Стихове и поезия от съвременни български автори
В тиха вечер
и живот му давам аз.
Някога добър и тих
друг път леден като мраз.
Пиша. Цялата трептя, ...
Мама си говори с телевизора
Мама си говори с телевизора.
Вчерашните вестници чете.
Ако ръсне копър върху чироза,
хапвам си като добро дете. ...
Самоконтрол
/Не питай какво може родината ти да направи за теб,
а питай какво можеш да направиш ти за родината си...”
Джон Кенеди
Протести, демонстрации и вече няма край – ...
Ще взема да замина следобяд
от писане умът ми колабира!
Ще взема да отида следобяд
с едно моме - за ден на язовира!
Ще го кача на лодката до мен. ...
Влюбен стих
И още топъл е, и пресен.
Мигът до дъно го изпих,
че много радост ми донесе.
Стихът е влюбен и засмян ...
Светът
се мъчи да избегне косата на смъртта.
Продажни политици точат алчно зъби
за руските залежи,диаманти и злата.
Но няма да допусне Тя втори Сталинград. ...
Нещата от живота
надежди и мечти красиви,
от руслото повлечени по навик,
спотайваме най-яросния вик...
В инертни превръщаме се бавно, ...
Летните мечти на едно момче
Първи юни вече наближава!
Смело във съня си с кака плувах,
да се гмуркам вече заслужавам!
Беше само сън, о да, така е, ...
Огън и вода
в един ден необикновен.
Видял в очите и тъгата,
и останал от това смутен.
Ти защо си толкова тъжна, ...
Прогрес
В домашния съвет сме аз и аз,
моторна да си купя най-накрая,
решително и твърдо дадох глас.
Пребродих магазини към дузина, ...
Бог си нарами пътната тояга
... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа,
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа,
добър бе Господ в този Божи ден, запали ми свещицата във храма,
парчето хляб го сподели със мен, а двете риби ги приготви мама, ...
На малката гара
От прозореца на
отсрещния вагон.
Два влака. Две посоки.
Съдбата е хазартен ...
Песента за влакове безкрайни
и няма вече крайна гара,
но упорито пак и пак
котел до транс огняр разгаря.
Сред шум в Париж и като в сън ...
Лятна ваканция
край морето ще играя,
дойде лятото прекрасно
кули пясъчни ще вая.
С крачета босички по плажа, ...
Първичен възел
Бе някъде отвъд, отвъд далече,
бе сложен възел и първичен глад,
посока, вик и кръстопът последен.
След който има само тишина, ...
Оптимистично на 63
а сянка под дърво с усмивка кротка.
Да бъда тук. Да дишам. Да съм с път
във времето... макар дошла за кратко.
Да се усмихвам тихо на дъжда, ...
Когато времевата ми спирала...
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят, ...
Фортуна
правя го с любов и от душа;
не забравям и това,
на Богиня Фортуна да благодаря!
Тя с просперитет ме дарява, ...