Стихове и поезия от съвременни български автори
Кладенците на Пустинята...
Спрял в синята далечност на Безкрая,
поглеждам към Пустинята назад:
аз кладенцте ѝ къде са зная –
понеже там живях като номад... ...
Карма...
на Теб!...
Като носталгия и стигма...
е силна Любовта ми, Скъпа...
И тя помага ми да стигна, ...
Килимите
преглеждат любопитни погледи.
Къде се притаява старостта?
Къде бодрува младостта?
Къде утихват слънчевите дни? ...
Унинието никнещо след Нея (О, мой тъжнооки принце)
на вампирски ухилените спомени
трескаво пъплят по крехката плът
на кристално черните ми нощи.
Нахлуват, опипват сънищата, ...
* * *
Отвън пак вали!
Поредна дъждовна вечер...
От стаята си наблюдавам,
отвън е отново тъмнина! ...
Каприз
Гледаш толкова невинно,
но с премрежени очи,
че във щъркели наивно
знам, не вярваш вече ти... ...
''Добруджански песни'': Жътварско прозрение
Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.
И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.
Буен огън страшно пари и с болка ги облива.
Ту глава от адски пек слънчасва, ...
Спомен за Любовта...
В полунощ в студентската ми стая
аз чаках я да дойде с Любовта,
но как ли бих могъл да я позная,
че сам не знаех как изглежда тя... ...
Тревожни мисли
Битието наше
страшно ме тревожи!...
Със жени и вино
и с разбити чаши – ...
(За) да сме живи, (за) да сме здрави
с мургав тен
лекуват ни по храчки,
по корем,
със боб, ...
Падаща звезда
Видях падаща звезда,
ох небето,
ах великолепна красота,
тъй магично озаряваш пътуването ми из вечността. ...
Повече не ще съм съучастник
на сцената съм персонаж безличен
и подчинен на чужда, подла воля,
стоя съгласен в ъгъла трагичен.
За кой ли път безмълвно ще оголя ...
Разлъка
и ще продължаваш да ме попълваш като съдина пред всички.
А аз ще тръгна някой ден както Одисей към своята Итака.
Ще скъсам с всичките обреди и лъжливи иносказания,
и ще преобладавам до началото на бала на душата. ...
Вечна нощ
спомен удря ми шамар.
Ти си тръгна и запали
всичко и горя в пожар.
Млад, надъхан и с мечти, ...
Заради другите
всъщност, не виждаш кой те обича.
Далеч от теб, в близкия ъгъл стои,
между пръстите ти любовта му изтича.
Вярваш на другите, след уроци безброй, ...
На куц крак
отхапал нехайно филия,
с играта на дама лета се броят,
щом можеш — обратно върни я.
Безславно забравен, прибра се страхът, ...
Все още ни има
И със ум, и с душа
различавам лъжата,
и съм острата брадва
дето все й отсича краката. ...
Открих я на прозореца
Докато ...
Наполовина
ни разрязва наполовина.
Твоята изчезва,
моята остава да оплаква липсата,
да търси пълнотата - ...
...а утре пак - душата на боклука...
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.
Защотото този свят роден е глух. ...
Нотен лист
Ходиш леко, стъпваш звънко, мислиш шумно, мислиш чисто.
Гледаш ме, търсиш ме, взираш се в слънцето, плъзгаш се с вятъра
в чувства на нежна мечтателка, милваш с надежда косата ѝ.
Камбаните звънтят и разпиляват късчета от дребна красота ...
След стоте куршума...
След стоте куршума, сто и първия дали ще понесеш?
След стоте живота, готова ли си сетне да умреш?
Платила ли си мъката с безплътната цена?
За миг, готова ли си да плащаш с вечността? ...
Град
Няма как да не сравним,
огромните комини,
пушека над тях,
небето черно, ...
Любов
А аз имам работа да върша – слънцето преваля.
Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.
А аз от труд не мога и гърба си да изправя.
Любовта е приумица на славеи и щурци. ...
Полунощ в гората... (приказна поема)
(приказна поема за пораснали)
В една гора бях сам замръкнал –
живот от спомени помъкнал,
а бе до утрото далече ...
Предчувствие за близост
... ах, тази рокля от лъскав сатен...
обгръща я като мъжка прегръдка -
поема си дъх, стене вятърът в мен
и(!)... Спасява ме поредната глътка ...