Стихове и поезия от съвременни български автори
Безвремие
подносих ти времето
със някакъв странен стомах
напразно
отминали ...
Дни
броеница,
животът ги отпраща
със усмивка или яд
и после отбелязва ...
Сълзата на раната
Расте със него.В очите му въпроси.
Влачи – детство, младост - да прегори.
През живота за други рани – проси.
Парещата рана в една жена стои ...
Дъга над пустинята
далечните полета
до оазисите под дъгите.
Гатанка 🌐
после вържат и дават плод-
жълти, алени, зелени,
но не стават за компот!
За салати са чудесни, ...
Една усмивка
Там е едно тъжно момиче...
То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
И ме виждате... такава каквато искам да бъда. ...
Нашето преди
за тебе то тъгува и ето –
очите ми сълзи не побират,
мечтите ми взеха да умират...
Не, не, не, не е на добре, ...
Обичам да си лафя с моя
да говоря
със дилафа,
или със моя...
Не, не със него (тук намигвам), ...
Есен в България
Ще събудим съвестта.
Тръгваме по пътя дружно!
Ще посрещнем сутринта.
Залезът на тези дни, ...
Надежда за утре
и в тишината нищичко не чувам...
Вратите зеят, никой да говори...
И ми е странно, сякаш го сънувам...
Дори цветята сякаш нещо чакат, ...
Причастие
и ще видиш как ще ти олекне.
Попът над възглавницата ми висеше.
Затворих очи и се молех да изчезне.
Последно причастие ли, отче? ...
Тя
Тя е онази, лудата,
меняща настроения -
милион за ден!
Но е онази луда, ...
Другояче
и в горест от гняв
животът непропилян.
Думи
кога ли през думи ще преминем –
през буреносен облак, недокоснати,
проснати
в нашето собствено ложе...
В памет на Вапцаров
Що е то?
той е зеленчук.
В градината живее,
ще го намериш тук!
С червено те привлича, ...
Тротоарно
Дъжд Луната му избая, нося му сапун – Дано,
с лютото да се изплаче! Тротоар е този свят:
в ъгъла заспа сираче... най-накрая – неопят.
Всяка нощ е като квачка, люпи мрак и самота: ...
Пролет
... и пак се влюбих... Не разбра ли?..
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!... ...
Омск
и Ледени походи са белите дни.
Осъмнах излъган, с несбъднато минало.
Глада си запълвам с накъсани мисли.
По пътя ми няма стабилна опора, ...
Бедността
аз милея, тъгувам и ридая.
Кой в таз мизерия те повлече,
как отнеха ти правдата и рая?
"На парите станах ази роб, ...
Делнична
и уморените тъжни залези,
искам да седна до едно обичане,
а нощта да вдигне наздравица.
Да ми се пръснат болежките ...
Раздялата
Крещят безумни разстояния,
ще ни дели Вселена цяла,
но може би очарование
се крие и в една Раздяла!... ...
Спомените...
Тежки спомени налягат
ме в безсънните нощи́...
Гоня ги, а те ми бягат –
и бегът ме изтощи́... ...
Нищо лично
да ни погледнеш някак безпристрастно.
Митът за Рая страшно ни е втръснал,
а в Ада сигурно е вече тясно.
И всеки грях, разбира се неволен, ...
Безсмъртно
прегърнал твоя труп,
опитвайки се да го стопля
с моята гореща кръв.
Ти не отиваш никъде без мен, ...
Направил го е Бог...
без да мисля за любовта…
Бог срещна ме с теб, любов
и сърцето ми избра да те обича.
Да те обича в избора и съдбата. ...