Стихове и поезия от съвременни български автори
Истинска и споделена
Искрящи от любов!
По-красиви с бръчките,
същински живи въглени.
Зная! ...
Вселена
ангелски глас, личице,
моя най-истинска радост,
единствено мое дете...
Обич най-чиста и свята, ...
Дъждът ...
В дъждовна пролетна нощ, почука на прозореца ми ти,
усмихнах се, а дъждът продължаваше да вали.
Престорено или не, изпратих ти целувка,
ти с ръце я хвана и усети я като майчина милувка. ...
С лъчи изписана е любовта...
Приютих те надълбоко в сърцето си,
като най- съкровенното съкровище,
сякаш те посях, като цвете в земята,
но ти израстваш над небето като птица ...
Съвсем навреме
и баклава, от думи – лепкава и сочна.
Без гняв, без бунт, без мисли за умиране.
Ще поумнее луд. И шоуто ще почне.
Ще счупя на коляно всеки лък, цигулките, ...
Бръшлянови нишки
като вени бяха превзели
тялото на царския дъб.
Обвили бяха старата му кора,
като пиявици. ...
Думите
И те на мен.
Жужат като пчели,
като комари хапят.
Ровичкат се в съня ми ...
Грешка
Аз и той сред всички.
Погледи се засичат,
атоми се привличат...
Алкохола виновен ли ще е накрая ...
Чернокрил ангел
къде изчезна?
Аз останах сам
в тази черна бездна.
Ти избяга, ...
Кучето ми изяде заглавието
повтаряща се в моята глава.
Може да изглеждам адски кисел
и най-вероятно е баш така.
Забавно е да се изтезавам ...
Алена роза
Нея, алената роза земята я роди,
земята българска, наша плодородна.
Израстна и разцъфя и сякаш душата,
цветето красиво е от историята народна! ...
Фалшив
нищо няма аз да взема.
Струните си ще изтръгна
със последната поема.
Време ли е сам да млъкна, ...
Химично
и двама се понасяхме в едно,
преплитахме се енергийно
в ефирно колело.
Разтваряхме се, ...
Снегът
По стрехѝте оставил е тих аромат.
И докато сме спали, докато сме спали
е превърнал във приказка този сив, скучен свят.
С бели бинтове скрил е ужасните рани. ...
Розов шал на бели рози
Сънувах те в мъгла
Във черешови цъфнали градини…
Сънувах се сама...
С коси от бяло злато бях... ...
Не късай последното си цвете
преди да е станало късно.
Преди да останеш без цветя.
Моля те, последното си
цвете не късай. Не го късай! ...
Вече мога
Слънцето се надигна плахо.
Проясни се небето. Няма дъга,
Скрита ми е в сърцето. Бяха
нечестиви нощи, раняващи дни, ...
Една усмивка имам, вместо риза
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани, ...
Любовта е синя
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам, ...
Спомняш ли си?
Спомняш ли си, златният пясък?
Течеше нещо от мен,
но не и кръв...
Усещах, ...
...
държава, дъно, блато.
Шкаф, евро, компромат,
ГЕРБ, премиер, мат.
Корупция, алчност, позорност, ...
Среща с паяка на съдбата
и намери ме, знам.
С челюстите си бързи
и токсичен напалм
бавно крачи, полека, ...