Автор: Генка Богданова
В своята прегръдка, Вятърко, вземи ме!
Да политнем двама с тебе над морето.
Към страни далечни, Ветре, поведи ме,
искам да обходя цялата планета! ...
Ти още ме преследваш като сън,
горчиш ми като рана на езика.
И някъде в съзнанието трън
оставил си, преди да си заминеш.
Сега не знам какво да си разкажа ...
Аз съм пешката* в стария шах,
по полето игрално ме местят.
В ход безумен и със замах
падам жертва при първият страх.
Да отстъпвам назад нямам право, ...
Събужда ме на изгревите синьото
и искам да докосна небесата.
Усмихва се на утрото богинята
на твоите очи във светлината.
И може би било е тъй отдавна. ...
Копнея неговите очи да срещна,
очи, винаги пълни със сълзи,
край него тихо вечер да приседна,
да говорим ние за любов и добрини.
Копнея неговите ръце да докосна, ...
Мариачите пеят, с последен дъх,
розите се свиват, на пъпки в букета.
Превива се гръбнаният ми стълб,
душата сама, в себе си се затваря.
Сълзите се стичат, стичат от очи, ...
Заключена в подземията на сърцето ти,
промъквам се в тайните ти сънища
и крещя, че няма да ме имаш:
„Ти няма да ме имаш! Чуваш ли?”.
Това е моето възмездие ...
превърнала се русалката в своите мечти...
разходила се из света.и пожелала живота си преди.
Няма връщане назад...
пожела си... и получи ад...
изживява мечтата на слугата.. ...
На исток се гаси мојата ѕвезда
во зима се збогувам со сенката што ме следи
и чувствата ги ставам во хипербола.
Почетокот беше надежен
крајот неизбежен ...
Ой те теб, Светѝ Иване Рилски,
покровителю на своята страна,
подкрепил с душа и дух, и мисъл
питомците си, откакто БОГ позна!
Днес мъчително са тежки времената, ...
И тази нощ осъмна на паважа
невръстен просяк, сред мъгла и киша.
Разтърка сънено очите влажни,
сълзичката избърса после скришом.
Размести вяло няколко кашона ...
Колко грама тежка е душата?!
Лека ли е колкото перце?!
След теб ще се издигне ли във небесата,
с тежестите на измъчено ти сърце.
Цял живот товариш я с надежди, ...
На земята наша, хората са много...
Различни са по цвят и красота.
Но всички ние, по едно на сто процента
си преличаме!?
Еднакво мечтаем си за любовта. ...
I can feel all the sorrow
all the bitterness that hides in you
I can see the falling tears
But I won't walk away! I'll pretend to stay
Only to see them dead! ...
Луѓето носат оган и прав во очите
и безпоштедно се китат со туѓи перја
а ние ќе си одиме кога сакаме
ќе заминеме
кога ќе ни здодее дождот од несакани зборови ...