Стихове и поезия от съвременни български автори
Звездни семенца посях
какво направихме - къде сгрешихме?
Затрупахме се със ненужни вещи,
затворихме душите си във клетка!
И сега виждам, че отдавна сме ...
Шах и мат
Дали?
и следващият ход
аз знам
не един, ...
Дали от студовете
и мен, и теб със спомен ни прегърна,
та всеки седнал вкъщи с топлина
към времето отминало се върна.
Дали това ни стига за сега ...
КАРТИЧКА
Набързо ти пиша, дано да успее
писмото по-скоро до тебе да стигне,
че пощата бави се в тежката зима.
Желая ти здраве, пази се от лошо. ...
Понякога
копнееш за човешка топлина,
за онзи миг, единствен и вълшебен,
който в душата пали светлина.
Понякога загледал се напред, ...
На пръсти
някаква жена
И на мен, и на нея й е чудно
коя е тя сега?
С години тя се крие ...
Отелла и ДезДемон
живота съвсем ми отрови.
Отде те намерих, бе дявол проклет,
от пъкъла кой те изрови?!
То нямам покой нито ден, нито нощ, ...
Звездна погача по нашенски
Ветровете на Сахара
затварят в лоното
на неулегналите пясъци
хорски глъч и омара. ...
Семейство
Огнището му все гори…
То чува жалните ти вопли,
дори когато нощем спи.
Семейството до теб е даже ...
Нетърпелив
Мечтите сбъдвала и прави чудеса!
Затуй на дядо Коледа изпратих му писмо
с желания различни, да го улесня.
Списък дълъг седнах и написах, ...
Упътване към Рая
И двама - завиващи вълни по залез.
По пясъка делечно нагорещен, мидите прощават се със светлината.
И всичко тук мирише на любов, на сол и на обещание.
Във вечност превръща се моментът, в който той, подпийнал я прегърне. ...
Ще стигна...
Минутите хвърчаха и не спираха.
Своят първи връх изкачих,
първи стих моите пръсти бродираха.
Над морето се издигна луната ...
В Пустинята...
Пустинята във своето величие
общува през нощи́те с Вечността,
а Времето заварено е ничие
и нашето се връща в утринта... ...
Когато в своя дом се чувстваш чужд
е по-добре да си далече.
Излишен си на този мост
към миналото водещ вече.
Дори тъгата да разкъсва ...
Дух ще съм, но непокорен
Ти ли недочу, не знам.
Влизам все в погрешни роли –
вечно съм за смях и срам.
Плача с глас, за псето старо, ...
Всичко има във една съдба
като белег моето лице.
Зная как до лудост се Обича,
знам и болката от счупено сърце.
Опознал съм я монетата, но знам, ...
Сблъсък
разтваря хищни лапи
за да наруши равновесието...
Промъква се мълчаливо...
И се сблъсква със светлото в мен… ...
Любов и обич
тогава се прескачат важните неща.
Чувства и слова се раждат в самота,
топли се душата в пламъчето на свещта.
Когато идва, тя не топли, тя връхлита, ...
На пода четката.
И нейна е само на самотата клетката.
В нея стояла е толкова дълго,
че дори да излезе стои зад решетката.
Словата красиви са нейната плетка.. ...
Светът ми се променя...
видение изгряло във нощта.
Една жена сияе в звезден час,
така необяснимо, с красота.
Лицето й е приказна мечта, ...
Надежда може да се появи
за мене всъщност неочаквано дори
надеждата не дойде, ей така
предвождаше я тягосна тъга
със мисли лоши и печални ...
За последно
с един глас по-малко. И ме прегърна
горчивата тъга на празнотата,
защото мама към небето тръгна.
Остана ми вината за несправяне. ...
За любов не се пише
не си и помисляй,
че трябва,
че можеш,
да пишеш, ...
Джони
Аз докосвам в този мрачен бар.
Задимено е. Сами сме на масата.
И усмивката ми е студена като сълза.
Кехлибарените ти устни, Джони, ...
Ах, любов!
без да има нужда от крила.
Сърцето едно е с земята и небето,
Върви или лети, значение няма.
Просто пърха, лудо трепти. ...
Из " Дневникът на Арти " - Домашни детайли 3
Остават повече от 20 дни
до празнични игри.
Но дружината започва от сега
да ме нарича на шега: ...
Сърце, сърце
жена в поклон глава склонила –
над нея ангел бял витае –
усмивка в нежни устни скрила!
* * * ...
Календар за 2020 г.
отънял е вече.
Само лист му е останал,
ето, погледнете.
Пооскубахме го доста ...