Стихове и поезия от съвременни български автори
Понякога...
по детски бистро и игриво,
друг път мътна-помътняла,
от мъдрост и греховност натежала,
порои и градушки преживяла, ...
Белези от щастие
тихо, но бунтовно ми напомнят
колко разточителна била съм,
пълнейки пропуканата стомна.
Връщат се задъхани пиянства. ...
Рамишления в БДЖ
Звукът от релсите е монотонен и силен, заради отворените прозорци. Не могат да се затворят. Механизмите на повечето са развалени. Самият аз се оказах Херкулес, като счупих механизма на прозореца в купето, в което се настаних. Как стана ли? Преди да тръгне влакът, реших да о ...
Недадената непревзетост
Ше сложа уморените си кости
на дунапренен, мек престол.
Ще поостана – щом приемаш гости.
Не ме жалѝ! Почувствах се добре. ...
Защото
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси – да спрем, като сърната
секунда преди изстрел – и до там.
Защото дърпа ни глухарчето ръката, ...
Поетична трилогия ''Добруджански песни'': Добруджа
О, златна земьо със златни полета,
с житници златни, със сини небета,
отгледала силни, безстрашни момчета,
бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета. ...
Питър Пан
Как ще го направиш за душата ти – да лети или да страда?
Много фактори определят до къде ще я докараш
Но ако е второто, няма на кой друг освен на себе си да се караш.
Имам родител и дете в главата си ...
Любовта ни пее...
като въздух пръв в кавала,
като ромоленето от дъжд,
като песен докосна ръцете ми,
влезе в клавишите на пианото ми. ...
Звездичка
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
Мери
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори, ...
Женска сила
слънце незалязващо в гръдта си,
с прошка дарявам вина неволна,
нощи лекувам с нежността си.
Идвам, когато най съм ви потребна, ...
Тропосано
разнищена е всяка дума
С конец ли бял да го тропосам?
И да ми теглят днес куршума.
Люлее се стихът нещастно, ...
Защо са ти моите диви светове?
преминавах през илюзии страстни,
наблюдавах дълго слънчеви брегове
и вървях по пясъчни следи опасни.
Защо са ти моите диви светове? ...
Две много стари притчи за "възрастта" *
Замръкнали във старата дъбрава
със дядо огън стъкнахме тогава.
Бе малко страшно през нощта в гората,
но дядо смело павкаше с лулата... ...
Той е сигурен
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща – ...
Празнота
Бие сърцето тъжно и празно.
Ръцете са клони прекършени,
очите са огън угаснал.
Домът ме посреща притихнал, ...
Примерно Петя
за тъмни реки в гората
и падащи листа,
които ще станат едно със земята
за последно огрени от залязващото слънце. ...
В болницата
смешно раирана – ризата…
„Тука ще бъдете няколко дни,
дòкато мине ви кризата!“
На стената, естествено, TV-екран ...
Реката на тайните.
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл. ...
Овцата
пази го той от вълци хищни,
доволни са от туй хората овце,
без да знаят за подлости скришни.
Жертвен ден за някои иде, ...
Ти можеш повече...
безмълвна част от фона на фасада,
в която лицемерие пълзи
и триумфира подло маскарада.
Махни се в миг от фалша! Потърси ...
Следкарантинно
народът сляп и глух, на колене.
Къде е тука скритата уловка,
от глад или от вирус ще се мре?
Измислени, нелепи генерали ...
Неизречени слова
което прави сърцето щастливо.
Спри! Има неизречени още слова,
премълчаната дума – за обич огниво.
А вятърът незнайно къде ще пилее ...
Защо Свети Йоан е златоуст
по Божия заръка вси светци.
Проблемът бил Мария да зачене
и ако може бързо, в близко време!
Седяла кротко тя на стол в страни ...