247 112 резултата
И събирам пак храброст да взема
въглен жив, който хвърля искри,
бързо разумът нейде ги скри
всички думи. Безмълвна поема
пише тихо сълза, но превръща ...
  265 
Дотегна ми да бъда песъчинка
попаднала случайно във окото
на Залеза преди да се удави,
додето си търкаля колелото.
Решил съм да си кажа днеска думата, ...
  264 
Искам -2
/неизпратено писмо до Църната мория/
Искам
някой ден да обикнеш така
както Луната обича Морето, ...
  195 
Ждала, сидела, поседела,
вся извелась, раскоровела,
по принцу своему ревела -
подолы платья - на платки!
А принц дежурил у болота, ...
  1199  12 
Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...
  278  16 
Аз цял живот навярно тебе търсих.
Да бъдеш дом на моята съдба.
Наистина те вярвах. Честен кръст!
Кълна ти се бездънно, от душа!
Но в този ден, когато те намерих, ...
  766 
Тишината прилича на тебе – жестока и сигурна.
Избереш ли да бъдеш до нея – загубил си всичко.
Тя убива на думите смисъла, полета, силата.
Тишината прилича на тебе.
Но аз те обичам. ...
  814  15 
Навън бе мрачно и студено,
и претоварено с мъгла!
Качих се в нас, и мигновено
докопах уискито с ръка!
Студът бе повод да си капна ...
  894  35 
Тя познава те. Все ми е тая. До стотинка пресметнала риска,
точка, точка, тире, запетая – вечно точното копче натиска.
Аз и себе си хич не познавам, откачалки – дежурни през ден,
вдигат често в главата ми врява, пишат стих – от любов е роден,
а прелива и в лудост и чести ураганите всичко рушат, ...
  196 
ЕСКИЗИ ВЪРХУ СПИТЕНИЯ ПЛАЖ
Когато камионът отнесе
последните чували с листопади,
и вятърът завие като псе
безкрайните си оди и балади, ...
  173 
Тъй близо съм и тъй далече
протягаш ти към мен ръце,
в съня ти идвам всяка вечер,
целувам твоето лице.
Докосвам тялото ти нежно, ...
  362 
Липсваш ми, тате,
когато
гледам небето, звездите !
Липсваш ми в зима и лято,
в полъха тих на мечтите! ...
  234 
В белите ми дробове нахлува
зимата, като ледено острие.
По тялото ми мраз пътува -
Мамка му, студено е!
Тротоатът е замръзнала пързалка, ...
  226  14 
Ако на картина заприличам някой ден,
може би не ще си имам рамка.
Боите ли... Не зная... Например акварел...?
Ще се отмия. Да, това ще бъде края.
Но някъде във пора на платно, ...
  268 
КРЪПКА ЗА СЪРДЕЧНИТЕ РАЗЛОМИ
За всички недовършени дела
едва ли мога да намеря време.
Със скоростта на пусната стрела
животът прелетя по пътя земен. ...
  209  12 
ВЛАКЪТ КЪМ НИЩОТО
Къде се дяна белият ми кон?
И Принцовите острови – къде са?
Момичето от белия балкон,
което страшно много ми хареса? ...
  169 
Сервитъорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.
В чашите мечтите силно се вълнуваха. ...
  216 
Я вземете две баби на служба във ДАНС.
Ще решават проблемите даже в аванс.
В службата, ако трябва, няма да се явяват.
С телефони от вкъщи ще заседават.
Корумпирани служби ще треперят от страх. ...
  221 
– Нека да започнем с точка,
без да чакаме отсрочка.
Нищо, че се пише в края –
наставлява кака Рая. –
Точката не трий ти с гума – ...
  446 
Облечена в бяла премяна
с прическа и грим.
Ето я сватбата тъй мечтана
булката и нейния любим.
Стоят те под свадбено венчило ...
  198 
В зениците ми слънцето наднича
и се разпукват жълти минзухари.
Животът, в същността си тъй първичен,
избухва като екот на фанфари.
И старостта отстъпва колебливо ...
  227 
Вървя по улицата заледена
и неусетно паднах по очи.
Един човек колата спря до мене.
То имало на този свят добри!
Закара ме до вкъщи и заплаках, ...
  237 
В прегръдката ми топла се унасяш,
звездите слизат пак при нас.
Със мен в съня си се понасяш,
към щастието си намерила компас.
  247 
в памет на Христо Карастоянов
Не ме лъжи, мой живот,
не ме лъжи,че много още ми остава...
Все още ябълковият плод,
който Ева ми подари, опознавам! ...
  296  10  13 
***
И като черен грях – орляк скорци летеше
с черешите в раззинатите човки.
Сега е зима. Падна мъртва старата череша.
Тъгувам аз, а мислите неловки
тук-там в пръстта съзират миналогодишни ...
  230 
Вселената умираше от смях.
Превиваше се, риташе с крака:
„Случайна среща? Де да бе така!
Съвсем нарочно всъщност ви събрах!
„Случайна среща“ в градската тълпа? ...
  266  10 
КОГАТО ПТИЧИТЕ ЯТА В НЕБЕТО ИМЕТО ТИ ПИШАТ
Когато птичите ята
извият сетното стакато,
аз ще подам на есента
за отлетялото ми лято - ...
  254 
Забраната е препоръчителна! :)
Не затваряй очите ми.
Искам с тях да те имам.
Ще усетя мечтите ми
и с реалност ще сливам. ...
  742  10 
Ерген съм аз красив и умен
и доста на моменти съм безумен.
Заглеждам мацки по паважа
и чудя се какво ли да им кажа?
Като бойна и разперена юрдечка ...
  450  11 
С цвят на нощ, звезди бледо светят,
Сънливи мечти в тъмнината се смесват.
Лунните пръски със трепет ги търсят,
В мрака обляни,с магия ги ръсят.
Със сенки игриви, акорд на вълнение, ...
  426 
Гърми отново дядовата пушка
и вятърът си пръска гордостта,
високо там, където се обръща
небето над заспалите жита.
И въпреки че дядо си замина, ...
  322 
Тихо рони се той,
сякаш милион сълзи се изливат.
Чу се от накъде гръмския вой!
Хора набързо притичват.
А нейде ей там ...
  343 
Мечтаеше Иванчо
да не е вече калпазанчо,
а да се бори със змейове, лами,
тях мечтаеше да победи!
Да спасява принцесите от замъци ...
  188 
Пристигна снощи в доба късна
при мене на раздумка дявол.
От любопитство ще се пръсна,
потайно май се е надявал
абсента, който в джоба носи, ...
  253 
В дома си на четвъртия етаж
аз знам, че има много малко време
и викна ли – Напред, на абордаж!
навярно три секунди ще отнеме –
да прекося безлюдния площад, ...
  276  13 
Ще ме подложат на изпитание.
Докрай ще искат да се уверят
в отдалеченото ми съществуване,
за да е възможно- с чиста съвест-
да прозвучи името, разхождащо ...
  157 
ЦЕЛУНАТ ОТ ВЛЪХВИТЕ
... когато си отида някой ден, а аз все някой ден ще си отида,
ви моля да забравите за мен – печален пришълец от Атлантида,
ще седна със тютюнеца си мек – глух инка на брега на Титикака,
и ще съм дълъг спомен за човек, дошъл за миг – и отлетял във мрака, ...
  170 
Има, няма, пет години
все си ходя без бикини.
На всекиго ще се отдам.
Харесвам ли го, нямам срам!
Мераклии много имам. ...
  607 
Какви времена настанаха!...
Говориме под сурдинки.
Приятелите останаха
заключени във картинки.
Търсим се само с копчета, ...
  244 
Нора е момиче умно,
шестгодишно, сладкодумно.
Знае да чете и книжки –
малко срича, ала нищо!
На уроците набляга – ...
  285 
Предложения
: ??:??