Стихове и поезия от съвременни български автори
Призрачни вълци...
а бурята навън грозно тресе черни, потъмнели небеса...
Мълнии далечни, чуват се близко.
Мислите са мрачни, погледът- изпепелен.
Тътен и гръм, чува се от далеч и изниско. ...
Любов ли е?
Лъжите ни изкусно са изплетени.
Чувствата ни, толкова объркани.
Обещания, неспазени и сбъркани.
Спомените с алкохола смесили, ...
Less is more
толкова по-малко ти пука,
нищо не се случва на теб,
случва се на някой,
който живее в твоята кожа, ...
Пожелавам Ви
Да отдавате до сетните си дни полученото с всеки изгрев нов!
Желая ви да бъдете дори над себе си духовно изградени
с обич всеки да твори, тъй както всички сме творени!
Пожелавам ви все благини да споделяте с вам призвани! ...
Поредното писмо
поредното... така ще е докрая
ще го изпратя с мисъл, без клеймо,
с адрес... до Бог, там някъде, във Рая.
И него ще започна с думи две, ...
Писмо от Ботев до Левски
От турско стана тук по-лошо!...
Тогава имахме земята свята.
Сега ти вземат всичко - и душата...
Преди хайдути бранеха народа. ...
Плам
пропукващо с последните искрици,
тръгвай плам, хвани посока вярна!
Наемай сили, в огън разгневи се,
бушувай, развълнувай се в пожари! ...
Някак си небрежно
Това добре го мога.
Обичам да се смея по ирония.
Така ме виждаш.
В светлата ми роба ...
Родино
ти си моята гордост и красива.
Моята майка, прелест родна,
аз съм българка щастлива.
Днес уж си свободна, без робия, ...
Прероден
пусти улици, колко пъти сам съм ходил
под есенния дъжд? Но нивга не видях тези
очи, свободни от лъжа, свободни от болка
и тъга, пълни с неопетнена вяра, пълни с ...
Освобождавам се, сърцето ми е волно птиче...
моля те, не ми взимай свободата...
Не изработвай тази златна клетка...
за една волна птичка тя е смъртта...
В нея сърцето не може да пее и да лети... ...
Хайдушка песен
закълва с човка земята,
дано си бликне водата,
че си гората изсъхна:
– Горице, горо зелена, ...
Съмнения
За устрема ни да вървим нагоре,
научили в’ вековната история
да оцеляваме сред купища неволи.
Отричаш ли се днес от нас, Българийо? ...
Звездици две...
(на Дани и Боби)
Родени от космични дъждове,
във моя свят дойдоха и изгряха -
звездици две от други светове, ...
Познатият ни свят
с прошарена коса и мъдър.
Без бляскави паради шумни,
събрал последните си думи.
И никой го не спря, не върна, ...
Ботев 3
за своята скъпа родина,
за най-светлия ни идеал
и пред гибелта не се бе колебал.
Храбър син народен ...
Единствена
Кафето и цигарата в ръце.
С теб в сърце.
Работя.
Тренирам. ...
Ще те чакам
сред смълчаните чайки на утрото,
с преболяло, но огнено дишащо,
вярно сърце.
Пак огряна от слънчеви юнски усмивки ...
Не си за в рамки ти
могъл да възхваля със думи само.
Перото е безсилно, сякаш нямо,
и толкова е скромен моят стих.
И всички багри на света да взема, ...
Имам страх
С очите си милвам тревите.
От сърцето ми спуска се котва,
за да закотви звездите!
Имам страх от дълбокото. ...
В началото на юни
с цъфтящи дъхави градини ,
отдавна аз не бях се връщал –
от седемнадесет години!
Наглед бе същото градчето ...