Стихове и поезия от съвременни български автори
Приятелство, Живот, Любов, Река...
измежду зъбите на този,
който свикнал е със сладко.
И водопадите родени в утринна мъгла
от снеговете зимни ...
The Poetic Passions I 🇬🇧
The hopes and dreams return in a blinding fashion.
The watcher sees through the flaming fields of smoke,
beyond the veil of the heart which in countless pieces broke.
Words fall short and stiff like a coward on the edge of a cliff ...
Виждам небето
и умело се засичат
нашите пътища.
И когато навсякъде
се откриваме, ...
С име на светец
име на светец и
миг от вечност,
едничък път орисан. В
небето гръм, ...
Един
избрах си път така далеч от теб.
За тебе мога само да съм първа.
Кралицата на твоето сърце.
Защото ме убива да те нямам, ...
Там, където падна сълза
ще поникне коприва.
И жестоко ще жари на белия ден под очите.
Не дълбай във нощта,
не търси прегоряла земя. ...
Циганска магия
Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак,
изгаря сърцето ти раната жива. ...
Не искам да съжалявам...
Не помня спъна ли ме или се спънах...
Няма значение. Паднах и се изправих.
И още много пъти ще падам ли падам.
И ще се изправям. Крилата ще разтварям. ...
Писмо до моето Утре
Дали ще се случиш?
Дали писмото ми ще получиш?
Кажи ми, мое утро тревожно,
дали си изобщо възможно? ...
***
откъснато крилце от пеперуда,
разполовена снимката ни стара,
две чаши със лъжи и три заблуда.
Разреждам я с достатъчно сълзи ...
* * *
Аз знам – не ме приемате, когато съм различен,
когато грубо вашите понятия отричам.
Но също знам, че би било огромна грешка
да се стремя на всички хора да приличам. ...
Изоставена... изоставени
книга с по нея сàмо
обичащ я прах
.....................................
изоставени ...
Миг
Писък в самотата.
И видях аз нищото.
Как до мен е празно.
Сякаш хора има, но душите малко са. ...
Ромфея
от зимна вихрушка,
по-остра
от римския меч,
по-бърза от нощна ...
Странни
Странно е да те ревнувам, ако не си моя.
Но замисляла ли си се, че ние сме устроени така.
Така, че да искаме да сме свободни, но в същото време и заети.
Така, че да задържаме някого. ...
***
но се гмурвам във сините ласки на здрача
и се мъча: Насън да закърпя небето
със дъждовни игли или с два-три куплета,
да посея любов само в няколко срички, ...
Когато се стопи снегът.
към пещерата във която скрита
заспала зимен сън сънува моята душа,
като комета – със сърце от лед
от дълго скитане между звездите ...
Бури
А как ми се плаче...
Обаче светът е облечен в юначност!
Прозрачни са хорските чувства,
а облаци пускат красиви мъниста. ...