Стихове и поезия от съвременни български автори
Женени (без деца) преди Коледа
- Прекрасна моя, дай ръка!
Лицето ти е тъжно!
Аз знам - на твоята душа,
докосване е нужно. ...
Като свещица пред икона
гори в гърдите ѝ от първия ти дъх.
Благословия майката е, дадена от Бог
и ангелско крило по земния ти път.
Те, майките, до болка си приличат - ...
Кауза
Любовните думи не са
нито гилзи за бойни куршуми,
ни олово за крехка душа...
Те са чисти, сакрални и чудни. ...
Балканска рапсодия
... и щом наметнат първите слани
в дъбравите ми сребърни савани,
и аз ще хлътна в зимните си дни –
пешак, нарамил родните Балкани, ...
Незабравимата любов
в сърцето ми гори, нежна и прелестна.
Когато гледам те, виждам звездите в нощта,
всеки твой поглед е мълния, която ми дава сила.
Ти си любов, която не спира да расте, ...
Витоша планина
В края на града ни има планина,
в подножието е на нашата столица.
В дървета обагрени в различни цветове
и високите си покрити в бяло върхове. ...
Звезда
пламтеше в най-искрящата звезда.
И моята молитва бе към Господ -
от тази нежност пак да те създам.
Майчина длан
Не наранявай –
макар
да имаш и
право! ...
Европейска елегия
... и – уж, съм кротък жител на Европа,
и гордостта ми всеки ден расте,
а моята дъска ще спре да хлопа,
когато спра да мисля въобще. ...
Пустинен океан
бялото поле и зелените поля чужди,
сянка без контур, играеща от вятъра ми нужна,
избягала за щастието ни пламък
хибрид блуждаещ спасен от бриз за да не угасне, ...
Обичам те
защото ти обичаш този цвят...
Искам навсякъде,
където погледна да е твоят цвят и
искам да нарисувам върху теб ...
Звънче
С изящната си рокля от коприна,
из листопада – градски развейпрах,
под моя бял прозорец ти премина,
погледна ме за миг – и онемях! – ...
Да строим човек до човека
всеки станал да проповядва
Библията знаете ли, помните
Пророци много идват
Не виждате ли им пороци? ...
Don’t worry, be happy
... ти ми написа мъничко писмо,
започваше с don't worry и be happy,
и сякаш че снегът на Адамо
се разтопи във топлите ми шепи, ...
Каквото
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.
Защо ли пък ни бяха дните? ...
Есенна тъга
Не тъгувай за шармантна жена.
Отлетя със последното ято
танцът на волна програма с бедра.
Вятър гриви игриво развява. ...
Чакалнята
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...
Времето, в което ще ме няма
се крият зад завесата от бръчки
и само пламъчето на страстта
опитва на моменти да ги сръчка.
Красивите очи на младостта ...
В друг сезон
и птиците отдавна отлетяха.
Ти казваш, че е мрачния сезон,
а песните ти някак оглушаха.
Беше жарко огънче в нощта, ...
Печален образ
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...
Будител – по Мария Лалева
те е накарал да се вгледаш в себе си
да се преосмислиш и прозреш,
да победиш изцяло страховете си...
Да излезеш и да заявиш ...