247 136 резултата
Народът ни -
презиран...
Възходът му -
неспирен!
Земята ни - ...
  230 
Който обича,
прощава горчилките
и ги забравя...
Който обича,
преглъща обидите ...
  216 
***
колчем
нараняват - се
от Бог отдалечават
  189 
Дядо ми ми купи куче
даже без да подозира
колко зле ще се получи
и ... започна панаира!
Баба ми му каза строго: ...
  676 
НЕПРЕДВИДЕН СОНЕТ
Не знам кога започнах да усещам,
че нещо в тебе не е съвършено.
Навярно след последната ни среща –
когато се отдалечи от мене. ...
  777 
ГОСПОДИ, СТОРЍ МЕ СВЕТЛА ПТИЦА?
... лятото ми вече се изниза – съска вятър в сухия камъш.
Ветролея бялата си риза по брега – един скиталец мъж.
Гларуси по дирите ми кротки грозно грачат горното си ре.
Сядам под обърнатите лодки – да погледам бурното море. ...
  200 
Как ми писна, не зная знаеш ли,
ще се ритна отзад самичка.
Шепа сол ще си взема, краешник,
премълчаните думи... Всичко.
И кобилката стара, куцата, ...
  337  11 
Набери ми смокини, моля те!
Виж ги, капят, съвсем презряха.
Щом съпруг си ми – влез си в ролята,
в този дом – без врата и стряха.
За душата ми вече тесен е, ...
  299 
РИСУНКА В ПЕЩЕРАТА
Аз не станах човек по собствена воля – баща ми
е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама.
Ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами! –
аз рисувам с чертички господа над полегнали дами. ...
  195 
***
Ще тръгна по света с едни обувки,
с едно вързопче само,
ще откривам нови светове,
а може би и някъде приятелско рамо.
Ще гледам и ще търся красоти, ...
  203 
Подарък от Господ си ти, радостта през пролетта,
звездите на лятото, уюта в есента, лъчите в зимата.
Понякога си като вятъра, понякога си като огъня,
ти си къшея хляб и глътката вода, въздуха си ти.
Когато се усмихнеш и засмееш, душата ми ликува. ...
  246 
ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ
Защото всяка думичка е връх,
след който са покоите на Бога,
катеря се по думите без дъх,
а на върха ще грохна в изнемога. ...
  204 
Пренощувах в очите ти...
съмна...
Пак петелът най-първи пропя.
Детство пусто за миг
се завърна. ...
  555  19  12 
Дните имат слънчев покрив,
сладък вкус и летен смях.
Дъжд за малко ги намокри,
нищо друго не успя.
Морски думи знаят само, ...
  294 
Обичам… Да е вечер прохладна.
Да се разхождам, след бурята…
Да се скитам. Тихо… Безкрайно…
Щом чуя гласът ти… Сред хората.
Обичам… Да е юлско, горещо…. ...
  450 
Вие се без да го иска… Пътят…
Залезът го догонва всеки ден…
Озарява, осветява го… Скрит е…
Гледам ли, гледам го. В плен…
Скоро Слънцето ще си замине… ...
  283 
Има ли живот преди смъртта,
или това е просто една красива лъжа?
Кажи ми, дядо,
съществува ли щастие, любов, наслада,
или само тъга, завист и омраза? ...
  230 
Разпадаш се, пропадаш надолу в пропастта...
Изплъзва се животът в умора, в сивота...
Душата се разтваря в безсилие и страх,
а вятърът в очите захвърля облак прах.
Не искаш да се бориш, да плачеш и скърбиш, ...
  436 
Не ме търси във сънищата мокри
на някоя русалка, фея, вещица!
Аз отражение съм в мъничките локви,
очите на невинността във грешница.
Не питай ме къде съм дърт гадател, ...
  245 
- Пристигнахме, да сваляме багажа,
завърши морската почивка кратка!
Делфина пак ще заведем на плажа
през есента, ти обеща ми, татко!
Росица се огледа и прекрачи ...
  484  19 
Питам се...
дали някога ще поискам да целувам отново,
да целувам наистина,
не само веднъж,
а дълго, продължително, до живот, ...
  290 
Навсякъде гонен, никъде приет.
И безнадеждите тропват възбудени
на тъгите в страдалния съд.
Имах нищо... и всичко загубих.
  221 
Гръдът ми отесня до пълен задух
и вдишах абстинентно хоризонта,
а взора към летището от "Младост"
напомня ми с носталгия Торонто.
Оглеждам се за стария си куфар, ...
  262 
Тогава бях чепка от грозде,
което цъфтеше през май.
Високо бе младото лозе,
зеленото беше безкрай.
Тогава бях лист от малина, ...
  324 
Началото ѝ бяха дисидентите.
Следващите само ѝ прибират
дивидентите.
  168 
Желаят ли руснаците война?
Със сигурност сега ще кажа, да!
Защото в най-голямата страна
зомбирана - с омразна тъмнина,
не се цени човешкият живот, ...
  459  18 
Полека спуска се над мен
денят с крила на пеперуда,
от хубостта му удивен,
щастлив съм, че и днес се будя.
Държи душата в нежен плен, ...
  293  11 
Случайно те срещнах, случайно,
рисуваше сенки нощта.
Не мислех, не знаех, че тайно
ще бъдеш за мене мечта.
Красива случайност, която ...
  246 
Трите свята
Яв - светът на явните неща е - наречен още Бял.
Света на Хорс и Светлината негова.
Увереност, опора дава той на всички живи същества, ура.
У-РА символизира света Яв - което значи до Слънцето, пред "окото" негово. ...
  380  10 
Живот назаем
Човек се ражда по неволя,
за мъка или радост сам не знае,
смях,веселие,сълзи и горест
тъй преплитат се до края. ...
  237 
Сърцето ми отлита при звездите
да търси среща с твоето сърце.
„Той беше ли при вас, звездици мили?
Остави ли за мене писъмце?“
Сърцето ми се влива във реките, ...
  404 
Ще заспя сред нощта черна, тъмна,
горчивата чаша до дъно ще изпия!
Мила, ела за сетен път да те прегърна,
болката в душа не мога аз да скрия!
Красиво цвете е жената, ...
  525 
ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ ВАРНА
... навярно съм Зеленото човече, от Космоса за миг при вас дошло? –
за да ви каже, че светът е вечен! – пък и съвсем не е прогнил от зло,
че хората съвсем не са зловещи – Бог вдига дом в човешката душа,
тъй кротка е вечерята на свещи за всеки гост! – дотътрил се пеша, ...
  231 
От вълци дири в клисавата кал.
Дали свирепа глутница ме гони?
Един си имам светъл идеал
и браня го от хищните нагони.
Наслушах се на колективен вой, ...
  365 
Сестрата влезе, нова банка включи,
на шкафчето лекарствата остави.
- С късмет сте вие! Много страшни случаи
съм виждала. По-бързо се оправяйте!
Днес главна визитация минава, ...
  956  15 
Любов е...
Щом без него не можеш да живееш,
Любов е...
Щом само за това копнееш.
Любов е... ...
  298 
Българщината
заплашва я забрава
от върхушката,
която се продава...
Сякаш нов девети юни ...
  313 
Още любя теб, жена красива,
ти си моят чуден райски блян!
Искам ти да бъдеш щастлива,
от теб искам аз да съм огрян!
В нощ тъжна, черна, мрачна ...
  402 
ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА
... с Поезията – моята светулка,
два века вече дишам на света.
Душата ми ликува – и трептулка! –
когато рими пиша и чета. ...
  241 
Каква ги гони Орисия?
Какъв е този съдбовен обрат? –
не като пътешественици,
а като гурбетчии
до Чикаго пътуват ...
  266 
Предложения
: ??:??