Стихове и поезия от съвременни български автори
Грях
Цицерон
Защо с дланите си стискам шепот,
а очите ми потъват в леност?
Шегите ги притискам с пясък, ...
Експеримент
Отворих прозореца,
градът нахлу
в стаята ми –
замириса на бензин. ...
Зенит щом има, има и надир
Очите ни все гледат към небето,
за клетва, жалба, или благослов.
От немощния старец до детето,
да върже люлка, или за покров. ...
В хаоса на времето
под калната, рохкава почва.
Където светът, където стихът
в химерното ,,утре’’ се вкопчват.
Където отмъквам току от Къделята ...
Сълзите са колкото трябва
които да пилее на разсипника вятър.
И в трудните дни не спира да диша,
пада, става, и ръкави запрята.
И щом здрави са близките хора, ...
Писна ми
Маски без приличие
Уморяваше ме това.
Уморяващи хора
Фалшиви усмивки. ...
Идвам за теб
Без милост стрелям с лазерна стрела.
Повеждам кораба към цел и устремена,
с приятел верен е красива таз съдба...
Sober 🇬🇧
Don't remember. You taught me to cry.
Did I have eyes to adore
the sunrise, dusk and the sky?
Was there sun? I don't know. ...
Въпрос към комерсиалните момичета
момичета,
когато задавахте щури въпроси
и тичахте
след слънчеви зайчета, ...
Сърцето излекувай в любов...
вземи само уроците от тях,
погледни светлината как те обича,
протегне ръка, обичай и ти...
Върни се когато беше дете. ...
Себераздаване
Това ми е вродено в кръвта,
винаги ми носи наслада
и успокоява моята душа.
Обичам Мечти да дарявам ...
На Артибалт, с любов !
...
Беше мъничко кутре
с вирнато носле,
дъвчи, дърпа к'вото ще, ...
Надежда
стига ми това, което ми предлагаш.
На любов от теб не се надявам,
а с поглед, жест отново ме пленяваш.
Държах надеждата затикана на тъмно, ...
Надежда
с една, едничка, мъничка торбичка.
Ще сложа в нея всеки топъл залез,
погалил нежно моите страни.
Ще пъхна вътре и доброто ...
Без заглавие
овдовя планината и тате.
Есен идваше – тиха, с премяна,
от която измръзват крилата.
На сирак онзи миг заприлича ...
Пръстите
и с всеки правя по нещо:
с кутрето си чистя носа
и си чеша ухото.
Безименият е украсен ...
Тогава виж
също като на война.
Партиите, станали на крак,
на членовете дават знак
да тръгнат сред народа кат месии, ...
Въпросът?...
Не можем да се спрем
от Страстите си гонени
и как да разберем –
Въртежът на сезоните... ...
Вместо зародиш
заема едно точно определено място
вътре в теб.
И расте. Като зародиш.
Точно там. ...
Не казвай „Не мога“
едно от тях е да не казвам „не мога“.
Това се превърна в житейска съдба
и винаги си казвам „мога“
Това ме нахъсва, дава ми стимул, ...
Тишина с часовников механизъм
заровихме стъпките,
под дъждовната шатра
на есенни станове.
Зреят лилии бели, ...
Без гравитация...
все около едни и същи пътища.
Камъни отрупват всяка пътека,
а ние в опита си за щастие
все ги заобикаляме. ...
Мечти
позна ли?
Да дреме в теб
и малко да боли...
За малко тук поспри! ...
Полузабравен спомен...
на М...
С една наивно-приказна реалност
замествахме жтейските проблеми
във „онова“, наричано сега „отдавна“ – ...
Пред изгрев
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи, ...
Философията на Арти, 3
Философията на Арти 3
...
В групата " хотели, подходящи за домашните любимци "
мама критики отправя, все неточности за всинци... ...