1 548 резултата
Денят започна. Слънце грее,
но тъжен слязох аз на двора.
Невидим славей песен пее,
оглася с песните простора.
Земята близо до дървото, ...
  795  13 
1. Синът на ореха
С дълбоки корени в земята
той смуче сокове и влага.
С върха си сочи небесата,
към Бога клоните протяга. ...
  853  10 
Помниш ли лозята – местност стръмна, дива?
И онази нива – с драките бодливи?
Минах и видях го. С коренче открито...
Орехчето малко рече жаловито:
„Моля те, вземи ме, ще израсна скоро ...
  2712  10  22 
На изток до морето в чудно място,
където свършва Стара планина,
нос Емине е вирнал напористо
над водна шир скалиста си снага.
В основата му ръбове опасни ...
  1880 
Някога…. по нашите земи
живял е цар, Траян се той наричал.
Уж цар, а дълги козешки уши
срамно под короната надничали.
За тайната му хората не знаели, ...
  2505 
Днес, в тоз светъл ден
Крача гордо
След теб,
Приятелю мой
В твоя път ...
  760 
Духовната Любов не е онази,
която ни предлагат в ъгли тъмни,
с изпълнени с цинизъм фрази,
по улиците на живота стръмни.
И Вярата не бъркай с суеверие, ...
  1110  16 
Поискаш ли, ти можеш
до късно да лудуваш,
дочула отдалече
зова на любовта!
Да пееш и играеш ...
  998  10  16 
Седеше Левски на небето
И гледаше как всяка година
Носеше тълпата букети
На него и на още дузина
И казваха "още такива да има" ...
  871 
Ти???
Пак ли си ти?
Какво пак гледаш,
какво пак искаш?
Какво пак търсиш, ...
  835 
по Ронсар
Косите ти – вълни от шоколад
завличат бавно всеки поглед
към сочните ти устни ад-
червени, в средата на които лед ...
  836 
Гори една сълза в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти ела, докосни ме! Изгарям от любов! ...
  871 
Стрехи на прелетни птици,
зимуващи скрити от тях,
под лунна постеля унесени
дремят като в призрачен злак.
От стиховете уречени птичите стрехи ...
  791 
E... Mислиш ли, че е толкова лесно?
Мислиш ли, че всичко е просто игра?
Аз обичам те, а това е плашещо, зловещо,
обичам болката, обичам онези небеса...
Но когато светът се разтресе, пропука, ...
  841 
(1)
Лежа в пръстта, гледам те слънце,
пролетно утро, облаци бели,
кръвта ми попива в земята, потъвам,
очите са мътни, за небето копнеят. ...
  845 
Нещо пробожда въздуха, трепти,
отвътре, дълбоко, ставите размества,
нещо разтърсва костите, ечи,
идва неуморно, душата да измести.
Бориш се, хванал в ръцете си глава, ...
  1330 
И къде са твоите крила??
Къде е тази чистота сияйна,
за която в митове съм слушал,
в приказки омайни?
О да, ти си самата красота, ...
  1105 
Любовният огън, когато угасва,
отваря се рана – тя трудно зараства.
Сърцето ми плаче, устата въздиша,
за тялото мило е трудно да диша.
Отказва храната, умът ми е болен, ...
  1138  12 
И ето пак пред теб е тази болница,
стените в цвят са на смрадлива гной,
вратите тъмни, сякаш ями на усойници,
зеят, носят онзи вечен, агоничен вой.
Вик предсмъртен, уловен от вятъра, ...
  818 
Думите, дето сега ги говоря,
думи са нежни и галят ухото.
С хора критични, избягвам да споря...
Бог ме предпазва от среща със злото.
Дар ми дарява – безценното слово, ...
  912  16 
Зов,
отвъден зов,
зов за отдаване,
зовът на смъртта.
Моля те, ...
  854 
Имам желания будни, красиви,
стихове слънчеви, ведри да пиша.
Нека да светят с дъга – като живи...
Пулса в тях, с новото време да диша.
Чувствам цвета на вселенския ритъм... ...
  1080  15  21 
(1)
Как ли мога да поддържам,
свойта цялост в затвора мой?
Част от мене не издържа,
тя пропада в космос свой! ...
  880 
Паднал ти крещиш,
стенеш на колене,
викът ти как ехти,
достига той небе червено,
и как боли, ах как боли, ...
  936 
"Какво мислиш, Майтреи? Ако се уморя
да те обичам, ще ми простиш ли?..."
("Майтреи" – Мирча Елиаде)
* * *
Където да те срещна, ...
  1104  15 
Любовта е ... живота на плът...
Под космичния знак...
а след време отлита отвъд...
И завръща се пак.
Щом пристигнал си тук на света – ...
  989  12  16 
Не зная аз, мила, не зная да мразя
врага си – бил явен и таен –
за обич божествена чувствата пазя,
за твоя чар дивен омаен!
Сърцето ми бие, от радост обзето ...
  1131  10  13 
Нявга отдавна, в четвъртия век,
живял император велики,
наричал се той Диоклециан -
римлянин, Бог за войниците.
Всичко си имал, власт и пари, ...
  816  10 
Дивна, дива самодива
по нощи ходи, дребни сълзи рони,
в сърце й мъка голяма,
мъка голяма като жива рана,
сама тъжи, песен реди, ...
  1700 
Стана Мицо рано от кревата,
лицето си изми и се огледа .
Щастието сякаш почука на вратата
и веднага се изпъстри кожата му бледа.
Мицо отвори вратата набегом, ...
  938 
Наведох се, откъснах те и се изправих,
почувствах болка, а теб обля те топлина,
когато осъзнах, какво все пак направих,
животът твой, облян в кръвта ми отлетя...
Не знам дали внимание аз търся, ...
  1100 
Отвори си вратата,
излез ти, навътре
пусни тишината,
нека тя да хвръкне...
Прегърни чернотата, ...
  798 
В една "Полунощ" от Живота...
(Танц върху вулкан)
Щом полунощ отдавна отминава,
а нямам шанс изглежда да заспя –
от музиката в унес тих тогава ...
  765 
Магичната реалност в пустинната нощ...
(приказна поема)
Към залеза вятър играе
във пясъчна здрачна мъгла...
Пустинната гибла* това е ...
  1014 
Легенда разказва с много тъга
за стар обичай по тракийска земя,
с който до днес в най-летния ден
с „Еньова буля” се прави кадем.
Било е отдавна до Тунжа река ...
  1655  11 
С пет-шест Оди таз година,
на инат и с мъжество,
спретнах футболна дружина
за световно първенство!
За вратарче - нямах грижи. ...
  1045  56 
Недалеч - почти в Балкана,
под хайдушките ели,
гордо стъпва на мегдана -
Мариана - в наши дни!
Тя е скромна. Проза пише! ...
  1256  26 
Мога да изчистя аз света,
мога да намеря красота...
Но за малко това е, после откриваш,
дори и без болка лъжата убива.
Мога да обърна всичко навън, ...
  832 
На Созопол калдъръма топъл
помни още стъпките ми боси,
младостта ми със любовен вопъл,
с неизречените ми въпроси.
Споменът за сладко от смокини ...
  937 
Сред колеги и колежки
в поетичните среди -
денонощно, без забежки,
Надя, стихове твори!
Тя, отглежда котки с куче, ...
  1675  10 
Предложения
: ??:??