2 728 резултата
Малката им група тръгна към по-бедната част на богатия квартал. Беше странно да се каже така, но всъщност представляваше точно това. Къщи, които не можеха да минат за хубави, но не бяха и бараките или пък блоковете, в които живееха поне по десетина семейства в няколкото стаи. Не, тук вече се виждаха ...
182
Следващата сутрин мина съвсем обичайно. Молитвите, закуската, упражненията – всичко вървеше по графика си и всички го следваха с редовната липса на ентусиазъм на хора, които са принудени да пеят със ставането, а след това да разучават молитви. На Елизабет точно днес всичко това й се струваше направо ...
257
Лизи кимна, но после изведнъж сведе глава и макар все още да бе облегната на вратата, от отпуснатата й поза не остана й следа. Раменете й се бяха сковали, а пръстите й несъзнателно се бяха вкопчили в дланта му. Тогава внезапно се изправи, пое си дълбоко дъх, сякаш се канеше да скочи от върха на няко ...
159
Сам беше успял да отиде до Захир и да се върне, само за да завари Елизабет, посреднощ, да благодари за нещо на Хирса. Същият, който имаше следи от кръв по лицето и гледаше да не стъпва много на левия си крак. Само миг беше необходим на Сам, за да осъзнае, че и раната му, и кръвта по лицето му са дел ...
144
Петимата влязоха заедно в залата, но в присъствието им липсваше единство. Оглеждаха се, опитваха се да се държат някак си независимо един от друг, някак си странно се отдалечаваха и помежду им зейваше видима физическа и психологически усещана празнина.
А бяха делегация.
Петима представители на човеч ...
А бяха делегация.
Петима представители на човеч ...
194
3
11
Напуснаха кабинета скоро след това. Чарли постави обратно бариерата и след като успя да го убеди, че няма нужда от придружител до стаята си и ще загазят страшно, ако я хванат с него, той си тръгна.
Лизи не беше толкова предпазлива на връщане, отколкото на отиване, но въпреки това се стараеше да не б ...
Лизи не беше толкова предпазлива на връщане, отколкото на отиване, но въпреки това се стараеше да не б ...
205
Далширата погледна стреснато натам, но нощта вече се бе спуснала и видя единствено отражението си по стъклото. По пребледнялото й лице и по начинът, по който я дръпна назад, когато Лизи понечи да отвори, девойката можеше да отгатне, че очаква поне някоя мора.
– Крадците не влизат през вратата, нали ...
– Крадците не влизат през вратата, нали ...
208
До вечеря на другия ден Елизабет си бе спечелила наказание да мете коридорите на храма от никога неизчезващия пясък, а пък Рамая някак си бе успяла да убеди Главният жрец да й позволи да му помага в кабинета й. Естествено, при това положение, Лизи бе избрала да мете коридорът точно пред кабинета му, ...
233
Остатъкът от деня мина едновременно твърде бързо и умопомрачаващо бавно. Часовете им официално приключваха в късния следобед, което им оставяше около два часа до вечеря. Наказанието на Елизабет да подрежда в библиотеката все още важеше и то й изяде един от тях. Ако трябваше да бъде честна, би остана ...
293
Сам не се появи за вечерята, която си бяха уговорили, но пък й изпрати джирд с вързана за гърба бележка. Елизабет се бе зачудила дали наистина иска да знае какво има да й казва, но тогава той, в ролята си на пустинен плъх, зацвърча и задрапа с лапичка по обувката й. Преди да реши отново да се покате ...
197
Следващият половин час прекараха почти в пълно мълчание. Елизабет бе спряла да подсилва обонянието си, когато към страха, излъчван от хората в столовата, започна да се прибавя и нетърпение. Все повече от тях се отърсваха от шока и започваха да говорят помежду си.
Мъртвешкият вой сложи край на това. ...
Мъртвешкият вой сложи край на това. ...
217
Елизабет седеше на сплескана от честа употреба възглавничка в дъното на стая, пълна с новаци, седящи на също толкова неудобни възглавнички. Иснани им предаваше урок по религия, разказвайки им истории за стотиците превъплъщения на Ну’Ахра през вековете, как се е появявала в мига на най-силна нужда и ...
320
6.
- Не разбирам – казах и се огледах – Толкова сложно е всичко. Застопоряваш времето, отделяш го за разговори с мен, обясняваш ми много неща, които – поне аз така смятам – не е нужно един толкова обикновен човек да знае…
- А обикновени хора са само онези, които са избрали да са такива. Онези, на ко ...
- Не разбирам – казах и се огледах – Толкова сложно е всичко. Застопоряваш времето, отделяш го за разговори с мен, обясняваш ми много неща, които – поне аз така смятам – не е нужно един толкова обикновен човек да знае…
- А обикновени хора са само онези, които са избрали да са такива. Онези, на ко ...
197
1
2
Ангелчето Ачо долетя до трона и се бухна по лице в пухкавия облак, върху който Всевишният беше стъпил. Удобен облак – позволяващ на вечно стария млад Бог да отпусне уморените си крака и поуспокои ревматизма.
- Какво пак? – попита Той, макар да знаеше за произшествието предварително – нали по Неговат ...
- Какво пак? – попита Той, макар да знаеше за произшествието предварително – нали по Неговат ...
190
1
6
Сам усети главоболието още преди да се беше събудил. Ужасното туптене го накара да изплува от дебрите на съня и да изръмжи недоволно. Но не беше толкова зле, реши, докато придърпваше Елизабет към себе си. Тя беше в ръцете му. Лежеше до него. Топлината на тялото й и миризмата й бяха неоспоримо доказа ...
147
Пътека покрита с листа минаваше през тъмна гора. Имаше много звезди, но липсваше луна. Дори и в мрака по дърветата личеше ясно зеленина. Тук храсти и фиданки нямаше. Само огромни тъмни силуети на длъж и на шир. Стари стволове великани сякаш попиващи всяко движение. По дебелите им клони се прокрадвах ...
241
ВТОРА ЧАСТ
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
432
1
1
Елизабет побърза да излезе и да вземе от шкафа в края на коридора още един комплект спално бельо. Все още беше сравнително рано и една-две от другите нови жрици я изгледаха с интерес, но тя се престори, че не го забелязва. Ако не се държеше подозрително, никой нямаше да задава въпроси.
Когато се вър ...
Когато се вър ...
149
9.
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...
160
Лизи се усмихна леко и вдигна лице към него.
– И аз започнах да подозирам нещо такова.
– И ти харесва. – констатира с облекчение Сам.
Ръката му се вдигна към лицето й, отмести един невидим кичур коса и после я погали по бузата. За момент изглеждаше, сякаш ще я целуне и сърцето на Елизабет откликна с ...
– И аз започнах да подозирам нещо такова.
– И ти харесва. – констатира с облекчение Сам.
Ръката му се вдигна към лицето й, отмести един невидим кичур коса и после я погали по бузата. За момент изглеждаше, сякаш ще я целуне и сърцето на Елизабет откликна с ...
172
5.
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...
140
2
2
Час след като Чарли и Сам бяха излезли, Елизабет се бе почувствала достатъчно спокойна, за да изтича до библиотеката и да грабне книга, която поне изглеждаше, че ще й бъде полезна. От пет се опитваше да разшифрова старохайранският, на който бе написана, но дори не бе съвсем сигурна за какво става въ ...
286
Необходимо съобщение: Оказа се, че не съм го пускал тук. И реших да почерпя за имения ден с романа. Препоръчвам го и на вярващи, и на атеисти. Честна дума - на мен ми хареса и даже го четох
ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато с ...
ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато с ...
224
2
1
Щом вратата се затвори зад гърба им, Сам веднага пусна ризата на Чарли. Всъщност се беше зарадвал, когато усети бариерата на мошеника около стаята на Лизи. Не му хареса това, че двамата са под нея, но знаеше, че говорят за нещо, което явно никой не трябваше да чуе. Може би дори той. Мисълта накара н ...
208
– Изненада! – мошеникът подскочи весело и разпери ръце в страни.
Тя изтича до него и го прегърна здраво. Чарли залитна леко назад, но успя да се задържи на крака и също обви ръце около нея.
– Богове, толкова се радвам да те видя! – каза му щастливо Лизи.
– Аз също. – отговори й, след което с типични ...
Тя изтича до него и го прегърна здраво. Чарли залитна леко назад, но успя да се задържи на крака и също обви ръце около нея.
– Богове, толкова се радвам да те видя! – каза му щастливо Лизи.
– Аз също. – отговори й, след което с типични ...
176
Следващата седмица беше смес от разочарование и забравена радост за Елизабет. От една страна, не откри нищо ново, което да я насочи кой би могъл да е убиеца. От папките на убитите жрици бе научила, че някои са били съвсем нови, а други – дори сайтави. Рамая пък й бе казала, че някои са били изчезнал ...
352
- Алооо…
- Изкуствен интелект, модел ХУ 999 слуша…
- А… Добре де… Роботче, искам да попитам…
…
- Алооо… ...
- Изкуствен интелект, модел ХУ 999 слуша…
- А… Добре де… Роботче, искам да попитам…
…
- Алооо… ...
222
2
7
Вниманието върху Чарли беше краткотрайно. Мошеникът не беше сигурен дали повечето бунтовници просто не бяха чули за него, или завръщането на армията значеше значително повече работа и по-малко клюки за всички присъстващи. Яери Омид, или поне момчето, което Чарли мислеше, че отговаря на името, побърз ...
263
Десета година бушуваше войната на човечеството срещу Изкуствения разум. Дим се стелеше над планетата, отвсякъде се стреляше, но най-голямата опасност за хората бяха биороботите, които проникваха в редиците им и убиваха наред.
Трудно различими, почти с човешки облик, а последната серия бяха пълни коп ...
Трудно различими, почти с човешки облик, а последната серия бяха пълни коп ...
319
2
6
Чарли отвори очи. Лежеше по гръб на нещо меко. Над него нямаше небе. Всъщност имаше небе над него, но той не го виждаше от глинения таван на стаята, в която се събуди. Мошеникът прецени, че го чувстваше повече като съвземане, отколкото събуждане, но в случая разликата не беше голяма. Беше завит с че ...
203
Сам беше отвън, когато тя се престраши да напусне убежището на сенките му в стаята си. Изражението му отново бе напълно непроницаемо, затворено за нея и за света наоколо. Или той така си мислеше. Лизи усещаше раздразнението му съвсем ясно. Острата нотка, почти като на озон, в миризмата му, само потв ...
232
Елизабет завъртя глава наляво, а после и надясно, оглеждайки се в огледалото. Раните й бяха заздравели, синините на гърлото й все едно никога не ги бе имало и дори от зъбите на фантома не бе останала и следа. Нямаше дори белези.
Не бе само това.
Лизи знаеше, че не е грозна и умееше да подчертава пре ...
Не бе само това.
Лизи знаеше, че не е грозна и умееше да подчертава пре ...
335
Лизи се завъртя, изстрелвайки крака си към главата му. Той блокира. Глезенът й се блъсна в предмишницата му на милиметри от лицето му и тя побърза да се отдръпне, преди да я е сграбчил.
На някакво ниво съзнаваше какво се случва, как прави точно онова, което Сам искаше. Разумът й казваше, че трябва д ...
На някакво ниво съзнаваше какво се случва, как прави точно онова, което Сам искаше. Разумът й казваше, че трябва д ...
207
Зимният дворец в Плиска
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...
390
През далечната 2053 година великият учен М’Бомбари М’мале М’мале създаде инсталация за изтегляне на ядрената енергия от пърцуцата и реши да почине половин час преди откриването на следващото гениално приспособление. Пък се и налагаше – земната промишленост беше претоварена от производството на негов ...
188
2
4
Сам можеше да заключи вратата и без да гледа какво правят ръцете му, само че упорито беше забол поглед в бравата и по никакъв начин не реагира на бягството й. Защото това си беше бягство. Тя искаше да избяга от него и да осъзнае това караше кръвта да застива във вените му. Не му харесваше нито мисъл ...
192
Една огромна пеперуда кацна върху главата му. Тя не литна веднага, усетила сладникавия аромат на шампоана, с който се бе изкъпал. За това продължаваше да стои и блажено и същевременно леко забавено да пърха с крила. Заспалия овчар даже и не разбра, за неканената гостенка. Която след малко повече от ...
147
Джон отвори вратата, погледна навън и се усмихна широко:
- Виждам, че процедурите ви се отразявят изключително добре. Връщате се за още?
- Вашият елексир е цяло чудо, господин Колман! Иска ми се да се изкъпя в него! Ще
взема още две бутилки – една за мен и една за съпругата – ентусиазирано отвърна
г ...
- Виждам, че процедурите ви се отразявят изключително добре. Връщате се за още?
- Вашият елексир е цяло чудо, господин Колман! Иска ми се да се изкъпя в него! Ще
взема още две бутилки – една за мен и една за съпругата – ентусиазирано отвърна
г ...
510
4
Иснани й беше наредила да почива и, честно казано, на Елизабет не й се правеше нищо друго. Чувстваше се изтощена, слаба и замаяна. Спеше й се, но не можеше, защото болката, като обгорена в огън плът, не й позволяваше, без значение на коя страна се обърне. Беше гладна, но когато се опита да закуси, в ...
302
Такива сме ние – монолитни. Без дрязги, без претенции, без разделения. Никакви подобни – ни политически, ни социални, ни религиозни. Всъщност, няма дори основание за подобни – те просто нито ни интересуват, нито вълнуват.
Нямаме елит, нямаме плебеи, нямаме възростови или полови разцепления. Не ни съ ...
Нямаме елит, нямаме плебеи, нямаме възростови или полови разцепления. Не ни съ ...
263
1
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
