Хвърли сърцето ми във пепелта
и няма аз в прахта да го изгубя.
Ще запламти по- силно и с мечта
сто пъти в теб отново ще се влюбя.
Душата ми покрий със хладен мрак. ...
Било е сложно, има правила -
едни написани от непознати хóра,
а други са канони на страха,
на църквата и някакви попове.
Било е грешно... Сигурно, не знам, ...
Последните минути отброявам
преди да срещна своята Кралица
в нозете бели, на която падам.
А времето е разтеглива единица...
Отлично знам, че с нея ще е миг ...
Януари в снега се търкаля, по детски щастливо,
снежни ангели бели рисува из целия град.
Малки сиви врабчета за миг, чак до сълзи разсмива,
да забравят за малко неволя и зима, и глад.
По олука се спускат лъчи и си правят пъртина, ...
И аз съм като другите, нали.
И те ли като мене те четат?
Когато ти мълчиш, на тях дали
им липсваш, както ти на мойта гръд?
И аз съм като другите, нали. ...
По синьото море вървя през есента
и търся вкус на лято, на обич и мечта,
отива си сезонът, но най-любим в света,
вълнѝте плискат само едничка песента
на морските сирени, на пясъчния бряг, ...
Любовта ми се превърна в спомен,
скъсан лист хартия, отесняла дреха,
самотното дърво на онзи хълм неравен,
скрит сред сенките на нищото.
Момина сълза през пролетта повехнала, ...
Красив е този, който обич дава,
измил душата, да не я боли,
целунал птича песен сред морава,
дочул дъждовен шепот. Но дали
той може да усети красотата? ...
Разбира се, че още се обичаме.
Разбира се, усещаме и болката
и някак си съвсем не ни прилича
любовта ни да е колкото пък толкова.
Тогава ще си спомняме за лятото. ...
Гледаш ме влюбено ти,
знам, че съм една от най-големите ти мечти.
Мислиш ме всяка нощ и ден,
мислиш как искаш да бъдеш ти до мен.
В очите ти гледам и мисля, ...
Стрелките заковани са! Изгубено е
детството! Пропилени са мечтите…
Отдавна са пресъхнали… Чешмите
буренясват. Времето ненужно е…
По стените... паяжини… Украсяват ...
"Но ах, какви ли приказни поляни
в очите ти тъй пъстри пак цъфтят... " *
и чувствата ми за любов призвани
с мелодии на арфите трептят.
От творческите, нежни, топли длани, ...
I walked without a path or reason
for far too many pointless days.
With the slow passing of each season,
I remained locked in my empty ways.
With no dreams to strive for, I lingered, ...
Сега вися на косъм от капана
да падна в слепотата ти красива –
очите ти - безкрайни океани.
Да... зная, че безкрайността убива.
Но смятам да рискувам. Ще се гмурна ...
Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...
Отдавна любовта е острието,
пронизващо нацяло и сърцето.
И пали силен огън във душата
и слага всички вещи по местата.
Че този свят и любовта го движи, ...
Имам стадо. Вярно, за нищо не става,
не е чиста порода, в него няма нищо елитно,
но такава стока, такъв пастир заслужава!
За животните стана ли ти любопитно?
Те са прости говеда с нещо овче във тях, ...
Сега и завинаги аз ще бъда до теб,
дори километри да ни разделят,
дори усмивката ти да не виждам,
дори устните ти да не целувам.
Завинаги обречени сме на любовта ...
Мислех си, че всичко съм видяла,
преживяла съм много неща.
Но, въпреки това не съм прозряла,
в какво се е превърнала човешката душа.
Какво се случи с добротата, ...
КИЧЪТ - изкуството на извънредното положение
- ЧЕТВЪРТА ЧАСТ , второ стихотворение
ОСМИЯТ ГРЯХ
Премиерът не престава с глупостта си,
макар и стар, и млад да го ругае с двеста и ...
Оловна ризница небето днес облече,
мечове блестяха от светкавици.
Дъждът доспехи до земята свлече...
Граала търсеше... да пие за наздравици.
От мощен тътен земята се разтърси. ...
Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала, ...