Понякога гледайки те отдалече
така потънала в стихията на нотите безкрайни,
така загубена в безкрайното небе
и така самотна като изчезващия ден.
Искам да се доближа до теб, ...
Сред цифри, буквички и фрази
губим се от залеза до здрач,
"любим" наричаш, който днес те мрази –
с чувствата нелеп играч.
През всички кабели и жици ...
Сред прахта на отсрешната улица,
сред море от лица, сред тополи,
те растяха без страх и приумица,
земни ангели без ореоли.
В тебеширени замъци скитаха ...
Здравей, бабиното,
Пиша ти просто така, без да има причина,
че не сме се чули, откакто дядо ти почина.
Аз съм добре, не се оплаквам,
седя си и смъртта очаквам. ...
За този мъж съм живата вода,
роса по изгрев, топъл хляб и цвете
и нищо не очаква да му дам,
защото във душата му е светло.
Ръцете му са силни и добри, ...
Откъснати крилцата на мухи
се трупат върху жълтите павета,
от очите ми си пази тя трохи,
заключени зад няколко резета.
Предсмъртните туптения на кит ...
Горд съм именно с теб, че те познавам,
ти си толкова добронамерено момиче,
аз никога не съм се гордял със себе си – признавам,
но те открих, поливах те като кокиче.
А ти бе толкова ранима, плаха, неуверена, ...
Кого заблуждавам, освен мен самия?
Че способен е някой да изрази на хартия.
Душата свободна, жадуващо тяло.
Човек на половина, понякога цяло.
Пейзаж кой способен е в думи да свие? ...
Останал сам съм насред нищото,
в зимата от сиви страхове,
прегърнал съм с душа си мислите,
безспирно бликащи от мен.
Попадам в мрака на безсилието, ...
Често питат ме дали съм луд,
някак си различен, странен;
със амбиции като на никой друг,
с порив нелогичен и спонтанен.
Бил съм в мисли и мечти отвеян, ...
Пристан за сърцето ми
Сърцето ти за моя сън е пристан,
а любовта ти – бурното море!
При тях се връщам всеки път пречистен
защото твойта обич ме зове! ...
За "Бившия" ти трябва дипломация.
Всеки път се връща с обяснения.
Недей да спориш, дай му информация,
Туширайки последващи вълнения.
Потупай го по рамото, разбираща, ...