2 728 резултата
Виждаше мъже от рибарски кораб, които радостни махаха с ръце към тях, поздравяваха ги, подаваха им плетени кошове пълни с риба. Разговаряха с телепатия, шегуваха се помежду си, казаха си, че след седмица отново ще се видят... После вратата на „кората” се затвори. Мария вървеше след тях наблюдаваше г ...
  533 
/Приказка за Възрастни/
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...
  655 
След време ще се научиш да препускаш из вселената с умът си, ще се носиш с белите звезди. Тяхната енергия ще ти връща различни спомени, знаеш ли колко е необятна вселената...? Знаеш ли какви прекрасни пространства съществуват, знаеш ли, че душите се събират на места, където могат да се облекат в нов ...
  579 
Чувството беше невъобразимо. Той сякаш полетя с криле из космоса и можеше да докосне всичко, което поиска. Тялото му вибрираше силно и усещането бе, че хиляди експлозии на удоволствие преминават през него на нежни, замайващи вълни. Всичко това трая много кратко време, десетина, двадесет секунди и ка ...
  671 
Стоеше точно на ръба. Направеше ли крачка напред, пропадаше. И от там нямаше връщане. Скалпът на тила му настръхна. Това беше много атавистична проява на неговото тяло, на всички човешки тела. В тях освен човешката им душа живееха и много животни и от време на време някое от тях се събуждаше по разл ...
  548 
(ФЕНТЪЗИ-приказка за пораснали деца)
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...
  599 
.txt
Коремът ми се подува. Извънземното отвътре иска да излезе. Хм, ще почака. Още не съм узрял за тая работа.
Имам три неща, които да свърша преди зеления гном да ме взриви.
Трябва да любя Яя. Да кача мамонтовия връх и още едно. Непременно трябва да ...
- Днес си по-добре - пискливия ѝ глас идва от ...
  480 
Жетварят
/Глава 3/
...Фаровете осветиха табелата с името на селото. Като в някакъв чуден синхрон едновременно с осъзнаването на светлината в сърцето му забълбука любовно вълнение, което се разля чак в корема му и го сви на топка. Хареса му. За него това беше ново изживяване. Трябваше да го усвои – щ ...
  571 
Тихомир Цонев
Обичам те
РАЗКАЗ
Селото ѝ се намираше високо на скалистия хълм. Какъв ти „скалист хълм” – цялата Земя се състоеше от скали. Всички казваха, че в Резервата се отглеждат животни и растения, каквото и да представляваха тези неща. Тя никога не бе виждала друго, освен семейството си и скали ...
  917 
Жетварят
/Глава 2/
- Докога ще ме обичаш? Докато се умориш? – шепнеше глезено момичето с нацупените си устни.
- Докато умра. Даже и после – влюбено с дрезгав глас и отвърна младият мъж, докато едната му ръка нежно милваше гръдта и.
Ако можеха да видят мястото си отстрани - биха спрели да дишат. ...
  716 
Жетварят
/глава 1/
Смяташе себе си за съвсем обикновен човек – по професия жетвар. Не е точно професия, но пък – работа си беше. Хубави и пълни бяха дните му и въобще харесваше живота си като цяло. Но! Но, нещо все не достигаше, за да се почувства изцяло удовлетворен, завършен. Понякога /особено нощ ...
  778 
Никога няма да забравя онези двайсетина секунди, които преобърнаха живота ми. Защото аз бях виновна, само аз и никой друг.
Аз шофирах, а мъжът ми дремеше на съседната седалка, борейки се с тежкия си махмурлук. Предната вечер за пореден път се бе напил зверски, дори бе изплашил децата с неадекватното ...
  649 
Радиостанция „Дюлино“
Когато направих левия завой, нямаше как да знам, че само аз щях да оцелея. Мислите ми се разхождаха по отстоящия само на два часа път див плаж. Чувах симфония от разбиващи се в скалите вълни. Пясъкът изгаряше белите ми стъпала, слънчевите лъчи рисуваха по трептящата морска повъ ...
  807 
8.
- И така, в района на семейство Спаркълс е засечена силна магнитна буря с магичен профил – започна отсечено и директно председателят на Съвета. Той впери остро поглед в Ник и Ерика като орел, който се кани да сграбчи някой дребен гризач.
- Мисля, че можеше да кажете едно „Здравейте“ или нещо тако ...
  480 
Слънцето плъзгаше по кожата му ласкави лъчи и го заливаше с разтапяща, блажена топлина. Той докосваше пясъка и от време на време загребваше от него цяла шепа. Обичаше да усеща как се стича като жив между пръстите, а после се връща обратно в безкрайното, пясъчно море. По страните си усещаше танцуващи ...
  1116 
Питате чия глава бе открадната? Открадната бе главата на пилота на товарния кораб ZL-15, който от десетина години обикаляше покрайнините на Млечния път, разнасяйки резервни части и оборудване за няколкото новопостроени станции за добив на ценни минерали. Кой я открадна? Ами пиратите, разбира се, че ...
  524 
„Зрънце бях –
дълбок сън живях
погали ме глас
златен житен клас
силна жажда ...
  794 
Глава 9: Ничия земя
Изгревът посрещна Проходът отдавна буден, с претъпкани от хора улици, огромни опашки пред пунктовете за преминаване, както и безчет забързани каруци и карети по различни задачи. Тънки струи дим се виеха през доста комини, където догаряха последните въглени от нощните огньове. Мал ...
  909 
Азаар спря предпазливо на ъгъла, щом видя един дом да крачи бавно към края на улицата. Ходеше наклонен и съвсем леко залиташе, навярно заради изпитото по време на дъжда пролетно вино. Стените му моравееха, коминът изпускаше весели облачета дим, а вратите и прозорците си играеха с вятъра. Домовете об ...
  676 
Новата Световна война, предстояща следващите няколко десетилетия, няма да е война само на различия в религиите, няма да е война само за събаряне на езиковата бариера, няма да е война само на разруха и унищожение, нито война за надмощие и територия или война за природен ресурс. Това ще е война за изг ...
  683 
Събудих се в тъмната и мрачна стая, сега обгърнат от някакво непознато досега чувство на пронизваща хладнина, която тръгна от петите и стигна по магистралата от вени чак до сърцето ми. „Аах“ - простенах аз и свих очи от зверската, кратка болка, която сви съществото ми за броени секунди. Отворих очи, ...
  626 
-Искам да науча повече за тази планета, Джон! - кресна императора.
-Бяха изкарали от строя всичките ни сензори. - каза Джон със сведена глава.
- И нищо ли не можахте да свършите? - попита императора едва сдържайки се да не извика.
- Пуснахме биомеханична клетка, клас "Имитатор".
- Чудесно! Сега само ...
  403 
Касиерката на банковия клон не се изненада, когато видя през вратата да влиза мъж, облечен като Дядо Коледа – до празника оставаха само десетина дена и по улиците щъкаха много дядоколедовци и снежанки, повечето от които имаха меркантилни занимания и съответно често се нуждаеха от банкови услуги. Сут ...
  530 
Старейшините първоначално не гледаха с добро око на Сора, защото на външен вид тя се различаваше коренно от останалите членове на племето. Косите й бяха с цвят на прегоряла слама, очите й бяха пъстри, с преобладаващо сини нюанси, а по стройното й тяло нямаше почти никакви косми, като изключим нежния ...
  665 
Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете ст ...
  631 
/зимна приказка за любовта/
Падаха снежинки – откъсваха се от мъгливо белите облаци и бавно се понасяха надолу. Събираха се на рояци, на ята или една по една летяха към очакващата ги белота.
Като мигове от време са – Ехо ги ловеше с поглед. Като секундите от които е съшита всяка минута, като бодовет ...
  898 
***
3
Усмивката на този човек в никакъв случай не означаваше „бързо оздравяване” или нещо подобно. Косата му бе дълга, под раменете. Кърваво-червена, до колкото помня. Когато попитах Океания, тя каза, че освен Коракс не съм имала посетители. Странно. Към обед Коракс дойде. Донесе ми цветя.
- Здравей ...
  498 
Някой почука на вратата. Помня го, но се е променил. Очите... Тези зелени очи! Когато бяхме по-малки един поглед бе достатъчен за да разберем, че нещо не е наред.
- Влизай. - огледах се за някой, който случайно може да ни е видял. Чисто е. Затръшнах вратата, което сега не ми се струва толкова добра ...
  539 
Пролог
От три хиляди седемстотин деведесет и девет години и деведесет и осем дни Елониана се върти около Полукс със скорост петдесет километра в час. Преди годината тук бе сто дни, денонощието тридесет часа, имаше три сезона... Сега годината е петстотин седемдесет и три дни. Температурите достигат ч ...
  566 
Автор: Светослав Александров
**
ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
**
Джоузеф и Евелин тихо разговаряха под навеса на епископския двор. Курабиите още не бяха изядени, а недопитият чай изстиваше. Но хапването и чаят бяха последна грижа на двамата, които сериозно се притесняваха за това, което бъдещето щеше да донесе. ...
  574 
Автор: Светослав Александров
Тази нощ във вътрешността на Силабор за пръв път стъпи човешки крак от времето, когато човекът, известен като Светлия пророк, бе ходил по неизвестните пътищата на Саркания.
Пазачите-Исполини ги нямаше. Дали бяха загинали, лутайки се в слепотата си, дали се спотайваха няк ...
  458 
Сред пясъците на Саркания. Част четвърта: Сблъсък и примирие
Автор: Светослав Александров
Архиепископът окончателно призна качествата на дромеквините, след като в продължение на почти десет часа (според усещането на Геофрей) тичаха в тръс или галопираха неуморно. Даже Загзъг сподели, че това е вероя ...
  502 
Сред пясъците на Саркания. Част трета: Пустинни изпитания
Автор: Светослав Александров
Карта на света Саркания:
Докато участниците в Трета експедиция бяха отседнали в Тирий, две фигури в черни роби разгорещено водеха някакъв спор. Стояха изправени под едно самотно уродливо дърво сред червен пейзаж. ...
  612 
Глава 8: Надежда
Последните капки дъжд се отичаха по свежо зелените пролетни листа на буковата гора. Миризмата на влажна трева, липсата на жужащи буболечки и завръщащите се пойни птици създаваха приятната илюзия за разцъфтяващ свят след дългия зимен сън. Дълбоко вдишване. Всяка глътка въздух опияняв ...
  935 
Глава 4 Саможертви
Мьонг-у изпита шок от неочакваната целувка на принца, но не помръдна, нито се опита да го отблъсне. И не защото това особено му харесваше... но принципно принцът беше господарят на Мьонг-у и в момента психически беше изнервен заради утрешната сватба и сигурно искаше да си го изкар ...
  748 
Глава 7: Контакт
Друго си беше човек да се изкъпе след толкова дни мизерстване. Последната им баня беше в Хоуп, а след това бяха пътували в какво ли не, търкаляли в тъмници, бити, и … Тръпки побиха Крон при мисълта за последното. Да можеше да му изтрият и спомените така както му се върнаха обратно п ...
  953 
Сред пясъците на Саркания. Част втора: Експедицията
Автор: Светослав Александров
Карта на света Саркания:
Днешната проповед се оказа футуристична и това напомни на Евелин за странната ѝ вчерашна разходка. Девойката се разстрои. Тя преминаваше през един от странните парадокси на религиозността – хем ...
  549 
Глава 2
Лицето с пунктирни и векторни очертания
Маги беше много развълнувана покрай своето решение. Гледаше да бъде търпелива, но това много не й се отдаваше и постоянно си намираше нови и нови теми за разговор с Тейт. Очарова се когато разбра, че в сиропиталището са го учили как да прави рамки на г ...
  728 
През целия път си мислех за мястото, където отивах. Когато се реших да дойда тук, бях доста объркан и любопитен, но сега, не знам защо, се чувствах главно притеснен. Колкото повече приближавах, толкова повече ме превземаше чувството, че вече не желая да съм тук, че има нещо, което отблъсква пришълци ...
  606 
Глава 3 Последствия
Мьонг-у, магьосникът съветник на принц Мартин Савахов, наблюдаваше господаря си мълчаливо от ъгъла. Негово височество в момента трескаво обикаляше покоите си, без да може да заспи – очевидно го тревожеше утрешната сватба, въпреки че не искаше да си го признае и се оправдаваше с н ...
  699 
Предложения
: ??:??