Стихове и поезия от съвременни български автори
Ретроспекция
И след това...тишина...
Вървят си годините,а ти не си същата...
Излизаш от розовата долина.
А беше време,когато местата за влизане ...
Чуден лик светлее ( вирле )
ручейче се лее.
Птица сладко пее
в приказния ден.
Радва и се смее ...
Не съм далече, мила...
И мен тъга покрива ме горчива!
Не съм далече, мила... Погледни
във огледалото и там вълшебна,
една надежда ще те промени! ...
Борба
Най-
страшна
борба е
да се борят ...
Едно сърце разлика
Само още две мили
Само още две стъпки.
Само два сантиметра свободно падане.
Само два сантиметра летеж... ...
И в ада ще обичам с плам
безспирно Ерос с луд копнеж
и моето сърце... о, то
прилича днес на таралеж.
Попитах го: " Защо, кажи, ...
Кълнем се
без сняг, без радост, а с мъка,
заклещени във карантина,
в очакването за разлъка!
Войната си върви, не спира ...
Моята, а твоята България
за България
коя е нашата, коя е вашата
общ разговор – така въобще
Разбираме – друга е нашата, непозната и няма я в пресата ...
Още искам да живея!
и ето - страх ме е от мрака.
Надеждата ми ме напуска
и душа в отчаяние заплака.
В мен расте мъка, тревога, ...
Дневникът на (НЕ!)беладжията - 1
виждам - пораснах. Сияе то цяло!
Мама работи, но не е на смени.
Време прекарва тя повече с мене
и за момчето си грижи полага. ...
Огледало
сегашното отражение от детството дели.
Поглеждам го виждам онова момче,
един посребрял мъж с душата на дете.
Там си седи на стената от някога, ...
Път към вечността
кога студа скове ни,
а душата ни се скрие
зад небесните завеси.
Гледаме с ужас и ...
За летящите хора
Изглеждат ни нематериални,
за разумът ни ирационални,
но при среща с тях душата ни бленува,
поне усещането за летене ...
Суетата
и не подминава ни един,
тя пълзи през тях и няма умора -
спохожда всяка госпожа и господин.
Тя обича да я хвалят, ...
Два пътя
скрити от гъста мъгла
часовник тиктака зловещо зад мен
кънти наблизо тънкият му глас
вече няма земя под краката ...
Стих без край
Реторично?
От очите ми текат сълзи
и черни станаха всичките ми дни,
а ти подминаваш ме, ...
Мазохистичен етюд
В душата си те пуснах да вилнееш
жребецо буен с безмилостни копита.
Поглъщах жадно,с мазохистичен трепет
всеки следващ удар на подковите. ...