Стихове и поезия от съвременни български автори
Мамо
Тези срички първо се изричат от всяко мъничко човече,
дали за да покаже, че обича или че знае вече –
чии е този поглед напоен с безвремие,
който го облива с милост и смирение, ...
Идвай пролет
дари ме с твоят аромат.
Донеси ми ласки нежни.
И задъхана от аромата да живея.
пролетен танц да изтанцувам. ...
как се зачертава бяло
започва се с
караконджули
блатници
въргузуняци ...
Продължение...
си спомням мойте детски дни
и все във версия последна,
която в мен се съхрани...
Преди гъмжеше от роднини, ...
Седмично
Уловили моите в поглед втренчен и ням,
но говорят за обич, дето малко горчи
и за нежност, желание, сила, и блян.
После идва и вторник – ден на твойте ръце, ...
Crave
и те вълнува неистово,
като писък в ухото
и раничка на езика,
не те оставя на мира, ...
Щом забравиш за една жена
и я повиваш с пелените на коприва,
в гротеска я превръщаш. След това
не се чуди защо не е красива!
Ще се научи да живее и без теб ...
Хлапакът
сред всички тези лъскави палати,
живееше един богат хлапак,
и правеше се на юнак.
Веднъж обаче буря се изви, ...
Болежки
ще се стоплят и сърцата ни.
Тук болежки, там сърбежки, все тая!
Все негодуваме и от това боледуваме.
Въх, сакън да не греша,помогнете все пак съм жена! ...
Пролет
искрици от Бога, те сгряват кръвта
и в живия огън на словото пеят –
хор ангели с трепетни бели крила!
Не мисля за чувствата –светло ги нося, ...
Среща
дочака пролетта.
Разлистиха се в парка
стъпките на минувачите.
Реката се смири. ...
Майчина молба
че рядко спираш се при мен -
дааа, знам че бързаш си за вкъщи
след натоварения ден!
То, времето, на никого не стига, ...
Да рисувам живота си ме учиш, мамо...
ти си радостта ми,
усмивките в сълзите ми...
И знай - не само веднъж си
ме родила, ...
Дали Отгоре тъй ми дават знак?...
и съм изпаднал в ужас от това!
От всеки мозък, стига да поискам,
пренасям ги във моята глава...
И тайните за мен не съществуват. ...
Обречена метаморфоза
Радва, като ярко слънце, ала пàри след това.
После застудява, завалява и шуми.
Предпоследен вик надава, но търпи!
Вижда идва смяна. Трябва да се състои! ...
Огън
сложна съм, лесно в пепел превръщам се.
Не ме докосвай с голи пръсти, ще се опариш,
горя, паря, а замръзвам, но душата разгръща се.
Направи крачката към мен, но гледай да не ме изпревариш, ...
Под звездната омая на нощта
обгърнати от любовта ни, докосвам твоята душа.
А устните ни нежно се сливат и пият от нектара
на вечната любов и музата, незнайно от къде
пак при мене долетя, за да напиша този стих ...
Мечта
кога ще се сбъднеш, не зная,
но вярата ми в теб, е безконечна
и ще те имам, защото те желая!
Няма да е лесно да те стигна, ...