Стихове и поезия от съвременни български автори
Мотивация...
цветно оцвети го,
изпълни го с усмивки
и зарадвай болката,
сълзите. Погледни ...
О сърце!
ти с двете си ръце го взе,
намери от къде да извадиш
всичко, което в него бе!
Празно ми го върна, но здраво! ...
Сърце Колибри
пърха пиленцето малко
иска малко Обич...
търси неговото цвете
сред душите грешни. ...
Мислиш ли...
устните на влюбена жена!
Не, не мога! Чувствата улавя
тръпнещата в мрака тишина!
И тогава бързам да отпия ...
Хартийка на площада
крачеше навъсен листопадът
и подритваше хартийка по площада.
Вятърът от нея стон донесе.
Взех я, поизчистих ѝ листата ...
Падаща стена
виждал ли си, как се сгромолясва,
масив грижливо, ден след, ден граден
със собствените пот и нерви?
Стряскал ли си се насън, ...
На скорост без глагол
Конфуций
Динамика, задъхано време, промяна,
първичност, а не първоначалност.
Движение, вихреност, взаимозамяна, ...
Безпределно
в пълен плен на собствения мир
и търся в смисъл безметежен,
пророк разливащ мъдрости с потир.
Вселената е кратко място, ...
Желание
вижда ми се толкова красиво.
Щом погледна го за миг
и сърцето ми забива диво.
Очаквам онзи мил момент, ...
Доверие
Просто се довери на себе си.
Така, както аз ти вярвам – без граници.
И мога да нося всички последици.
Ти си смисъл сам по себе си. ...
Ефирен валс
В сърцето рана отворена боли.
неизбежно слънцето изпраща своите лъчи.
Слънчевите бури докосват мислите горещи.
Един поглед не спира да се взира в моята осанка ...
Преплетен
от мисли.
Разлиствам
в дните лъчисти
мъниста от идеи ...
Моят Свят
Моят Свят не е твоя,
да той си е само моя!
Да бъдеш в него ти не пожела,
да бъдем заедно, да срещнем Любовта! ...
Обещавам, ще съм за малко...
Отварям ти вратите до една...
За никоя от тях не искам ключ...
Не се страхувай... От мен недей...
За малко ще съм ти на гости... ...
А колко те обичам...
В съня си търся те от малък,
та до мен наяве да застанеш!
В друмите житейски
моята ръка да водиш! ...
Българийо, на три морета си
съм пак на Ларгото в Бургас –
излязох в творческа ваканция
и, пишейки, отдъхвам аз.
Но чувам разни политичета ...
Не подвластна на мрака
а покрай мен прокапват мечтите...
недокоснати, несбъднати, отминават
с дните... затова изковах щит от обич
и все така през кални пътеки вървя ...