19 998 резултата
С цвят на нощ, звезди бледо светят,
Сънливи мечти в тъмнината се смесват.
Лунните пръски със трепет ги търсят,
В мрака обляни,с магия ги ръсят.
Със сенки игриви, акорд на вълнение, ...
  250 
В дома си на четвъртия етаж
аз знам, че има много малко време
и викна ли – Напред, на абордаж!
навярно три секунди ще отнеме –
да прекося безлюдния площад, ...
  229  13 
Понякога за благодарност, или наказание,
сбъдват боговете нашите желания,
ала без да мислим в бързината,
вместо задоволство, викаме бедата.
И така отдавна алчен господар ...
  165 
Още ли вървиш по пътя Млечен?
Смъртен ли си или вечен?
Търсиш ли се или скиташ?
Как от всичко ще опиташ?
Питам, ала ти мълчиш. ...
  267 
Вървим напред
към залеза на преброените ни дни.
Край нас навред
сенки, образи в мъгли,
се размиват в мътни изворни води! ...
  222 
От първите ми трепети любовни,
тогава не познавал страх и болка,
до днес, когато всичко е лъжовно,
на хората не вярвам чак пък толкова...
И вързал на живота тенекѝя, ...
  134 
Когато истината е облечена в лъжи
напук на тях, остава си пак гола.
Единствено за слепотата ни тъжи -
Наивници, уви, сме всички хора.
Е, има и логични изключения, ...
  124 
***
Наопаки е хванал книга свята
и както му отърва тъй реди,
безбожен век. Огъва ос Земята
оплаква сякаш времето преди.
С душица си прогнила. Ти си крал и ...
  150 
БЛАГОДАРЯ
В салона честват стария поет –
овации, букети, бурни речи,
как ставал неуморно точно в пет
и как на никого не е попречил. ...
  426  17  38 
Балканджии
Ние тук сме родени на Балканите,
българи, бедни хора но с добра душа.
Едни са на нивите а други на дюкяните,
все в борба за хляба, но не скланяме глава. ...
  159 
За някакъв нищожен миг,
представата ми - да те няма,
крещи за теб с неистов вик,
от мъка, болка, и от жажда.
Тогава силата ми мъжка, ...
  141 
БЯЛО И СИВО
Болезнено бяло в градината,
безсмислено сиво в душата...
Пътеката, плахо премината,
ме води към бездна позната. ...
  167 
Да бе душата взрив, та прославеното его да пострада
да беше сринал арогантното ни аз, с гръм и трясък страшен!
Предали себе си на грешния инат-живеем в собствен свят
откраднали от някой си лъжа-пазим я за истина ни свята!
Бленувани в лъжи надежди, разбираш че били са грешни ...
  151 
НЕПИСАНИЯТ ПСАЛМ
Обратното броене не започна.
Стрелката малка спука циферблата.
Приличам ли на полудял стрелочник,
пропуснал най-съществената дата? ...
  207 
В напуканите длани на земята
накацала порода непозната –
ни кукувици, зверове, ни люде,
с усмивка тъй притворно лицемерна
и искат в огледалото да мернат, ...
  227  11 
ДОКАТО ЩРАКНЕШ С ПРЪСТИ
Къде ме отнесе покоят вечерен?
На изток ли беше, на запад? – Не знам.
В стрелките прекършени кой ще намери
утеха и даже за бъдното знак? ...
  169  12 
Дайте ми, братя, да подишам праха.
Да опитам с вас от потта на роба.
Искам и аз да бъда проклинан,
но без да се кланям и без да кимам.
Нека ни съскат със злите очи. ...
  733 
Животът е пепел без огъня на любовта,
без любов светът е като луд танц на смъртта,
без любов светлината в мен се превърна в нощ
сто хиляди пъти или още
Чакането на любов е деликатес на самотата ...
  592  12 
Животът е птица
Животът е прелетна птица,
все лети и лети...
Годините бързо минават,
неусетно дори... ...
  203 
Когато Мракът повдигне
своята гневна ръка
и с надменно коварство развее
мракобесните си знамена:
Неволята с блага усмивка, ...
  117 
ПРОГНОЗАТА ЗА НЕОБЯТНА ЗИМА
За всяко зло си има чернова
и план, разписан в седем-осем точки.
Додея ми от всеки карнавал,
от маските с гримаси непорочни. ...
  337  14 
Без теб не бях ли аз мъгла?
Която се разстила по полята.
Жената нежната и мила.
Под повея на самотата.
Не бях ли облак прах. ...
  359 
Повдига ми се от света,
в който днес живеем.
Свят затрупан от тъга.
Отхвърлил всичко истинско, а пеем?
Пирати хвърлят своите була ...
  243 
Не минавай по лесния път!
Уж летиш – все пред някого лазиш.
Там жарава пред входа в отвъд
очертала е надпис: „Омраза“.
Там блещука сред дим зарево ...
  143 
Вплетох ви в гривите (щедра съм) всичките
сини мъниста на свойта душа.
Бяхте богатството мое, едничкото,
явно отново изконно греша.
Мене изправят отново на кладата, ...
  318 
Хора бяха, чувах ги –
нищожества, обвити в скръб.
Невидими, усещах ги –
никога не падаха по гръб.
Отчуждение ги тласкаше ...
  195 
Защо сме се обличали в заблудата,
че всяко нежно чувство е от искреност?
Клишето, че да вярваш силно в чудото,
не ражда свобода, а зла зависимост.
Към толкова принадената влюбеност, ...
  173 
Огън жена
С коса дълга червена сякаш огнена е тя
една красива жена с усмивка на уста
пее песен народна от сърце и от душа,
песен за млади влюбени, за любовта! ...
  147 
Години се трупат
(Онегинска строфа)
Автор - Величка Николова – Лита
Години се трупат, и трупат, и трупат,
а ние вървиме към бъдното... *Оф! ...
  121 
ЗЛАТНА СВАТБА
Колко бури преминахме с тебе.
(Бях понякога бурята аз.)
Вечни разпри – излишни и дребни,
за прането, за точния час. ...
  320 
Веднъж учителката амбициозна
реши да покаже на децата,
че науката позната
по - въздесъща е от Бога!
И каза им във час така : ...
  197 
Аз не помня от колко години,
януари все сив и самотен е.
Умориха се старите зими,
също както мори ни живота.
И копнея със нова надежда, ...
  158 
"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.
"На вятъра ми косовете кацат, ...
  271  15 
Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа, ...
  226 
... И виждам я, сякаш беше вчера,
една орлица в гнездото да седи.
Тя гордо пази, отвисоко гледа
как всичко около ѝ се мени...
Щастлива е, познала и радости, и болка, и тъга. ...
  99 
Има бури, които помитат.
Треперещ, мокър до кости вървиш
И сам изтощен ти се питаш
ще можеш ли докрай да издържиш.
И гъсти мъгли те обгръщат ...
  116 
Работят всички, както могат.
Труда заплащат им с пари.
Дали са малко или много,
сам нека всеки прецени.
С пари да купиш можеш всичко: ...
  221 
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака, ...
  150 
Имаме малко време на Земята,
що ни е дадено от Господ Бог!
Ще дойде ли нявга светлината,
или по принцип светът е жесток!?
Съществува ли въобще душата, ...
  274 
КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...
  174 
Предложения
: ??:??