Философска

20,9 резултата

Молитва през сълзи

Защо ли светът на побъркан от ярост прилича
и сее не жито, а смърт, без да трепне окото?
Кръвта като лавата пари и грешна се стича,
а в нея загива, от Тебе посято, доброто.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...
422 3 7

В катафалка

Главата ми, горката, заболя ме с тишината.
Ходех по купони -среднощни, алкохолни, оргии!
Вдигах наздраве, палех си цигара от цигара,
играех си на воля, с танца на живота!
Как да кажа, че е време, време за промяна? ...
508 1

Среща с мистерията

Приветствах мистерията,
и тя дойде от север
в образа на катерица,
тичаща из гората и събираща ядки.
Тя ме накара да помисля ...
370 2

Не се оплаквам

Ставам рано, всяка сутрин.
Пускам си едно кафе,
хапвам вафли за закуска
и започвам - до обед
чужди стихчета да сричам, ...
400 3 10

Белези не оставя добротата

Направи добро и зад гърба си го хвърли,
не чакай във замяна никаква отплата,
на себе си единствено благодари,
белези не оставя само добротата...
Когато наранен си от приятел и предаден, ...
340 2

Нещата от живота

Монотонният живот убива,
надежди и мечти красиви,
от руслото повлечени по навик,
спотайваме най-яросния вик...
В инертни превръщаме се бавно, ...
312 2 2

Оптимистично на 63

В годините не търся вечен връх,
а сянка под дърво с усмивка кротка.
Да бъда тук. Да дишам. Да съм с път
във времето... макар дошла за кратко.
Да се усмихвам тихо на дъжда, ...
391 3 10

Сътвори ме

Сътвори ме такава - непорочна, загадъчна,
всеотдайна, да вярвам в кармичното чудо.
Разпилей с ветровете аромат във косите ми
и вплети маргаритки за момичето лудо.
Обгърни ме в прегръдката на нощ теменужена, ...
418 6 11

Надеждата

НАДЕЖДАТА
Надеждата от мене все си тръгва –
измъчена, но честна и добра,
а аз като удавница за сламка
за светлата й дреха се държа! ...
347 4 9

Без теб

Без теб е мрак.
Без теб не съм цяла.
Аз съм половин парче от лист хартия.
Разтичащ се течен парафин.
На масата има само студени следи. ...
274

Експрес „Живот“

През хиляди гари надуваше свирката влакът,
с възторга на птица размахал железни крила.
Потропваха релсите, жили опънали в мрака,
а вятър игриво кроеше от дим хвърчила.
Намигаха хетерохромни семафори хитро – ...
567 4 11

Ех, животе, стари друже

Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла, ...
368 4

Излишен отговор на "Излишно писмо"

Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, сгъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.
Блатистата виновност на човека, ...
1.3K 1 13

Небесния дом ще делим

Минах през прага на много резета горчиви.
Знам, че залостен е някъде моят късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за купчина смет.
Спънах се в тежкия въздух, притиснал човека, ...
541 5 22

На момчето, което расте

Борба е тоз' живот, момче
и гледай първи да му налетиш.
Пасуваш ли началните ръце,
ти става трудно да го укротиш.
Трудност като срещнеш - смело, ...
442 1

Последна нужда

Нека погледнем в тези зелени очи
Нека погалим с поезии, този който мълчи
има ли милост в свят без покой
има ли покой в свят без милост
има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой ...
297

Преди да падне покривът върху ми

„В началото бе словото”… В началото
основата е важна за прогнозата.
Да прогресира всякое стъпало
измислили са мъдрите условията
и на света са дали правилата… ...
456 2 13

Така минават

Така минават дните ми безцелни,
спокойни, тихи и безгрижни,
от спомените неразделни
и с графиците неподвижни.
Обличам новите си дрехи, ...
324 1

Моята жена

Сега е тихо, крача през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази, истинска любов.
Смрачава се и виждам спомен в здрача, ...
360

Няма вятър край Влас

Стоя на брега, край безкрайното синьо,
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...
577 11 14

Между свят и стих

Аз, може би, не съм поет,
а просто някой, който чувства.
И в моя свят — така обзет
от думи, рими и изкуства,
аз търся смисъл и покой, ...
450 1 6

На зазоряване

Когато отляво в гърдите е вледенено,
ранено, сърцето не може да бъде спасено.
Усмивка привидна в зениците бавно замира,
а ирисът сякаш в звездна пътека се взира.
Надежда прокрадва се плахо, огрява лицето. ...
455 7 7

По два обола иска даже Смърт

Ако от нещо патя цял живот
това е от главата ми – корава.
И при потребност над съм или под
злобарите. Родена съм такава.
Каквото четох, четох. Наизуст ...
344 1 2

Плачът на Април

Април се сви в дъждовната си риза,
по бузите му - капчици тъга.
Окапал цвят се вятърът разниза,
а всяка капка шепне му скръбта.
Не търси той утеха, нито прошка, ...
405 1 3

Водоустойчив

Бързи потоци се плискат устремено,
малки капчици встрани се пръскат ситно.
Стихията се носи настървено
и понася със себе си всичко ненаситно.
Вълните, пухкави и бели, ...
283

Цикъл на отсъствието

Кръгла маса – дървена, стара,
за живот егоистичен тя натяква.
Без начало, без край – все така,
сирени без глас и сянка на врана в мъгла.
Сърца – от камък, очи– в плам, ...
423

Карти на съдбата

Срещите - съдби човешки
вече не броя,
някои щастливи, други - с грешки,
от таланта си не се боя!
Да виждам право във душите, ...
352 1

В предела

В предела
Понявга впримчен си в предела –
прикътваш само две сълзи.
Печал душата е обзела.
Едва пристъпяш, но пълзиш. ...
470 1

Тя усмивката лекува дваж

,,От живота не ще се измъкнеш жив!"
Но в него бъди приветлив, справедлив,
с лъчезарна усмивка раздавай доброта -
те отварят и железните врата!
Чаканата пролет най - после пукна ...
494 2

Аз мога всичко и не мога нищо

Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...
345 3 6

Летене

Аз всеки ден литвам
в световната вис.
Умирам по малко,
но съм оптимист...
Че мога да дишам. ...
345 1 2

Доброто без лице

Не Бог е над тебе, не демон те спира,
добротата живее, където душата намира.
Не в храм от камъни, не в чужди слова,
а в ръката ти топла и в чиста следа.
Не търси във небето спасение ново, ...
302

Нямаш заглавие

Напоследък не ме бива,
в обяснения на "онзи" език!
Станала съм свидлива.,
очаква те ярост в плик..
"Пишиии", шепне листът, ...
309

Животе, все едно дали ще ти хареса

Поне да пиех – ясно би било защо се
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.
Поне да пеех – ясно би било какви са, ...
364 2

Пролетен танц

Полъхна копринен ветрец като стон
през ефирния хаос на цъфнали клони.
Две цветчета поеха към своя поклон -
танц тих, неизбежен, в небесни закони.
Бяха бèли петна сред зеления свят, ...
428 2 2

Две детски шепи истини

Израснах по напечените камъни.
Балканът зиме беше снеговит.
Привикнала на ѝмане и нямане,
издънка на почти изчезнал вид.
И сбирахме звездите – едри кестени, ...
291 3 2

„А начин има!“

Параноята ли те застигна?
Към мярка крайна ли посегна?
Глава така и не надигна –
май животът ти дотегна…
Към нищото ръка протегна – ...
520 1