Поезия

253,1 резултата

A benign human brain is rare 🇬🇧

I'm in a gloomy mood!
I feel like a rag in a motel ...
Most likely it's a mortal sin too?
1.5K

За теб

Твоят образ от истини озарих тялото ми, но аз пристъпих бавно към теб.
Озовах се в стая от любов.
Тихо е!
Погледни облаците - нарисувах те, за да видиш силуета и обичта ми.
Крехък зов ме отведе в твойте очи, който бяха загадъчни и чувствителни. ...
896

Девети май

От изток слънце изгрява,
слънце с огромна мощ.
Европа с лъчи то озарява,
съкруши в нея хитлеристката нощ.
Девети май на победата е дата, ...
1.5K 1

За паднал ангел

Тук си, но прекалено си далече,
до мен стоиш, а океани ни делят.
Искам да ги пресуша, за да стигна аз до тебе.
Виж ме, преди вълните да ни потопят!
В призрачната стая ти си образ жив ...
1.4K

Погубена любов

Някъде бавно и тъжно в годините
сърцето ми свикна без теб да живее.
Някак нелепо с теб се разминахме
и оставихме огъня сам да изтлее.
Някак странно се разми любовта ни, ...
900 2 4

Жилото на безприсъствието ти

Чуваш ли стъпките ми във въздуха -
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали ...
784

Колко дълъг е пътят нататък

Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър, ...
1.2K 1 4

Слаба

Аз още чувам онзи вятър ...
Промъкващ се със стъпки леки
през процепи на страхове - покълнал,
в раните на дните опустели.
И плъзват стъпките в тъмницата ...
821 8 19

Защото съм жива

Като ранена сърна съм,
смут в душевният мир.
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа,
кой рани сърцето? ...
975 1 2

Сам

Разхождам се през нощта,
а с мен е само мойта самота.
Защо и времето сякаш е спряло.
Даже пътя изглежда безкраен и единствените ти приятели са светлините.
Градът спи, ...
615

Отговор във въпроса

какво е
да разцепваш нощта
на петнайсет-минутия
в парчета от пъзел
на замък ...
732 1

Раздяла.

Разделяме се. Бавно. И разсеяно.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно. ...
786 3 2

Животът ми оттук-оттам

77Покрити с цветни чергила,
със цветни черги и дъски.
Дори и днес ми става мило
за водените препирни!
В чували вързахме попара, ...
724

Гладиатор

Намръщен, той стискаше меча в ръка –
смел и презиращ тълпата,
а срещу него стоеше врагът,
нейде далеч – свободата.
Той го познаваше, беше му брат, ...
883 5 12

Самота

Тя беше птица.
Отлетя.
Едно перце дори,
не ми остави.
Безкрайно дълго ме боля. ...
1.6K 12 27

Защо ли

Народът иска да се махаш.
Народът пита, до кога
от простотията ще страда.
Ти, как това не го разбра?
Срам и страх – това е всичко, ...
715 2 3

По изгрев

Шепа ласки по мен разпилей…
Вселени се ширят в очите ни –
има място за всички мечти!
Ти не бързай… Моя дъх догонú…
И онази божествена благодат, ...
2.4K

Война

Видя, усети и разбра,
вече водиш ти война..
Коя храна ще ѝ дадеш,
душата си да разбереш...
БС
575

Изумрудено мастило

Защо ли... все си мисля, че съм жертва?
На обстоятелства, на несбъднати очаквания...
Да бъда друга... а животът ме полюшква –
преплита посоките в една нестихваща
спирала където минало, бъдеще ...
1.3K 4 6

От записа

Здравей Роска, ето ти го записът,
флашката въобще няма дефект,
братле, братле от него всичко ясно е,
само върху нас ще има ефект.
Брат, аре слагай я в компютъра, ...
854

И няколко дъски за бъдещ Ной...

За да не лъжа, пак ги измълчах –
камшичените удари, под кръста.
Ухапахте ръката. Помъдрях.
Останаха за кръстене три пръста.
И не че някой вижда този кръст, ...
866 9 13

Мимолетно

Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен ...
1.9K 1 8

Жената

Хей, приятелю! Ти цениш ли жената?!
Хей, неразумнико! Ти почиташ ли я!?
Хей, еднооки! Ти разбираш ли я?!
Хей, слепецо! Ти усещаш ли жената?!
Тя е всичко на тоя свят, че и отвъд него! ...
948 2 2

Грешницата на Господ

Гасне пламъкът в ковани свещници
и дълги сенки тръгват по стените
Може би в кръвта ѝ дреме вещица
щом Ада вижда притаен в очите
на онзи, който бавно вярата си губи. ...
884 7 12

За теб

Ако някога за теб звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
1.3K

Тя...

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
1.1K 12 20

Приветстван!

За първи път отказах се. Не искам.
Не искам точно ти да ми се случиш.
Защото ако никак не е писано,
насила и уроци се не учат.
Какво като съм страстната ти обич, ...
785 1

Как искам...

Как искам да съм вятър необязден,
за да потапям под дъжда коси,
да гоня птиците и пъстро да струи
към тях една потайна солидарност.
Как искам да съм слънце прегоряло, ...
690 4 5

Последна молитва

Слънцето угасва,
луната спира да
диша.
Сбогуват се небето
и земята, разделят ...
1.4K 4 2

Обесени на времето

Обесени на времето висим
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
но... има нещо странно, нещо гнило.
Уж наше е, защо ще ни душѝ, ...
1.3K 10 9

Реалност

Времето сякаш отдавна е спряло,
поради някакъв странен, измислен закон.
В черно, превърна се всичкото бяло...
душата се скита, а сърце без подслон.
Тогава се чувстваш ужасно предаден... ...
712

Суверен на сърцето ми - сувенир в ръцете ти

По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция ...
763

Там

Знам място,
където всичко е действително
Робърт Пен Уорън
Там е тихо.
Времето е застинало ...
886 8 16

Сънища на любовта

Къде ли се намира любовта,
въпрос задавам си от дълго време.
Далече ли е нейната страна,
на гости може ли да ме приеме.
Или е някъде наоколо сега, ...
779 2

Бива с бодли

Търсиш ново начало
при душа без крила.
Колко много си вярваш,
не изкачвам била,
нито стръмни чукари ...
772 7 15

Животът ми оттук-оттам llI

71/И нейните лица и вили,
отворили за власт уста,
доброто още не убили,
пропадаха във Пропаста!
А нейните добри юнаци, ...
716

Размисли за човешкия живот

Кратък е животът човешки,
пълен е с болка и проблеми.
И най-мъдрият прави грешки,
затуй от чуждия опит поуките вземи.
Учи се и от провалите свои, ...
1.4K 1 1

Градско утро

През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум ...
936 1 5

...безброй слънчогледи кълнят...

Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.
Еднакво е черното семе ...
608 6 4