20 561 резултата
Когато все пак мислите заспят
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха, ...
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха, ...
418
8
6
Животът е низ от магистрали,
улички криви, кози пътеки,
джунгли, пустини, голи чукари,
и много още неизвестни пред всеки.
По тях берем плодове, ...
улички криви, кози пътеки,
джунгли, пустини, голи чукари,
и много още неизвестни пред всеки.
По тях берем плодове, ...
271
2
Учат ни от малки да се пазим от жарта,
на горещия котлон да не слагаме ръка.
Че той ламя е страшна, с огнена глава,
която ще остави пареща следа.
Но защо се не научих аз от това ...
на горещия котлон да не слагаме ръка.
Че той ламя е страшна, с огнена глава,
която ще остави пареща следа.
Но защо се не научих аз от това ...
153
Не бих могла, дори да искам да я скрия.
Понякога е като кръст и ми тежи.
Онази бялата, потомствена магия,
опитай, ако можеш и я излъжи.
Когато лъжеш само ти очи не свеждай, ...
Понякога е като кръст и ми тежи.
Онази бялата, потомствена магия,
опитай, ако можеш и я излъжи.
Когато лъжеш само ти очи не свеждай, ...
184
Историята - своенравна жрица,
хроникьор на варвари е и патриции.
В аналите си равнодушно вписва,
междуособиците ни без победител,
рушащи бащината ни обител, ...
хроникьор на варвари е и патриции.
В аналите си равнодушно вписва,
междуособиците ни без победител,
рушащи бащината ни обител, ...
226
Ей тъй сагата започна-
с мадама запознах се сочна.
Джуката ми тъй увисна,
та чак до пъпа ми провисна.
Приказваше тъй гладко, меко, ...
с мадама запознах се сочна.
Джуката ми тъй увисна,
та чак до пъпа ми провисна.
Приказваше тъй гладко, меко, ...
313
Когато са подложени на стрес
дори добрите кучета в един миг хапят,
а точно той е мотото ни днес
и чудно ли е, че и хората го правят?
Веригата опъната се къса, ...
дори добрите кучета в един миг хапят,
а точно той е мотото ни днес
и чудно ли е, че и хората го правят?
Веригата опъната се къса, ...
159
2
Думите са толкова лъжливи!
Подвеждат, заблуждават,
но и светли пътища показват,
събуждат трепети тъй живи!
И някой нещо казва, ...
Подвеждат, заблуждават,
но и светли пътища показват,
събуждат трепети тъй живи!
И някой нещо казва, ...
210
1
1
Да провидиш – проклятие или дарба е?
Виждащият и слепият ще отговорят различно.
Обикновено това, което нямаме
по-добро ни се струва, привлича ни.
А когато кръстосаш пътеки с благословията си, ...
Виждащият и слепият ще отговорят различно.
Обикновено това, което нямаме
по-добро ни се струва, привлича ни.
А когато кръстосаш пътеки с благословията си, ...
200
Така ще я познаеш, че е Тя!
Отдавна знам, че любовта не се купува
ни с думи, ни с пари, ни даже и с дела…
Тя, просто идва, залива те и съществува
за кратко…, но винаги любов почуствана била. ...
Отдавна знам, че любовта не се купува
ни с думи, ни с пари, ни даже и с дела…
Тя, просто идва, залива те и съществува
за кратко…, но винаги любов почуствана била. ...
258
Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат, ...
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат, ...
316
Не плачи ти, не тъжи
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла ...
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла ...
156
Ciel macédonien
Je marche à travers les arcs-en-ciel de quelqu'un d'autre
Je bouge mon âme
dans une petite valise
et j'oublie toutes les pierres ...
Je marche à travers les arcs-en-ciel de quelqu'un d'autre
Je bouge mon âme
dans une petite valise
et j'oublie toutes les pierres ...
203
На човека му стига само лъч светлина,
за да зърне в тъмата своя път и съдба.
Топлината му трябва, за да сгрее нощта,
че животът един е и смъртта е една.
Извор бистър му стига, жаждата да толи, ...
за да зърне в тъмата своя път и съдба.
Топлината му трябва, за да сгрее нощта,
че животът един е и смъртта е една.
Извор бистър му стига, жаждата да толи, ...
298
3
7
НА ПЪТ СЕ ТРЪГВА С КЪСИ КРАЧКИ
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...
586
11
14
Дали и Бог понякога е тъжен,
а ангелите уморяват ли се от идеалното?
Мечтае ли си бобът да е пържен,
завижда ли на изворчето калното?...
За слънцето дали не страда прилепът, ...
а ангелите уморяват ли се от идеалното?
Мечтае ли си бобът да е пържен,
завижда ли на изворчето калното?...
За слънцето дали не страда прилепът, ...
173
2
5
Животът питах " Аз живях ли те?"
" А ти разбра ли ме"- отвърна
"Аз как да знам това?"-учудих се
"Отговори свои търсих."
А той отвърна-" Много просто е..." ...
" А ти разбра ли ме"- отвърна
"Аз как да знам това?"-учудих се
"Отговори свои търсих."
А той отвърна-" Много просто е..." ...
231
1
На брега на морето
- на последната скалà
почивам напълно и
си ближа тихо раните.
Тук - където ...
- на последната скалà
почивам напълно и
си ближа тихо раните.
Тук - където ...
481
Живей Човече
Всеки миг от живота живей,
понякога тъжен, понякога запей.
Без гняв, злоба и отмъщение
те на лошотията са олицетворение. ...
Всеки миг от живота живей,
понякога тъжен, понякога запей.
Без гняв, злоба и отмъщение
те на лошотията са олицетворение. ...
225
1
2
Събудих се тъжен
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби ...
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби ...
169
1
Пианистката
Тя е мила, нежна и красива жена,
елегантна с красива рокля на цветя.
Сяда зад пианото и отмята своята коса
и нежните и пръсти танцуват сега! ...
Тя е мила, нежна и красива жена,
елегантна с красива рокля на цветя.
Сяда зад пианото и отмята своята коса
и нежните и пръсти танцуват сега! ...
242
1
Дъждовен е денят, вали и вътре в нас.
Но повярвай ми, няма нищо лошо във това.
Неусетно времето минава час по час и скоро
ще видим кристално избистрената синева.
С думи неизречени разбираме прекрасно ...
Но повярвай ми, няма нищо лошо във това.
Неусетно времето минава час по час и скоро
ще видим кристално избистрената синева.
С думи неизречени разбираме прекрасно ...
252
Колко ли вълни съм пропуснала,
когато сушата ме е давила,
счупени криле съм превързвала
(и небето обичам, и земята).
Дом си строих в клоните ...
когато сушата ме е давила,
счупени криле съм превързвала
(и небето обичам, и земята).
Дом си строих в клоните ...
204
Да ти кажа откровено - не знам къде е смисъла.
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.
Защо има щастливи дни и такива на карък? ...
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.
Защо има щастливи дни и такива на карък? ...
205
Лилави минзухари, витошки лалета,
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата ...
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата ...
220
И се питам къде са поетите тъжни
и всички ли водят дуел
за честта и за правдата от отвъдното…
Дали някой въобще ги е чел...
Къде ли римуват въздишките си, ...
и всички ли водят дуел
за честта и за правдата от отвъдното…
Дали някой въобще ги е чел...
Къде ли римуват въздишките си, ...
230
2
Понякога, когато ме превзема
сънят ми, ставам крехка и ранима,
и от сълзите на безкрайна зима
превръщам се в снежинкова поема.
Понякога, кога ли от какво ли, ...
сънят ми, ставам крехка и ранима,
и от сълзите на безкрайна зима
превръщам се в снежинкова поема.
Понякога, кога ли от какво ли, ...
182
Ето, по зъбера, или по сипея
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...
234
1
5
Нямам дом или адрес,
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял. ...
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял. ...
187
3
3
Утре
Най-хубавата думичка е утре за мен
изпълнена с надежда и вяра една.
Да бъда жив и здрав аз всеки ден
да имам радост не само сива тъга. ...
Най-хубавата думичка е утре за мен
изпълнена с надежда и вяра една.
Да бъда жив и здрав аз всеки ден
да имам радост не само сива тъга. ...
371
1
1
Крещя: "Незабавно повикайте Супервайзора, искам да сляза от този "влак" наречен живот".
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...
457
1
Аз също бях лирически герой,
отхвърлен и от чужди, и от свой.
Защо във огледало да се вглеждам?
Там, може би, и над стоте изглеждам.
С момичета съм бил и ще съм пак. ...
отхвърлен и от чужди, и от свой.
Защо във огледало да се вглеждам?
Там, може би, и над стоте изглеждам.
С момичета съм бил и ще съм пак. ...
189
Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...
190
2
На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
322
1
10
Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...
260
1
3
Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
369
1
"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...
410
1
4
Заваля. Минувачите бързо на сухо прогони
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.
Над главата ми бие припряно звънарят камбана, ...
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.
Над главата ми бие припряно звънарят камбана, ...
218
2
Пари за нищо, хладни огнища,
пепел в очите. Нито искра.
Думите нощем нищя ли нищя,
хората някак да разбера.
Купища вещи, сенки зловещи, ...
пепел в очите. Нито искра.
Думите нощем нищя ли нищя,
хората някак да разбера.
Купища вещи, сенки зловещи, ...
284
1
3
Сърцето вижда това, което очите не могат.
Светът се движи воден от сърцата ни.
В летящи хора има много завист и неясна злоба.
Но сърцето лети търси само доброта и любов,
и всеки ден ни то подсказва "не искам" ,"не мога". ...
Светът се движи воден от сърцата ни.
В летящи хора има много завист и неясна злоба.
Но сърцето лети търси само доброта и любов,
и всеки ден ни то подсказва "не искам" ,"не мога". ...
518
7
20
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
