Стихове и поезия от съвременни български автори
(Без)краят
Сънувах момента, когато ме няма…
Денис Олегов
… само дето пропуснах да бъда щастлив.
Петър Анастасов („В полунощ“) ...
Бреза (по картина на Анабел)
в едно красиво,замръзнало, студено тяло
да знаят, че заедно са те за кратко
сред иглолистните гори сами
на Анабел есента листата под тях шуми... ...
Да ме няма!
повод винаги ще си намериш.
Ала съдбата не е спътница добра,
и планина висока ще катериш.
Ако в болката утехата е скрита, ...
Пролетта е чудна
слънцето грее, облачета се редят,
дървета шепнат в първи зори
и цветчета ароматни в полето цъфтят.
Малко таралежче в горичката живее, ...
България. 10. Свободата е свята
О, Майко, Българийо, древна и свята,
с история славна, но днес непозната,
защо си тъй тъжно главата склонила,
с прекършена воля, без вяра, без сила? ...
Подсказано от баба Марта
и зимата, намусено ще си отиде.
Ще запеят птичи гласове,
да ни подскажат-Пролет иде!
И тук, срамежливичко кокиче, ...
Минзухари
грейнаха на горската поляна
и с красива бяла светлина
срещна ги във утрото засмяна.
Минзухари хиляди на брой ...
Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...
Понякога старчоците сме луди
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги, ...
Вея перчема
макар да нямам и два гроша.
Защото имам си любима.
Кой повече от мене има?
Къщи, коли, апартаменти- ...
Библиотека на живота
четат се те по моите стъпки.
Печатат житието като лист хартия,
житейската библиотека от магия.
Прочитат ли се вече избледнели, ...
Пролетна въздишка
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони, ...
Конете в историята
Умира, оцелява и разпънат възкръсва.
Между разум и лудост, чест или мъст,
в епични войни и исторически земетръси.
Воден от огнен прабългарски дух, ...
Къртици побеснели
че дните са къртици побеснели.
Подземия копаят те във мрака,
аз търся изход в мрачните тунели.
Не ми достигат въздух и опора, ...
Зъбатите кучета на Господа
това можене е привилегия за малцина избрани,
само тия,които дълбоко с любов са проумяли
Сакралните Истини,са способни,да вдигат Духовните Тостове.
Всички изкуства са равнопоставени- ...
Среда на обитание
В него се нектара на
Човешкия живот намира.
Чрез
Делата и чрез действията ...
Скрито
уморено от болка нежелано че е,
уморено от това да се крие в ъгли,
и не искащо вече да бие дори.
Зад очите си крия разпилени мечти, ...
Твърде безглаголно
празен поглед, леко луд,
маса, стол, пишеща машина,
някакъв интелектуален труд.
Кратки думи, в рими, ей така, ...
Отива ми живота да обичам
на всяка крачка да се спирам,
да гледам как листата с вятъра играят.
Със боси стъпки в локвите да се завирам,
да слушам как децата волно си мечтаят. ...
Очите говорят
понякога нежно шептят,
друг път жестоко крещят,
а има и моменти, в които просто мълчат.
В моменти на любовен пламък, ...
Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат, ...
Кариерист
в славни битки и борба.
Полежах в безброй пандизи:
тежка участ, зла съдба!
Бях безскрупулен, порочен: ...
Завръщане в Нищото
... в увисналото ми небе бездомен облак парцалее,
дим от опушено кюмбе ми стелна вятър ненадеен,
уж, беше тъй голям светът, а го обходих само с мисъл,
и днес – загърбил своя път, на къщичка ми замириса – ...
За една прищявка!
с нея все ще бъде интересно!
От нищо нещо прави,
независимо на кой се нрави!
Може със една ръка ...
Живот мой си оборила
като вятър, що чупи листа,
като дъжд, що мие спомени,
а след него – само пустота.
Оставай тръна, жестока и бледа, ...
Бленуваният странник
и луната,
и бездушната нощ мога аз да просълзя.
Но дали и теб ще успея да разплача,
питам се, ...
Боли ли въпрос?
не ще забравя докато съм жив
наранявам без да искам
боли ли ги дали осъзнават
какво съм причинил ...
Теменужки за мама
бели, цветно разностранни.
Колко сте изящни! Всъщност,
на земята най- уханни.
Ароматът ви божествен, ...