Живота си усещам като препрочетена прашна книга.
Поставена е тя между хилядите томове,
преплитащи се с моята съдби.
Преки пътища към чуждо щастие са изписаните редове,
а листите пожълтели са от изсипаните бисерни сълзи на нечии души. ...
Когато душата стаила е в своята пазва
от бисерна мида седефено светло зрънцé,
в небесното лоно с опашка комета пролазва,
топи се и чезне, проблясва самó петънце.
Негаснеща обич и страст на брега пожелали, ...
Моренце, ти моя принудена блудница,
Протягаш ръка през мъгли от катран,
с одрано лице, запокитено в купчина
от вехнещи органи в стъклен буркан.
А някой пак снима горящи елени, ...
Сякаш едва сега съм се събудила,
след стогодишен сън очи отварям,
и макар да не помня каква съм била,
не се страхувам да бъда тази която съм…
Сякаш съм живяла някога преди, ...
От коктейла на живота пий с наслада.
В щастие обръщай всеки ден,
че животът цветен е за теб награда,
не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...
Тежи ли вече гроздето над къщата
в прегърбения профил на нощта?
За вкиснатото вино ли се връщаш
по вените горчилката разлял?
Живота пресоли ли го с капризи? ...
Не вини любовта, че не срещна жена да целува
с много обич и плам избелялата твоя душа.
И нима е виновен грехът, че за среща принуден,
ти избра в пропастта да сте с гръмкото: “Аз не греша!”
Там където за други, копаеше гроб от години, ...
Отявлена надежда, накуп надве-натри,
събира без да свежда една и две глави.
Оковите не виждат, поспрели за мига,
до себе само спират, във себе си броят –
доколко са си нужни бърборят през уста, ...
Днес казах ли ти колко те обичам?
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво ...
Не се долюбват Иржи и Ирина.
Това не е от днес, а от години.
Префинената горда софиянка
момичето от Лом държи на сянка,
но не, за да остане млечно бяло. ...
Влюбена в морето и в леко парещия пясък
по босите крака,
в изяществото на мидите,
които са разпръснати по морския бряг,
и най-вече в рапаните шептящи твоето име. ...
В бездна от съмнения пропадам.
Черен демон плъзва по овала.
Прилепни крила... кръжат... Аз страдам...
Сън ли е? Наяве превалява
мисъл и преследва ме нелепо. ...
Нарисувай любов, като слънце изгряло,
окачи я на ябълков клон.
Оцвети пушек в синьо, а кахърите в бяло,
и вържи ги за детски балон.
Извади всяко трънче от босите рани, ...
Няма разумна причина защо оцелявам.
Шансът не трупа теглилки на мойта везна.
Никакъв миг съдбоносен не ме сполетява
и на мълвата сама не подавам храна.
Пазя ревниво дълбоко в очите си летен, ...
Когато лазурният бряг ме захласне
и с плискане роши морето брегът,
когато на люляк отнякъде лъхне
и бавно на мрака предаде се денят;
Кога корморанът спусне се ниско, ...
Когато тишината се разчупи
и словата литнат като птици...
Ти вече няма какво да губиш,
омаен от кристалните им звуци!
И уж причина явно тука липсва, ...
"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота.
Най горчи след нечие си тръгване.
Най гори предателска слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...
Повярвай ми, че лятото сме ние,
та кой излъчва толкоз светлина –
сърцата ни ведно немирно бият,
а аз попивам твойта топлина.
Повярвай ми, че лятото сме ние, ...
Водата, казват, е необуздана,
А вятърът се рее с грациозност,
Че огънят е символ на промяна,
Небето носи полета на волност.
Но щом снагата нейна се извие, ...
Много истини разбирам, но пропускам май една:
хората при теб не спират, ако нямат мисълта:
„Как изгода аз да имам? Как на мен да е добре?“.
Някой днес краде и взима, без дори да разбере,
че животът ще го ступа, че животът е везна. ...
Такава съм!Една неидеална,
понякога дори и недодялана.
Понякога се чувствам неразбрана,
но не и отрицателна и арогантна.
Дори студена съм, понякога, ...