Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Рогатият

Когато без допир аларми звучат,
когато прозорци, мазилки се пукат,
прасетата луди из двора квичат
и всички гугутки престават да гукат.
Когато от пъкъла идващи звуци ...
1.7K 1 8

Ама така си е

Играем си със огъня защото,
пожарникар ни води за ухото.
Той трябва да ни води май за друго,
но ако се случи, ще е чудо.
Къде у нас такова друго нещо? ...
797 2 1

Жена

Такава съм –
суетна по-малко,
закачлива по-много.
И нищо човешко не ми е чуждо.
С годините съм се променила ...
519 1

Отдушник

Отдушник на човешката помия -
това бе той, горкия.
Поемаше от другите най - лошото
и с усмивка опитваше да го пречиства,
а признанието продължаваше да липсва. ...
824

Раздяла

В почти разплаканата вечер,
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ, ...
1.9K 11 13

Слабост

Заведѝ ме, където поискаш...
Аз през целия път ще мълча
и в ръката си вяра ще стискам.
Тя е цяр за разбити сърца...
Покажѝ ми какво те тревожи, ...
852 7 10

Дали те има

Ти дали не си илюзия, любов?
От човешка потребност навярно си родена.
И тъй сляпо вярва в теб човека,
Пред тебе се прекланя,
вълнува се, копнее. ...
972

Лунна пътека

Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!
Нея вечен мрак я обгръща.
Виж колко пътища-светли и леки,
а който тръгне по лунна пътека,той се не връща."
Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека! ...
1.2K 1 2

Брюле

очите ми
течен карамел
по туптящата ти кожа
е залепнал
и не мога през прозореца ...
981

Мечтите

Към доброто копнеж чуден -
туй са нашите мечти
и в живота ни мрачен, труден,
светлина започва да блести.
Надежда за правда и красота ...
734

Обич в морскосиньо

Разкажи ми, море,
колко тайни в сърцето си носиш,
ти си тук с векове,
аз за малко, но с много въпроси.
Разкажи ми поне ...
1.9K 11 19

Пореден крах

Родино моя,
сълзите ми сега превръщат се в реки
как за теб умряха герои забравени от всеки.
Сълзите ми сега превръщат се в порои,
че позволихме да охулят тези герои. ...
1K 2

За любовта и гладенето...

Докато те науча да обичаш мене,
ще си направя кът за битовизъм.
Ще озаптя стрелките, за да имам време,
а ти ще ми изгладиш ризата.
Не се старай. Отгоре и отпред. ...
790 1 5

Обратна полунощна приказка

По стълбите нагоре дъх бера...
Люх, Божке! Закъснявам и ще тичам.
Защо ли точно полунощ избра?
Не съм отдавна приказно момиче.
Пантофки от стъкло не нося аз. ...
1.4K 8 36

Ще се видим

В стремежа си да видя аз човека
за миг очите си затварям,
но страшно непознат е силуета,
стоящ във ъгъла на тази стая.
И чудя се, защо не мога да го видя? ...
734

След "Прощалното"

(По Никола Вапцаров)
Начесто нощем идвам в твоя сън,
ала вратите вечно са залостени;
стоя отчаян и самотен вън –
като нечакан и неискан гостенин. ...
703 1 3

Воля

Колко личи болестта на нашето време –
затварям очи и виждам изтръпнали устни,
все някой крак набива във стреме,
изтръпнал от тяга – набити сълзи,
усмивка без обич – картинна скованост на бремето. ...
884 1

Само с риза от теб

Погали ме. Ще бъде начало.
Светлината ще стане фриволна.
Щом от нас ще зависи изцяло
да изтръпват цветята до корен.
Без да чуя пендара от злато , ...
767 5 5

Безразличие

Дотолкова си втренчен в мен,
дори смутен,
че ми призлява от подобно откровение…
По-истински е делничният ден,
когато все си помечтаваме промяна ...
690

Обич не се троши

Спънах се.
Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Търкулнаха се мамини милувки…
Ръцете ѝ - дали ще ме утешат? ...
1.6K

Реката Стикс

Реката Стикс
От Атанас Маринов
Пристъпвам тихо и заставам кротко –
там в грубата тъма затворен.
И виждам приближава лодка ...
2.5K 3 3

Изгнание

Хладно вя на трамвайната спирка
късен сняг сред зелени жила
и танцуваха с вятър подсвиркващ
клюн и клон с безконтактни тела.
Термометърът даде "заето" ...
792 3 9

Ухае на липи

Липите корони поклащат,
уханни посрещат нощта.
Липите копнежи изпращат
на моята крехка душа.
Защо ли ухаят липите ...
1.5K 1 6

Последно

Целуни ме. Ще бъде последно.
Този мрак ще го мразим. До болка.
Щом до днес си ме нямал,е редно
да превърна мечтите си в точка.
Часовете , в които те чаках, ...
972 11 25

Тайната на вдъхновението

Летящата калинка на желанието…
изгладняло от чакане…
Хаосът в клетките… всичките…
когато пристигаш…
Ароматът на твоята вита… ...
793 1 4

Глад

намазо̀лено
и третото око от
глад за знание
.....................................
алтернативно: ...
768

***

***
Аз всеки ден намирам за какво
да кажа:– Господи, благодаря ти!
За люспицата слънчева любов –
която щедро озарява пътя. ...
736 8 13

Живот

И какво е животът:
три листенца надежда,
твойте стъпки да гоня
из пустините нежност.
Ех, какво е животът - ...
1.2K 2 4

В полунощ

Часовникът отмерва полунощ.
О, Господи! Кога ли стана вече!?
Изгубвам си и втория галош,
а първият... изхвръкна надалече.
На срещата пристигам запъхтян. ...
1.5K 6 15

Ваканция

Идва лятото с игрите –
сладка радост за душите.
Свърши вече с … „ученици“,
ту с четворки, ту с шестици.
Следват дългите разходки ...
1.7K 1 6

Момиче от приказки

Ще ме видиш такава,
каквато повикал си.
Създавам си слава
на момиче от приказки.
Фея съм – честно! ...
1.4K 1 4

Неизреченото

Обичах да
те улавям сутрин
с подпряна глава на прозореца
да мечтаеш за сняг
и някак по детински ...
2.1K 3 1

Донесено от вятъра на спомена

Събудих се във стая с тишина
и в нея нямаше прозорци,
обгръщаше ме само самота,
разстелена във мътно-бели облаци.
И толкоз празно е във тази тиха стая, ...
991 1 1

Молитвен дом

Напълнено бурканче със светулки
прилича на среднощен полилей.
Луната грее, сякаш млада булка,
ухаеща на миро и елей.
И рондо извисява пак щурчето, ...
1.7K 2 5

Искам....

Искам слънцето да взема в мойта длан,
за да мога после да го дам
на някой като мене неразбран,
за да не е вече сам.
Искам да откъсна две звезди, ...
1.2K 3

Аз, ти и един лунен лъч интимно

Полека, скъпи! Не така!
Прокарай пръстите си нежно!
За друга нека бъде похотта.
А мен... - Играй! Докосвай ме небрежно!
Погледай занемял в ръжта, ...
1.5K 4 17

И вали...

Пак вали. Този дъжд е като сто водопада.
Сякаш вени прерязало, небето реши да умре.
И нощта в тези капки на милион светове се разпада,
само моят свят е изчезнал незнайно къде.
Затова го рисувам. По стъклото, до колкото мога. ...
1.1K 8 14