на което започващата буря не направи никакво впечатление, не го притесни ни най-малко. Без чадър или качулка, то крачеше под дъжда със слушалките си и със зловещ поглед на хипнотизиран човек, в зелените му очи се беше удавило странно упор ...
Срещу Лора и Емил вървеше момче немного по-голямо от тях, на което започващата буря не направи никакво впечатление, не го притесни ни най-малко. Без чадър или качулка, то крачеше под дъжда със слушалките си и със зловещ поглед на хипнотизиран човек, в зелените му очи се беше удавило странно упор ...
396
Функцията на Хартвиг… и цялата дясна част като че ли никога не я е имало… Кухините се получават симетрични по оста… А интегралчето изобщо не е нула! Тоест миличкото ми интегралче до такава степен не е нула, че величината му е съвсем положителна… Но каква картина, каква картина се получава! Как не го ...
449
Юли, 2021
Кемал, Емил, Мустафа и Денис в абсолютно никакъв случай не бяха приятели. Не се мразеха в червата, макар че често се кълняха един друг, ама и на четиримата беше пределно ясно, че познанството им продължаваше да съществува единствено благодарение на празните бутилки каменярка, които заебава ...
Кемал, Емил, Мустафа и Денис в абсолютно никакъв случай не бяха приятели. Не се мразеха в червата, макар че често се кълняха един друг, ама и на четиримата беше пределно ясно, че познанството им продължаваше да съществува единствено благодарение на празните бутилки каменярка, които заебава ...
822
1
3
V
Заглеждали ли сте се някога в трескавия живот на града, заслушвали ли сте се в този ритъм от шум на коли, забързани стъпки и толкова много гласове? Посядаш си ей така някъде, попиваш енергията на града и скоро идва моментът, в който сякаш бързината се забавя, всяко едно движение става монотонно, п ...
Заглеждали ли сте се някога в трескавия живот на града, заслушвали ли сте се в този ритъм от шум на коли, забързани стъпки и толкова много гласове? Посядаш си ей така някъде, попиваш енергията на града и скоро идва моментът, в който сякаш бързината се забавя, всяко едно движение става монотонно, п ...
626
III
Винаги е приятно да усещаш самото движение, да наблюдаваш сменящите се картини през прозореца на автобуса и така да се изпълниш целия със сладкото чувство за път. Лора и Емил, седнали един до друг в автобуса за София, споделят тези мои мисли. След игра на камък-ножица-хартия Емил си беше извоюва ...
Винаги е приятно да усещаш самото движение, да наблюдаваш сменящите се картини през прозореца на автобуса и така да се изпълниш целия със сладкото чувство за път. Лора и Емил, седнали един до друг в автобуса за София, споделят тези мои мисли. След игра на камък-ножица-хартия Емил си беше извоюва ...
421
Клан, клан, недоклан! Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам!
Ран Босилек, „Клан-недоклан“
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– И какво сега, ще пишем ли за Хитлер?
– Не може, на Мирабела ù е забранено. ...
Ран Босилек, „Клан-недоклан“
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– И какво сега, ще пишем ли за Хитлер?
– Не може, на Мирабела ù е забранено. ...
431
Глава 47. Смиренные суждения
- Учитель, сколько можно блуждать по этим закоулкам, площадям и залам времени. Мы уже укрепились знаниями, не пора ли воздвигнуть на высоту обрыва наши волнения и выходить на откровения, а то устали от внимания бесполезности, куда ни глянь везде уклонения, обыкновенный о ...
- Учитель, сколько можно блуждать по этим закоулкам, площадям и залам времени. Мы уже укрепились знаниями, не пора ли воздвигнуть на высоту обрыва наши волнения и выходить на откровения, а то устали от внимания бесполезности, куда ни глянь везде уклонения, обыкновенный о ...
753
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
