Стихове и поезия от съвременни български автори
Краят на вълчицата
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми ...
Опозиция
Моята опозиция – правя напук на тъжното в мене си.
Долавям от ехото: „-не си... -не си... -не си...”
Не!!! Съм. С полепнали навсякъде усмивчици...
оставам без прикритие... Светлина съм. ...
Към новото щастие
пленен от небесните твои очи;
косите ти сякаш са лунни лъчи,
обкичени с огнено-звездни бижута.
Не можеш да бъдеш единствено моя, ...
Не е, бе
и приятелки добри.
Правят си взаимно четки,
пърхат с палави очи.
И така от тема в тема ...
Животът-игра и мечти ли бе?
животът е една игра-изиграй я,
животът е низ от добро и зло,
които се редуват ден след ден
и кръгът се затваря пак. ...
Клада
ще изгоря, надеждице моя!
Ще изгоря под пороя!
Ще разтуря света на кристали –
чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот! ...
Моят роден град
Разхождам се в моят чуден малък град,
тих и спокоен, взел сърцето ми в плен.
С всяка стъпка откривам свят непознат,
с възхита, не само защото тук съм роден. ...
VolksФолк
ме. Идеята за теб.
Свличам се. Дори,
че знам че е fabel.
Привличаш ме, мори ...
Понякога
когато преболи,
в съня си ще те пускам
за да те погледам.
С крило на пеперуда ...
Обич в морскосиньо
разбива с ярост любовта в прибоя,
по спиралата на нежна раковина
заглъхва ехото в стрелките на покоя.
Песъчинките отдавна са потънали ...
Прераждане
душите ни, крилатите не спират.
Стихът е белег, пътят е нелек,
живеем вечно - някъде в Всемира.
Звезди ли сме? Планети? Звезден прах? ...
Не се лепят безкрайности
Съдбата недолюбва слабоволните.
Една любов е истинско изкуство,
когато носи страст и задоволство.
Недей да се загубваш във носталгия! ...
Съвременен любовен блян...
в който отдавна не се е случвало нищо,
следя ти статуса и давам си душата
да видя твоето име и след него "пише...".
Глупостта
защо стандартът е нисък,
защо животите ви са черни,
защо готови сте за кански писък.
Сами за това сте си виновни, ...
Не питам Бог дали съм никоя
стената бяла тихичко разглеждам,
разглеждам как на място е била
да спира ветровете на копнежа.
Да спира, да боли, да побере ...
Деформации
отвъден зов,
зов за отдаване,
зовът на смъртта.
Моля те, ...
Спомени алени
ярко се мярка селото,
дето от дързост запалени –
бодро трептяха мечтите.
Помня, – тогава живота ...
Паметно
ни вопъл, ни кош незапълнен остана,
поръбен, отмо́рен и сребърновъгленен,
огръ́млен, заробен, закотвен, прегърбен е;
опустявай ме леко, незабавно ме сграбчвай, ...
На лов за любоф
днес танцува се във дискотеките,
където шетат златотърсачки и мутреси,
които искат в цвят червен да са пътеките...
Отдавна роклите не са това, което бяха - ...
Щом слее се с вълната капитанът
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното ...
Родопа
Напълних очи, сърце и душа,
в полите ѝ топло се сгуших,
разказах и тя ме изслуша.
Видях си и баирите, и язовирите и нея ...
Морето в мен
обширна, плашеща, красива.
Дълбоко скрила се магия
душата ми във теб открива.
Море - тъй нежно и зловещо, ...
Чакрите
стихове слънчеви, ведри да пиша.
Нека да светят с дъга – като живи...
Пулса в тях, с новото време да диша.
Чувствам цвета на вселенския ритъм... ...
Светлината златисто засия
скалите са стръмни, опасни.
И вглеждам се от високо
в света на маските.
И някак старано ми е ...