Стихове и поезия от съвременни български автори
Продължение......,
Описах, туй що преживях!
А следващите дни изключвам –
не знам какво ще стане в тях?
И аз роденият във село, ...
Единствена моя несподелена любов
Играеш си с мен – ти падрон си, аз роб.
Щом ласки жадувам, получавам плесница.
Мечтая за полет, а съм с надянат хомот.
Прегръщам те здраво, с нежност обличам ...
Как обичам
Без лъжа.
Без фалш.
Без лицемерие.
И... ...
Аз мечтателя
където властват красотата и благородството.
Предпочитам да гледам света през розови очила и с реалния не търся сходството.
Да се наслаждавам на абсурдните розови миражи и да градя пясъчни кули,
изхвърлен от талвега на живота, ...
Нарцис*
Защо, заложи стръв и на душата?
Защо, лъжи ми плискаше в лицето
и сваляше звездите и Луната?
Какво, кажи ми, търсеше у мене - ...
Гоненица
избягвам го и падам по лице.
Спънах се в любовта ти.
Как успя да я натрапиш отново, където не желая?
Затичвам се да хвана влака на забравените. ...
Димитрина
да открия огнения маг небесен,
дето стори с тебе таз магия,
очи бадемови да пеят песен!
Блаженство в поглед да струи, ...
Трепет
пърха рояк пеперуди в омайност,
всъщност достатъчна е само една,
страстта и във* теб да пробуди до крайност.
Някъде там в неизвестността, ...
Потърси ме
от живота - кратък и суетен,
не тъжи, а питай вятъра за мен,
ефирно носещ се, от свят далечен!....
Къде душата, волна, ми се рее? ...
Ще ти похлопам пак нощес!. (по "Финдли", Р. Бърнс)
- Не смей, не! – каза Фичо.
Вратата да не ми подпреш?
- Подпирам! – каза Фичо.
Чуй, пуканки ще си ядем! ...
Песен за Огоста
в моето родно селце,
пребродих морета, долѝни,
но тука е мойто сърце.
________________ ...
Черно и Бяло
Оплетен във водовъртежи от отвъдното,
търсиш светлина, да скриеш тъмното.
Не знаеш, че без живот няма го мъртвото.
Дълбок айсберг или висок вулкан, ...
Любов се прави на свещи
С графит рисува светлосенки по телата.
И оживели, те по кожата пълзят.
Запълват гънчиците с медена позлата.
Следват пътя на ръцете. И на устните. ...
Прах
Ръцете ти добри не заслужавам.
Пред твоя храм съм само тъжен просяк.
Как сива съм – пред твоите витражи.
И твойта добрина не е за мене. ...
Deleting history
в тъмната стая,
за да празнуваме
как навън всичко диша,
а ние вдишваме себе си. ...
В спор с ангелите
и като страници ги подреди.
Написа си "Писател" на вратата
и почна да твори.
Повярва си, че Бог го е орисал. ...
Левски
нашият велик герой.
Който майка си оставил,
за да встъпиш в бой.
Чрез тайните си комитети ...
Отвън звездите
а ти не виждаш нито една,
но затворен си във всичките тях
и не съществуват други възможности...
Живот
Слънце!...Топлината на времето!
Огън!..Вълшебно изгаряне!
Обич!... Плътска наслада!...
Вяра! ...
Сутрешна идилия
***
Вървя по тротоара замислен.
Пред очите ми –
възрастен мъж ...