Стихове и поезия от съвременни български автори
Канон
настъпват брега незлобливо.
Брегът незлобливо потръпва,
потръпва, усмихнат свенливо.
С усмивка свенлива отдръпва, ...
В Слънчака - 1
в домашен дискомфорт,
на първи май заминах
със стария ми Форд,
в Слънчака да отмарям ...
Непосветена
със който влизате ми в деколтето,
отдадена съм на морален пост
и всичко дадено е вече взето!
А можеше да посветите стих, ...
Автогара
Мургаво и дългокосо, далеч от пълнолетие.
Пушеше цигара, клекнало и отегчено.
Момче, което не знаеше какво има за вечеря.
Може би не знаеше и къде му е дюшекът, ...
Животни ли сте?
като животни с вас се държат,
вместо за вас правдата и рая -
гледат само да ви унижат.
Не заслужавате такова отношение, ...
Не чакам съд
не дава режисьорът да го мерна.
Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя... ...
Дали сега или кога
че ще дойдеш днес
Денят преваля вече,
а никой не похлопа
на моята врата ...
Втори шанс
Само отварям широко очи
и просто продължавам първия.
Защото заслужавам да видя
как четеш края ...
Безсмислен копнеж
и те сънувах всяка нощ.
Неспирно молех своя вожд
да те намеря из безброя
и да ми вдъхне светла мощ, ...
Духовен разпад
Как ли мога да поддържам,
свойта цялост в затвора мой?
Част от мене не издържа,
тя пропада в космос свой! ...
Джеронимо
преследва ни в нашите стъпки,
усмихва се в шепата радостно –
няма вече миг тягостен.
Краси всяко кътче на стаята, ...
Прежалени
Гърмя, трещя,
сякаш събрало тъгата
на целия свят.
Дървета, цветя, ...
Муза
Пред твоя лик дори Луната ясна
зад тъмен облак скри се срамежливо.
Ти дъхаво си росно цвете, диво,
свежо и през ледените зими. ...
Истината е банална
и примъква сумрак сивобял.
Избягва денят самохвалещ се,
но в сянка на цвете се сврял.
Проплаква и стъпкано цвете... ...
Ключ към любовта
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...
Звездна мелодия
и с нежни пръсти -
погали ти душата...
когато погледа ти
в мен се взира ...
Пътят
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...
Мълчалив монолог
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
Простичко
Простичко животът ни се смее.
Гърбица от нежност облак носи.
Чанове по хълмовете пеят.
Пътища невинни и изгубени. ...
Присъда самота
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни. ...