Поезия

253,1 резултата

Капчици дъжд

Небето
посипа косите ми
с капчици дъжд.
Където
бяха очите ми, ...
484

Човекът и душата

Ето го Човекa,
заплата днес е взел,
след тежък труд и пот
към вкъщи е поел.
На кръстопътя спира, ...
480 3

Превръщане

В собствения си душевен лабиринт
за кой ли път се скитам аз объркан.
Нито спирт, нито мехлеми, или бинт,
лекуват раната, която сам човъркам.
И знам, собственоръчно издълбах ...
1.6K 1 2

Незабраава

Често пия, за да те забравя
и осъмвам с чаша във ръка.
Споменът в сърцето ме изгаря!
За теб е жадна моята душа!
Всеки изгрев носи нова болка! ...
469 1

* * *

Бели капки дъх
в мен дъжд от огньове
прегърна ме ти...
1.1K 3

Насън и наяве

В съня ти ще нахлуя като вятър,
ще те завия с лунна светлина
и като сянка в призрачен театър,
ще бдя над теб до края на нощта.
Ще милвам нежно твоето лице, ...
4.5K 27 41

Съждения

Празнуваме леталните си празници.
Превръщаме живота си в пустиня.
Не сме ли само заблудени странници,
не стигащи до въжделяваната истина?
Едно небе над нас ни се усмихва криво. ...
818 11 14

Екзистенция

на Сашо Дончев
На таланта трудно се прощава.
Навярно защото е невинен.
Нима на любовта е нужна слава
или пък някаква си там сервилност? ...
665 12 30

Гълъбчето

Една изстинала любов,
а още свети топлина...
Любов летяла в бурята,
с прекършени криле....
Възкръсвала от пепелта, ...
1.6K 2 2

Този свят

И ето ме! Вървя по света,
а светлината озарява душата ми...
В този свят на любов, мир и надежда
аз вървя сред морето от хора...
На мечтите отдавна забравени ...
907 2 15

Дъжд

ДЪЖД
Знаеш ли, небето също плаче,
лицето му е тъжно и скърби,
тъгува то за птицата която
във него вече няма да лети. ...
1.1K 3 10

Изпотени въпроси

Какво, че слънцето така пече
и зимното палто е вече в шкафа?
Къде е дядо Коледа, къде?
Не искам, още дълго да го чакам!
Навярно се зарежда с топлина, ...
585 2 2

Път

Път пътувам, но спирка не срещам,
към която назад да се върна.
Бърза времето, сякаш усеща –
тебе искам с любов да прегърна!
Ветровете виелици любят ...
629 13

Не забравен спомен

Не забравен спомен
За спомена ли искаш да говорим,
криещ се зад гъстите ти мигли,
с който нощем много дълго споря,
проклинайки предателските мисли? ...
2.1K 5 7

А аз си обещах Живот

Във замък,
изтъкан от тишина,
от безнадежност
и от липси
живееш ти… ...
585 3 10

Счупен кораб

Счупен кораб, скърбящо скърце.
Потъващ в студените води със своя екипаж,
едвам потапя се в тъмната нощ.
Океанът тихо го пое във своята прегръдка
и скри се корабът в дълбините. ...
1.2K

Това не е писане

Април е месец на промени,
проблемен ми е твоя статус.
Виж в пощенската си кутия,
може да имаш писмо от някой.
Като погледна навън ми става тъжно. ...
1.2K 2 8

Моя лудост

Не намирам покой без теб във нощта,
само ти си лекарство за моята лудост,
когато успея за час да заспя,
при тебе се връщам в съня.
Не намирам покой без теб през деня, ...
936 1 1

Оценител

Омръзна му да бъде зрител,
и да мълчи, и да си трае –
простакът стана оценител,
повярвал си, че всичко знае!
Но нещо в сметките му куца! ...
702 2 13

Триста литра самота

Онази смърт, която е отвътре –
облечена в пижама на сърца.
Да, балът свърши, но къде е пътят?
Къде е кладенецът със слънца?
Мълчиш? Удавил си принцеса! ...
627 6 29

Съдбата и съдията...

Съдбата и съдията...
„Съдбата и съдията
са с един граматически корен”
/ Равновесната душа /
Не съм избирала да бъда съдник, ...
470 2 8

Страх

Страх ме е, от празнотата -
в погледа на ближния до мен!
Страх ме е от "глухотата" -
на човечеството, всеки ден!
Страх ме е и от "крадците" - ...
552 2 15

Гняв

Да се отдавате на негодувание значи да позволите на някого,
когото презирате, да живее във вашата глава без да плаща
наем за това.
Ан Ландърс
* * * ...
1.4K 6 10

От мрака...

Когато се родих валеше прах,
а Принцът на Нощта мълвеше клетви,
звездите се търкаляха във грях,
на порочната вселена жертви.
В тунел от разпокъсани тела, ...
1.5K 7 11

Душата ни

Душата ни е нещо прозаично –
красива, нежна, приказна, вълшебна,
душата ни е нещо толкова хипотетично
и винаги ще си остане самобитна.
Душата ни е нещото което ни сближава и разделя, ...
496 2 6

Не се отказвай

И пак не мога да заспя,
сърдити са ми чудесата,
мечтите свиха пак крила,
не аз те чакам, а душата.
И пак опитвам да летя, ...
525 2

На затворени очи

Натежали клепачи затварям,
отпускам уморени две ръце.
В нощ прозрачна се разтварям
и чувам, бие моето сърце.
И ето, виждам двама ни сами. ...
472 1

Ухание на Душа

Душата ти - кристална е сълза.
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...
Но щом с приятел ти я споделиш, ...
686 1 7

Редно е

Ожѝдат ли да
по-по-найват, редно е
да поназнайват...
410 2

Начало и край

Което има своето начало,
то несъмнено има своя край.
Разбрах го. Беше трудно отначало…
А как живея днес? – От край до край.
Обичам силно, плача, наблюдавам, ...
942 7 25

Ядосвам се спокойно...

Ядосвам се спокойно
вече от няколко века,
защото съм покойник,
умрял в библиотека.
Гневът премръзнал е, ...
589 2 5

***

Свещица в храма да запалим,
пред Божията майка поглед да сведем,
да пази нашите деца да я помолим
и смирени почит да ѝ отдадем.
Тя майчината болка е познала ...
635

За поезията

Здравей, Поезия! Здравей!
Със стъпка ямб или хорей,
със анапест или дактил...
За теб поета е платил
със най-добрите си слова, ...
465 3 7

Детското ти е потребно

Мълчаливи ноти рисуват в душите ни
и болките чезнат негласно,
в гласа им крила са преплетени,
небесни акорди разливат се ясно.
А няма лек, когато жив си на Земята ...
690 3

Монах

По стръмните пътеки на душата
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините ...
1.8K 3 4

Продължение...

154/А в „stihove” ми забраниха
да пращам всякакви творби,
те в стиховете ми откриха
че “феса” вписан ми вреди!
Акъл от всички аз не вземам, ...
578

Борба

Борба
От гроба на семето тръгва живота.
Пробива нагоре. Расте!
И рови земята със сила жестока,
на сто не! - на хиляда мъже! ...
793 1 5