Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Пролетно чувство

Пролетно ми е сърцето,
има птичи словоред,
слънцето отвътре свети -
най-лъчистия поет.
Всичко вътре е зелено ...

zelenaradost

Поезия

494 4 3

Дом за човечност

Душата като хляба ще деля,
с едни за сватба, с другите за помен.
С едните смерчове ще укротя,
а с другите не искам даже спомен.
В гърдите щом си с огнено сърце, ...

Ромашка

Поезия » Гражданска

777 10 18

Омръзна ми

Омръзва ми от тази тегота, искам да избягам да отида на край света. Там да има светъл лъч светлина, миг надежда, и шепа истинска доброта.
Птици покрай мен да се гонят, в небето синьо да се потопя и върху облаците бели да подскачам, просто ей така…
Омръзна ми от тази тегота, искам да я пусна и да меч ...

ЕлиМаринова.1

Поезия » Свободен стих

533 2

Черни котки и бели беди

Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

459 1

Кажи им, Майко

Хайдуци, мамо, шетат по земята наша...
Еничари от наша кръв! Плачат, мамо,
стари хора и тез дето решиха да останат тук.
Кажи им, Майко Българска, кажи им.
Че тука Народът беден трудно оцелява. ...

aap

Поезия

483 3 5

Пролетни ноти

ПРОЛЕТНИ НОТИ
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...

yotovava

Поезия » Философска

608 2 4

Мартенско

Щом стъпим в март, животът някак избуява...
и снеговете лесно се топят,
и светлината мигом ни сближава.
С капчуците запяват всички птици
и всичко живо търсещо трошици. ...

Лютиче

Поезия

769 1 5

Март

Обеща да се върне.
и ето я, пристъпва на пръсти,
на капки приижда с дъжда.
Безсъние зимно в лодката плува
изминало дългият път към дома. ...

Лютиче

Поезия

549 1 2

Това го знае не един поет

Чудовищата в тъмното – безчет.
Зъбати са, стотици, милиони.
Това го знае не един поет –
с перото и муха не ще прогони.
Върти се нощем все в тавана взрян, ...

Patrizzia

Поезия

412

Тайната вечеря

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог! ...

Валери_Станков

Поезия

487 3 1

Стълбата

Катери се по стълбата
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...

ПоследниятРомантик

Поезия » Пейзажна, Философска, Оди и поеми, Свободен стих

689

Тъга

на майка ми 19.03.1953-18.02. 2001
Стоя сама потънала във мрака
в прегръдките на кротка тишина.
За теб си мисля и да дойдеш чакам,
в миг да отвориш входната врата. ...

Планинскоцвете

Поезия » Друга

604 5

Родина

Българийо свята, родино любима,
земя на герои и смели чада,
от слънце огряна, с небе – чиста свила,
прекрасна за нас си, едничка в света.
Дедите ни наши за теб кърви ляха, ...

СилвияМилева

Поезия

629 1 1

Родѐн

Родѐн съм, за да пазя,
не, за да руша.
Не съм родѐн да мразя,
а за да утеша.
Родѐн съм, за да давам, ...

Miro_Кrastev

Поезия

505

Хайкуид

между паяжини тънки –
маймунка
гледа мрежата, притаила дъх
18.03.2025
https://www.youtube.com/watch?v=pXTIT_Nd46A Моментът, който ме вдъхнови за миниатюрата – на 3:30.

МарияДимитрова.67

Поезия » Източни форми, Друга

784

Сън

Ехтяха кладите на времето тревожно
и корабите ставаха на гробници.
Животът сменяше последната си кожа,
осиротял сред живите бунтовници.
Мълчаха паметните плочи безучастно ...

argonyk

Поезия

608 2 5

Защо

Защо бе, госпожи и господа политици,
продължавате все така по старомо,да я карате,
правейки се на невинни,смирени овчици,
които залагат на карти съдбата майка България?
На бай Ганьо със старите мурафети, ...

krasio0109

Поезия

467

Какво ни носи пролетта

В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.
Приветствана от слънчеви усмивки ...

Jackie151

Поезия » Пейзажна, Философска

722 5 13

Навременното време

Не време всяко е
Удобно, не време всяко,
Момент и миг,
Навременни са, и също
Не място всяко ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

626

Уют

Утеха в самота
времето погубва
егоист към суета
безразличен към света
оптимист за утре ...

Stew_Carrey

Поезия

502

Четирите посоки 2009

На север тръгвам - в студ и самота.
Че не е ясно той къде е - пътят.
А огънят ще свети във нощта -
тоз огън, що е в мене вътре.
Да, там е зима и е адски студ.... ...

stivi797

Поезия

464

Загубени от алчност

Дяволът и той е човек...
защо го виним и превръщаме в враг!?
Защо го караме без причина да ни мрази...
Заради нашите болести и зарази.
Защо не се научихме с любов да прощаваме! ...

aap

Поезия

436 2 2

Предчувствие

блуждаем между думите
снежинки в късна пролет
с предчувствие за пълно сърце
думи които ще научим
когато дъждът умие нашите тела ...

bogpan

Поезия » Свободен стих

536

Такива, като мен непоравими

Ще седнеш ли за миг? Едно те моля,
спести ми кречеталовия шум.
По сетива съм, сила съм и воля,
без няколкото хиляди наум.
Ще седнеш ли за миг? И затвори го ...

Patrizzia

Поезия » Философска

549 8

Просба

Господи, не Те моля за сърце,
такова веч си имам.
Дай, Боже, пара за всеки и светъл ум,
па нека да излъжем дявола.
Бес - с тебе поне сме се пресрещали. ...

PetroffSlav

Поезия » Философска

561 1

Целувка за пролетта

Пролетта се излюпи
във гнездото на птиче,
от земята напъпи
в образа на кокиче,
и в небето се рее ...

mislitel

Поезия » За деца

870 5 21

Промяна по Бога

Смяна настана ,
на духовното с греховно ;
Отрови се мирът в душата,
заместиха го злобата и суетата,
а в сърцата светлината, ...

nor4e

Поезия » Свободен стих

502

Пролетно

Баба Марта се разшета
със метлата отзарана.
Във пижама на мечета
пролетта бе още под юргана.
Хърка, слънчице сънува ...

Процес

Поезия

964 1 25

Снежно-пролетно-оптимистично

Март е, но снегът се върна
с лек въздушен танц,
виж, дъждът е преобърнат
в лед с изящен гланц.
Колко ще остане тука, ...

zelenaradost

Поезия

504

Не сме готови за война

Съботна вечер,
хора, деца, тротинетки,
смях и музика, глъчка,
сцена с отбор мажоретки,
кучета тичат след пръчка, ...

Селева

Поезия » Гражданска

520

Доброта

Като лъч в мъглата е тя,
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони, ...

M1234567891

Поезия

594 4 17

Ангел светъл

Ангел светъл някога кацна на ръката,
даде ми мир, спря болка извънмерна!
Лъч ме погали, успокои ме светлината,
прогони от душата ми сила зла, черна!
Усетих топлина, когато я видях, ...

hcs

Поезия » Любовна

737

Майка

Майка имам, но друга майка аз намерих,
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я, ...

ПоследниятРомантик

Поезия » Любовна, Оди и поеми, Свободен стих, Акростихове

789 1

Промяна на парадигмата

Небеса от безкрайни възможности,
а пропуснахме важни уроци,
породени от безумни условности,
комерсиалност и човешки пороци.
Пленници сме на вятър безпътен, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

524 1 10

Житие грешнаго автора

Човек е жив докато добрува: с птици, небеса и хора.
Но наивно му се струва, че идат добрини в простора...
Добрина и благи вести, май само слънцето подарява!
За другото-няма лесно, щом смъртта е жива забрава.
Илюзиите на съдбата: още живеят във вехто време. ...

Ranrozar

Поезия

464 5 11

Между редовете

Щом застанем над листата бели,
за да напишем една история,
споделяме какво сме преживели,
не оставяме място за теория.
В ума ни картините са необятни, ...

Miro_Кrastev

Поезия

449 1

Град

Светлината в окото на гарван се сви
и се спусна над къщите мрак посинял.
После почна небето от страх да кърви,
едри капки вещаеха бурен скандал.
Тишината крилата си бели прибра ...

argonyk

Поезия

618 4 7

Вечната парадигма

В Е Ч Н А Т А П А Р А Д И Г М А
Зъбатите кучета на Господ от всички породи
приветливо махат с опашка към своя стопанин,
за човека са опасни всичките кучета-болести,
докато той не прозре същността на тяхното назидание. ...

krasio0109

Поезия

399

По „Светът е малък“

светът
е малък -
както казват - и
сближава - и към близост
призовава - и за обич настоява

rhymefan

Поезия

484 2 1

Обици от пепел

"Индиго", спомняте ли си сега?
Почти четвърт век измина.
Заминаха си седемте деца.
Нощта спусна пелерина.
"Дървото на живота" там стои. ...

Spring_sunrise

Поезия » Гражданска

649 1 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Пролетно чувство

Дом за човечност

Омръзна ми

Черни котки и бели беди

Кажи им, Майко

Пролетни ноти

Мартенско

Март

Това го знае не един поет

Тайната вечеря

Стълбата

Тъга

Родина

Родѐн

Хайкуид

Сън

Защо

Какво ни носи пролетта

Навременното време

Уют

Четирите посоки 2009

Загубени от алчност

Предчувствие

Такива, като мен непоравими

Просба

Целувка за пролетта

Промяна по Бога

Пролетно

Снежно-пролетно-оптимистично

Не сме готови за война

Доброта

Ангел светъл

Майка

Промяна на парадигмата

Житие грешнаго автора

Между редовете

Град

Вечната парадигма

По „Светът е малък“

Обици от пепел

Опашка