Стихове и поезия от съвременни български автори
Леля Марийка....
В махалата си имахме много и различни комшийки.
Различни по външност, но и по вътрешна кройка!
Обаче любима на всички само бе леля Марийка-
сладкодумна, усмихната и за правдата бойка! ...
Докоснах те.
Снощи те докоснах.
Наистина докоснах.
С върха на пръстите си -
нежно те досноснах. ...
Идвай поне в съня ми...
и слагай глава на рамото ми.
Не оставяй ръцете ми празни,
защото сърцето ми не е.
Идвай поне в съня ми... ...
Отхвърлена
Не търсете враговете си сред чужди.
Мислиш - близките са моето имане.
Близките убиват с люти думи.
Понякога са скрити във мълчание. ...
Безвремието винаги е всичко
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност ...
Затворнически блус
Перях много чужди пари!
По цели вагони... Стотици милиони -
от кока, хазарт и жени!
Аз риех с лопата - с нищожна заплата. ...
Очарование
леки жени.
Бързи връзки,
бързи раздели.
Всичко се случва сега-веднага! ...
Моряци
на всички моряци, с които плавах
(Вечер в Странота на спомените)
Влече ни Синият безкрай,
където Вечността играй, ...
Догоря ли ледът
в причудлива приумица смътна източва снага.
Отстрани не изглежда самотна свистящата крива,
пропълзява догоре по тъмната стара стена.
Заиграна се вие отново, топи се фитилът, ...
Сърцето да трепти...
когато те боли.
Към светлината-
ръце протегни.
Чуй зова на сърцето си- ...
Дневникът на един млад беладжия - 23
Дълго е жадувала за това душата.
И макар да мисля, че голям съм вече,
чувствам, че съм още малкото човече,
дето търси обич, нежност и закрила. ...
Любов и подвиг
(Посветено на Красимир Михайлов - учителят)
В сенките следи оставаш
под прозрачното небе
и докрай сломен не падаш, ...
Предрешено
някой ден, щом ти стане студено.
Щом притихнал и празен осъмнеш
и признаеш, че е предрешено.
Ще престанеш да бягаш от нас. ...
Нея ще обичам
Вместо покосен да падна на земята аз се влюбих в точната за мен жена.
Тя е всичко онова което някога съм искал,просто ангел със неземна красота.
Тя е умна,тя е любовта,именно за нея аз живея на света.
Една си ми е тя едничка,моето момиче колко е добр ...
Град II
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса ...
Някой
Пън и сова на него,
а няма нужда да проумявам нищо,
есен е, но е жега.
Лумнали сенки. Добри войници. ...
Послушната
Само и само да не съм сама,
да има някого до мен,
склонна съм дори да търпя
той да издевателства над мене. ...
Животът на поета е низ от страдания
след като се срещна със Сюе и се разочарова от външността ú/
Какво да кажа? Аз вървя.
Площадът с ешафода – мрачен.
Поспра ли се – ще прокървя. ...
Ерос и Танатос
на бездомна котка през април
на този фон
кристалното сопрано
на катедралния кастрат ...
Лудия и Тя
Не е чудо -
група луди
пишат.
Не чекове, ...
Понякога съм чаша със тъга
ей тъй, колкото времето да минава,
или препрочитам стари вестници,
а покрай мен животът продължава...
Понякога съм тъжен без причина, ...
Моя любов и болка
при теб все идвам - тръгвам си отново.
Изневерих ти с няколко чужбини,
те ме посрещнат с ласкави окови.
Италия, красивата южнячка, ...
Есенна сватба
по есенна мода своите капки.
И както вали, стопля се всеки,
по къси ръкави, а сутрин, с чадъри и шапки.
Такъв е Октомври, с характер на всички познат, ...
Октомври
Все стари, отворени рани...
Октомври е месец тегобен,
За всеки - със памет и знание...
Да пеем, да пеем, да вием! ...
Цветен дъжд
и капките са бисерни, растат.
Дъждът е чист, щастлив, свободен, жив
и мислите, окъпани блестят.
В душата тихо, кротко ромоли. ...