4 178 резултата
На улица ,,Галас’’ живеят Кевин и дядо му Рич. Едноетажната къщурка, която обитават, прилича на препарирана костенурка, спряла за вечна почивка. Малката като кибритена кутийка постройка е саксия, в която расте битието им.
Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със зав ...
  517 
Глава XXVI
- Зоя моля те! Ще го закопчаеш ли? - Калина беше вдигнала с една ръка косата от тила си, а с другата държеше нежно златно колие с красива плочка с барелеф.
Зоя я погледна учудено, но побърза да се захване със закопчалката.
- Ето, готово е.
- Благодаря ти. - Калина поглади с ръка овалната ...
  856 
Глава XXV
Огнян вървеше бързо към колата. В джоба му телефонът не спираше да звъни. Зарко се беше ухилил на екрана на айфона, когато с периферното си зрение видя как шефът му се приближава като ураган. Отскочи от седалката, за да му отвори вратата. Не го очакваше толкова скоро. Както винаги в такива ...
  1036 
2
В къщата на семейство Пиърсън всички се будят, готови за новия ден. Слънчеви лъчи навлизат в детската стая на невръстния Дейвид. Момчето отваря бавно очи. За него всяко събуждане бе съпроводено от безпричинна усмивка – сякаш машинално проявяваше тази емоция.
Той бе ,,богаташчето’’ – така го нарича ...
  476 
III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...
  495 
Залък хляб
Поредното ненаселено пространство. Поредната кола задминала ме на пътя. Жега. Гол до кръста неспирно на кормилото. Суичера вързан около седалката. Потника вътре в големия му преден джоб. Ризата омотана някак си около кормилото. Така работеше схемата. Леко досадно и не много удобно но усло ...
  727 
Много пътища
Към края на града имаше много пътища тръгващи на къде ли не. Наистина бях много объркан. Не знаех на къде да поема. Затова влязох в първата бензиностанция която видях и поисках пътна карта за да се ориентирам. Тук за първи път разбрах какъв голям проблем може да се окаже езиковата барие ...
  1111 
  660 
  653 
Бях млад. Бях лудо влюбен. И все още съм! Казвам се Ричард Броулингтън. От Англия съм. Живея в Лондон. На 72 г. аз разбрах какво всъщност е истинската любов. В какво се изразява тя. Как ти действа и как се чувстваш самият ти. Как пулсира сърцето ти, когато си до любимата жена. Как се усмихваш дори с ...
  1255 
Бог, който е в Троицата, сътвори небето и земята, и морето, и всичко, което е в тях, и което е дошло от небитието, защото нямаше свят и нямаше нищо в него, а Бог го превърна в битие и стана светът. И тогаз Той взе пръст от земята и създаде човека, когото награди със своя образ и стори така, че да ра ...
  1111 
Димитър Драганов
Пътеките на живота
Първа глава
Гленкоу и Те
1 ...
  463 
4.
Пролетта се развихряше сред цвят и зеленина. Както винаги, както векове наред…
Малкото селско гробище се разшири. Някои мъртви бяха закарани за погребение далеч из страната, по новите места на децата и внуците им. Но се появиха и нови жители. Сред тях дори млади хора…
Идеята на Минчев за паметник ...
  1193 
След като се развидели си намерих уютно местенце на една полянка, където след като похапнах няколко питки дори успях и да подремна малко. Напоследък не спях като хората. Сигурно ми се събираха 2-3 часа на денонощие, пък и хората си имаха хубави места за спане с покрив над главата и легло. Но аз сам ...
  1436 
3.
- Даскале, - каза Милко – даскале…
Кръстев изстена и отвори очи. Лежеше на дюшек върху горната площадка до кръчмата. Наоколо се щураха десетина човека, неколцина съсредоточено ядяха нещо от тенекиени паници, две баби замятаха чаршаф над главата на неподвижно тяло върху палет, един мъж – Дойно беш ...
  680 
  680 
2.
Двамата се завърнаха живи и здрави. Но не и с очакваната плячка. Милко беше попаднал на забравен убит и прибрал три пълнителя, Киро пропълзял между няколко трупа долу, обаче носеше само стотина патрона. Пак добре, че бяха стандартни, та ставаха за картечниците…
После всичко отново замря…
Кръстев ...
  540 
Осма глава
1.
При Милко бяха се събрали десетина души и, на мътната светлина на газен фенер, разглеждаха непознат, странен човек. Кръстев се зачуди кой е пък тоя, но бързо разбра – насреща му е един от бандитите. Беше полуседнал, сгънал крак в кървав крачол, пленилите го бяха превързали раната отгор ...
  680 
  952 
4.
От селото се разнесоха изстрели, изтрещяха няколко гранати и бомби, понякога се чуваше пукотевицата на пистолетите. После всичко затихна…
Минчев се огледа. В стаята всички бяха невредими – Ангел слагаше нов пълнител, Кръстев внимателно следеше през мерника стихналата гора отсреща, Марко зареждаше ...
  524 
Хляб, вълци и вода
Пред една от близките до пътя постройки имаше паркирана малка, червена на цвят кола. Оказа се втората за днес със свален преден джам. Надникнах вътре и забелязах шише с минерална вода пред седалката до шофьора. Огледах се, натиснах стъклото, пресегнах се, взех водата, закачих я на ...
  953 
  734 
3.
Времето беше спряло…
Хората заеха позиции – кой на прозорците, кой в таванските помещения, кой в мазе, кой в плевня… И чакаха… Мешо, станал неизбран началник на отбраната, вече два пъти обиколи всички, даже успя да отиде до наблюдаващите пътеките. Навсякъде тишина и спокойствие… Нервно спокойстви ...
  763 
  769 
2.
Стрелбата под селото беше кратка. Минчев погледна часовника си – надали и пет минути се водеше боят. После изведнъж спря. Само от покрива на читалище се ронеха капки вода, но групата настръхнали хора под козирката не им обръщаше внимание…
Далеч на север се чуваше заглъхващ рев на автомобил. Още с ...
  755 
  712 
Седма глава
1.
Всъщност, първият изстрел беше на Мешо. И свали водача на групата…
Нападателите се появиха малко след залез. Отпред се движеше нещо като разузнавателен патрул – десетина души, стъпващи леко и тихо, разгърнали се, доколкото им позволяваше тесния път – по двама на фланга, останалите във ...
  655 
4.
В селото беше тихо. До мръкване. Тогава из уличките почнаха да се чуват припалвани мотори, а след това фарове се отправиха на север. Един чифт, втори… Първата кола беше на Милото. Той се канеше да тръгне още по обяд, когато разбра какво са намислили съселяните му, но Мешо го изгледа с кръвожаден ...
  731 
3.
Оръжието пренесоха по домовете си в чанти или увито в дебели горни дрехи. Съселяни, близки – но по-добре малко хора да виждат какво става. Вярно, май нямаше човек, комуто да не се доверят, обаче се познаваха добре и знаеха дори кои са приказливците, готови за едната минута внимание да провалят вс ...
  525 
Съдейки по сърфовете и скутерите качени по колите, не малка част от хората бяха тръгнали на почивка. Някои от тях докато ме надминаваха, с приповдигнато настроение ми подвикваха или свиркаха с клаксоните, мотивирайки ме да карам по-бързо с колелото по наклона. Още от сега ми се приходи на море. Иска ...
  610 
2.
Следващите два часа минаха в напрегнато съвещание. Преброиха намереното оръжие. 10 пушки, 6 автомата, 2 снайперски винтовки /Мешо веднага прибра едната, другата дадоха от уважение на Кръстев/, 14 различни пистолета /сред тях и немски „Люгер“ от войната, получен от Киро, както и малък „Броунинг“, ...
  470 
Глава XXIV
Силвия оглеждаше приближаващото се стройно тяло на Лора. Черният клин очевидно беше една от скъпите находки на Станимир. Тя се усмихна леко. Синът ѝ имаше изтънчен вкус и невероятен усет към модата, въпреки че самата тя държеше на класиката. Силвия съжаляваше и до ден днешен отчиташе като ...
  907 
  747 
Шеста глава
1.
Читалището беше издигнато преди близо четиридесет години. От държавата дадоха някой лев, пратиха строители, материали, техника, но и самите селяни доброволно се включиха в строежа. Тогава бяха много, пък като се появиха и дошлите за лятото…
Кръстев по него време преподаваше далеч от т ...
  540 
4.
Гражданите си заминаха. Откараха и труповете на убитите – за аутопсия. На третия ден ги докараха и цялото село в един час се изсипа на малкото гробище. Положиха всеки при неговия род, но опелото стана едно – така и така гробовете бяха един до друг, деляха ги някакви метри…
Убитият пришелец не док ...
  497 
3.
Мъртвият лежеше по очи върху плета. Тоя стар плет, доста поувиснал вече, навремето делеше къщата на дядо Кольо и Корчовата. После дядото и бабата си заминаха, оставиха само една дъщеря, а тя пък беше се омъжила за съседа Корчо. Така че плетът стоеше излишен отдавна, но Корчо не го махаше. Едно, ч ...
  597 
Почивка на аванта
„От другата страна на пътя имаше къща. Хората ги нямаше. Навсякъде беше заключено, но под един навес имаше походно легло и се излегнах на него. Точно в този момент не ми пукаше че ще си дойдат. Отстрани на къщата имаше влакова линия и като я пресечеш малка постройка и външна чешма. ...
  1129 
2.
Събраха се пак в кабинета на Минчев. Но вече осем мъже и кака Ирина. Найден го нямаше… Сега го носеха към дома му. Да го оплачат жена му и майка му. Вече бяха позвънили на синовете му, а първата работа на Минчев беше да се обади в областния град. Където намери само някакъв дежурен в полицията, ко ...
  456 
Пета глава
1.
Стана светло, но никой не се появяваше по улиците на селото. Не се показваше Дойно – а той пръв минаваше пътя до кръчмата и отваряше магазина, не се появи Илия – селският пастир, който от две седмици вече извеждаше добитъка на паша само по околните рътове, даже Минчев не тръгваше към с ...
  480 
4.
Кръстев ги изпрати, но не сложи мандалото на вратата. Изкачи стълбата – малко трудно му беше вече, обаче като се сетеше как близо стогодишният му дядо по няколко пъти на ден почти припкаше по нея, стана му малко неудобно. Пред себе си – свеж пенсионер, пък вече готов инвалид. Така е – градът дава ...
  499 
Предложения
: ??:??