2 728 резултата
Старият некропол се намира на няколко километра от Крабово, по склона на планината Пропел. Още отдалеч може да се усети тягостното излъчване на мястото - там винаги е с няколко нюанса по-мрачно, а дървета и храстите са по-нарядко и изглеждат болнави. Почти никой от селото и околността не се осмелява ...
1382
2
8
Мълчалива песен
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...
849
5
Глава двадесет и първа
За новите технологии, за Боговете и Децата им
На сутринта шестимата са се разположили на голямата тераса. Изнесли са столове, отпуснали са се, припичат се на слънчевите лъчи. А Слънцето, излязло за пръв път след снежните бури, е ласкаво, ласкаво… Като опитен донжуан на първа с ...
За новите технологии, за Боговете и Децата им
На сутринта шестимата са се разположили на голямата тераса. Изнесли са столове, отпуснали са се, припичат се на слънчевите лъчи. А Слънцето, излязло за пръв път след снежните бури, е ласкаво, ласкаво… Като опитен донжуан на първа с ...
663
1
5
Глава деветнадесета
За пътешествениците във времето и пространството
Зимата се вихреше със страстта на някогашна госпожица, изведена на първи бал… Тя танцуваше по земята, разрошваше оголелите клони на дърветата, замеряше случайните минувачи със сняг – независимо дали бяха излезли на лов хищници, тър ...
За пътешествениците във времето и пространството
Зимата се вихреше със страстта на някогашна госпожица, изведена на първи бал… Тя танцуваше по земята, разрошваше оголелите клони на дърветата, замеряше случайните минувачи със сняг – независимо дали бяха излезли на лов хищници, тър ...
479
2
Глава седемнадесета
За бизнеса, монопола и пазарните роби
Навън пак валеше… Есен… Дъжд… Влага навред… Сумрачно… Възкисело всичко – настроението най-напред…
А Чек тръгваше тази сутрин към своята Земя. И пътем щеше да мине близо – на няколко светлинни години, от Земята на Мил Итса и Ник Кол Ай-ай…
Мил ...
За бизнеса, монопола и пазарните роби
Навън пак валеше… Есен… Дъжд… Влага навред… Сумрачно… Възкисело всичко – настроението най-напред…
А Чек тръгваше тази сутрин към своята Земя. И пътем щеше да мине близо – на няколко светлинни години, от Земята на Мил Итса и Ник Кол Ай-ай…
Мил ...
507
1
3
Глава петнадесета
Продължение на историята за влюбените от две разминаващи се звездни системи
- И? – каза припряно Мил Итса, придвижвайки по пясъка това, което при другите момичета е дупе...
- И – системите се разминали и си заминали по своя път... Виола видяла за мигове своя любим, зърнала на гърди ...
Продължение на историята за влюбените от две разминаващи се звездни системи
- И? – каза припряно Мил Итса, придвижвайки по пясъка това, което при другите момичета е дупе...
- И – системите се разминали и си заминали по своя път... Виола видяла за мигове своя любим, зърнала на гърди ...
507
1
5
Глава тринадесета
За света без наука и учени, за хората, спасяващи се от модерна цивилизация
Драгон – във вид на тежък космически търговец /доста тежък – дори като човек не можеше да се хване в по-малко от два центнера плът/ - пиеше само безалкохолни напитки. При това специално производство, скъпи, ...
За света без наука и учени, за хората, спасяващи се от модерна цивилизация
Драгон – във вид на тежък космически търговец /доста тежък – дори като човек не можеше да се хване в по-малко от два центнера плът/ - пиеше само безалкохолни напитки. При това специално производство, скъпи, ...
526
1
3
Глава единадесета
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ пове ...
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ пове ...
561
1
1
Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново. Талашът беше облицовал двете ледени пейки, но не изолираше кой знае ...
869
1
1
Глава девета
За омайничето, женските фигури и Въздуха на свободния избор
Тъкмо са хапнали от марковата боб чорба на планетата. При това подобрена с билки, докарани от Мир-О. И яденето е станало такова… Абе, и двете момичета са с подути кореми. Слава Богу, от хапването…
Отгоре надничат звездите, отдо ...
За омайничето, женските фигури и Въздуха на свободния избор
Тъкмо са хапнали от марковата боб чорба на планетата. При това подобрена с билки, докарани от Мир-О. И яденето е станало такова… Абе, и двете момичета са с подути кореми. Слава Богу, от хапването…
Отгоре надничат звездите, отдо ...
469
2
3
Глава седма
За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми
- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…
Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и ...
За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми
- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…
Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и ...
528
1
3
Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше. Накрая остана единствено подскачащият й пулс и усещането, че току-що е забравила нещо важно. Елизабет изпуфтя раздразнено, изтри ...
858
1
Глава пета
За любовта /пак ли, бе!/, за интелекта и съотношението между физиката и акъла, за Страшната планета Земя на най-дребните джуджета във вселената
И така – след няколко минути тримата бяха навели глави към капсулата, много старателно дишащи настрани… А за кихане дори не смееха да помислят…
В ...
За любовта /пак ли, бе!/, за интелекта и съотношението между физиката и акъла, за Страшната планета Земя на най-дребните джуджета във вселената
И така – след няколко минути тримата бяха навели глави към капсулата, много старателно дишащи настрани… А за кихане дори не смееха да помислят…
В ...
564
1
7
Връщайки се от небитието винаги присъства един възхитителен момент, когато човек не помни абсолютно нищо. Нито един бит информация. Безметежно съществуване на сезонен зеленчук, който, може би, се чувства като физическо тяло и това осъзнаване е напълно достатъчно. Тогава разумът започва да си задава ...
872
Глава трета
За планетата Земя GK 4747-13, вълшебните космически повеи, особеностите на особеното
Планетата Земя GK 4747-13 е в края на мегавселената. Точно зад ъгъла, където става бая прохладно за реалността – оттам минават куп космически течения, преплитат се, завихрят се, отнасят и донасят какви л ...
За планетата Земя GK 4747-13, вълшебните космически повеи, особеностите на особеното
Планетата Земя GK 4747-13 е в края на мегавселената. Точно зад ъгъла, където става бая прохладно за реалността – оттам минават куп космически течения, преплитат се, завихрят се, отнасят и донасят какви л ...
526
1
6
Глава първа
За Главоча, голямата битка и великия воин Херо Мил Итса
Слънцето грееше както всеки ден. То и без това си нямаше друга работа. А тая – малко скучна, банална, елементарно повтаряща се, му позволяваше да се разходи по познатия път над планетата Земя GK 4747 – 13, да позяпа надолу... Като ч ...
За Главоча, голямата битка и великия воин Херо Мил Итса
Слънцето грееше както всеки ден. То и без това си нямаше друга работа. А тая – малко скучна, банална, елементарно повтаряща се, му позволяваше да се разходи по познатия път над планетата Земя GK 4747 – 13, да позяпа надолу... Като ч ...
741
1
6
Елизабет затвори книгата, която бе заела от малката библиотечка на МакГилиан, остави я до себе си на пода и се изправи, за да закачи обратно фенера на мястото му – кука на стената, където да не представлява опасност по време на буря. Франк, кацнал на най-високата етажерка, отдавна се беше напухил и ...
817
Нужно й бе известно време, за да се вземе в ръце. Беше ѝ се струпало твърде много. Щом си го помисли, се почувства като някоя неблагодарница и глезла. В крайна сметка беше жива, нали? Въпреки всичко беше стигнала до тук. Оставаха броени минути, докато отплава от Рива и опасностите тук. Всичко можеше ...
868
Бездната поглъщаше всичко.
Хищна. Ненаситна. Безкрайна химера в стихията на глада си.
Неумолима. Страшна. Безмилостна в страстта си да погълне дори самата безкрайност.
Астронавта наблюдаваше този пир, част от който ще се превърне скоро.
Бездната дори няма и да усети вкуса му. Нито мислите му, нито о ...
Хищна. Ненаситна. Безкрайна химера в стихията на глада си.
Неумолима. Страшна. Безмилостна в страстта си да погълне дори самата безкрайност.
Астронавта наблюдаваше този пир, част от който ще се превърне скоро.
Бездната дори няма и да усети вкуса му. Нито мислите му, нито о ...
1295
1
ТРАНСФОРМАЦИЯ
Прозата бе в неосъзната депресия. Прозата бе обзета от вопиющо чувство за нещастност и безполезност, от апатия и многотонна меланхоличност. Прозата не можеше да проумее състоянието си, но пък не се чувстваше комфортно в никакъв случай. Знаеше, че е в дискомфорт, знаеше, че по-рано бе с ...
Прозата бе в неосъзната депресия. Прозата бе обзета от вопиющо чувство за нещастност и безполезност, от апатия и многотонна меланхоличност. Прозата не можеше да проумее състоянието си, но пък не се чувстваше комфортно в никакъв случай. Знаеше, че е в дискомфорт, знаеше, че по-рано бе с ...
572
1
1
Името ми не е от значение нито миналото ми. Важното е, какво правя сега. Бях на 18, когато започна всичко. Гепих една стара Лада, която едно семейство беше оставило по случайност със включен двигател парркирана край един супермаркет в Люлин, помогнаха ми да я превърна във такси и така със това импро ...
1071
Глава 15
Пийт
„Абриел!” помислих си, след като цялата тази сграда се разтърси. Писък се разнесе навсякъде. Ангела, който беше на път да е убит от мен изведнъж падна на земята и се гърчеше. Взех копието, което бе държано от някаква статуя на рицар. Забих го в сърцето на ангела.
- Пийт! – извика ме Дж ...
Пийт
„Абриел!” помислих си, след като цялата тази сграда се разтърси. Писък се разнесе навсякъде. Ангела, който беше на път да е убит от мен изведнъж падна на земята и се гърчеше. Взех копието, което бе държано от някаква статуя на рицар. Забих го в сърцето на ангела.
- Пийт! – извика ме Дж ...
550
В едно далечно царство, през трийсет бостана в трийсет и първи, живеел триглав змей на име Станой. Той бил посветил живота си на опазването на една нива с тикви. Нищо не можело да го откъсне от работното му място, въпреки че не бил подписал договор за охрана и дори не знаел кой е собственикът на имо ...
1631
6
8
Опит за фантастичен разказ
Индокитаецът отвори прозореца и се загледа в оранжево-зеленото небе. Долавяше тихия звън на розово-лилавите звезди и усещаше сладко-киселият вкус на наближаващото утро. Той въздъхна дълбоко с желание да се освободи от мислите, които напоследък прогонваха съня му. Лии Кен б ...
Индокитаецът отвори прозореца и се загледа в оранжево-зеленото небе. Долавяше тихия звън на розово-лилавите звезди и усещаше сладко-киселият вкус на наближаващото утро. Той въздъхна дълбоко с желание да се освободи от мислите, които напоследък прогонваха съня му. Лии Кен б ...
1044
1
А стършела, гледаше ли,
гледаше отдалеч как
техните мечти се разпадат,
как сърцата в системата
им се разлагат. ...
гледаше отдалеч как
техните мечти се разпадат,
как сърцата в системата
им се разлагат. ...
629
В едно далечно царство, чиито земи били сгушени в полите на висока планина, живеела девойка на име Калия. Наглед тя била съвсем обикновена, нито много красива, нито много умна, нито много сръчна. Имало обаче нещо, с което тя се отличавала и с което станала известна отвъд пределите на родното си село ...
828
– Казаха ми, че още съществуваш.
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...
850
1
3
Събудих се някъде около четери, целият плувнал в пот. Ако някой ме видеше точно във този момент би си помислил, че съм сънувал кошмар или от сорта. Всъщност сънувах, и беше сега като се замисля нещо като кошмар.
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...
1293
Дидо влезе през все още отключената врата и подхвърли на намятащата якето си Деница:
– Побързай, че Пешо си изчака чакалото. Седи в колата и вече заглежда чужди мацета…
Деница се подсмихна – знаеше, че нейният Пешо няма как да се измъкне изпод острото й токче, и в скороговорка занарежда:
– Всички ма ...
– Побързай, че Пешо си изчака чакалото. Седи в колата и вече заглежда чужди мацета…
Деница се подсмихна – знаеше, че нейният Пешо няма как да се измъкне изпод острото й токче, и в скороговорка занарежда:
– Всички ма ...
619
2
10
Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...
869
Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...
991
1
2
Елизабет отново насочи ръждясалия прът към главата му и този път МакГилиан отскочи назад, като едва не се препъна в собствените си крака в желанието си да се отдръпне по-далеч от нея. Знаеше, че по-късно вероятно ще съжалява и ще се чувства гузна, че използва като броня смъртта на Анди и горките хор ...
1074
2
Сара размърда тялото си. С големи усилия отвори очи. Бяха се слепнали от гурели. Примигна няколко пъти. Ярка светлина озари очите й. Стана й още по-трудно да се фокусира. Беше легнала на една страна с ръце към гърба. „Странна поза”, помисли си тя. Сви крака към гърдите си и осъзна, че са вързани. Ра ...
668
1
1
Беше нощта срещу първи октомври и часът бе такъв, че добрите и почтени жители на Лудоград отдавна си бяха легнали, лошите се бяха впуснали да вършат злодеяния и престъпления, и само малцина бяха отправили поглед към небето, но бяха толкова заети да съзерцават необичайните зеленикави оттенъци на обла ...
1169
1
Това беше един изключителен ден в живота на Джейн.
Слънчевият лъч, който огря лицето й я накара да скочи бързо от леглото си. Погледна часовника. Беше се успала и може би ще изпусне автобуса. Започна да се приготвя бързо. Снощи действително си легна късно. В ресторанта на хотела се запозна с един ми ...
Слънчевият лъч, който огря лицето й я накара да скочи бързо от леглото си. Погледна часовника. Беше се успала и може би ще изпусне автобуса. Започна да се приготвя бързо. Снощи действително си легна късно. В ресторанта на хотела се запозна с един ми ...
686
1
– Какво?!
Възмущението и на двете го блъсна като физическа сила и той отстъпи назад, пламвайки като домат и вдигайки помирително ръце във въздуха.
– Не Вие, милейди! – побърза да каже и посочи към Елизабет. – Имах предвид нея.
– И как това е по-добре?! – викна Лизи и бутна Меридит. – Боговете са ми ...
Възмущението и на двете го блъсна като физическа сила и той отстъпи назад, пламвайки като домат и вдигайки помирително ръце във въздуха.
– Не Вие, милейди! – побърза да каже и посочи към Елизабет. – Имах предвид нея.
– И как това е по-добре?! – викна Лизи и бутна Меридит. – Боговете са ми ...
1221
2
2
Сина бе поставила ножа пред себе си. Гледаше да бъде до него, за да може да го наблюдава. Ако той наистина беше жив, нещата можеха да загрубеят. Можеше още някой невинен да пострада. А как мразеше да копае гробове...
Нати влезе в Чар и поздрави приятелката си. Познаваха се от цяла вечност.
- Не тряб ...
Нати влезе в Чар и поздрави приятелката си. Познаваха се от цяла вечност.
- Не тряб ...
757
3
1
Вонята на канал проникна при тях в каретата, преди дори да отворят вратата. Чак навън към това се прибави и миризмата на солена вода и водорасли. Комбинацията не беше никак приятна, но след като беше живяла в килия, пълна с боклук и всякакви други неща, Елизабет не я преживяваше толкова тежко, колко ...
956
1
Елизабет продължи да спи и да яде през следващия ден, но основно спеше. Струваше й се, че никога няма да се отърве от постоянната умора, която усещаше чак в костите си. Странните сънища, които знаеше, че сънува, но за щастие никога не помнеше, само я караха да се буди дезориентирана и с някакво непр ...
1180
3
1
– Елизабет, какво, в името на Боговете, правиш там?
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...
885
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
