Стихове и поезия от съвременни български автори
Лъчи
усещам лъчите
играят със мен
под сенките чезнат,
а после стаени ...
Приспивна
Сънно да положи главичката...
Хайде да приспим и юначето,
Вече да му свалим калпачето!
Да затворят очички, ...
Разминаване
са мечтите от дните ни минали.
Равнодушно посочват ни с пръст,
но не питат защо са загинали.
Те не питат, защото е ясно. ...
Дневникът на един млад беладжия - 6
(Знаете го, дето онзи ден отвързах.)
Баба ми остава къщата да пази.
По-добре! Не искам "лука пак да сгазя".
(Било поговорка. Мери тъй ми каза.) ...
Предсказание
предаден от всички край мен...
аз с хиляди ножа ще бъда прободен...
но всичко ще бъде наред...
В последните дни ще се скитам самичък... ...
Тумор и сатира
изписах за обществения тумор...
Напразно. Резистентен на слова –
под банка с доза кредитна глюкоза,
надрусан, с безнадеждна диагноза – ...
Криво огледало
през криво огледало -
Всеки гледа себе си,
но никой не се вижда.
Загубил свойте ценности ...
Летен коктейл
с лазурни галещи води,
безкрайни пясъчни бразди
ме мамят с топли цветове.
Дочувам близо смехове, ...
Ти
до късно да лудуваш,
дочула отдалече
зова на любовта!
Да пееш и играеш ...
Когато...
На жаркото пладне разюздана буря приляга...
Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
да стресне земята с безмилостна
остра тояга... ...
Неразумна Жена си, да знаеш!
Не ми бъркай в сърце, дълбоко!
Че в ръката ти заиграе ли,
ще се влюбиш във мен жестоко...
После няма сто варианта. ...
Митингуване
Мафията здраво псуваме.
Ден, след ден. Властта поддаде
и накрая се предаде.
Избори и после - прас. ...
След пепелището
постой и помълчи, сведи очи.
Това не значи, че не ще заплача,
че силна съм или не ми горчи.
Не значи. Само тъжно се сбогувам ...
Левски
герой, гений и стратег,
предаде го роб на сатана
в 72 година от 19 век.
Запали пламък в сърцата, ...
Не се научих
ако не мога утре да те срещна?!
Съдбите ни са кучета бездомни
оръфани до кокал – твърде грешни!!
Обратното на „грешност“ идва нощем, ...
Почти еротично
Столът мълчаливо се пъха под нея.
Свещта разстила топли воали…
Стоят си кротко и уединено…
Докато стане време за вечеря. ...
Камъни и тръни
но глава няма да склоня.
Върху тънък лед ще танцувам,
но на ничие мнение няма да робувам.
Добра и лоша, ...
Неведомите пътища са боси
но ме намери.
Луна́! –
в петли́цата на нощ се но́си
като небесна ...
Медуза
сред дим, мъгли и лъжи.
На главата ѝ нямаше коси и рози,
а венец от двеста змии отровни.
Глас омайващ, ...